Скоро тя ми каза:
“Помниш ли, че се познаваме от Египет?”
Отделно аз знам, че това е било и от богомилските времена.
Тя знае повече отколкото казва. Казва по нещо, но не иска да смущава хората с дълбоки богомилски неща, с прераждания…Лили се е родила със Светла Душа. Тя си я носи естествено.
Тя има в себе си една мълчалива Дълбочина и така си я носи.
Тя е Душа, която и при тежките условия е съхранила Любовта си.
В тежки случаи тя Благодари!
Лили е хем духовна, хем мистична, но леко е забулена. Макар, че в усмивката ѝ сякаш е всичко, обаче има нещо Дълбоко.
Нейният свят е вътрешен, а отвън са картините ѝ.
Тя е много рядка Душа, рядко цвете. Аз я познавам и от Старите Богомилски Времена.
Тя е Душа в Бога, а не в света.Тя си има Скрит Храм в Сърцето,тънко го носи, и пие от този Храм, така се храни.
Тя е като Петър Димков - самата ѝ Душа е Лечител - мекотата ѝ, благородството ѝ…!
Тя има своят труден живот, обаче Душата й е в Бога, и в Учителя.
Лили е Душа родена от Страданието.И само Страданието в този свят раждат Души. Значи, ако не беше Страданието, тези умствени хора - те са си в жестокостта, лесно попадат в злото…И ако не беше Страданието да лекува и болестите да мачкат, тогава съществата щяха да вървят към Древното Зло.
Тя си има Мистичен Водач. Тя е извисена Душа. Има си дълбока вътрешна връзка с Петър Димков. Просто е стара връзка.
Тя така, много тънко ухае, но леко е прикрита.
Тя е слязла една Тиха Светлина на Бога. И нейният подход е такъв - Тих, това е Правилният Подход.
Тя си има Сърцевина, а това е нещо повече от света.
Душата, Сърцевината - това е Истинският човек.
Това е Душа вдъхновена от Пътя, но Пътят ѝ е без показ.
Никога не можеш да разгадаеш такава Душа напълно. Ние с нея се познаваме външно, вътрешно - то е до някаква степен. Там вече отзад е Бог.
Такива Души са вдъхновени още от преди раждането. Те си го носят. Разбира се, такива Души си имат и своя мъка - например: Защо света не е така Божествен, чист, добър и т.н? Но той се гради…Нали, аз се сещам, много хора говорят за бъдеще. “Какво бъдеще като ти не си го създал, и не го и създаваш? Какво можеш да очакваш?” Трябва да си го създадеш!
Такива Души остават много дълбоко в сърцата ни, защото са Част от Сърцето на Бога - Част от Божественият Свят. Естествена връзка имаме с такива Души.
Лили е човек, мога да я нарека, “Скъпоценен Камък”. Разбира се след време и обикновените камъни - хората - ще станат Скъпоценни Камъни, но такъв е Пътя…, но това се случва бавно.
Лили е Храм, защото е Душа. Но това е нещо неуловимо. В нея тече Богомилска Кръв, тоест Богомилска Светлина.
Видях нещо от нейната Красота и Дълбочина, защото обичам Душите. Те са Реалният Свят всъщност.
Това е Душа от друг Свят и затова срещите в този свят с такива Души са уникални и несподелими.
Говорили сме си, обаче отзад тече друг Разговор - хармоничен в Мълчанието - като старо уважение, поклон!
Срещата на Душа с Душа е винаги Дълбока Тайна.
А умствените срещи, те, колкото по-бързо минат, по-хубаво, нали…
Това, което Споделям за нея е Отвъд думите. Това са хората “Тихи Храмове”. И тука няма камбанарии и показ - “Вижте…!”
Лили Димкова е Тих Слънчев Лъч в света.
В рисуването тя е открила своя Покой. Това много ѝ помага. Тя е обогатила и осмислила своята самота - това е много трудно нещо. Да си направиш самотата богата, благородна, а не там да се провалиш и да отидеш някъде…Това е едно от най-трудните…Туй си е подвиг!
Ако светът беше пълен с човешки Души, това нямаше да е човешки свят, а един Светъл Свят.
Това е Душа понесена от Любовта, от Тишината - едно Летящо Сърце - надскочила е този свят.
Благодарен съм, че познавах една такава Душа!
“Лили, това е моята Почит и Моят Поздрав към тебе!
Ей така, исках да споделя нещо за тебе.
Знам, че ще го чуеш!”