Търси

Елеазар Хараш: Жертвата е проявеният образ на Любовта, а вдъхновението е новият път на тази Любов

Още по темата ...
Здраве

Елеазар Хараш: Най-надеждната защита срещу ударите на съдбата е Любовта към Бога (ВИДЕО+пълен текст)

Виж повече
Елеазар Хараш

Елеазар Хараш: Когато е в Любовта, човекът е Чиста Същност, няма мечти и надежди (ВИДЕО+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Виж повече
Sirius

Любовта казва: Променяй себе си, а не другите. Любовта е мека и изключително строга (АКЦЕНТИ)

Виж повече
06.02.2022 г.
2961
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Ученикът трябва да узрее за жертвата, за преданността, за да има какво да даде на хората и да може наистина реално да им помага. 

Който се жертва за истината, побеждава злото без борба. Това означава, че за да станеш господар на живота си, трябва да станеш жертва, трябва да се самоопределиш. Ако навлезем дълбоко в тайната на думата откриваме, че предаността не е стремеж. Предаността е будност, ето защо много стремящи се не са постигнали. Будността постига разбиране без стремеж, защото тя е другото име на Любовта. Учителят се нуждае от будността на ученика, а не от стремежите, не от неговите науки и не от неговите занимания. Защото само будният може да учи, а стремящите се забавляват. Това е пътят, който води до посвещение. Пътят на посвещението е чисто духовен.

Когато Любовта те докосне, тя ти дава нещо от своя вечен поглед. Накратко ще обясня: Когато този вечен поглед навлезе в твоето битие, той е насочен изцяло към светлия образ на жертвата. Точно тази жертва е пътят към тайния смисъл на живота, който ще се открива постепенно. В думата жертва влагам една изключителна идея. Човекът на жертвата става едно изключително същество и няма сила в света, която да го отклони от този път.

Степента на жертвата към Бялото Братство определя степента на светлината, която ще получите. Само тази жертва се осветява. Новият живот е живот на жертвата – той променя човека вътрешно. Чрез жертвата ти започваш да живееш, да мислиш повече в реалния /невидимия/ свят. Жертвата – това е висшето Аз. Низшето аз – умът – неможе да се жертва. Най – добрия метод, за развитието на вътрешния живот е жертвата. Само висшето Аз може да разбира смисъла на жертвата. Умът няма такъв обхват, той работи във външния свят. Жертвата винаги привлича вселяването на едно висше същество.

Искам да ви кажа, да не се подвеждате като старите съзнания, които издигат пентаграма толкова високо, че забравят кое е важното. И пентаграмът, и паневритмията са второстепенни неща. Първостепенното, което ученикът трябва да постигне, запомнете го, за да не бъркате пътя си с тези на старите съзнания, е светостта на жертвата. Оттам пентаграмът се осмисля, паневритмията вече води човека не към хармония, а към надрастване на хармонията и към нейната по-дълбока цел: покоят и пустотата.

Карма е разделение, отделяне от любовта, за да може любовта да се превърне в твоя цел, в твой път. В този път ти трябва да отдадеш себе си, за да дойде трансформацията. Това означава, че Любовта иска самия тебе, а не твоята карма. Любовта иска жертва, а жертвата е универсалният метод за развитие, най-силният ход на душата. С този ход тя отстранява кармата, т.е. съдбата.

Разликата между предаността и жертвата е в това, че в предаността има стремеж, в жертвата има любов. Само Любовта има ясен поглед за другия свят и за вечния път. Предаността принадлежи на сърцето, а жертвата - на душата. Предаността е на степени, а в жертвата няма степени; там си отдаден изцяло. Когато се постигне жертвата, се отваря пътя на Духа, който вече започва да ръководи душата. Душата вече има истинско ръководство, не от ума, а от Духа и от Истината. Тук душата се освобождава от знанието и навлиза в пътя на Мъдростта.

Един персийски посветен, казва се Атар, казва: Изчезнете в мен и ще ме намерите в себе си. Това е пътят на жертвата.

Жертвата е проявеният образ на любовта, а вдъхновението е новият път на тази любов. Чрез вдъхновението човек вижда своя неземен произход, защото той е познаване на себе си. Вдъхновението никога не говори чрез знания, а чрез присъствие. Това е методът на говорене на вдъхновения човек. Рзбира се, има случаи, когато това присъствие може да е скрито, както Учителят е правил: затварял си е аурата и това е имало своите причини. Когато вдъхновението посети човека, то създава в него нови измерения, нов поглед за нещата.

Вдъхновението е пламък на чистия Дух и то същевременно е огледало, защото в диханието на този пламък се оглежда сам Бог. Вдъхновението е извън Дървото на скръбта, извън Дървото за познаване на доброто и злото. Там може да има някаква амбиция, някакво въодушевление, някакъв стремеж, която някой път изглежда вдъхновена, но няма нищо подобно. Вдъхновението идва, когато човек открие смисъла на своя живот, когато търси нещо, което е по-дълбоко от този смисъл, т.е. нещо, което е по-дълбоко от него самия.

Казано е: Търси смисъла на своя живот, но не се опитвай да разбереш смисъла на Небитието. Значи, трябва да разбереш докъде да се разпростреш, докъде имаш граница да търсиш смисъла на Небитието. Търси себепознанието, но не се опитвай да познаеш незнайното. Всички, които са се опитали, са завършили катастрофално. Обаче има изключения и то много. В Небитието има не смисъл, а тайна. Това е тайна, която никога не се обяснява. Тя е вечна, според Учителя - непознаваема.


Елеазар Хараш
Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12