Търси

Елеазар Хараш: Кое е качеството, което превъзхожда Любовта? (ЛЕКЦИЯ)

Още по темата ...
духовен учител

Истинският духовен учител вдъхновява чрез свобода и не създава зависимости. Кои учители са истинни?

Виж повече
Тишината

Елеазар Хараш: В началото беше Тишината (ВИДЕО)

Виж повече
Елеазар Хараш - лекция 2019 Юни

Елеазар Хараш - Лекция за немската мистика от Майстер Екхарт и Якоб Бьоме (ТЕКСТ+ВИДЕО)

Виж повече
05.08.2022 г.
5753
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
  • В душата има тайнствена Врата. Душата е нещо (говорим за висшата душа), в което има способност да ти отвори Вратата към самия Бог.
  • В душата има нещо, което е скрито и потайно, и което е далеч над разума.
  • В своята най-чиста част душата превъзхожда света. Това, което привлича душата в този свят е единствено любовта.
  • Душата съдържа в себе си тялото, а не тялото душата. Ако човекът се обърне към основата на своята висша душа, той ще се срещне с Бога, защото основата на душата съвпада с основата на Бога.



КОЕ Е КАЧЕСТВОТО, КОЕТО ПРЕВЪЗХОЖДА ЛЮБОВТА?

Става въпрос за отречеността, едно от най-най-дълбоките качества, за които не съм ви говорил, но друг път пак ще говорим. Тук преди да започна, ще ви кажа няколко неща. Преди много години ми даваха един манастир, да живея в него, да го ръководя. Игумените бяха починали. Помагах в този манастир, за да се сприятеля с хората, които ме гледаха, докато живеех в гората малко над манастира. Участвах в правенето на една ограда, общувах с хората и възрастният човек, който ръководеше манастира, бай Георги, седемдесет и три годишен каза: Видях как общуваш; нуждаеш се от подслон, нуждаеш се от храна и всичко, давам ти манастира. Там имаше извор, аязмо, борова гора и много чист въздух, и други неща... Прекрасен манастир, казва се Свети Георги. – Извинявай, бай Георги, това е моето минало. Хубаво е, но моят път е друг. Какво искам да кажа? Това още не е истинската отреченост.

Преди няколко години ми предложиха да напусна фирмата си и да се отдам изцяло на Учителя и на лекциите, и то като ми дават голяма заплата. Т.е. Бог отгоре решава да ми даде голяма свобода. Можех да го направя, отново отказах поради други причини. Онова складче съм го взел там за тежки хора и за тежки случаи. Можех да напусна, но досега има повече от пет случая отказани от самоубийство и много други неща, които не искам да ги изтъкна. Но това също още не е тази отреченост, за която ще ви говоря. Това е само въведение.

Ще ви разкажа днес за нещо дълбоко и след време ако трябва, още по-дълбоко. Тази отреченост е по-дълбока от любовта. Днес малко ще се докоснем до нея. Тя е казана от Майстер Екхарт и аз съм я доразвил чрез Учителя.
Човекът има постижения в духа си, когато познае чистата отреченост в самия себе си.

Отречеността не изключва деятелността. Тя изключва само привързаността. Забележете, отречеността не изключва деятелността, тя изключва само привързаността.

Казва Майстер Екхарт: Аз поставям отречеността по-висше от любовта. Ще разберем това. Разбира се по-висше от смирението, и това ще разберем. Отречеността е по-близо до Нищото. Ти може да имаш любов към Бога, но да не си близък до Нищото. С тази любов може да се приближаваш до Бога, но и да се отлага твоето тотално познаване на Бога, просто защото имаш любов, защото Той ти е приятел и близък и имаш много време да отлагаш. Но в отречеността няма отлагане, тя Го познава тотално и пряко.

Отречеността е по-висша и от смирението, защото смирението може да съществува и без отреченост. Както и любовта може да съществува без отреченост. Но съвършената отреченост не може да съществува без съвършено смирение и без една велика и неизменна любов. Тя съдържа в себе си тези неща; те не я съдържат, но тя ги съдържа. Тук искам да ви кажа, че става въпрос за отреченост и от материя, и от духовност, защото Бог в дълбочината си не е нито материя, нито духовност, а нещо по-дълбоко – Велико Нищо, Велика Безкрайност. Духовността и тя има още много да се учи.

Самият Бог е Велика Отреченост, абсолютна непривързаност към нищо и Той е примерът. При отречеността ти си лишен от своя Създател, от всичко създадено и сътворено, и точно поради това ти си изпълнен с Бога. На друго място Майстер Екхарт казва: Трябва да се отречеш от Бога, за да постигнеш Бога. Тук става въпрос за привързаността. Значи ако Го обичаш със страст и със жажда, ще Го загубиш. Но ако си отречен, ще Го познаеш.

Когато си изпълнен със сътворените неща, със Създателя, със създадените неща, това означава да си лишен от Бога, защото си зает и изпълнен със създадени и сътворени неща: вещи, идеи, предмети и т.н., същества. В чистата отреченост Бог може съвършено да действа в нас, няма вече кой да Му пречи, забележете. Няма даже и висше Аз, няма и висша душа, дори и тя е пречка за по-дълбокия замисъл на Бога. А Бог иска да действа в нас, да разбираме дълбоко. Той иска да ни даде истинско познание, т.е. Себе Си. Той винаги иска най-хубавото за нас; всякога е било така, по всяко време.

Отречеността превъзхожда всички добродетели, защото тя дава на човека велико и истинско, тотално познание на Бога, за разлика от любовта, която дава приближаване; за разлика от смирението, което дава дълбока възприемчивост, но това е само подготовка.

Има два вида съвършена отреченост. Ще кажа първия: При съвършената отреченост това е тогава, когато душата се откаже и от вечността. Придобила я е, но се отказва. Заради кого? Заради Бога. Тогава тя узнава една по-дълбока тайна в Бога, която я няма във вечността, скрита е от вечността, няма я. Тя е скрита в Предвечния, в Бездната, за която ще говорим другия път. Извън вечността е безкрайността.

Другата отреченост, която премълчавам, защото е дълга история, е тайната на мистичните Старци. Те са се отрекли и от Бога, и от Луцифер, и от дух и материя. Разбира се, ако Бог много желае, може да използва старците, но те са отвъд. Могат да се съединят в името на една работа, но те са отвъд Него. Прекалено голяма отреченост, защото са избрали безкрайността – не вечността, не тайната, а безкрайността. Значи, както преди ви обясних, има загадка, има тайна, има мистерия. Загадката може да бъде обяснена единствено чрез тайната, а тайната може да бъде обяснена единствено чрез мистерията. Мистерията никога не може да бъде обяснена, тя е друг порядък.

Само отречеността може да разбере съкровеността на Божията тайна, а любовта е само път към тази тайна. Майстер Екхарт казва: Един човек ми рече, че е раздал много имоти, за да спаси душата си. Но само ако ти себе си си изоставил, си извършил правилното действие. А ти си дал имоти, но не си дал себе си на Бога. Каква полза от такива дарения? Ти отново ще бъдеш заблуден.

И така, дълбоката задача на човека е отреченост. Това означава да утвърди в себе си Абсолютното Божествено Битие; не духовното Му битие, а Абсолютното Божествено Битие и то повече, отколкото своето собствено битие. Тука се утвърждава нещо съвсем друго.

Истинският човек е възхитен чрез отреченост и от вечността, и от безкрая, и нищо земно не му говори, не може да го радва. Той не си губи времето в земни радости. Той ги познава, но той е отишъл отвъд.

Отречеността има великата способност да те очисти от абсолютно всичко преходно и земно, и всичко ненужно духовно, зебележете, защото има хора, дори "напреднали", все още искат духовни блага, а не искат самия Бог. Много трудно е да накараш такива хора да изоставят, много от тях не могат да изоставят земните блага, а да не говорим за духовните блага. Значи, отречеността е способност да очиства на най-дълбок вътрешен план и тя очиства много повече от любовта и смирението. Те подготвят, но тя свършва най-важното.

И пак: Любовта е, казва Майстер Екхарт, качество на душата, а истинската отреченост е качество на духа, шестото тяло.


Елеазар Хараш, из лекция изнесена през 2008-а година
 

Препоръчани книги:

Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Спонсори на Портал 12