Елеазар Хараш: Истината, дълбоката не може да се изрече със Слово (ИНТЕРВЮ за Древността)

Интервю с Елеазар Хараш за Бог, богомилите и Древността

Варна, 15-и Юли 2016 г.

Здравейте отново господин Хараш. В края на последното ни интервю, което беше доста интересно, казахте, че Бог е по-дълбок от Реалността. Значи ли това, че нашата действителност всъщност е тъкан единствено на макроскопския свят? И ако това е така, то кое е тъканта на останалите възможни вселени?
Значи Бог е по-дълбок от Реалността. Реалността, световете, създанията са, вселената са външни неща за чистия Дух. Това, върху което трябва да се наблегне, не е вселената, не е света, не е съществата, а нещо по-дълбоко, което Той е създал. Значи, главното нещо, това е Той и Древността. Не миналото, не историята, за туй ще разкажа сега. Древността е по-дълбока от вселената. В.: Чия древност, чия древност? Елеазар Хараш: Неговата, Той излъчва от себе си. Значи това е, нарича се още пустотата, безкарая, пълнотата.

Много хора казват, че Бог е създал физическите светове с цел да се огледа самия себе си. Малко така звучи...
Не, значи Бог няма нужда да се оглежда, щото Той си е Той. Той е всичкото. Падналите светове, физическите светове, означават както ще видим после, катастрофирало мислене. За разлика от тез; значи тез които имат история, които имат създаване, те са пропаднали дълбоко в мисленето и в Духа си – изгубили са Духа си. Всъщност това е грехопадение, те са изгубили Бога. Докато Древността,тя е без минало, (сега след малко почвам, по-дълбоките неща) тя няма нужда от минало. Значи Учителят на едно място казва, скоро ми каза в един разговор: Който люби Бога изпреварва бъдещето. Значи там няма минало, няма... Фактът, че има минало и бъдеще, означава, че нещата са далече от Истината. Ще ти го кажа по друг начин. Тибетската мъдрост казва: Ако една религия вярва в миналото или в бъдещето, тя няма живо настояще. Тя няма стойност, щото тя изпуска. Всички, които вярват в бъдещето, те са изпуснали Същността. Щото бъдещето не е важно, Бог е важен. Сега ще ти разкажа, в таз посока тръгваме. Древността е без минало и бъдеще, тя винаги ги е превъзхождала, защото тя е съхранила Бог и Истината. А тези, които имат минало и бъдеще, те са изпуснали Бог и Истината. Те за това вярват в бъдещето, пренасят си енергията.

Един вид нашият физически свят, неговата реализация е именно заради това падение..?
Именно, това е този свят, другия свят, вселената – това е все Школа. Тоест трябва да изкупим нещо, да възстановим нещо, да пречистим нещо дълбоко и да се върнем при Него. Там вече няма, даже няма и вечност. И затуй ще стане въпрос, то е по-дълбоко от вечността. Древността е преди световете и сътворението. Тя е преди вечността. Във вечността си Душа, забележи, а в Древността си Дух. Обяснявал съм в по-стари лекции, че Душата не може да живее в Древността и в Безкрая. Тя не може да ги понесе, не може да ги издържи. Тя може да понесе вечността и да живее във вечността. Ако иска да живее в Безкрая, тя трябва да се съедини с чистия Дух. И чак тогава може да стане цялостна, да има правилен водач и да понесе. Чистият Дух е Древният път. Само той познава Безкрая, чистият Дух в нас. Той е същността, той надминава Реалностите. И физически и невидими, астралният свят е илюзорна Реалност. Пак е невидим, но е беден свят. Истинският невидим свят е нещо друго, от ангелите нагоре, но пак има степени. Нашият чист Дух е Древен. За него вселената е нещо външно и второстепенно. Значи тя няма голямо значение. Той влиза в нея, излиза. Но тя е бедна, тя няма какво да му даде. Висшата Душа е безсмъртна, нисшата е смъртна, а чистият Дух е Древен – това са разликите. Този чист Дух в нас е преди безсмъртието и смъртта. Той даже няма нужда от безсмъртието. Отдавна ги е изпреварил. То е дошло по-късно, по-късно идва смъртта. Истинската цивилизация живее в Древността, не във вечността. Във вечността живее духовната цивилизация, в Древността живее Божествена. Примерно богомилите, после ще говорим за тях, тя е духовна цивилизация. Никаква религия, религията е психика. Това е нещо, духовен народ, дал обет на Бога да си посвети живота на Него, да изгори в Него. И на кладата показват какво е вяра, какво е... Истината слиза и възлиза. Никакво разрушение не я докосва, истинската цивилизация. Докато падналите светове са катастрофирало мислене, провалено мислене. Всичко, което е загубило Духа си е в грехопадение. Просто няма Дух, няма същността. Когато Древността се е ограничила се е родила вечността. Когато вечността се е ограничила, се е родило времето. Това са степени надолу. Злото е това, което е отстранено и от Древността и от вечността. Смисълът не е в този свят, нито в отвъдния свят, нито във вселената. Смисълът е мистичен. Той е отчасти във вечността и цялостно в Древността. Във вечността се намира Любовта, която не се изкушава.

А, за да избегнем риска от това, хората да разтълкуват по различен начин терминът Древност, влезте повече в дълбочина, какво визирате под „Древност“ .Защото когато в днешно време се каже Древност се има пред вид предходните цивилизации, които на Земата и т. н. Очевидно Вие влагате много по-дълбок смисъл в понятието Древност..?
Думата „Древност“ много трудно се тълкува, но ще ти кажа нещо. Значи, тя не е част от Бога, тя е част от Абсолюта. Понеже Абсолюта, казва Учителят, никъде не може да се побере. Нито във вселената, нито извън нея, той трябва да се ограничи. Ограничава се и става Бог. Бог вече, за Бог е достъпна, това е същият Бог, който е част от Абсолюта. След време Той ще поведе чрез Любов съществата в Истината. Значи вечността и Любовта, Древността и Истината. Значи смисълът е отчасти във вечността и цялостно в Древността. Който е чил древния глас на Бога, върви към Древността. И затова Учителят казва: Мога да ти дам нещо, което го няма и във вечността. Забележи какво казва Учителя. Мога да ти дам нещо, което го няма и във вечността. Когато не си преживял Истината, ти имаш за нея само понятия и заблуждения. Говориш за вселени, цивилизации, човечества, маймунки – смешна работа. Смятам, че внасям шега малко, обаче истинската цивилизация няма нищо общо с тез неща. Това са Боговете.

Една скоба да отворя.
Отваряй.

Във времето, което живеем сега, учени, астрофизици обявяват постоянно нови открития: какво намерили в орбитата на Сатурн, какво намерили на повърхността на Марс и т. н. Всъщност на мен лично винаги ми се е струвало, обаче че те изпускат нещо много фундаментално, на фона на всички тези обявявания на открития. А нещо много по-фундаментално, което всъщност обаче е било приемано за нещо нормално при древните цивилизации, които са били на земята преди хиляди години. Кое е то?
Те винаги са изпускали, ще продължат да изпускат, ще ти обясня защо. Научната Истина е теории, които се заместват с нови теории. Което означава, тя ако има... Значи Мъдрецът, Великият Учител не с занимават с теории. Той е познал Истината и край. Когато научната Истина се сблъска с Божията Истина, става на прах. Това е ясно нали, като елементарно. Което означава, че научната Истина никога не е мярка. Никога няма да бъде мярка. Мярката е Бог и Истината. Всичко друго е последствие. Затова Учителят казва: Бъди Истинен, а не религиозен или добър. Онова е странични неща. Първо бъди Истинен. Вечността е тайна, а Древността е Мистерия, това са различни неща, само да ти обясня. Значи има загадка, тайна и мистерия. Загадката е за учените хора да се забавляват – въобще загадките. Тайната е за духовни хора – богомили, подобни – духовни, не религиозни. Мистерията е за божествени хора. Там човешки крак не може да припари, това е нещо... Древният, това е в най-дълбокият смисъл, щото ме питаш е Абсолютът. Нямал е име тогава, и сега няма име. Тогава въобще нямало Слово. Щото в начало е било Безмълвието, а Словото идва много по-късно. Даже числата са преди Словото. Говоря малко така, щото бях болен и така малко преуморен, ама чува се ясно смятам..?

Понеже вкарваме в разговора все повече понятия: Абсолют, Истина, Време и т. н. Не ни ли ограничава самото Слово, което както казахте се е появило много по-късно. Но не ни ли ограничава то в търсенето и обясненията на Бог?
Значи Истината, дълбоката не може да се изрече със Слово. Тя може приблизително да се каже, за да упъти към Словото, към тайното Слово, безмълвното. Истината е Безмълвие, но ние трябва да кажем посоки. Освен туй има определени Истини, които аз не ги изнасям нито на лекции, нито тука. Значи наистина са по-опасни от атомна бомба. Значи атомната бомба е детска игра, нещо, както и да е. Числата са били преди Словото и затова в Древността Бог е бил наречен Първото Същество. Няма име, няма Слово. По-късно е бил наречен Бог. Човечеството още не е устояло на неговата Истина и затова то е отделено от древните цивилизации. Говори за тях, спомня си нещо, но не ги познава. Древната цивилизация живее в ядрото на Истината. Древността е съставена от две неща – Дух и Истина. Безкрайност и Истина – тука няма вечност, за време да не говорим. Вечността е друго нещо. Тя е съставена от Душа и от Любов. Това е Вечността.

А време, има ли при нея.... време?
Няма време, защото висшата Душа, тя живее в Бога. Нисшата Душа, човек е създал втора Душа, понеже е допуснал порока. Тя е смъртна. За нея има време. То пак е условно, но има време, има сътворение за да научи уроци и да се освободи. Древните знаят, че Истината не може да се вмести в Словото, защото Истината е преди Словото. Каквото и да кажем за Истината е приблизително. Обаче Духът може да каже неща, които да помогнат на хората. Затова правим компромис и казваме неща, близки до Истината. Затова казах: Истината е безмълвие. Едната част трябва да я разбереш вътрешен.

Да приемаме ли, че тези от нас, които са търсачи на Истината в този живот, всъщност могат да се докосват до нея именно в усамотението, в безмълвието. В един по-скоро мистичен път, отколкото чрез някакво научаване и т. н. , словото има ли ...
Ще ти обясня точните думи. Значи мистичен път е точна дума, усамотение не, уединение да. Значи в усамотението има все още его. Няма самота, има цял вътрешен космос. Уединение значи у Единния. Влизаш в Единния и там в туй безмълвие, Той насаме ти дава откровение за Истината. Не прозрения – прозрения са за Душата, откровения за Духа. Това са...

Този път е задължителен и с плащането на една цена. И е ли е тя отричането от материалния свят?
Значи веднага ти казвам цената. Ако искаш да познаеш Бог и Истината, залагаш целия си живот тотално. Няма материя, няма религия, даже няма духовност. Търсиш само Бог и Истината. Залагаш целия живот. Дали ще го постигнеш в тоз живот, това е друг въпрос. Залагаш го и чакаш. Огромно търпение, голямо постоянство, голямо пречистване. Много молитви, но не само молитви. Съблюдаваш всяка своя дума и постъпка. И Той започва да те въвежда в себе си и ти дава Гносис, Откровение.

Възможно ли е голямата Истина за живота, за света; всъщност към наша гледна точка в момента да е нелогична на база тълкуването и възприятията, които имаме за време, пространство и себеразбиране..?
Сега този свят е място на неистината. Което означава, че когато тя дойде, тя идва нелогично, защото е много дълбока. Значи живота, самият живот е по-дълбок от логиката; логиката е нещо повърхностно. Може да мислиш логически и да си катастрофираш по десет пъти на ден, защото логиката е... Истината е над логиката. Истината е над логиката и всички, които са идвали носители на Истината: богомили, гностици, Христос, една малка част ги приема – търсачите на Истината, които са хора на Душата и Духа, висшата Душа. Всичко друго одобрява, уважава и умира по всички правила на науката. Значи истинската цивилизация е извън еволюцията. Тя няма общо с еволюцията. Това са Бели Братя, казва Учителя, които са завършили отдавна своята еволюция. Там няма....

За много хора всички тия неща, които говорим могат да прозвучат някак си обезкуражаващо. Защото реално се вижда, че летвата е много високо вдигната. И на фона на целия този живот, тази въртележка, която е завъртяла повечето хора.., изглежда, че тук целта е прекалено високо и отчасти абстрактна. Но все пак ние сме тук на тази земя и имаме мисия. Как ...?
Така, радваш ме, радваш ме с въпросите. Затова изнасям с тебе интервюта. Има нещо икрено и честно, което харесах и оттам тръгна. Иначе аз не обичам въобще интервюта. Въобще.... – ще ти кажа.

Добре, човек как да извърви този път. В крайна сметка ние сме тук..?
Сега първо: Аз въобще не говоря за хора и за човеци. Значи, ако говорех за хора, нямаше да говоря. Говоря за Духове, Души, пробудени същества. Значи има една идея, окултен закон: Ако човечеството се състои от хора, нещата никога няма да се оправят. Просто е, нали? Разбира се човечеството трябва да се състои от чисти Души, чисти Духове, чисти духовни търсачи и създания, не хора, не човеци. Думата „човек“, век, живее век. Той нито познава вечността, той е ограничен, както и да е. Значи, ако говорим за хора и за обикновени хора, пък за земни да не говорим, разбра – нямаше да говорим. Еволюцията е дълъг път на падналите същества – човешкия път. В едно прераждане може да си човек, в друго животно. Щото живееш и животински, смесено. Боговете никога не се забавляват с вяра. Забележи, те живеят в безупречността. След време ще ти разкажа за Атлантида, тука само ще ти кажа нещо. Знаеш ли защо е паднала Атлантида?

Защото са..., според мен, защото са...
Кажи си твойто, няма ...

Ами мойто мнение е, че понеже са достигнали до определено ниво на развитие, което е надхвърлило до определена степен, земните, чисто природни физически закони и се е отклонило от Бог, така да се каже..?
Сега четири причини, по които пада пратуранската раса, четвъртата. Четири жестоки причини. Тя се сгромолясва и в момента е завързана на дъното на Атлантическия океан, както казва Учителя. Душите са заключени, чакат някога спасение, заключени долу. Другите, толтеките, мъдреците, те са надраснали всичко туй, те са истинска цивилизация на безупречността, обучени от Боговете – то е друга тема. Говорим за падението, четири причини – чуй ги: Секс с животни, жесток секс.

Секс с животни?!!
Жесток секс – първата причина. Втората: тежко, мрачно човекоядство, жестоко. Говоря ти за високо ниво - на сърца, дробове, хранене с хора, хора!!!

Чисто физическо ли говорим?..
Чисто, чисто..., слушай какво ти казвам. Трето: Пълно отричане на Истината и на Бог – не частично. Тук не става въпрос за дяволи, става въпрос за демони. Енох ги описва – това са паднали Богове преди това – дълбока е причината. Аз ще ти говоря за Атлантида отделно; четири причини.

Звучи..., звучи... изключително примитивно, така да се каже и шокиращо. 
Да.

Но хайде да направим паралел с времената, в които ние се намираме.
Да ти кажа ли и четвъртата причина или после?

Да, кажете...
Значи, третата – пълно отричане на Истината и на Бог на високо ниво. Казах: Не са дяволи, а демони, пропаднали Богове – туй е друг разговор, ще говорим за Атлантида. Проучвал съм, жестоко и атлантите.

Четвъртата?
Четвъртата е, че когато умрелите са отивали в другия свят, те са ги връщали в телата им, не са им давали покой. Нямат право на покой в другия свят.

Имали са това умение?
Имали са, защото магията им е била много дълбока и силна, много черна. И тялото тогава е било свързано много силно с астралния свят и с другия свят, почти залепнало. Когато направят жестокото заклинание, много е хубаво, че сега хората са изгубили древния език. Аз проучвам атланския език, но за атлантите ще ти говоря специално.

Добре, те като върнат астралното тяло, но все пак за да има функция на физическото, трябва да върнат и функциите на етерното..?
Връщат всичките неща, даже някой път ги карат, да воюват срещу друга армия. Успяват да ги задвижат и понеже там няма какво да убиеш. Това са призраци, обаче духовни, които движат тялото и докато станат на парчета. Жестока работа – четири причини. Ще говорим за атлантите специално по-нататък..., защото е голяма тема, голяма тема.

Добре, информацията, която обаче в днешно време е, че това е била една много напреднала цивилизация и то във всякакъв аспект..?
Това е другата Атлантида. Говорим за толтеките, които трета подраса на Атлантида, които са обучавани хиляди години в безупречност от Боговете. Те постигат шеста, седма и осма степен безупречност, което означава Христос Съзнание, Буда Съзнание, Кришна Съзнание, страшни нива. Орфей, Мелхиседек, говорим за..., говорим от Мъдрост нагоре.

Да, добре, дадохте няколко примера за четирите причини, заради които се стигнало до там, но можем да направим паралел с днешно време. Всъщност, не сме ли свидетели не толкова на чисто физическо самоизяждане на хората, но благодарение на новите технологии и средствата за масова комуникация има едно самоизяждане, още по-страшно от физическото в психически, душевен план..?
Сетих се за една шега, бисер: Не се самоизяждай, защото си много токсичен. Както и да е, между другото. Сега, значи човек се изяжда в момента, в който няма особена Любов към Истината. Говоря за специална Любов, изключителна Любов. Той вече се самоизяжда и да не иска. Дали ще има завист, дали ще има критика, той не знае кое е критика и кое е забележка. Аз туй нещо съм го тренирал две години, тренировки, за да разбера кое е критика, кое е забележка. Някои може да помислят, че критично се изказвам за туй онуй. Нищо подобно – оставам скрит, защото съм го тренирал. Пък и Библията казва: Не съдете, да не бъдете съдени. Не съдете, щото Бог го казва. Кой си ти, че като не знаеш дълбоките причини. Трябва много да искаш гледната точка на Бога, за да си позволиш да кажеш някои неща. Те изглеждат някой път критика – нищо подобно. Ти имаше ли въпроси или да продължавам?

Аз имам въпроси.
Безкрайни. Добре Боре...

Искам да продължа с това, което говорехме за самоизяждането, за дигиталните технологии, средствата за масова комуникация. Наблюдаваме един много силно проявен вербален, чисто в лексиката...i също така обаче и мисловен автоматизъм. По един и същ начин реакции, типове на мислене, поведение и т. н. Как може човек да осветли мислите си?
Сега това е, това се нарича не еволюция, развитие и Учителят го нарича: Интензивен духовен труд. Т. е .захвърляш света в част от деня си. Захвърляш религии, хващаш се с Истината, с постъпките си, с наблюдения на себе си. Това може да отнеме и години, векове, забележи векове и хиляди години. Не е важно това, това е процес. Важно е да влезеш в тоз път.

За много от хората, те губят вътрешния си така импулс и мотивация, защото не получават от отсрещната страна, ако трябва да кажа „ от другия свят“ някакви доказателства, че си струва да преминат през всички борби в живота. И дали някъде това ще се запази запечатано, така да се каже. Дали има някаква банка, която съхранява всичките тея борби, усилия, стремежи и саможертви.
Разбира се, че има. Абсолютно всичко се записва, но първо, неподготвеният човек не може да му се даде откровение на духовния свят и специално преживяване на Истината. Неподготвен, означава той ще го приеме като халюцинации, ще го подцени. Понеже Бог не прави грешка, Той не дава на неподготвени хора откровение. Някой път може да му даде прозрение, ако той продължи да се пречиства.

Но как човек да не загуби, мотивацията си, вярата в това, че трябва постепенно да надгражда, да вярва в доброто, да не се отдава на злото, така да се каже..?
Значи виж сега, докато той е човек, той не е ученик. Има разлика между човек и ученик. Ученикът е нещо, което постоянно се учи. Човекът някой път се поучава, някой път, както виждате земетресения, наводнения, тероризъм. Какво означава това? Това означава, че хората са елементарни и умствени. Ако те бяха духовни, те изпреварват бъдещето, защото те са в системата на Бога. Ако ти влезеш в системата на Истината, той тероризмът е сразен. Но ти си в системата на човека. Затова ти казах, че аз не говоря за човеци и за хора. Това е бедна.... Значи можем да говорим за хора и за животни след време, ако искаш ти, щото животните има неща, така изпреварват човека, че... Но има и хора пък, които има нещо, нещо красиво в тях – търсачите, учениците. Значи дълго време трябва да мине човек да стане ученик. Щото човекът е нещо упорито. Което означава: Упорит в удоволствия, в злото, в злоупотреби. В човекът има зло. Ученикът е вече тръгнал да се спасява и от най-малкото зло в себе си. Една от разликите. Да...?

Значи това, което е доста популярно да казваме, че ние тук на земята сме първи клас, ние всъщност даже не сме и първи клас...?
Много точно, първи клас е много напред! Значи говорим за детска градина, предучилищна възраст. Говоря ти за тъй наречената човешка цивилизация – то не е цивилизация, значи ... - човечество. Сега, безупречността е силата, която отстранява еволюцията. Това го казват атлантите, толтеките. Еволюцията е пътят на съдбата – дълъг път, тежък път, сътворен път. От конференцията казах нещо, което не знам дали помниш, първата лекция. Тука няколко неща ще ги повторя, защото са важни и после ща мина за богомилите:

Древните цивилизации нямат минало, имат само древност. Нямат история, нямат начало. Те имат само безупречност. Никога не са падали в грехопадение. Забележи – никога. Не са човечество. Те са преди вечността, те са от Безкрая. И Учителят казва: Те са първата раса, Всемирното Бяло Братство. Те са реалните, наистина реалните, не ангелите. Ангелите не са напълно реални. Те не знаят тайни за човека, след време ще ти разкажа. Нещо знаят, но има неща, които не знаят. Човекът е по-дълбок от ангелите. Те са Боговете, те живеят във Волята Божия и спазват само Негови закони. Не спазват закони на никакви светове. Да не говорим за общества и ... Спазват само законите на Божията Воля. И Учителят казва: Лемурииците, които са се отклонили от пътя, са заключени на дъното на Червено море. Чакат някога спасение. А падналите атланти са заключени на дъното на атлантическия океан и чакат някога спасение. Водещ: Това метафорично ли да го тълкувам. Елеазар Хараш: Това е и буквално, и мистично, и в преносен смисъл, и в точен смисъл. Няма грешка, щото тука не говори някакъв учен, който копае, археолог. Тука говорим за Учителят, който порониква. Няма нужда от лопати – шегувам се някой път, обаче ти казвам. Сега искам да ти разкажа въвеждаща лекция за богомилите, щото хората и там нямат понятие.

Преди да започнем разговорът за богомилите, аз обаче имам в самото начало един въпрос. Така хората, които изследват автентичната история, на практика истинската история на България, казват че кръвта, която е саможертвана от богомилите служи като някакъв резерв, България в момента да преминава през много трудности и тепърва тези, които ще се случват, но без да бъде засегната. Можем ли така да го тълкуваме?
Жертвата на богомилите е..., значи те са изпратени от Бога напреднали духове. Още в невидимия свят са дали обет на Бога, да слязат, да се подготвят, да изгорят за Него. И на кладата показват какво е истинска вяра. Няма стенания, няма викове, аз съм го обяснявал. Един обикновен свещеник, ако го вкараш, той ще вмирише идеята и ще я развали. Той не е достоен – кладата е привилегия. Сега искам да ти кажа първо какво казва Учителя. Изнасял съм го на мои лекции и после тръгваме да чуеш някои важни неща за богомилите.

Учителят казва: Не трябва да бъдете християни, а Синове Божии. Да си християнин това е една емблема невежество. Голямо невежество, огромно – сега няма да го обяснявам. Трябва да сте Синове Божии. Не трябва да сте религиозни, трябва да сте духовни. Отново разликата е огромна. Религията е психика, Чистата Духовност не само е Душа. Това е Душа, която се е посветила на Бога. И Чистата Духовност е най-ниската степен на истинското развитие. Нагоре има пет степени. Сега ти предлагам да не говорим за тях, щото нека да стигнем до Чистата Духовност, щото това е страшана...

Само едно уточнение: Когато казваме, че християнството... нали е дълга тема..., но все пак проявлението и мистерията на Христос не я отричаме като обективен фактор..?
Христос е по-реален и от християнството и от църквата. Той ще видиш..., Той не се занимава с палене на свещи, защото не можеш да излъжеш Бог със свещи. Той живее правилен живот в Бога. Всичко друго за Него е... Кой се нарича християнин, как се нарича, как използва името Божие – това е друга тема. Христос е нещо чисто, християнството го оставяме настрани. То е като човечеството. Така:

Сега богомилството искам да разбереш, че не е религия, а духовна цивилизация и духовен народ. Те не държат на сътворението. Сътворението е погребение, нали? Кладата беше велика привилегия и на нея, те показаха своята вяра, забележи, която пак си остана неразбрана, както и вярата на апостолите. Вярата на древните траки – дълбоко нещо. Поглъща смъртта и кладата. Любов, която не поглъща кладата каква Любов е? Която не поглъща трудностите, не ги превъзхожда, за каква любов говорим – човешка. Богомилството е било просто истинското християнство, на което църквата не е могла да издържи. Забележи, истинското християнство. Религията е психика, духовността е Душа, Любов и чистота. Това са три дълбоки закона, ако трябва някой път ще ги обясним. Бог не държи на религии и църкви, а на чистота. Забележи как просто говори Учителя. Значи няма термини като Блаватска да ти трябва цял речник и пак не може да разбереш Истината. Щото тя е оплетена; знае някои неща. Но туй, което не знае? Щото Мъдростта говори просто. Значи Учителят на едно място казва: Що е Истина? – Това, което говори разбираемо. Виж, нали, колко... Не може да бъде по-просто.

Е да, но има други така пратеници да ги нарека, които говорят също за Истината, но с по-закодирани послания. Т. е. за да направят това, което и с Вас сме говорили, че тя трябва да е достъпна не на всеослушание, а на хората, които са подготвени..?
Аз това, което ще кажа не са дълбоките истини, така че ... Но те говорят закодирано, защото не могат да говорят както Учителя дълбоко и просто. Щото има една дълбока премъдрост, която може да ги обясни просто нещата. Виж какво казва Айнщайн за теорията си: Ако мойта теория, когато я обясняват математиците казва: И аз не мога да я разбера; учените. Истинската теория е така да обясниш нещата, че една проста баба да може да го разбере., нали?

Да.
Ако не можеш да обясниш просто, ще говориш закодирано. Какво искаш да кажеш не се знае дали и ти знаеш. Аз мога да ти говоря закодирано, но няма да харесаш интервютата. Така:

Поп Богомил казва: Имай вяра в Бога, а не в църквата и религията. Църквата не търси Истината. Тя е заспала в ритуала. Той говори просто също. Поп Богомил е нещо страшно. Поп Богомил отрича свещите и казва: Ти трябва да си запалената свещ. Ти си свеща, ти си вдъхновението – какво ще палиш свещи. Казах ти: Христос не е палил свещи, а е живял вътре в Бога и в Истината. Което означава: Никой не може да излъже Бог със свещи. Няма, или с тамян. Ти знаеш ли, че сега дяволът пали тамян – не съм ти казвал. Той също участва и той се шегува с тях. Той вижда, че те искат да го излъжат с тамян, а то се иска правилен живот, истинен – какъв тамян?... Който може да излъже Бог с палене на свещи значи няма нито виждане, нито представа, нито въображение, нито Истина. Кладата беше сразена от великата вяра и от Любовта.

Само Любовта устоява – всичко друго се руши. Кладата е ужас за земните и привилегия за избраните. На тях тя не може нищо да им даде. Обикновеният човек в кладата – това е трагедия. Това е катастрофа, той умира. Няма възкресение, за него няма възкресение.

Знаем, че богомилите са били хванати за ръце и са пеели, когато са били на кладата... 
Включително заедно с деца и жени. И децата – това е обучение от минали животи и тука само се показва, показваш какво е вяра. Това е завет с Бога, на земята се изпълнява. Нещата се случват много преди това.

Само една скоба да отворим, че нещата...
Ако ти кажа това интервю от колко години е планирано няма да повярваш.

Аз последните месеци, изследвам една моя собствена така теория, която намирам все повече доказателства за нея. Че всъщност нещата, които се случват има някакво двукратно извървяване на пътя, който вървим. Т. е. нещата, които ние възприемаме, че се случват в момента, те не са продукт толкова от миналото, а едновременно и от бъдещето. Те някъде там се случили в бъдещето, ние се връщаме към настоящето и отново извървяваме пътя. В библията примерно пише: Това, което става сега е станало вече и всяко нещо, което ще стане е станало вече. Да приемаме ли, че примерно дори това интервю се случва заради нещо, което вече се е случило в бъдеще?
Трудно ще повярваш, но ще ти кажа, какво казва Учителя. Това, което става сега, е планирано отпреди. Няма да повярваш цифрата, оттогава е създадено човечеството.

Добре, каква е цифрата?
Двеста и петдесет милиарда години. Ако искаш вярвай. Аз знам, че е Истина, защото думите на Учителя.... Той казва, още нещо и после. Казва: Един човек, който живее за едното оцеляване, не може да ми бъде ученик. Има само една сигурност – Бог в човека. Вие сте осигурени отпреди двеста и петдесет милиарда години. Само трябва да влезете в естествения древен път, това е Любовта, Мъдростта и Истината. Накратко само ще кажа с няколко изречения, Учението на Учителят в сгъстен вид. Значи не е правда, не добродетели – това са странични неща, второстепенни, те идват после. Любов, Мъдрост и Истина – Любов, която не се изкушава, Мъдрост, която не се заблуждава и Истина, която дава свобода и на себе си и на другите. Чак после може да разбереш правдата и добродетелите и да ги включиш в мярката. Иначе си въобразяваш, че си справедлив. Истината ще те смачка след време, щото тя има друга мярка за справедливост. Човешката мярка е трагедия. Ако Учителят дето казва на едно място: Когато хората разсъждават логично, ангелите и серафимите се хващат за корема. Разбираш? И аз се смея....

Да, логиката и интелекта, в крайна сметка... 
Бедна работа, да. Сега, помисли кой преодолява кладата в нас? Това е Бог в действие. Само Той е подготвил верните, в случая богомилите. Те затуй се казват богомили на Бога. Презвитер Козма нищо не е разбрал. Фактът, че е критичен към Богомилите означава, че той не може да ги проучва. И аз много пъти гледам по телевизията говорят за богомили, книги се пишат много. Много е смешно, щото първо тез, които говорят за богомилите не са богомили. Сега аз няма да ти говоря за себе си. Минал съм през две клади, но ако взема да ти говоря, за себе си не искам да говоря. Имам право от Учителя да говоря за богомилите и пак се ограничавам. Имам около осемдесет богомилски книги – бедна работа, едвам, едвам изречение. Но когато Учителят и когато има тайни молитви, които да ти помогнат да изтръгнеш Истината, виждаш, че всичко това, което е писано... Истината е извън книгите, извън този и оня свят – тя си е записана горе. Трябва да ти се даде, начина е откровение. Има и нещо в книгите дребно, но то е бисерче в... Да..?

Как да тълкуваме постояно съпътстващото зло, което е съпътствало и самата мисия на богомилите. Да го приемаме ли това зло, което е навсякъде, около нас като някаква необходимост?
Значи повече от необходимост. Първо, Бог дехства чрез Христос и Сатана. Там, където не може да помогне чрез Христос, това са негови инструменти. Злото е, в ръцете на Бога е скрито добро. В ръцете на човека то е трагедия. В ръцете на човека щастието, доброто, здравето е трагедия, той ги разваля. Дай на човекът една диобра, чиста жена, той ще я развали. Ще я направи робиня, щя я направи... Разбира се , той всичко разваля. Дай му здраве, ще го превърне в болестъ. Дай му младост, ще остарее.Дай му каквото искаш. Той няма мярка, няма контрол. Което означава, че той, и доброто го превръща в зло. Забележи, не злото в зло.

А всъщност аз много пъти това се казвал и с други наличности, когато правим интервюта, че всъщност не е ли голямата мисия на всеки човек, колкото и да сме в предучилищна, както казахме. Дори още не сме в първи клас..?
В яслите сме, в яслите сме. Аз съм също много малък, тъй като ти говоря. Аз не искам да говоря за себе си, но много дребно нещо съм.

Не е ли мисията на човек да трансформира именно негативните енергии и злото в добро и страданието в блаженство? Всъщност и по този начин да проявлява божественото в света...
Значи, когато говорим за отрицателни мисли негативни и положителни, това е една игра на ума. Човек, който е положителен, с положителни мисли, той не е духовен човек. Значи преди години в Русе ме питаха, каква е разликата между оптимиста и духовния човек? Отговарям ти: Оптимизмът е провал.Оптимиста при една трагедия, отнемеш му здравето, бклизките хора, фирмата – той е провален. Духовният човек тържествува – забележи разликата. Затова Учителят казва: Има външна любов, има вътрешна. Отклонявам се ма пак ще продължа. Значи външната Любов е когато Бог ти даде всичко и си доволен, казва Учителят. Благодариш, добра жена, партньорка, сестра да я наречем. Тя е повече сестра, отколкото жена. Тя е и майка, и Богиня, и Душа – голямо нещо е жената. Аз го изнесох в една от лекциите скоро – както и да е. За какво говорихме, забравих за малко...

За трансформирането на злото в добро...
Да, значи...

...И че всъщност това е илюзия на мозъка, схващанията за негативите, нали?
Да, значи духовният човек не се проваля. Той е над положителните мисли. И чак тогава той може да ги владее правилно и да знае кое е положително, кое е отрицателно. Щото той някой път може да постъпи привидно отрицателно и това да има добър резултат. Значи има лоши постъпки с добър резултат, има добри постъпки с лош резултат. Мога да ти дам примери.

В този контекст обаче така наречените погрешения на хората, оправдани ли са? Човек понякога, той може да направи привидно нещо грешно, и всъщност то да доведе впоследствие до по-добри резултати. В такъв контекст греха премахва ли се? 
Не. Обикновеният човек първо, той дали ще прави добро или зло, той не може да прави добро, той може да прави услуги. Той няма такава енергия. Той и добро и зло ще бъде наказан, щото той не е осъзнат. Той не знае какво прави – частично е осъзнат, но не е напълно. Означава, че той може да прави добро с користна цел. За какво добро говорим? Човешкото добро е провал. Когато говорим за духовно добро, то не е човек да ти помогне, примерно да те излекува или нещо, а да ти излекува начина на мислене и да ти покаже правия път. Тука вече ти тръгваш към Вечността и това не е добро, а това е нещо много повече. Човешкото добро може да ти направи една услуга, която да те съсипе. Да ти дам един голям имот и ти да станеш мързелив човек. Защо хората искат да станат богати, казва Учителя? За да станат мързеливи.

Учителят казва също така: Едно от най-големите престъпления срещу човек е това да му отнемеш вярата.
Тогава такива хора знаеш ли как се прераждат, казва Учителя...? Когато има в живота кръгли глупаци, кръгли идиоти.?.. Цял живот си остава такъв – няма промяна. В друго прераждане може. Защо се е родил кръгъл глупак и си умира такъв? Отнел е вярата и надеждата на хората в минал живот. И сега го гледаш няма капка поучение. Познавам такива хора. Пак ги обичам, по друга причина.

И да не ги съдим.
Не, съденето, то е... Означава, че няма да познаеш дълбоко нещата. Защото Бог, понеже всичко е Бог на различни нива. На ниските нива е пак Бог. И ти, ако съждаш нещо, една Велика Воля ръководи всичко. Кой си ти, че да одобряваш едно земетресение, един тероризъм, един паднал самолет – може да е последна дума на техниката, пада по всички правила в блатото. Само чистият Дух не пада никога, там грешка няма.

Да продължа. Боян казва: Любовта е по-висша от кладата, Любовта се разцъфтява на кладата. Забележи, няма падение там. Зун Нун Мисри казва, египетски суфи: Аз умирам, но Любовта ми към тебе Господи остава. Забележи, тука смъртта не прекъсва стремежа. Това е преданите. Богомилството е строго и чисто духовно първохристиянство, без примеси, без ритуали и т. н. Това е първосмисъла, това е познаване на Живия Бог в себе си. Наричат го, аз го наричам „Жестока преданост“. Не е някакво говорене за Бога, не е някакви цитати. Всеки може да цитира библията. Е сега, ако хванем един алкохолик на улицата, той ще ти цитира и той. Нищо не означава. Ако знаеш приятелю, каква чест е да умреш за Бога, то е, как да ти кажа; това е придобиване на вечното съкровище. Означава да станеш син, посяване. Жертвата е подготовка. Велико е разбира се, че ни оставаш неразбран. Такъв човек не иска да бъде разбран, той даже в това има нещо красиво. Ако аз исках да бъда разран от хората, значи аз искам одобрение от хората, не от Бога. Значи аз искам хората да ме критикуват, светът да ме критикува, братството да ме критикува, Бог и Учителят да ме одобрят. Щом те ме одобряват – заповядайте. Те няма как да ме критикуват. Ако ме критикуват и хвалят, това са погрешни неща. Аз следвам своя път и не признавам похвали. Аз ги изхвърлям като... Славата я смятам за буклук. Директно ти отговарям, ако... Авторитет никога не съм, няма да бъда. Някои ма смятат, но грешат. Щото тоз, който ми помага за лекциите е Учителя.

Следващият път ще говорим за Учителя важни неща и дълбоки неща. Сега понеже темата е....
Богомилската вяра е тайнство, пазено още от Древността. Апостолите също са я криели. Тези, които я нямат таз вяра са избягали от истинския Бог. Тях, казва Учителят, друг Бог ги учи. Но пътят им е прекалено бавен. Това е дългата еволюция, при която казах ти, се раждаш от животно в човек. Никой не те пита искаш ли да станеш животно. Че един човек, който живее като животно, както няколко случая, да кажем в Плевен. Измъчва жена си, освен разврата, с нож, какво кара я да лае като куче, да пълзи. И накрая тя скача от четиринайстия етаж. Мислиш ли, че това е човек? Кой живее в него? Това е по-лошо от човек – говорим за тежки животни. Хората са хора външно. В някои хора живеят тежки животни, в някои живеят дяволи, в някои живеят демони, в някои живеят ангели. А някои живеят в тайната система духовна и божествена. Това са, изглеждат хора.

Има ли сред нас извънземни, които да изглеждат като хора?
Ние сме отдавна извънземни. Значи, самото житно зърно е извънземно. Значи житото е дошло от друго място. Ще изчакаме. (Чува се от вън силен клаксон на автомобил.) Туй беше музика иначе, но за малко...:)

Малко като цигулка.
Да.

Ще продължиме с... 
Аз имам няколко, малко още, ама...

Учителят дава доста примери не само за житното зърно, но и за доста други неща, с които ние сме свикнали и ги приемаме за даденост, а те всъщност нямат земен произход.
Преди да продължа ще те питам: Ти извънземен ли си? Как се чувстваш?

Аз се чувствам....
Твоят Дух, твоят Дух е ... Значи ти къде беше преди да се родиш, питам?

Да, да точно така, точно така...
Да, да не идваш от земята от... Водата в извора, от къде идва? От земята ли идва или от небето? Ще ти разкажа някой път за извора – туй е друга дълбока тема. Водата е голямо тайнство. Преди тя не е била вода. Била е свръхсветлина, чак после става енергия. Това, което тече във водата не е вода, това е енергия. Ако енергията се оттегли, казват изворчето пресъхна или реката. Дълга тема – да продължа ли или?

Да.
Да, добре. Богомилите казват: Дай ни хляба свръхестествен. Означава: дай ни истинско разбиране за нещата и за себе си. Значи богомилите искат да се хранят, както ангелите и боговете – със същността. Не този земният хляб, за който стават битки, което е смешно. Значи земният хляб, ако го видиш през лупа, няма да искаш да го ядеш. Грехопадението е изпуснало този хляб и сега се бори за някакво оцеляване, което е жалка история. Когато си видял тайната на Бога, никаква клада вече не може да те спре. Преди туй Той ти е дал нещо и ти тръгваш към кладата. Иначе ти не можеш да имаш таз учереност. Тя идва от Истината, туй трябва да го... Богомилството е вглъбено в Бога, а не в религията и в църква. Богомилите са небесни жители, а не църковни, да кажа ли плъхове и земни хора или да премълча? Аз го казах вече, изпуснах се. Пак ги обичам, но това е ниско ниво, доволно ниско.

Къде, къде... една скоба пак да отворя... 
Кажи?

Аз познавам много хора, които ходят на църква, палят свещи.
Да.

Независимо от това после сядат на тежки софри, ядат пържоли и така нататъка. Но тези хора наистина, аз не смея да нарека, че сляпо вярват. Те наистина вярват в определени неща. А и говорихме си преди малко, че не трябва да ги съдим..?
Да, точно така.

Какво отношение да имаме към това, че те не приемат алтернативни възгледи за духовното развитие?
Сега, първо не им е позволено от Бог. Второ, те са търсили Истината донякъде, а не до края. Най-опасното нещо да търсиш Истината половинчато. Да стигнеш донякъде, както един религиозен на времето адвентист ми каза: Разбрах, че йога и концентрациите са от дявола. Че молитвата е концентрация бе човек. Не само молитвата. Ти трябва да си много концентриран в Бога за да отстраниш света и този и оня свят и т. н. Има между тях, аз съм срещал красиви души направо. Нещо съкровено има, има част от Душата. Обаче те не са отдадени по правилния начин, понеже не им е позволено от Бога. Бог знае, че те не могат, не държат на Истината докрай, а донякъде. Когато такъв човек, който е търсил Исината донякъде и почне да ръководи другите хора, стават най-големите бели. Той не знае къде е отишъл, не знае къде е. И когато ръководи другите, то е опасно – слепия води слепите. Но тука става въпрос за духовна слепота, която е много по коварна от оназ. Щото тя ще те погребе по няколко начина. Обаче такъв човек, като говори авторитетно, виждал съм такива хора. Аз се радвам и на такава трагедия, аз на всичко се радвам. Такива хора пак ги обичам, но една друга гледна точка имам там, скрита, но туй не го показвам.

Смъртните християни изгониха чистите и безсмъртните от България. Изгониха Бог и посланиците на Бога. И те говорят за Любов, но те навлизат в карма. Все по-дълбоко в смъртта и в злото. Не става въпрос да ги осъждаме. Те посегнаха на самия Бог, който ги изпрати, за да ги повдигне. Това означава, жестока карма и застой за църквите. Оттам дойде и турското робство, казва Учителят. Турското робство е причината, когато изгониш божествени хора от държавата си. Примерно ти имаш едно дете, което се е посветило, идва на моите лекции и на, при Учителя. То си е посветило живота на Божественото и ти го, ти казваш: Ако ходиш на тези лекции, ще те изпъдя от къщата си. Ти ще плащаш след време, може и хиляди години да плащаш, защото то търси Истината и след време може да помогне и на тебе. Помня един такъв от държавна сигурност каза: Ако моите деца идваха на твоите лекции, щах да ги убия и да те убия. По скоро щях тебе да те убия. Викам: Съжалявам че не идват. Както и да е..., това беше отдавна. Имах си големи битки с Държавна сигурност. Няма да ти говоря за себе си. Само ще ти кажа, че ме изселиха от Варна, караха ме да скачам от шестия етаж, живях в гората, заключваха ме в стаи, враг на държавата и т. н. Има неща, които съм ги казвал, други никога няма да ги кажа, защото те са между мене и Бога и Учителя. Туй, което преживях в гората..., както и да е. Дребни неща, но важни. Още тогава не ги сметнах за врагове. Тайно в тях Бог работеше, изпитваше ме, за да мога да разбера каква вяра имам, щото има трийсет степени вяра, абсолютната вяра... И да видя туй многото четене на Учителя и практики какво съм разбрал.

Като заговорихме за тези неща, възможно ли е....
Това между другото ти го казвам. Да...?

Да, между другото. Възможно ли е тази вълна терористична, която връхлита в Европа, всъщност да е кармически логична на база водени войни от предходните години?
Разбира са. Всички войни между народите тръгват от Атлантида. Ще говорим за Атлантида, специално ще ти кажа неща, които ги няма в книгите. Помощта на Учителя, нали да не помислиш, че; говоря тъй да не помислиш, че съм авторитет или нещо особено. Не съм. Ще ти кажа неща за Атлантида много дълбоки, но днеска темата, не съм включил атлантите. Имам още някои неща за богомилите. На кладата човек придобива своята вечна опора. Забележи – на кладата. Тука се придобива безсмъртно духовно тяло, т. е. сливаш са с Бога. Той го прави тайно това пред..., насаме, интимно. Който изгаря за Бога, само той го постига. Значи пеперуда, която се върти около свещта и огъня, тя намирисва Исината, но не може да я познае, защото не си е посветила живота.

А, богомилите, като съм си мислел и съм си представял едно такова чувство в гърдите, съм изпитвал сякаш те са изпитвали една мекота и топлина, когато са се саможертвали..?
Ами да, то е както Алл Халладж на инквизицията. Той танцува, той отива на среща с Бога. Той го знае. Той знае, че има само една воля. Другите мислят, че има и сатанинска воля. В свта навсякъде ръководи Божията Воля. И ако ти нещо го критикуваш, понеже критикуваш Бога, ти ще навлезеш след време в тъмнина и мрак, в тъмната част на Бога. Забележи критиката колко е опасно нещо. Тя е, затуй трябва да разграничаваш, и затуй тука говорим за истинското и не. Не означава, че критикувам църквите. Аз съм изнасял християнска мъдрост и афоризми. Говорил съм за истинското християнство, но това са тез, които са напуснали църквата – монаси, светци. Щото те там в праволинейното, в коловозите, не могат да станат истински хора. Иван Рилски казва: Напускам всички тези алчни хора и няма да им служа. Той Боян му казва: Иване, църквата е мъртвило, те са били братя по друга линия. Църквата е мъртвило, дворецът е мъртвило, светът е мъртвило – в пустинята е разцвета. Иван Рилски знае кой е Боян Мага, там няма коментари. Той знае, че това е велик Учител, за него ще ти поговоря след време – може и специално. Да се върна сега на темата.

Значи кладата е методът, моста между тебе и Бога. Има древно предание, което показва, когато Бог е измъчвал дявола, дяволът издържал на много изпитания. На изпитанието с огън не е могъл да издържи. Всичко друго е издържал, но огъня не е издържал. Ако богомилите издържаха Кладата, това означава, че те сразяват дявола завинаги и после се прераждат, като Мъдреци и Учители. Разбираш ли, раждат се духовни. Не земни, т.е. те се въплъщават, влизат.

Да разбираме ли, че всички тези все пак личности, които са били богомилите, всъщност чрез това си проявление и саможертва, правят един голям скок напред и повече не се прераждат като хора, а напротив – като по-висши същества. Тъй като има различни коментари, че сред нас и най-вече в България има преродени богомили..? 
Учителят казва, че окултната школа, учениците – това са преродените богомили, отдавна го е казал. Точно така, първо те правят голям скок. Но те са го направили още преди да слязат. Както ти казах това е духовен народ, духовна цивилизация и те показват пътя както и Христос на Голгота. Значи, който ...

Християните искат да възкръснат, но без Голгота – разбираш какво искам да кажа. Няма как, значи голямото страдание е големият скок. Учителят е минал през девет кръста, но ще говорим за Него щото– много специално нещо. Учителят Петър Дънов – за него говорим. Беинса Дуно има трето име, за което няма да говорим. Ще ти разкажа за Него – значи за Него мога да ти говоря векове, не преувеличавам.

Но споменахте кръста и тъй като говорим за богомилите и за автентичното християнство – изобщо за мистерията от Голгота, възможно ли е така чисто метафорично, все пак, че ви задавам въпроса, Христос още да е на кръста?
Значи Христос още тогава не беше на кръста, тъй като Той го е надраснал. Значи Той не е същество на страданието, той е същество на Любовта, Той е същество на свободата. Няма как един чист Дух да го разпънеш.

Аз имам предвид Христос да е на кръста, че един вид той продължава да изкупува всичките земни грехове и до днес..?
Първо, Христос, да ти кажа нещо важно, което казват богомилите. Значи Той никога няма да дойде, като земно възраждане в тяло. Тези, които го чакат в тяло ще бъдат сразени и разочаровани. Той ще дойде като духовно възраждане, т. е. Учителят го е казал: Ще влезе в мислите, чувствата и постъпките на хората, като чиста светлина. Не казвам Прасветлина.

Значи: богомилите са духовна цивилизация, а не божествена. Когато говорим за толтеките и за едни други, ще стане въпрос за дълбоката степен. Това е.., пак е важно, пак е дълбока цивилизация – после ще се върна, ако ми припомниш. Значи с изгонването на богомилите, забележи – църквите изгониха Бог. Не кой да е. Това означава, че те са врагове на Бога. Те, следователно са застояло старо мислене. Знае се, че страшния съд е за тях отдавна. Те треперят тайно. Най-много страшният съд ще удари тях, щото това е религиозна политика. Това не е, даже не е чиста религия. Ако е чиста религия пак е зле. Ако трябва друг път ще ти го обяснявам, щото не е духовност. Богомилите са пили от Истината на Бога. Те бяха познавачи на тайната на Душата и Духа. Оттука името им Богомили – мили на Бога. Туй, което не го е рзбрал, както ти казах, Презвитер Козма, щото той няма – това е свещеник.

За невежеството на Презвитер Козма не искам да ти говоря. То е голямо, да не казвам необятно. Познавам го, защото успях да вляза в Духът му, но не си заслужава. Това е... Има нещо хубаво в него, но невежеството си остава. Хубавото е малко, той държи на морала, критикува някой път и православието, но той не е влязъл в тоз морал, което означава, че още не е ученик. Когато Бог е избрал кладите за богомилите, Той е знаел, че дяволът не може да издържи на огъня. Както ти казах, има предание, че дяволът не е издържал. Но когато Бог го поставил в огъня, там той се е провалил. Развитието не изисква, казват богомилите, никаква религия, а чисто съзнание, чисто сърце – виж колко е просто. Не иска религия, чисто съзнание, чисто сърце. Понеже българите не приеха богомилите, не приеха развитието, не приеха в дълбочина Бога. И затова Бог им изпрати турците и робството. Т. е. Той им изпрати разрушителен огън, който да ги обучава и учи и да ги възражда.

В крайна сметка наистина ... 
Към края съм, ама нека те изслушам.

Наистина 500-те години робство довеждат след това до едно наистина възраждане и запазване на изконните духовни ценности..? 
Точно така, но поуките дълбоко още не са направени. Понеже еволюцията е нещо много бавно, както ти казах. Тя е пълзи, еволюцията пълзи, а развитието е крила. Към края съм и после може да питаш. Този разрушителен огън, той доведе до застоя. И сега много се говори за Бога, понятия много; много е смешно да говориш за Истината и за Бога и да не си в системата на Бога. Туй го казва Майстер Екхарт. Значи винаги е опасно, понеже това ще бъде поражение за тебе и за други хора. Щото ти говориш, но Истината не ти е позволила. Много е опасно. Знаеш ли защо изнасям лекциите? Защото не исках да изнасям. Аз търсих Истината за себе си и я открих. Преживях я, смаях се – както и да е. Не исках, но Бог и Учителят поискаха и това беше един компромис. И тръгнаха едни лекции, които продължават – не съм аз.

Заключването, капсуловането на познанието в крайна сметка не е ли един вид грях извън контекста на религиозната..? 
Дълбокото познание..?

Дълбок грях...
Ще ти кажа. Не е грях, защото то е скрито от, Учителят ги нарича „ученото невежество“. Значи, ако на един учен му дадеш много повече познания, а той не е пречистен, той ще направи десет пъти повече бели и хитрости. Той ще направи такива неща, че ще се смаеш. Той с ограничено знание ги прави, а когато е много по-знаещ, той ще стане много по-гъвкав и хитър. Хитростта е наследство от Атлантида, което човечеството още не се е освободило. Едно от най-тежките неща. Много е трудно да превърнеш хитростта в чист разум и в честност. Това е подвиг. Към края съм. Значи, когато дойде турското робство, разрушителния огън, той доведе до застоя. Много просто: щом не приемаш висшето, идва нисшето. Бог е единственият Дом, казват богомилите, единствената Истина, а не някаква си църква и свят. С това завършвам, защото не исках да бъде дълга лекцията. Пък и може би поговорихме си...? Другият път ще говорим за Учителя важни неща и дълбоки. Ще спестя някои прекалено дълбоки, защото значи когато говорим за древната мъдрост на България, след време може би трябва да ти разкажа за Орфей тайни неща, за богомилите други. Но когато говорим за най-дълбоката мъдрост, няма никакво сравнение. Значи проучвам над 800 Учители и Мъдреци, не светци – светците са ниско ниво. Някой път мога да ти кажа къде са пропукани светците. Когато говорим за Учителя, говорим за страшна Мъдрост и страшна Истина, но ще говорим позволените неща, защото....

Искам обаче в края на този разговор...
Така..., иначе аз свърших, да..? 

...да попитам, понеже доста книги се издават за Учителя, доста хора, така да се каже, заиграват с Неговото Слово. Правят различни комбинации в различни публикации. Адаптират го към съвременния начин на живот. Как човек да се предпази да не прочете и приеме нещо, което е видоизменено от автентичният му вид, който ни е оставил Учителя?
Сега виж, първо е много опасно да нагаждаш Учителя и Истината на себе си. Значи ти трябва да се нагодиш на Учителя, на Истината и на неговите закони. Много важно е да се молиш усърдно. Обаче, ако само се молиш, а не наблюдаваш външните си постъпки и тайните си постъпки и вътрешното си мълчание – това са нещата. Усърдни молитви, голямо наблюдение на себе си. Защото, ако допуснеш и най-малкото зло, означава, че в тебе вече има смърт. Защото туй малко зло при натиск, може да стане голямо зло. Малкото зло расте. То е малко, но при един натиск става голямо.

Има ли риск Рила и Седемте рилски езера да бъдат замърсени?
Има нещо в Рила, което никога не може да бъде замърсено, това е духовната Рила. Слава на Бога, че има духовни неща, не можеш да ги пипнеш. Там, където пипне човешки пръст, ние скоро говорехме с ..., тя знае. Той ма пита за Рила, за красотата, дали ще ходя. Рила няма какво да ми даде. Значи за мен Рила е бедна, Хималаите са бедни. Това, което Учителят ми е дал, съжалявам Рила и Хималаите, но айде да не тръгваме, пак може да смутим хора. Иначе какво ма питаше? Някой път мисля за много неща.

Дали има риск.., и аз ...
Риск винаги има.

Правейки интервюто с Вас, постоянно възникват много въпроси. И може би наистина на следващото интервю ще е добре да бъдат фокусирани по теми за да не ... Въпреки, че те самите теми са много взаимосвързани. Защото на практика...

Така е...

...Учението на Учителя, изобщо всичко през, което минава България, колкото и малка страна да е, връзката с древните цивилизации, които са били на Земята, те са безпорни. Смятате ли, че хората, които са живели в древните цивилизации, на нашата планета преди години са ни оставили някакви кодове и послания за спасение от грешки, които те не са предотвратили?
Оставили са и ще ги разгърна, когато говорим за атлантите. Бях събрал, около двеста книги за Атлантида и за тяхната мъдрост, но пак мъдростта се оказа, че не е в книгите. Оставили са много дълбоко послание с много кратко изречение. Посланието на Сфинкса, ако трябва следващия път ще го коментирам: „Осмисли себе си“ – виж колко е просто. По късно идва „Познай себе си.“ Познай себе си и осмисли себе си идва от Атлантида. То е прихванато от други, то е атланска мъдрост. Има и други послания.

И на финала, в крайна сметка Бог ни изпраща всичко – и доброто, и злото. Означава ли, че всичките тежки неща, през които минаваме, всъщност са нещо предварително избрано и неминуемо?
Първо, не че са необходимо, и не, че са – безусловно е. Това е воля на Бога, но не знам дали ще ме разбереш, ама питаш ме все пак искрено. Да ти отговоря ли дълбоко или?

Аз предпочитам да ми отговорите дълбоко.
Защото има и средна Истина има и дълбока. Ако може да разбереш, че голямата трагедия, голямата катастрофа е голям екстаз, ако ги вииш заедно – те са скрити. От дълбокото страдание ще дойде дълбокото Възкресение, от Голгота идва Възкресението. От дълбокото страдание идва възраждането и вкореняването в Бога. Означава, че си ме разбрал, обаче е трудно. Защото чак тогава Бог ти дава еликсира и да пиеш нектара, да пиеш от Бога, да пиеш Истината. Истината не може да узрее. Страданието е привилегия – то произвежда разум, чист разум, не някакъв разум. Не знам разбра ли ма, нещо разбра.

И това, от което се страхуват най-много хората, всъщност то е най-полезно..?
Най-голямата помощ. Там действа Истината.

Благодаря ви за това интервю.
И аз ти благодаря.