Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Ученикът трябва да узрее за жертвата, за преданността, за да има какво да даде на хората и да може наистина реално да им помага. Който се жертва за истината, побеждава злото без борба. Това означава, че за да станеш господар на живота си, трябва да станеш жертва, трябва да се самоопределиш. Ако навлезем дълбоко в тайната на думата откриваме, че предаността не е стремеж. Предаността е будност, ето защо много стремящи се не са постигнали. Будността постига разбиране без стремеж, защото тя е другото име на Любовта. Учителят се нуждае от будността на ученика, а не от стремежите, не от неговите науки и не от неговите занимания. Защото само будният може да учи, а стремящите се забавляват. Това е пътят, който води до посвещение. Пътят на посвещението е чисто духовен.
Когато Любовта те докосне, тя ти дава нещо от своя вечен поглед. Накратко ще обясня: Когато този вечен поглед навлезе в твоето битие, той е насочен изцяло към светлия образ на жертвата. Точно тази жертва е пътят към тайния смисъл на живота, който ще се открива постепенно. В думата жертва влагам една изключителна идея. Човекът на жертвата става едно изключително същество и няма сила в света, която да го отклони от този път.
Степента на жертвата към Бялото Братство определя степента на светлината, която ще получите. Само тази жертва се осветява. Новият живот е живот на жертвата – той променя човека вътрешно. Чрез жертвата ти започваш да живееш, да мислиш повече в реалния /невидимия/ свят. Жертвата – това е висшето Аз. Низшето аз – умът – неможе да се жертва. Най – добрия метод, за развитието на вътрешния живот е жертвата. Само висшето Аз може да разбира смисъла на жертвата. Умът няма такъв обхват, той работи във външния свят. Жертвата винаги привлича вселяването на едно висше същество.
Искам да ви кажа, да не се подвеждате като старите съзнания, които издигат пентаграма толкова високо, че забравят кое е важното. И пентаграмът, и паневритмията са второстепенни неща. Първостепенното, което ученикът трябва да постигне, запомнете го, за да не бъркате пътя си с тези на старите съзнания, е светостта на жертвата. Оттам пентаграмът се осмисля, паневритмията вече води човека не към хармония, а към надрастване на хармонията и към нейната по-дълбока цел: покоят и пустотата.
Карма е разделение, отделяне от любовта, за да може любовта да се превърне в твоя цел, в твой път. В този път ти трябва да отдадеш себе си, за да дойде трансформацията. Това означава, че Любовта иска самия тебе, а не твоята карма. Любовта иска жертва, а жертвата е универсалният метод за развитие, най-силният ход на душата. С този ход тя отстранява кармата, т.е. съдбата.
Разликата между предаността и жертвата е в това, че в предаността има стремеж, в жертвата има любов. Само Любовта има ясен поглед за другия свят и за вечния път. Предаността принадлежи на сърцето, а жертвата - на душата. Предаността е на степени, а в жертвата няма степени; там си отдаден изцяло. Когато се постигне жертвата, се отваря пътя на Духа, който вече започва да ръководи душата. Душата вече има истинско ръководство, не от ума, а от Духа и от Истината. Тук душата се освобождава от знанието и навлиза в пътя на Мъдростта.
Един персийски посветен, казва се Атар, казва: Изчезнете в мен и ще ме намерите в себе си. Това е пътят на жертвата.
Жертвата е проявеният образ на любовта, а вдъхновението е новият път на тази любов. Чрез вдъхновението човек вижда своя неземен произход, защото той е познаване на себе си. Вдъхновението никога не говори чрез знания, а чрез присъствие. Това е методът на говорене на вдъхновения човек. Рзбира се, има случаи, когато това присъствие може да е скрито, както Учителят е правил: затварял си е аурата и това е имало своите причини. Когато вдъхновението посети човека, то създава в него нови измерения, нов поглед за нещата.
Вдъхновението е пламък на чистия Дух и то същевременно е огледало, защото в диханието на този пламък се оглежда сам Бог. Вдъхновението е извън Дървото на скръбта, извън Дървото за познаване на доброто и злото. Там може да има някаква амбиция, някакво въодушевление, някакъв стремеж, която някой път изглежда вдъхновена, но няма нищо подобно. Вдъхновението идва, когато човек открие смисъла на своя живот, когато търси нещо, което е по-дълбоко от този смисъл, т.е. нещо, което е по-дълбоко от него самия.
Казано е: Търси смисъла на своя живот, но не се опитвай да разбереш смисъла на Небитието. Значи, трябва да разбереш докъде да се разпростреш, докъде имаш граница да търсиш смисъла на Небитието. Търси себепознанието, но не се опитвай да познаеш незнайното. Всички, които са се опитали, са завършили катастрофално. Обаче има изключения и то много. В Небитието има не смисъл, а тайна. Това е тайна, която никога не се обяснява. Тя е вечна, според Учителя - непознаваема.
Елеазар Хараш
