Те са някъде около тридесет. Разбира се, те са много повече, но тука ще се ограничим.
во.
Първият закон: Бог се съчетава само с любовта, само с хората на Божествената, свещената любов.
Второ. Способността да действуваш като любовта е по-важна от всеки резултат.
Трето. Любовта е дълбочина. Ти можеш да обичаш някого, но да нямаш любов, това са различни неща. Ти може да знаеш много за религията и за науката, но да не знаеш нищо за любовта, става въпрос за Божествената любов, четвъртата степен, която Учителят нарича Любовта като принцип.
Четвърто. Това е един закон, даден от Mохамед. Той казва така: Господи, направи така, че любовта да ми е по-скъпа от мен самия, от моето семейство и от моето богатство.
Пето. Да любиш, без да искаш нищо, значи да си истинен – една мярка. Накратко ще обясня защо е така. Когато обичаш, не може да задължаваш другия да те обича, понеже любовта, това е Бог. Не можеш да задължаваш Бог да те обича, понеже не познаваш законите, кармата и дълбоките причини. И всеки, който настоява да го обичат, той предизвиква Бога и така постепенно си изработва нещастие, катастрофа, защото всеки, който насилва Бога, трябва да пострада. Понеже любовта не търпи никакви закони, никакви правила. Тя е закон над законите.
Шесто. Само любовта – казва Учителят – има право да вижда в Тайната. Това означава много неща, няма да коментирам, но ще кажа, че чрез този закон - който е придобил любовта, може да чете Библията в оригинал – става въпрос за смисъла. Той няма да се занимава с формата, няма да се занимава със съдържанието, а с третата степен -
смисъла на нещата.
Седмо. Любовта е всякога будна, т.е. динамична, никога злото не може да я изненада, понеже любовта има вибрациите на Бога. Това е една постоянна динамика и човек, който живее в любовта, злото не може да му посегне, защото Учителят казва, че когато злото влезе в любовта, то ослепява, то не може да вижда в тази сфера.
Осмо. Любовта има пробудени отношения с всички светове. Не само с животни, минерали и растения, но и със съществата на другите звезди.
Девето. Трябва да бъдеш добър от твоята любов, а не от култура и образование, т.е. доброто да произхожда като резултат от твоята любов.
Десето. Любовта носи в себе си едно естествено и дълбоко разбиране за живота, т.е. който има любовта, има ключ да разбере всеки свой проблем. Ако иска да го разбере, ще го разбере много лесно, защото може да задвижи любовта в себе си, т.е. Бог.
Единадесето. Насилието – става въпрос за човека на насилието, насилника – е неспособност да любиш. Всеки, който е изгубил способността да люби, става насилник, малко или много той все насилва някого и в краен случай себе си. Насилието е изгубена способност да любиш.
12. За да стигнеш до розата – това е един кабалистически закон от Зохар – трябва да минеш през бодлите. Казано по друг начин: за да стигнеш до любовта, трябва да минеш през страданията.
13. Който няма свещено отношение към любовта, той няма център.
14. Познанието на любовта е спасение, истинското спасение.
15. Любовта държи ключа към тайната на Бога. Само тя го разкрива. Тя е единственият метод, не е мъдростта, мъдростта не може да помогне. Mъдрост без любов не може да свърши това нещо. Учителят казва: Любовта държи ключа към тайната на Бога. Само тя може да го разкрие.
16. Любовта е образ на свещената сила, свещената сила на живота.
17. Само любовта има уши, т.е. висша будност, тя може да различава, може да разбира. Затова е казано в Библията: “Който има уши, нека да слуша”, т.е. който има любов, той ще разбере, а който няма любов, може много да слуша, но няма да разбере.
18. Един много важен закон, даден от Учителя. Учителят казва следното: Не ходиш ли в пътя на Божествената Любов, Божествената Mъдрост и Божествената Истина, всички Учители да се съберат около тебе, нищо няма да могат да ти помогнат. Всички най-велики Учители, които се сещате, да са до вас, няма да ви помогнат, защото има изискване. И това е дадено с много прости думички от Учителя. Тука няма жив Учител, няма умрял, просто има условия. Не ходиш ли в пътя на Божествената Любов, Божествената Mъдрост и Божествената Истина и да търсиш Учител, и да не търсиш, няма да намериш; и да е до тебе, няма да го видиш или ще го видиш от съвсем друга гледна точка. Например от гледната точка на менталното тяло. Даже и да си оптимист, малко ще ти хареса, но както ще видим после за телата, оптимистът не е духовен човек. Той е също отчаян човек, както и другите, само че временно е оптимист, докато не е станал песимист. На такива хора не може да се разчита, а само на пробудени. После ще видим разликата между четвъртото и петото тяло.
19. Учителят казва: Любовта не живее в бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете. И обяснява Учителят кратко и много точно: Понеже всяко нещо, което не е станало, е бъдеще. Всяко нещо, което човек е изпуснал, то вече е избягало и човек го нарича бъдеще и се надява, че ще го постигне. Така говори човек, който изпуска настоящето, който спи. Понеже всяко нещо, което не е станало, е бъдеще, понеже човек иска да го постигне и умът му изиграва пореден номер и му казва: “в бъдеще ще стане, вярвай в бъдеще”, а всъщност всичко е сега. Ти сега може да проявиш любовта, а не някога.
20. Учителят казва: Най-великият закон в света е любовта. И обяснява: Тя е само в ръцете на Бога, не е дадена в човешки ръце. Любовта е единственият закон, който само Бог може да прилага в света.
21. Само любящият е готов за духовен подвиг.
22. Само любящият може да се посвети на Бога. Дотогава, разбира се, може да се старае, може да прави упражнения, да чете, да се занимава, може да се моли много, но той още не може да се посвети, понеже не е постигнал онова състояние на молитвата, при което молитвата се превръща в любов. Защото истинската молитва е състояние на любов и ако той постигне това, от този момент нататък ще му бъде дадена част от любовта, т.е. той ще познае своята душа, и в тази душа той може да се посвети, защото без душа всяко посвещаване е илюзия.
23. Когато се пожертвуваш за любовта, Божият глас става твое ръководство, тука става въпрос, когато се пожертвуваш изцяло.
24. Засега последният закон, след време ще продължим. Любящият живее с душата си. Не с
ума си, даже не със сърцето си, а той живее с душата си.