Лао Дзъ казва: Мъдрият живее между битието и небитието, между наличие и отсъствие, т.е. между живот и смърт, между мрак и светлина, между старец и младенец.
Лао Дзъ е древно небесно божество, съществуващо от предвечни времена, когато още е нямало нито небе, нито земя. Когато Пустотата не се е била разделила, от тази Пустота именно е слязъл и Лао Дзъ. Спуснал се е в Китай и е станал наставник на Великото начало.
Лао Дзъ е слязъл от Пустотата и Пустотата е отключила устата му. И небесното Дао потекло, родила се книгата за Дао, т.е. учението за съкровеното, учението за Древния път или още учението за Пустотата. Дао дъ дзин е копие на Небесната книга на Пустотата. Тази книга е пътят, пътят на завръщането в първоначалната божественост, която е скрита именно в тайната на Пустотата.
Казва: Който не губи себе си е дълговечен.
Познаването на постоянството се нарича просветленост.
В света трудното се образува от лесното. В тази връзка има многобройни майстори: от малкото са направили много сложни неща.
Който притежава знания, но изглежда като че не знае, той е над другите. Който не притежава знания, но изглежда че знае, той е болен.
Който допуска злото, няма да преодолее преградата.
Знаещият, мъдрият, не блести с ерудиция, той просто живее в Дао. Той няма ерудиция, той има Дао, пълнотата, същността.
Умеещият да воюва не е войнствен.
В Дао има всичко. В него дори има нещо тъмно, и в това тъмно е семето от светлина.
Дао е възникнало от хаоса. Как е станало това, само Дао си знае.
В Дао няма нищо ценно и затова то е безценно.
Ако нямаш Дао, каква е ползата от всичко друго?
Който не напада, нищо не го напада. Ненападащият е много добре обучен, той е недосегамем. И казва после: Бъди превит и ще останеш изправен. Вие знаете как тревичката се превива и оцелява, и как големи дървета се събарят.
При слабия вятър хармонията е малка. Значи при слабия вятър, при малката буря, хармонията е малка; при силния вятър хармонията е велика.
Мъдрецът е твърд, но не е остър. Мъдрецът е целенасочен, но не е пробивен. Мъдрецът е озаряващ, но без да заслепява.
Когато владетелят се вслушва в предсказатели, очаква го гибел.
Водата носи лодката, докато лодката не ядоса водата.
Достойният човек е изпълнен с добродетели, но лицето и израза му показват само простота.
Намери пътя, който е неуловим и непознаваем, това препоръчва Лао Дзъ.
Чистият човек изглежда като малко оцапан. В това оцапване е скрита чистотата му. Забележете с колко прости думи. Значи, чистият човек изглежда малко като оцапан; точно в това оцапване е скрита чистотата му, тя е мъглата за другите.
Дао е мълчаливо слово. Дао, което е изречено слово, не е истинското Дао. Дао е в неизреченото. Изреченото Дао е битие, наличие. Истинското Дао е неналичие, пустота. Всичко изречено е изпуснато, неизреченото е съхранено. Ето защо мълчанието е великото съкровище на Мъдростта, а безмълвието е сиянието на битието.
Ако живееш с любов към Дао, казва Лао Дзъ, не ти трябват никакви други техники и практики, защото целта на всички практики е живот в Дао. Ако не зачиташ Дао, тогава търси всякакви практики, дори и когато те те заблуждават, просто практикувай.
Не бъди знаещ, означава не бъди глупав, застоял, в случая. А какъв трябва да бъдеш? Вечно течащ в Дао, ние можем да го наречем вечно любящ, вечно истинен. Ще обясня: Лао Дзъ, пак казвам, не е мислещо същество. То е пустотно същество, същество на Дао. То е душата и духът на Дао, то е величието на Любовта и съкровената природа.
Лао Дзъ е отвъд знанията и отвъд живота. Умът никога не може да постигне Лао Дзъ, защото той е невероятно навътре в Дао. Той е подобен на Пустотата, на безкрая. Тука идеята за спасение и възкресение просто са глупави. Тука те никога нямат място.
Пустотата е съкровена. Тя е самата съкровена чистота. Няма нужда от спасение и възкресение. Тя самата, Пустотата, вечно се обновява.