Когато дълго време търсих своя Учител, дойде ден, ден на могъщо изпитание. Аз знаех, че трябва да отида отвъд изпитанието. И избрах да мисля постоянно за моя Учител. И така изпитанието се смаляваше, смаляваше и накрая угасна. И тогава изгря само Той. Той е моята единствена Безкрайност и нищо друго не търся аз. Това се случи в древни времена, времена на изпитания. Това бяха изпитания за учениците и за хората. Беше създадено странно състояние.
Учителят се отделяше от учениците и от хората, сякаш изчезваше. Тогава аз Го попитах: "Какво да сторя Учителю?" А Той ми отговори: "Улови тайната птица в себе си". И никога не забравих тези думи. И узнах, че този, който е уловил Същността в себе си, той носи днес името ученик и се завръща.
Със смирението си видях своя Учител, а с Любовта си Го познах. Но най-дълбоко се оказа постоянството, защото с постоянни молитви и мисли за Него, моето смирение и моята Любов така узряха, че вече не съм ученик, а Син. И сега като Син отново се уча, но с друго Вдъхновение.
Има един единствен път да постигнеш Истината. Има един единствен път да постигнеш своя Учител. Необходимо е само едно - твърдо да решиш да посветиш себе си. И тогава все едно е колко време ще мине. И тогава все едно е колко трудности ще дойдат, защото ти вече си в Неговите ръце. И тогава рано или късно ще дойде един ден - и земята, и небесата ще потъмнеят. Но Той ще засвети в теб и ще каже:
"Ела, Дъще Моя, ела, Сине Мой, в Моята Крепост."
*******