Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
- В душата има тайнствена Врата. Душата е нещо (говорим за висшата душа), в което има способност да ти отвори Вратата към самия Бог.
- В душата има нещо, което е скрито и потайно, и което е далеч над разума.
- В своята най-чиста част душата превъзхожда света. Това, което привлича душата в този свят е единствено любовта.
- Душата съдържа в себе си тялото, а не тялото душата. Ако човекът се обърне към основата на своята висша душа, той ще се срещне с Бога, защото основата на душата съвпада с основата на Бога.
КОЕ Е КАЧЕСТВОТО, КОЕТО ПРЕВЪЗХОЖДА ЛЮБОВТА?
Става въпрос за отречеността, едно от най-най-дълбоките качества, за които не съм ви говорил, но друг път пак ще говорим. Тук преди да започна, ще ви кажа няколко неща. Преди много години ми даваха един манастир, да живея в него, да го ръководя. Игумените бяха починали. Помагах в този манастир, за да се сприятеля с хората, които ме гледаха, докато живеех в гората малко над манастира. Участвах в правенето на една ограда, общувах с хората и възрастният човек, който ръководеше манастира, бай Георги, седемдесет и три годишен каза: Видях как общуваш; нуждаеш се от подслон, нуждаеш се от храна и всичко, давам ти манастира. Там имаше извор, аязмо, борова гора и много чист въздух, и други неща... Прекрасен манастир, казва се Свети Георги. – Извинявай, бай Георги, това е моето минало. Хубаво е, но моят път е друг. Какво искам да кажа? Това още не е истинската отреченост.
Преди няколко години ми предложиха да напусна фирмата си и да се отдам изцяло на Учителя и на лекциите, и то като ми дават голяма заплата. Т.е. Бог отгоре решава да ми даде голяма свобода. Можех да го направя, отново отказах поради други причини. Онова складче съм го взел там за тежки хора и за тежки случаи. Можех да напусна, но досега има повече от пет случая отказани от самоубийство и много други неща, които не искам да ги изтъкна. Но това също още не е тази отреченост, за която ще ви говоря. Това е само въведение.
Ще ви разкажа днес за нещо дълбоко и след време ако трябва, още по-дълбоко. Тази отреченост е по-дълбока от любовта. Днес малко ще се докоснем до нея. Тя е казана от Майстер Екхарт и аз съм я доразвил чрез Учителя.
Човекът има постижения в духа си, когато познае чистата отреченост в самия себе си.
Отречеността не изключва деятелността. Тя изключва само привързаността. Забележете, отречеността не изключва деятелността, тя изключва само привързаността.
Казва Майстер Екхарт: Аз поставям отречеността по-висше от любовта. Ще разберем това. Разбира се по-висше от смирението, и това ще разберем. Отречеността е по-близо до Нищото. Ти може да имаш любов към Бога, но да не си близък до Нищото. С тази любов може да се приближаваш до Бога, но и да се отлага твоето тотално познаване на Бога, просто защото имаш любов, защото Той ти е приятел и близък и имаш много време да отлагаш. Но в отречеността няма отлагане, тя Го познава тотално и пряко.
Отречеността е по-висша и от смирението, защото смирението може да съществува и без отреченост. Както и любовта може да съществува без отреченост. Но съвършената отреченост не може да съществува без съвършено смирение и без една велика и неизменна любов. Тя съдържа в себе си тези неща; те не я съдържат, но тя ги съдържа. Тук искам да ви кажа, че става въпрос за отреченост и от материя, и от духовност, защото Бог в дълбочината си не е нито материя, нито духовност, а нещо по-дълбоко – Велико Нищо, Велика Безкрайност. Духовността и тя има още много да се учи.
Самият Бог е Велика Отреченост, абсолютна непривързаност към нищо и Той е примерът. При отречеността ти си лишен от своя Създател, от всичко създадено и сътворено, и точно поради това ти си изпълнен с Бога. На друго място Майстер Екхарт казва: Трябва да се отречеш от Бога, за да постигнеш Бога. Тук става въпрос за привързаността. Значи ако Го обичаш със страст и със жажда, ще Го загубиш. Но ако си отречен, ще Го познаеш.
Когато си изпълнен със сътворените неща, със Създателя, със създадените неща, това означава да си лишен от Бога, защото си зает и изпълнен със създадени и сътворени неща: вещи, идеи, предмети и т.н., същества. В чистата отреченост Бог може съвършено да действа в нас, няма вече кой да Му пречи, забележете. Няма даже и висше Аз, няма и висша душа, дори и тя е пречка за по-дълбокия замисъл на Бога. А Бог иска да действа в нас, да разбираме дълбоко. Той иска да ни даде истинско познание, т.е. Себе Си. Той винаги иска най-хубавото за нас; всякога е било така, по всяко време.
Отречеността превъзхожда всички добродетели, защото тя дава на човека велико и истинско, тотално познание на Бога, за разлика от любовта, която дава приближаване; за разлика от смирението, което дава дълбока възприемчивост, но това е само подготовка.
Има два вида съвършена отреченост. Ще кажа първия: При съвършената отреченост това е тогава, когато душата се откаже и от вечността. Придобила я е, но се отказва. Заради кого? Заради Бога. Тогава тя узнава една по-дълбока тайна в Бога, която я няма във вечността, скрита е от вечността, няма я. Тя е скрита в Предвечния, в Бездната, за която ще говорим другия път. Извън вечността е безкрайността.
Другата отреченост, която премълчавам, защото е дълга история, е тайната на мистичните Старци. Те са се отрекли и от Бога, и от Луцифер, и от дух и материя. Разбира се, ако Бог много желае, може да използва старците, но те са отвъд. Могат да се съединят в името на една работа, но те са отвъд Него. Прекалено голяма отреченост, защото са избрали безкрайността – не вечността, не тайната, а безкрайността. Значи, както преди ви обясних, има загадка, има тайна, има мистерия. Загадката може да бъде обяснена единствено чрез тайната, а тайната може да бъде обяснена единствено чрез мистерията. Мистерията никога не може да бъде обяснена, тя е друг порядък.
Само отречеността може да разбере съкровеността на Божията тайна, а любовта е само път към тази тайна. Майстер Екхарт казва: Един човек ми рече, че е раздал много имоти, за да спаси душата си. Но само ако ти себе си си изоставил, си извършил правилното действие. А ти си дал имоти, но не си дал себе си на Бога. Каква полза от такива дарения? Ти отново ще бъдеш заблуден.
И така, дълбоката задача на човека е отреченост. Това означава да утвърди в себе си Абсолютното Божествено Битие; не духовното Му битие, а Абсолютното Божествено Битие и то повече, отколкото своето собствено битие. Тука се утвърждава нещо съвсем друго.
Истинският човек е възхитен чрез отреченост и от вечността, и от безкрая, и нищо земно не му говори, не може да го радва. Той не си губи времето в земни радости. Той ги познава, но той е отишъл отвъд.
Отречеността има великата способност да те очисти от абсолютно всичко преходно и земно, и всичко ненужно духовно, зебележете, защото има хора, дори "напреднали", все още искат духовни блага, а не искат самия Бог. Много трудно е да накараш такива хора да изоставят, много от тях не могат да изоставят земните блага, а да не говорим за духовните блага. Значи, отречеността е способност да очиства на най-дълбок вътрешен план и тя очиства много повече от любовта и смирението. Те подготвят, но тя свършва най-важното.
И пак: Любовта е, казва Майстер Екхарт, качество на душата, а истинската отреченост е качество на духа, шестото тяло.
Елеазар Хараш, из лекция изнесена през 2008-а година
