Търси

Елеазар Хараш: Истината е мистично проникване в нашата Сърцевина (АУДИО)

Още по темата ...
Елеазар Хараш

Елеазар Хараш: Любовта е по-силна от омразата, защото Бог е на страната на Любовта

Виж повече
Елеазар Хараш

Елеазар Хараш: Пътят - това е субстанцията на самата Любов, субстанцията на Бога, това е съкровището на смирените

Виж повече
Тот Древният

Елеазар Хараш: Птицата ибис е символ на мистериозната връзка между небесното и земното

Виж повече
27.04.2024 г.
1221
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Елеазар Хараш - лекция за ИСТИНАТА - Варна - 26-и Април 2024
 
Темата е Истината. Първо искам да кажа, че Истината е Дълбоко Безмълвие - Висша Тишина, обаче с майстор Тан, сме принудени, да направим компромис да говорим, да дадем посоката - и това е необходимост. Така. Само преживяната Истина е Истина, но това е личен въпрос, и тя трябва да е позволила това - самата Истина. Тя знае, кой я търси правилно и кой не, и знае как да позволи.

Истината повече трябва да се осъзнае, отколкото да се търси, защото в Дълбината, ние сме Истина, ние сме Мистерия. Даже не сме вечни - ние сме Древни. Но може и така да се каже. Търсачът на Истината, търси своите Дълбини. Само Истината може да те научи на Истинското Добро - на различаването. Иначе този свят страда от много умни и добри хора, и винаги ще страда, защото те не различават. За това съм казвал, че има лоши постъпки, които завършват добре и добри постъпки, които завършват лошо. Най-хубаво е, казва Учителя: когато в началото е добра постъпка, и завършва добре.
В този свят Истината е постижима само чрез Дълбочината на страданието - така е в този свят. Освен това, без Благословение, няма възприемане на Истината. Който е възлюбил Истината, тя ще му отговори вътрешно на най-важните въпроси. Дълбокият покой, е част от Истината, както казах и в Бургас: Покоят е меч. Въобще, Покоят е Владетел, Покоят е защита, Покоят е Древност, но Истината е по-дълбока от него.



Истината живее в Дълбоко Безмълвие, и само Нищото влиза там. Човека трябва да умее да става Нищо, да става Висша Тишина. Когато Истината е на твоя страна, това е могъща и скрита сила, която е с теб. Ако ти имаш особен стремеж към Истината, това показва, че Бог те е погледнал. Истинското разбиране е еликсир на живота, и тогава в теб нещо дълбоко се успокоява. Не ти трябва знание - дълбоко спокойствие и покой, това е мярка за нещо истинско. Когато си в Истината, една мярка: Дълбините ти сияят.

Втория Старец казва:

Истината черпи сияние и в мрака. Където и да попадне, тя е по-дълбока от мрака, и от всяко страдание.


Да имаш Истинска Любов към човекът, значи да му отнемеш смъртта и сътвореността. За това ти е даден някой човек, който да го обичаш, да го повдигнеш извън света. Но трябва да го обичаш както Бог иска, а не както ти.
От къде си взел очите си? Не е ли това материята на Истината? Между другото, очите идват от Слънцето. След смъртта се връщат на Слънцето. Такава материя няма в този свят. Истината не е в доброто и злото, а в Любовта и в Безкрая. Бъди Нищо, и ще бъдеш Истинен, цялостен и безкраен. И за това е казано: Блажени Нищите Духом - тяхно е Царството.
Истинското Знание не помага да разберем Бога и Мистерията, а в Бога има скрита Мистерия. Но това знание, помага да бъдеш изумен от Бога и от Мистерията.

Мярката за Истинската Любов е, че в нея няма изгрев и залез, тя е всякога, тя е винаги. Светът може да прекъсне, всичко може да прекъсне - Любовта остава.

Без Истината, няма завръщане в Древния, но Абсолютната Истина, цялата Истина си остава ослепителна и непознаваема, и за това е скрита, не може да бъде понесена. Хората в този свят могат да понасят полуистина, или лъжа или други неща, но и цялата Истина, и за това това говорим компромисно. Тук се сещам и ще кажа, че Самият Бог, Самата Любов, Самата Истина, те искат целия! Не може да се отдадеш 99%! Не съществува такова нещо - те, те искат целия! Ние сме Истина, която е по-дълбока от живота и смъртта. Ние сме били, когато вселената и живота ги е нямало. Ние сме даже, преди безсмъртието, то е дошло много по-късно. Ние сме Древни. То е дошло по-късно, а още по-късно - смъртта. Но и двете са второстепенни неща.

Само търсещият Истината, ще открие Произхода. Произхода е целостта! Началото, което е Абсолютно Неродено! Благородния човек, твори Истина, а не добро. А скритата цел е, роденото да бъде заведено в Нероденото. Защото например, къде беше ти, преди да се родиш? Но след като си се родил трябва да понесеш и да учиш уроците.
Благородството е чисто действие на Истината, а не на доброто. Мистичното познание е дар от Истината, тоест, Истината ти дарява нещо от себе си. Тези, които не знаят Истината, умират поради неосъзнаване. Истината не се постига с Вяра, а с голяма Любов и Осъзнаване. Вярата е ниско ниво, това е пътят на духовния свят - Любовта е друго ниво. Тук се сещам, че много хора и са ме питали някои: Истината намира ли се в Библията? Не! Истината се намира пряко в Бога, и в Тайната на Чистото Сърце - там конкретно трябва да се отдаде човек. Познаването на Библията, не означава познаване на Бога, срещал съм многобройни такива хора.

Истинското Слово е съставено от чисти и сияещи трептения. Истинското Слово е будно, дълбоко и осъзнато състояние. Словото е Живо Същество. Казвал съм - мислите са живи. Разглеждайте ги, като живи същества. И за това, внимавайте, какви мисли приемате, защото, ако се настанят дълбоко, може да бъде опасно. Но, в момента, в който започнете усърдно да се молите - тези мисли, започват да бягат, тези същества познават Чистото Слово, и започват да бягат.

Истинското Слово е Есенция - Чиста Божественост, защото е част от Акаша. Молитвеното и Съкровено Слово към другите, е натрупване на истинска помощ, и за този живот, и за следващи прераждания - нещо изключително важно. Покоят е, Древно ядро на Истината. Само Словото на Истината, дава Покой, а не някакви си формални утешения, но това Слово, е Тайна наука.

Истинския живот е, Мистерия, без материя. Например: като спиш дълбок сън, къде си? В дълбокия сън имаш ли име, имаш ли народност, имаш ли пол? Има ли навътре даже Бог? Имаш ли сътвореност? - Нищо няма! Влизаш в Нищото в Абсолюта, и за това там няма и капка тревога, нищо не може да влезе тревога - няма условия. Нищото е Безкрая и Мистерия - Бог е Нищо. Абсолютът е Върховното Нищо - Бог е Велико Нищо. Бог е създаден вътрешно, като Нищо. Христос е създаден, подобен на Него - като Нищо, за това, и Христос на кръста се смири, стана Нищо а в Нищото Бог възкръсва. Когато си в дълбок сън, има лекота. Но даже и това не е още пълното осъзнаване.

Истината е много тънка, като онези две африкански поговорки. Ако имаш търпение, ще видиш очите на охлюва. И друга. Ако отидеш до потокът, и се вслушаш, ще чуеш кашлицата на ракът. Това са тънки енергии, тънки неща. Тоест, друго Ухо - третото Ухо, това е друг свят. Дълбоко, това Ухо се нарича - Чистото Сърце. Или другите две атлантски поговорки. Добрата птица, лети уверено в мъглата. Не когато е леко, когато всичко е подредено - когато е тежко и трудно. Тайно да царуваш, това означава, че човека има Дух и Душа. Той е извън умът извън сърцето - това е Дълбокия човек.
И така. Истината не е знание, а Тайна Реалност. Срещата на човека с Истината, не е в полето на знанието, а в полето на Тишината и Любовта.

Позитивното мислене - не е Истина. То е само посока към Съкровеното и Божествено мислене - това са други степени. Защо не е Истина? Защото изведнъж, позитивното мислене, при тежък натиск, и катастрофа, може да стане отрицателно. Съкровеното мислене и Духовното - не става отрицателно. Там се усилва Божественото мислене, чрез Дълбоко приемане.

В Скритата Истина, винаги се крие голяма сила, която никога не е явна. Не можеш да направиш Истината щастлива - Истината не е щастие. Истината е Велика Дълбина, и Висота - Велика Пълнота. Казвал съм - щастието е наказание, то е своеволие. Не може да наречеш Христос и Учителя - щастливи. Те са блажени, и от там нагоре има много други степени. Блаженството не е двойствено като щастието. Щастието е своеволие - блаженството е Единство с Бога. Има степени, които са Единство с Абсолюта. Щастието никога не може да замести Истината. И тези, които търсят щастието, са на погрешен път, но ще го разберат късно.

Мъдрият е Истинен и Блажен, той знае същественото, но той е скромен и смирен. Дълбоко навътре в нас е Истината, но ние трябва да умеем да проникваме в себе си, и ако ни е позволено, ще проникваме. Ще отстраним умът, много неща ще отстраним, ще махнем всички религии и всякакви неща излишни, и с Любовта си, ще проникнем в Бога, защото там няма избор. Той откликва, защото Бог е Любов.

Истинския живот се намира в Първичното Прасъстояние, което е велика Пълнота. И за това не е важно, какви знания имаш - имаш ли пълнота? Имаш ли покой? Или поне, имаш ли спокойствие? Спокойствието е Душата, Покоят е Духът. Мирът е умът, който все подписва договори, и все търси мирът. С договори нищо не става. Трябва да постигнеш Спокойствието, Душата си и Покоят, който е, казва Чуан Дзъ: Извън световете, извън всичко сътворено.
Само Любовта, Изначалната Любов, може да дари на човека Цялост. Истинският човек е Цялост, Душа и Дух - и той може да обича правилно. Той има какво да даде. Истината не принадлежи на нито една религия и на нито един народ - Тя е свободна Същност, Тя е в Бога и принадлежи на всички, но в този паднал свят, тя е смесена, а във висшия свят, тя е чиста, без примери на лъжа.

Учителят проповядва не учение, а Истина и Същност. Истинолюбието и Любовта винаги са Благословени - щастието не е. Знанията, религията не са благословени, но Любовта, Истинската Любов е винаги Благословена. Никаква религия, правила и ритуали, не могат да заместят Любовта и Истината. Който има Истинска Любов към Истината, независимо каква е кармата му, неговия Учител идва и му се открива и му помага. Това, което може да те заведе при твоя Учител е Истината - не практиките. Много хора практикуват практики. Някога и аз практикувах много практики. Практикувах и дишане, и стигнах до 22 минути рекорда, разбрах, че мога и още - изведнъж Учителя ме спря. Не трябва да дишаш въздух, трябва да дишаш... Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно. Не трябва да дишаш въздух - трябва да дишаш Любов, Мъдрост, Истина - веднага промяна на курса! Въздуха е между другото.

Люби Истината, и Бог ще работи за теб. Глупавият ум например цени повече здравето, отколкото истинолюбието - така човека все повече ще се разболява. И да оздравее временно, пак ще се разболее - това е играта на ума. Истината е освобождението от света и хаоса, а не вярата - и за това Христос казва:

Аз съм Истината.


Посветеният е преживял Същественото - Истината, но това не означава, че може да я обясни. Въпреки това, Просветленият е Дух в тяло. Без Любов към Истината, умът създава много безсмислени трудности, въобще той е голям майстор на заблудите - неовладения ум. При Любов към Истината пак има трудности, но те са Съзидателни. Самата Истина изисква, умът и човека да мине през големи трудности - за да бъде Истината чута. Ще го кажа по друг начин. Голямото страдание, тежкото страдание отваря Ухото за Истината. Всички, които ме разбират са търсили Истината, били са Търсачи, страдали са за нещо истинско, и сега си говорим на един език, защото дълбоко, всички сме сродни.

Има хора в света, които говорят вярно, но не са в Истината. Това е тънкост, когато съм тренирал Истината, и разбрах това. Те са във вярата, но не са в Истината, и за това нямат дълбоко равновесие и себепознание, и не разбират как действа Бог, и как действа кармата. Не одобряват войната например, а тя е карма, която трябва да се изхарчи, за да може после Бог да подобри нещата - това е запис, който трябва да се изхарчи. Промяна може да направи само този, който тотално избере Бога за свой Път и за Водач - и тогава кармата се разминава. Тя отстъпва само на Любовта! Искам да кажа, в Любовта няма предопределение, няма карма. В Бог няма карма.

Мелхиседек казва: Когато си в Истината - Тишината има какво да ти каже. Има една Тишина, която ти дава Мъдрост, това е по-ниското ниво, заради Душите - дава ти мъдрост. Има друга Тишина, която ти дава Велика Пълнота - не може да се опише. Но, Учителя казва: Аз изоставих този Висш свят, и си взех едно главоболие с вас в България и на Рила, години наред, но трябва да се пожертва, за да повдигне Душите - слязох долу.

Който следва Истината - Бог идва при него, но по правилния начин, никакви фантазии, никакви мечти. По правилния начин. А, коя е Мярката? Ще ви я кажа с две думи: Абсолютната Разумност. Истината е единственото послание, и макар, че Тя се разкрива, Тя си остава скрита, както и Бог. Бог е и явен и скрит - и все е Незрим и когато е явен и когато е скрит все е Незрим.

Истината говори Несътворено. Тя е писание преди писанията, и за това е по-важна от всички писания и религия - никога не избирай религията, избери Истината, ако искаш да познаеш Бога, пряко. Писанията са само малки упътвания, и то, ако те упътят. Това се случва само, ако самата Истина те привлече, но трябва да си умирал за Истината, а не за света. Коя е Мярката за Истина? Преизпълненост, Блаженство, Покой, Цялост, Смирение - трябва да си станал Нищо. Не говоря само да махнеш егото, трябва да се спасиш от висшия аз, защото Бог и Учителя са по-дълбоки от твоя висш аз и от твоята разумност. Трябва да избереш нещо по-дълбоко. Ето защо, Нищото е трудно уловимо. Но Нищите са блажени, както казах: И тяхно е Царството.

Има хора, които не ме разбират, и кой съм аз, че да искам някой да ме разбира. Аз не държа на това, аз изнасям и се оттеглям. Истината е, последната красота на Безмълвието. Човекът е мост между света и Истината, ако е в Бога. Ако Бог ти е дал себе си, ще видиш Истината, но трябва много да си го търсил не става за едно, две или пет прераждания - трябва много много да си го търсил. За това има такава разлика, и степени на съзнанията. Някои са Го търсили много.
Когато Истината дойде, ще ти даде поглед отвъд света и отвъд задгробния живот - тези двата свята са много ограничени, бих казал: Много бедни.

Любовта към света е отделяне от Бога и от Истината, това е началото на безумието, за това е казано: "Моето Царство не е от този свят." Тези, които обичат този свят, вместо Бога и Истината, ще влязат в Божия гняв, тоест - строгостта на Бога, някои я наричат жестокост. Това е строгостта на Бога и правдата на Бога, която помага след време, за това има карма. Да може след време, цялата вселена и света, да изпълнява Божия порядък, а не човешкия.

Истината е Тотален Божествен Разум, който ни разкрива свободата от сътворението и смъртта - ние сме Духове, ние сме отдавна безсмъртни и нищо не можем да направим по въпроса, и е много хубаво, че нищо не можем да направим по въпроса. Кое писание, може да се сравни с Бог и с Истината? Всички писания са ограничения на Бога - трябва да Го търсим отвъд и отвъд. Кое писание може да се сравни с Любовта и Покоят? Великата Пълнота! Хиляди проповедници проповядват Буда, а Буда е постигнал Истината и Покоя. Някои мислят, че Буда не е правилно Учение. Буда е постигнал, но Той не нарича Бог - Бог. А Го нарича - Пустотата, Безкрая и това е даже по-правилно, защото Бог е ограничение.
Човекът на Истината има само едно желание - да изпълнява Божията Воля, а не своята. И той точно знае, коя е Божията Воля, и коя е негова. Коя е мярка, че живееш в Истината? Това е Истината, която е спокойна в Хаоса, защото Бог е с нея, Бог е с теб, когато си в Истината. Наоколо война и тревога, а ти царуваш - това е Буда Покоят. Защото, ти си в Царство, не си в света. Разбира се, такъв човек е търсил усърдно Истината, докато тя бликне в него. То е огромен труд, който не се вижда - огромен, интензивен Духовен и Съкровен труд.

Само Любовта може да те заведе при Истината, а не знанието. Знанието ще те води в полуистината и в заблужденията. Човекът на знанието няма покой, няма блаженство, и при един сблъсък с Истината, човек трябва да се прости с всичко, което знае. Човекът на Истината е видял Същността си, Духът си и е постигнал избавление, освобождение. Тук няма нужда от възкресения, той просто е постигнал - той не очаква възкресение. Ако Бог е в теб, как може да очакваш възкресение? Това означава, че нищо не си разбрал.

Когато човешкият ум е изпуснал Истината, той е започнал да вярва, и да търси бъдещето. Не е важно бъдещето - важен е Бог и твоята Чистота. Обаче умът обича да пренася хората в бъдещето. Когато човек твърдо е избрал Истината, той неизбежно става Буда, Кришна, Христос и т.н. - това означава, чисто съзнание, много е просто. Чистото съзнание е свободно от всички религии, то е, живее в Единство. Казвал съм: Всички клони са от едно дърво, няма два Бога, няма две слънце - има един Тотален Бог и скритият Абсолют в Него.

Без Любов към Истината, никакво свещено писание не може да ти помогне. Сещам се Гурджиев казва: Ако искаш да се откажеш от религията е много полезно да живееш близко до един свещеник - просто наблюдавай, нищо друго! Истината е в самият човек, а не във времето и в бъдещето. Истината всякога присъства тук, но ние отсъстваме. Както казва Майстер Екхарт: Ние сме излезли на разходка.

Когато си се отдал на Истината, тя вече има план за теб. Тя започва да се грижи за теб. А, когато си се отдал на света - света започва да се грижи за теб, горко ти. При Любовта към Истината, събитията работят за теб, защото Бог е с Истината. Когато не обичаш Истината, един ден ще се срещнеш с трудност, която не можеш да преодолееш, Бог ще я направи по-силна от твоята воля, защото все отлагаш Божия Път, и мислиш, че си прав.

Този, който е предан на Истината, никога не се раздвоява, в нито един миг - няма такъв миг! Той има цялост! Бъди Истинен, за да имаш Бог на своя страна. Учителя казва: Бъди Истинен, а не религиозен, не вярващ! Това са големи капани! Бъди Истинен - това е мярка. В часът на Истината, никаква религия, никакви звезди няма да ти помогнат, а само Истината, която е вътре в теб, и тя е Бог. Ако избереш твърдо и с Любов Истината, това е твоята честност спрямо теб, иначе честността е висяща.

Човекът на Истината има специфичен глас, защото той говори чрез Бога, чрез Истината, а не, чрез себе си. Той е махнал себе си, той е станал нищо, за да не пречи на Бога. Ние сме голямото препятствие, голямата пречка на Бога. Не е дявола, някои мислят, че е дявола, Дявола строго изпълнява Божията Воля - той няма избор, той изпълнява Божията Воля. Но, човекът може да изпълнява и да нарушава Божията Воля - човекът има избор, дяволът няма. Каквото му е казано, до милиметър.

Който се е отдал на Истината, той не говори с понятия за нея, а чрез нея, той изхожда от нея, той не се занимава с философия, така нареченото от Учителя: Ученото невежество. хора, които не са готови за Истината, ще бъдат разстроени - не трябва да бързат. Ако човек говори Истината, но не я е преживял - той работи срещу себе си, и навлиза в карма. Ако аз съм преживял Истината, какво значение има ако светът и хората мислят, че съм заблуден? Тяхното мнение е мъртво Истината не се нуждае от никакъв спор - спорът е от дявола. Истината е безспорна - Тя е Бог. А всички, които спорят, срещал съм много такива - никога не са намирали Истината.

Заживял ли си в Истината - това е живот в Бога. И за това, тук никога не разчиташ на религия, и не чакаш възкресение, защото Бог е в теб. Още няколко... още малко. Да не стане дълго и да не ви отегчава. Бог е Живата Истина, и тя ни учи на Пътя към Дълбините и Мистерията. Разбирането на Истината - променя всичко. Коренно променя живота и посоката, а това е промяна на съдбата и на кармата. Който е познал Истината, е изпреварил бъдещето. Истината превъзхожда както казах, Библията. Бог е, който отключва Истината в нас, а не Библията и писанията.

Истината е Древният свят, преди писанията, и извън нея е смъртта и падението. Пътят към Нея е Любовта към Нея. Бог е Истината в нас и това е светилището. Това е несътворен свят, нашето сърце е Духовно и Божествено, то е Несътворено - Единствения Храм. Този храм не е правен с камъни, с чукове и т.н. Това е Тихия, Вътрешен, Единствения Истински Храм. И ако отидеш в Пустинята, няма да търсиш църква, а трябва да влезеш в Сърцето си - в тайната стаичка, това е Нищото.

Ние всички сме Божия Тайна, но трябва да извървим един Свещен Път, за да осъзнаем това. Освен това, ние сме Божия Тайна и нещо повече. Ние сме Мистерия. Накратко ще загатна: Има загадки, има тайни, има мистерии. Загадките са за учените, да си забавляват ума - важно е, хубаво е, все пак. Тайната е свързана с Духовния свят, с Душата, а Мистерията с Божествения свят и по-високите степени.

Покоят е пълен с Истина, но Истината е по-дълбока. Мелхиседек казва: "За да говориш Истината, Бог трябва да се е вселил в твоя Дух". Истината е мистично проникване в нашата Сърцевина, и ако Тя е проникнала в нас, ние я узнаваме, като неизмеримо безмълвие. истината е прекалено дълбока за Словото, и за това Тя живее в Тишина. Както казах, това е компромис, но трябва да дадем с много уважавания от мен майстор Тан - посока. Истината в теб, е твоя спасител. Любовта към Истината е освобождение от материята и вселената - това е завръщане в Духа и в Искрата. Правилното тълкуване на нещата, означава да събудиш Истината в Словото и в думите. Тот казва: Думите на Истината са с двойна светлина, за това, когато говориш Истината, ти увеличаваш светлината си.

Аз говоря и за Древни неща. Учителя каза: Имаш право да казваш Истината или да я премълчаваш, защото някои хора не могат да я понесат - но никога лъжа! Само чрез Истината, нещата се случват правилно, защото Истината е Божествен порядък, а не човешки. Истината е Първосъздадената Пълнота. За да промениш съдбата си, трябва да станеш Истински човек, трябва да тръгнеш на Път към себе си. Когато обичаш Истината повече от себе си, ще я разбереш. За малко ще се отклоня преди края. По време, когато имах много битки с държавна сигурност, ми казаха, ако се откажеш от Любовта, Мъдростта и Истината - повече няма да те преследваме. Казах: Значи, да тръгна по вашия глупав път, и да се откажа от Учителя - това е невъзможно. Тогава си говорихме много странно, но така беше.

Когато обичаш Истината повече от себе си, ще я разбереш. Словата на Истината са говор на Бога, а не на човека - тук човекът е изчезнал, станал е Нищо. Както казах - да не пречи. Истинския човек е по-дълбок и от Библията и от медитацията, защото се е слял с Бога и се е завърнал в Нищото. Той се е слял с целостта, а не с писанията. Той живее Дълбинен живот в Бога и върви към Абсолюта - Върховната Мистерия. Който разбере Истината, постепенно ще се освободи от проблемите на този свят и на онзи свят, но както казах: не е важно да знаеш Истината, да знаеш за нея, като понятие, а да си вътре в Нея. Това е за днес, не исках да бъда много дълъг, да е продължително.



Какво мислите за следното твърдение, а именно, че човекът съществува - хората около него не съществуват, а те са негови проявления от които той да се учи?
Това, което съществува - не съществува. Ако ние мисли, че съществува, ще го направим съществуващо. В случая, примерно човек има гняв - това е едно облаче. Само наблюдавай, то изглежда, че съществува, само че, ти си Небето, Безкрая, Пустотата, Мистерията, и ако наблюдаваш само - това изчезва. Няма нито уроци, нито учител, нито ученик - в Дълбините има само Един Абсолют, Върховна Мистерия. Даже няма както да се учи, но на ниско ниво, да, може да се правят опити, но ние трябва да осъзнаем не своята вечност, а своята Мистерия, своята Древност. Там сме отвъд всичко това, няма облачета, даже няма слънце. Истинския Суфи е Слънце в себе си, и не зависи от слънцето отвън или от това, което съществува - Той е отвъд! Нещо малко само ще допълня, значи. Абсолютът Върховния,Той не съществува, защото е Абсолют! Всяко съществувание е ограничение, и всяко съществувание и реалност могат да изчезнат, това означава, че не са реални. Реално е само това, което не съществува, и Учителя казва, че: Абсолюта не може да се роди, винаги е Нероден, създал е Бог, като Нищото, нещо вътрешно, като посока, като подобие на себе си, но той също не съществува. Самият Абсолют не може да се побере, нито във вселената, нито извън нея. Дълбоката Реалност е - Несъществувание. И сега говорим като Несъществувание, като неродени. Не се намираме нито на планетата Земя, нито в космоса - ние сме извън. Говоря от позицията на Нищото - там е нашата Пълнота, нашата Нероденост, Произхода - Абсолютната Родина. Това е за сега.

Защо му е на Абсолюта да създава форми?
Абсолюта никога не създава, нито светът е създаден, нито другия свят - Той излъчва. Това е излъчване и трябва да се наблюдава много дълбоко. Абсолюта не може да създава, защото е Несъздаден. Само изглежда, че има сътворение, но няма. Понеже всеки момент може да изчезнем от Нищото. Това означава, че нищо не е създадено, а само излъчено - по свобода може да го разберете.

Каква е разликата между ум и съзнание?
Умът е ограничено съзнание. Чистото Съзнание става Свръх Съзнание, и става Велик Разум, и умът става Не-ум - става Чист Дух. Чистото Съзнание е освобождение от ума и от ограничението. Умът е змията, неуловима, но когато се овладее с чисто Съзнание, тя умира. Но Чистото Съзнание, не е края на развитието, има по-дълбока степен, но въпроса беше до съзнанието и за това спирам до тук. Малко ще напомня нещо. Значи, чух ключовата дума Търпение. Търпение, който има Търпение, винаги ще победи, защо? Защото, Първо: Търпението е сила на Любовта. Второ: ако изтърпиш едно зло - ти го преодоляваш. Така, че човекът седнал в Търпение - той вече е преодолял.
 

Препоръчани книги:

Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12