Всеки който се страхува от злото, е правил зло в своето минало. Учителят казва: Без Любов злото си остава зло; с Любов злото се видоизменя в добро. Злото няма защита срещу Любовта.
Реалният въпрос е не защо има зло, а защо ти не си заживял в Бога, защо ти лично не си заживял в Бога, в Любовта?
Няма нужда да отричаш злото, нито да го одобряваш. Трябва дълбоко да разбереш Бога и тогава ще разбереш злото като действаща част от Бога, и работеща част за Бога.
Причината, която прави човека зъл не е в окръжаващата среда, а вътре в самия него. Даже това не зависи от никаква бедност, даже има монаси, които избират бедност и стават богати. Тука само за малко ще се отклоня: в Плевен сега на лекцията скоро ме питаха какво ще кажеш за изборите, понеже е актуално. Разбира се този, който ме пита, организаторът, той е полицай, сега е вече по-голям шеф. Аз знам, той пита за другите, защото насаме той ми задава много дълбоки въпроси и много обича лекциите. Накратко: който е гласувал на Бога и на Истината, и си е посветил живота, никога не гласува за нещо друго, това е предателство. Никога не гласува за нещо друго, той е гласувал за Бога, край, това е просто. Второ, един пример дадох: ако ти си с лодка в морето и лодката ти е пробита, коя безпомощна партия ще призовеш да ти помогне? Кой ще ти помогне? Може ли да направи тази безпомощна партия нещо за тебе? И казах: Може: съболезнования. Значи кратко, ясно, не искам да се впускам в подробности, щото е толкова просто, че... Значи, ако си посвети човек живота на Бога, най-точният, самият Бог, Истината вече имат грижа за тебе, във всякакво отношение; те се грижат във всякаква област. Но избереш ли Бог на второ място, поставиш ли Го там, постепенно всичко ще се обърква. Човек има лични отношения, никой друг не може да му помогне – лични отношения към Бога, към своята разумност, към своята душа и т.н. и т.н. Значи, причината, която прави човека зъл, не е в окръжаващата среда, вътре в човека е.
Злото е няколко вида: физично, космично и мистично явление, защото е част от великата мистерия на Бога. Злото е скритата благодат на Бога. Чрез него Бог завръща съществата към себе си. Това означава, че Бог е създал злото, за да се завърнем при Него, в своя дом. Без злото ние бихме изгубили завръщането си в Бога.
Злото ни спасява от нашето собствено саморазрушение. В човека има собствено саморазрушение, то не идва от злото. Самият човек някога е посял такива причини и избори, че сега той самият е зъл, и злото идва да се опомни и да му помогне.
Ал Халладж казва: Злото е особен дар на Бога, за развитието ни и за сливането ни с Бога.
И така, злото е велик и необикновен замисъл. То е част от съвършения замисъл на Бога. Когато имаш зло в себе си, то е защото злото те усеща в себе си. Значи самото зло те усеща в себе си. Отговорът за произхода на злото спада към скритостта на Бога, към Неговата неведомост. Ще обясня: злото съществува, но не е реалност. То е идея на Бога, особен подход на Бога, особено въздействие на Бога към тези, които нямат Любов към Бога.
Злото е високо интелигентно, защото е част от реалността на Бога. То е интелигентно, защото е живяло дълго време вътре в Бога, преди да го отдели Той за Своя план. То е живяло, защото всичко е Бог. То е било вътре в Бога, защото всичко е Бог.
Самият Бог никога не върши зло. Той си е създал инструмент затова, и му е дал позволение да работи и то само там, където нещо трябва да се изправя. Разбира се тези неща са вътрешни, скрити, но за Бог са външни. Където трябва да се изправя нещо, там Бог изпраща злото да работи.
Злото лекува нещо изкривено в човека и го подтиква към изправяне. Много лесно е да гледаме злото отвън, в обществото, но то е скрито отвътре и там трябва да започнем да го виждаме.
Всички лекомислени сбъдват злото, а злото е немилостиво към това, с което хората са злоупотребили. Там където хората са злоупотребили, било с Любовта, било с Бога, било с много неща, с Истината, злото е немилостиво.
Човекът, в който има зло е човекът на духовната слепота. Злото се е родило от лошо използваната свобода на човека. Но който владее себе си, той може и да управлява злото, защото който владее себе си, Бог навлиза вътре в него. Бог уважава свободата, която е създал, а човекът, който е допуснал злото, ще трябва да го изстрада. Той ще изстрада личната си злоупотреба със свободата.
Бог е допуснал злото, защото Той има власт над него. Хората са били създадени изначално добри, но след свободния избор те сами са направили себе си зли. Но Бог продължава да цени свободата, защото както казах и преди, тя е богоподобна. От свободата трябва да израстне от свобода Истината, истинския човек и Бог продължава да я цени, защото не иска роботи. ... богоподобна, и когато човек я изстрада, той ще стане не добър, а истински добър. Това може да продължи много дълго, няма значение; когато той изстрада, ще дойде ден, когато ще стане осъзнат, истински добър, подобен на Бога.
И така, злото е идея, въздействие, пак казвам, но то не съществува в чист вид; в чист вид съществува само Бог. Злото няма действия срещу Любовта, т.е. срещу Бога. Злото, това е един свят ограничен, вътре в самия Бог и всеки, който не разбира злото, той воюва с него. Но ако воюваш със злото, това е закон, злото ще стане част от тебе; ако воюваш със злото, злото се прилепва и става част от тебе.
Чрез злото Бог иска да се учим, за да Го познаем. А когато познаем Бога, злото ще си отиде, защото сам Бог ще го отстрани. А засега Бог предопределя къде злото да действа, и къде злото да чака.
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА ЗА ЗЛОТО ВИЖТЕ В "ТАЙНАТА НА ЗЛОТО" - ИНТЕРВЮ С ЕЛЕАЗАР ХАРАШ: