Търси

Елеазар Хараш: Древното зло е Мистерия, от Древната нощ на Абсолюта (ВИДЕО+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Още по темата ...

Елеазар - Божието Огнено Слово - закони, формули, концентрация (ИНТЕРВЮ - Май 2022)

Виж повече
Лили димкова

Елеазар Хараш: Лили Димкова е Тих Слънчев Лъч в света! (ВИДЕО)

Виж повече
Елеазар Хараш

Елеазар Хараш: В борбата с изкушенията се решава въпросът за освобождаването на твоята Космическа Енергия

Виж повече
21.05.2022 г.
3080
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Избрани акценти от най-новото интервю с Елеазар Хараш по темата за Древното зло:
-
  • Древното зло (6666) е преди Грехопадението. То е пълно отричане на Бога и Истината.
  • Древното зло е Мистерия, от Древната нощ на Абсолюта
  • Древното зло се е отказало да бъде слуга на Бога. То е отрекло Бога и Божието Име, а Бог е искал служене, затова по-късно е създадено Словото като Начало.
  • Древното зло някога е имало избор, сега то е заключено и няма избор.
  • В Древното зло няма никакво развитие. Това зло е мрачно небитие, велика празнота, мощно затворена врата.
  • В Древното зло и живота и смъртта умират. Върховният Живот - Не! (Есенцията на Духа)!
  • Ние само мислим, а Бог е Промисъл. А Върховният - Дълбок Замисъл!

целият текст от интервюто:
 

Здравейте, Елеазар Хараш!

Темата, която сте ни подготвили е доста дълбока... и бих казал, че някои от нашите зрители я очакват от дълго време.

Древното зло.

 

Да.

Древното зло е преди Грехопадението. Това е живот без Бога. То е пълно отричане на Бога и пълно отричане на Истината.

 

Това Древно зло не е познавало безкрайното Могъщество на Абсолюта - Прасъществото, което е било скрито във върховното Нищо. Тази Абсолютна Сила е поразила Древното зло и го е заключило в Себе Си. Така боговете станали мрачни демони и Древното зло било изпъдено тогава от Единственият Храм - Истината.

 

Историята на Древността е от Абсолюта. Бог още не е бил излъчен.

 

Друг път ще ти разкажа за самата Древност. Тя е излъчване на Абсолюта - Прасъществото.

Докато, Бог е излъчил Вечността, Абсолюта е излъчил Древността и влязъл там с Мистерията.

 

Абсолюта превъзхожда и Древността. В Нея е поставил Мистерията.

 

Бог е бил излъчен по-късно, като Самият Абсолют е вложил нещо от Себе Си - от Дълбините Си. А злото, наречено “Сатана” е създадено чрез Специфичен Лъч на Бога - видоизменение на Бога, защото Прасъществото му е дало цялата Божия Власт.

Христос е друго видоизменение на Бога. Всичко е Бог! Няма…Въобще, Бог е станал чрез видоизменение добро и зло, Луцифер и Христос…

 

Освен това, Бог е станал милиарди същества и Великото на това е, че Той не изгубва Себе Си. Каквото и да стане Той си е Той. Това е върховно Учение (в Древността, особено при Атлантите).

 

Освен това, Той владее всичко и затова казваме, че всичко е Едно. (Такава Могъща Власт Му е дадена.)

 

Да познаеш Бога е велико Тайнство.

 

А що е Древното зло? - Това е “Страшният Грях”.

То е искало да обсеби Бога и да го завладее. (Било му е дадена свобода и то си помислило…)

 

Както и сега има хора с власт, мислят че…Те нямат представа, че отзад има друга Власт, че има трети Божи Замисъл, че може в един момент…

 

Да?

 

Но, това Древно зло, в такъв случай, изхожда от Абсолюта? Така ли е?

Да. От Абсолюта.

И, когато сме…

Сатанинското е от Бога.

 

…когато сме говорили за Свободата - за Принципите на Свободата, там вие казвате, че “Злото е създадено заедно със Свободата, за да я предохранява.” - Тоест, когато има злоупотреба с нея, се явява злото.

А, Древното зло, в такъв случай кога се проявява?

Значи, то е излъчено от Абсолюта и то ще бъде друг вид изпитание. Значи, чрез сатанинското зло ще израснат много мъдреци, посветени, мистични мъдреци. Докато при Древното зло, ще израснат Старци, Божества - друг вид Бъдеще.

Нали… - Голям Замисъл на Бога!

 

И всъщност, всичко Той ръководи, което е най-хубавото.

 

А, понеже много пъти сте казвали, че хората трябва да са благодарни, че Бог е заключил Древното зло.

Да.

 

Има ли обаче опасност от това, че хората говорейки за това Древно зло, че узнават за него? Защото повечето хора дори не подозират за неговото…

Те, те за много неща не подозират, Боре.

 

Примерно, сега се сещам (понеже правя едни Дълбоки неща за жената, детето, Майката…), значи в Изида и в Дева Мария е живяло съвсем друго Същество. Не просто святи душици, както си мислят. В Изида (тя си е била Чиста Душа, нали, и свята), но не мъдра, за разлика от Изида. Изида е Дълбока вода. Тя е - освен Чистота и Любов - Дълбока Мъдрост. И успяла да изтръгне тайното Име на Бога, не случайно. Там са други…

 

Въобще нещата са други, исках да кажа. Ще говорим по-нататък.

Идеята ми беше: Дали, знаейки за Древното зло, ние трябва да увеличаваме постоянно нашата Благодарност, че Бог го е заключил? И има ли риск от това, че всъщност съзнаваме, че има и такова зло?

Значи, първо, трябва да го знаеме - не да го разберем. То ще дойде след време със Замисъла.

Първо трябва да го знаем, за да знаем Посоката. И да знаем, че има освен Вечно Развитие, а има Безконечно Развитие. и всичко това е Един Велик Замисъл, който не зависи от нас.

 

По-хубаво е за знаеш и да не разбираш, защото след време, ще почнеш да се подготвяш някак си.

 

Бог е бил Велико Нищо, сътворено от Подобието Си - Върховното Нищо.

 

И да познаеш тази Тайна, това е съдбоносен въпрос.

 

Древното зло се е отказало да бъде слуга на Бога. То е отрекло Бога и Божието Име. А Бог е искал Служене.

И затова по-късно е създадено Словото - като Начало, за да има Служене като Път.

 

В Древното зло няма прераждане. В Древното зло се умира.

А прераждането е Благодат, защото то е като един дълбок сън при смъртта. В него има възстановяване и прераждане, което пък е Шанс за Развитие.

(Ти може да не го използваш, но Шанс има!)

 

Това е Шанс за Развитие и Единство с Бога, като Главният Закон е Любовта!

 

Змията, това е желание, а Древното зло - това е просто тоталното обсебване.

 

В Древното зло няма добро и зло. То е възприемчиво само за пълното разрушение.

 

Някога, то е имало Избор, сега е заключено и няма избор. То е могъщо, самообсебено и не знае какво става с него.

 

Древното зло се е сблъскало с Могъщият Предел - С Лъч от Нищото. То е искало да победи нещо, обаче не е знаело, че Абсолюта е Върховно Нищо - Отсъствие. Няма кого да победиш, защото Той превъзхожда всичко.

 

Има много степени: Богове, Божества…на степени на Нищото. Последната степен е Абсолюта - Върховното Нищо - е запазена за Него! Никой не може да влезе и да…

Някои я наричат 13-та степен, Толтеките - 17-та - Върховна степен на Нищото, където само Той е Тотален Господар!

Никой не може да Го постигне Там.

И Учителя го потвърждава по друг начин.

 

Макар тази тема да е в сферата на Необяснимото,

Да.

 

…правилна ли е посоката да кажем, че Древното зло е пожелало да имитира Абсолюта?

Ами, то е искало да вземе такава власт, че да стане Господар на нещата. Обаче само Една Тотална Любов, Мъдрост, Истина - Обединени - могат да бъдат Господар!

 

И затова то…било показано на Древното зло, че това не е Пътя.

И то трябва…както динозаврите…

 

И когато то се сблъскало с Могъщият Предел - с Лъч от Нищото - Древното Зло умряло в себе си и станало Празнота.

 

Сатанинското зло не е първично, нито е самостоятелно, нито е Сила. То е само инструмент.

 

Сатанинското зло е благословено проклятие, докато Древното зло не е благословено.

(Някога ще бъде. Сега е заключено.)

 

В Древното зло няма никакво Развитие.

 

Това зло е мрачно Небитие - Велика Празнота, Мощно затворена врата.

 

Това Древно зло руши Същността на живота.

 

Значи, то е можело да унищожава Души и умрели хора. - Забележи! (Загатвал съм.)

 

А, Сатана - сатанинското зло - руши само тялото.

 

Сега, в този свят е дадено тялото, което е много мъдро дадено, за да предпази Душата и да съхрани от дълбоки неща и бедствия, нали (като Предпазител).

 

Древното зло е Мистерия от Древната Нощ на Абсолюта.

 

Сатана има тежко проклятие, но то е Скрито Благословение.

 

Древното зло има жестоко проклятие и ще чака милиони години.

 

В Древното зло е краят на живота и няма развитие и завръщане, освен ако му бъде позволено…някога.

 

В Древното зло и живота и смъртта умират.

Върховният Живот - Не (Мистерията)! Есенцията на Духа - Не!

Да му бъде позволено от Абсолюта ли?

От Абсолюта, да.

 

Тежкото при Древното зло е, че тука смъртта не е изход.

 

И много хубаво казва Буда на едно място:

Какво щяха да правят старите хора ако нямаше смърт? Ако нямаше изход? Ако нямаше прераждане?”- Разбираш ли?

 

Това Древно зло, проявявало ли се е в Сътворената Вселена?

Значи, частично - Хирошима (частично), частично при определени хора. (Скоро четох някакъв руснак е…те го водят шизофрения - рязал майка си на парчета, готвил я така…) - това са остатъци - човекоядство. Но туй са смалените неща на Древното зло - нали, малките моменти.

Бермудският триъгълник - частица, нали. Тотална отрицателна енергия, която те поглъща. Но ти може да минеш покрай Бермудският триъгълник (най-опасната зона) и да не те докосне - ако нямаш карма там.

Туй друг момент…

 

Да?

 

За онзи Кристал, за който се говори,

Да.

 

…че…

Гигантският Кристал в…

 

…са използвали…

Значи, имам лекция за праторанците и за черните мъдреци. Ще говорим - тя е друга дълга история.

Това е техен Кристал. А Бермудският Триъгълник - остатък от праторанската сила, от Атлантида.

И част от този…чрез този Кристал, всъщност е станало унищожението на този древен град Мохенджо Даро, който прилича на унищожението от при Хирошима.

Значи, те са искали…отначало са разрушавали градове. насочват Силата. После са искали да унищожат цялата Земя. И според Учителя я изкривяват на 23 градуса - Земята, оста.

Както е сърцето.

Първичното Сърце е било тука... И то е на 23 градуса - казва Учителя.

 

Иска ли са…

А, този Кристал - (в) Бермудският триъгълник - той е частица от тази сила, защото и той е заключен.

 

Искали са да унищожат цялата планета?

Цялата, да.

 

В такъв случай, те…

Това е жестокост без граници. Разбираш ли?

 

Тоест, те са искали злото, заради самото зло.

Да.

 

Е, преди време един руснак, в книгата на Барая е старо писано. (Той е убил жертвата си - оня е умрял - оня продължава да убива. То е…Разбираш ли? Няма край. И чак от голяма умора… Има такива същества.) - Те са изпуснали Развитието. То от там се ражда жестокост.

 

Както при църквите се ражда, нали, гонения на Богомилите и жестокост. (На Симон Антипа са рязали езика, с въглени очите и т.н.) - От къде? Ти ако си в Развитието и в Бога?

Обаче, те наричат…Исляма са нали “Джихат”, а туй било “Свещена инквизиция”. Тя жестокостта, къде…? Тя…

 

Това също ли е част от това Древно зло - частица?

Те са микроскопични такива, нали - зачатъци.

 

…Че има нещо много по-Дълбоко, от което Бог ни предпазва!

 

Защото Богомилите се Възраждат. Бог използва туй зло, да се възражда. Онова - не може да го използва сега.

Трябва Абсолюта да Позволи!

 

А, когато праторанците са искали да унищожат цялата планета, заради самото зло, и може би някакво такова удоволствие от унищожението като унищожение, то те са нямали страх за собствената си смърт?

Няма страх. Това е тотална жестокост, която не иска да чуе за граници, за правила, за мерки. - Няма Любов, няма Мъдрост, няма Истина.

 

Но, не означава осъзнато, че са Духове?

Значи, от праторанците - като говорим по-нататък за тях (там е готово интервюто) - там имало е около 80 черни мъдреци, които са на високо…

Сега ще ти го загатна за малко:

Значи, има тъмни мъдреци, които живеят в Тъмнината (провалени Духове). Край!

 

Има други, които в Тъмнината търсят Прозрение за своят Път и го откриват.

 

А има други, които търсят дълбок Гносис и стават осъзнати мъдреци и почват да служат на Бога. Те са малко. Около 80 човека са били тогава. И почват да служат на Бога и почват да мразят хора, които (не мразят елементарни хора, които те знаят, че не стават за нищо за Развитие) - мразят дълбоко напреднали хора и казват “Ние не си даваме омразата напразно.” - То е съвсем други подходи, Боре…Други неща…

Сатанинското зло ще бъде и ще се превърне в голямо Благо, а в бъдеще Древното зло, ще бъде Абсолютно Благо! То ще бъде едно Голямо Приближаване до Абсолюта!

 

Сега може да имаш близост до Бога, но не до Абсолюта. Това е…

Бог е достъпен.

 

Това зло, което е сега в света, си има смисъл и цел. То създава Развитието и усъвършенстването.

 

Ако Древното зло беше в този свят, то щеше да ограби целта, развитието и смисъла.

 

Всяко зло трепери от Бога (В Бог ако влезе Абсолюта, Древното зло също замръзва), без Древното зло, което го е отрекло тотално. Но след време, това зло ще бъде поставено в условия от Скритият Бог и то ще се Моли за Развитие. Защото в Бог ще влезе Абсолюта и то просто ще жадува…Защото Таз Празнота от милиони години - тя е…(Има и такива терористи от другият свят, които влизат в тез терористи и те чакат Шанс!)

 

Древното зло, това са били чудовищни злодеяния. То е погребвало и живи и мъртви.

Малък остатък от Древното зло - казва Учителя - е човекоядството.

 

И Учителя казва:

Имало епоха, когато майката и бащата са изяждали децата си. И обратното се е случвало - децата изяждат родителите си.”(Някой път има остатъци при котки, и при хора…)

 

Сега е останало при паяците.

Да.

Учителя казва:

Това е било тъмна епоха в историята и мрачното човечество.”- И Той не иска много да навлиза, щото да не си спомнят хората…

 

Древното зло е чудовищно, но Бог веднъж Дал Свободата в Древността - не искал да я отнеме. Защото Свободата е нещо уникално! - И Той само я е заключил и чака след време да ѝ даде Шанс.

 

Учителя казва:

Ние страдаме, за да не влезе в нас едно много по-голямо зло.”

И туй Страдание е страхотен предпазител, нали.

 

И докато не израснем в Бога, на Древното зло не е позволено да съществува, за да не ни отклони.

 

При сатанинското грехопадение Бог е забравен, а при Древното зло - Бог е отречен.

 

Грехопадението е частично отричане на Бога, а при Древното зло е пълно отричане.

 

Случвало се е в Древността, Абсолюта да е Дал голяма власт на злото и то е станало голяма жестокост. И от таз жестокост е угаснало в себе си, понеже Бог е Излъчил една Тайна Сила, която то не познавало. И то е станало Празнота в себе си и Абсолюта се е скрил.

По-късно, то е било абсолютно парализирано и заключено.

 

Стремежът на Древното зло е бил само едно: Разрушение! То иска да вижда само развалини.

 

Под напора на Древното зло, Душата щеше да се разпадне на части. (Душата говорим.)

 

Древното зло е Абсолютна безжалостност.

 

Защо е създадено Древното зло?

Защото Целите на Скритият Бог са по-дълбоки от всякакви човешки, духовни, да не говорим за жалки религиозни разбирания.

 

Ние само мислим, а Бог е Промисъл! А Върховният - Дълбок Замисъл!

 

Невежеството се движи от тъмнина в тъмнина, а Древното зло, засега, от празнота в празнота.

 

Това Древно зло е могъщ воля за разрушение - от жестокост нагоре. То е по-лошо от руините. То даже не иска да види руини - още по-лошо. А злото в този свят е относително.

 

Древното зло пресича живота и затова то е дълбоко заключена Тайна.

 

Само малка част от това Древно зло се е промъкнала в нашият свят и то не дълбоко осъзнато. Като могъща сляпа сила, която е изгубила Бога още от Древността.

Тука възгледите за живота са вкаменени - няма мнения, никакви други мнения - няма Развитие.

 

И досега има хора, религии, Учения, които не искат други мнения, което е остатък малък, но е…Ще платиш, нали - жалко, щото Абсолюта е навсякъде и няма как…Все едно отричаш - отричаш другите Учения - отричаш Бога и Абсолюта. Нямаш Развитие - въображаемо развитие!

 

Пресилено ли ще е ако кажа, че всички хора, които отричат напълно Бога - сега, колкото и външно да са успели, или да изглеждат - всъщност, носят в себе си частица от това Древно зло?

Не. Те носят друго зло.

Защото в тяхната неосъзнатост - след време, като дойде страдание, нещо, те ще омекнат и ще почнат да ценят Бога. Докато…щеше да бъде друго.

 

Тоест, Древното зло е сигурно заключено.

Да. Да.

 

Това Древно зло - Скритият Бог го е вкаменил, вледенил и тъй нататък.

 

Причината за съществуването на това Древно зло е много скрита, дълбоко в Бездната на Абсолюта. И тази Причина е много Дълбоко Скрита - Тя не е за този свят и затова загатва се, но не може да се разкрие. (Щото хората имат толкоз други неща да решават.)

 

Това Древно зло не е Благо като Луцифер, защото в това зло има друг Дълбинен Хаос - един дълбоко неосветен Мрак. Мрачен, много мрачен, тежък Мрак.

 

Докато в Луцифер има Божествен Мрак. - Забележи! - Частица от Божията Светлина. И там има смесеност - смекчаваща Сила.

 

Затова Луцифер е избран от Бога. (Бог е видоизменил Себе Си и е станал Луцифер.) Избрал го е, за да може да вървят хората към едно по-висше Творение и Пресътворяване.

Докато в Древното Зло - всичко се руши, то Луцифер руши и съгражда без да знае как Бог възражда и възкресява нещата.

Той си мисли, че прави зло - Бог го използва за добро. После, той пак си мисли, че прави зло - радва се, Бог го използва и тъй нататък.

 

Този Луцифер, тази Змия, трябва да излекува човека от собственото му зло, докато не е станало много късно.

 

Значи, много Благородна Цел - Луцифер.

 

В човека има зло. Той изкарва дявол виновен. “Ти си злото.” - Руми казва: “Виж се в огледалото ще видиш дявол.

 

Ако, благодарение на Писанията, на Мъдростта от Древността до днес, имаме изнесено Слово за Божественият Мрак, то има ли нещо, което Христос да е казал, или в Библията да е по отношение на Древното зло?

Ами, значи:

 

Много имам да ви кажа - казва Христос - но не сте готови да понесете.

То си е останало в етера записано. Една част е останала, една част е изтрита от Абсолюта, но…Там е! С Позволение на Учителя и на Бога се…(Но той е мистичен въпрос - за мистици, не за духовните хора.) Те, по-скоро, ако влязат там, ще почнат да си въобразяват.

 

Луцифер…това е…Змията е била необходима за Бога за Спасение, за Плана на Бога.

 

Змията е трябвало да излекува човека, човешкият провал, човешкото зло. Защото човека не го осъзнава напълно.

 

Целта на Сатана е да пресече това зло в човека. Ето защо сатанинското зло е Благословение в света.

 

Атлантите наричали това падение “Благо проклятие”.

 

Докато Древното зло е тежко проклятие и засега то е без изход.

 

Древното зло е нямало страх от Бога. И тази липса на страх го е поразила.

 

Учителя казва:

Когато това Древно Същество е влизало в определени същества (злото), то ги е превръщало в чудовища.”- Остатъци са крокодили, акули. Но ако Бог влезе в акулата, тя веднага може да стане Ангел. Както оня случай, дето една акула спасява жена, щото няма избор.

Обаче, то тогава е друг Закон… - изключения.

 

Съществата на Древното зло са същества поразени в Дълбините и затова са станали чудовища.

Те са се опитали да посегнат на Бога, да проникнат в Него, дори да Го овладеят. То, все едно е да тръгнеш “с нож срещу атомна бомба”. Той ги е поразил, унищожил ги е. Дори, те не разбрали, че Той ги е унищожил. И то с малка частица от Своята Сила.

 

Защото Силата на Бога, и вътре - Неизразимият Бог, е нещо изключително! Даже вече не се нарича “Сила” на високите нива, а се нарича “Всемогъщество”.

 

Това, което е поразило Древното зло е Мълниеносната Истина.

 

Ще обясня:

Древното зло е било поразено, защото Нищото (или Отъствието), това е Върховно Всепобеждаващо. Жестоките животни са частица от това зло: крокодили, змии опасни, лоши животни, част от Сатаната - повечето са една голяма част от Сатаната. Добрите животни пък са част от паднали добри хора, които се учат, нали…дълга история.

Но те са изгубили себе си в Пътя си, но са останали с частица добро в себе си.

 

Даже има случаи, вълка може да направи добро. (Както акулата ти казах. Змията може да стане пазител: Пазител на дома и т.н.)

 

Древното зло е велика Празнота и тука няма място за отдих.

 

Това зло няма слух, няма ухо, няма Тишина в себе си.

 

Тука трябва д акажа, че когато на един човек, на едно същество му е отнета Тишината, отнето му е Приятелство с Тишината и Уединение и Усамотение.

 

Тишината е изключителен Приятел!

 

На шумните хора не е дадена, но ако временно им се даде, те ще я усетят.

 

Значи тука…такава Тишина - няма уют, няма Покой, и затова тези демони са поискали Христос да ги вкара в свинете. Те не могат…- няма никакво успокояване. Те само искали да влязат - защото те са голяма празнота. Трябва да влязат някъде - нещо малко да вземат - някаква енергия - както знаеш голямо отчаяние. И знаеш като влизат в свинете и после свинете хукват в една пропаст…

 

Във водата.

Да, издавят се, унищожават се, но все пак те влизат някъде. щото онова е жестока празнота - това е частична.

 

И както ти казах (то е искало да пороби Бога), но не са познавали Тайната на Нищото.

Нищото се е превърнало в Небитие, за да ни направи недосегаеми.

(Друг Замисъл на Бога за Древното зло.)

 

Бог не може да убеди Древното зло да не напада човека, но все едно е да кажеш на крокодила “Абе, брато, ти защо не станеш един по-добър човек?” - Някога - да, но…

 

Небитието ни предпазва.

Ние сме Небитие в Дълбините си и сме част от Нищото.

Тоест, недосегаеми.

 

Да?

 

Трудно ми е да попитам: Каква е Идеята на Абсолюта да създаде Древното зло, но то охранява ли по някакъв начин Самият Абсолют?

Ами, то е една защитна стена, както луцифер. Ако ти имаш по-голяма преданост от Луцифер, ще станеш от Христос нагоре: Син, Мъдрец, Посветен.

А когато преодолееш там, ще се освободиш от своята Божественост и ще станеш Абсолютно Същество. (Говорим за Древното зло.)

 

Значи, Боговете са паднали (аз съм го изнасял), защото са божествени, а не защото са абсолютни. Ако бяха абсолютни нямаше да има падение. - Божествата не са падали никога.

 

Нека да го кажа така: Древното зло има ли врагове? И кои са те?

Най-Големият враг е Нищото. - не може нищо да вземе, нищо да улови. Нищото за него е неуловимо. (Най-коварният враг.)

 

И когато един посветен стане Нищо, тоест цялостен в Бога, той вече…

Ето, сега както е Христос - не може да посегнеш на Христос. Той се е слял с Бога. Цялостно!

Няма как да унищожиш такива като Христос, като Лао Дзъ, като Учителя…Те са надраснали и живота и смъртта и са влязли в Древността.

 

Тоест, ако съм разбрал правилно, докато нашето земното - сатанинското, както го наричате зло е коректив, когато има всякакъв род злоупотреби - не само със Свободата, но и с други Божествени Принципи - то Древното зло в никакъв случай не е коректив.

Да, да.

 

Тоест, то е зло само за себе си.

То е свръхтежка материя.

Значи, ако тука един камък тежи еди колко си, то тежи тонове. (Друг вид бреме… - сгъстяване.)

 

Това Древно зло не знае, че Нищото е най-голямата Лекота.

Това е пеперудата, нали.

 

Нищото е Сияещо. А празнотата е мрачна.

 

Нищото е Божествено Сливане и Слизане върху човека. Това е Божията Милост. Това е Лекотата и затова Христос каза Матея 11:30 - “Защото моето иго е Благо и моето бреме е леко.”

 

Ще обясня:

В Нищото няма бреме. Няма тегло, Боре - няма тяло. Нямаш тегло. Душата да кажем - 33 грама - Тя е Лекота. Духът е без грам - друга Лекота. А Искрата е Свръх… - несътворени неща.

 

И затова Той се обръща към обременените и към сътворените.

 

Нищото е Слово на Бога, Слово на Неизречеността.

Още нещо в Матея. Христос казва:

Научете се от мене, защото съм кротък и смирен на сърце и ще намерите спокойствие на душите си.

 

Ще обясня:

Нищото е свързано с голямото смирение. Тука ставаш нищ, лек, смаляваш се, ставаш точка. Влизаш в Духа - смаляваш се и минаваш през иглени уши. Игленото ухо въобще не може да разбере как си минал през него. Това е Нищото. За Него…Камилата не може да мине. Тя ще се задръсти там, нали.

 

Христос е нищ и смирен и затова казва:

Как така ме наричате Благ?

 

Той всичко прехвърля на Бога, щото всичко от Там идва. А пък Бог е Скрит Бог.

 

Ето защо нищите са блаженни.

 

Голяма Тайна е Нищото.

 

Сътвореността и Древното зло не го познават, защото То е по-дълбоко от живота и смъртта.

 

В Нищото има непонятни Дълбини.

 

Нищото не допуска никакви знания.

 

То е в абсолютно други измерения.

 

В Древната война, Върховното Нищо е излъчило Велика Неизвестност срещу враговете. И това било най-страшният враг срещу Древното зло.

И тогава, това зло станало Мрачни Дълбини в себе си, защото не може да посегне някъде - да влезе - и удара е обърнат навътре. И ставаш мрак в себе си и се сблъскваш с Незнайна Сила - Силата на Могъщото Отсъствие. И така злото умряло за милиарди години.

 

Бруталната черна воля на Древното зло била погълната от Могъщото Отсъствие. Даже е нямало враг отсреща. Но Древното зло е умряло в Духа. То мислело, че Духът е всичко.

 

Това Нищо е по-дълбоко от Духа. То е създало Духът, Боре, но То е по-дълбоко от Духа. (Имай предвид, че Духът е несътворен.)

 

Духът е безсмъртен…От безсмъртието има нещо бедно, защото тук в Нищото има…Нищото изпреварва безсмъртието. Защото Духа в известен смисъл е можел да умира. безсмъртието е било поразено. Но на дълбоко ниво, когато Духа стане Нищо, той вече се спасява и от безсмъртието и се завръща в Нищото, където е…Тотална Неуязвимост! - Целта на Бога - да Спаси хората.

 

В това Могъщо Отсъствие, право имало да влезе само Мистичната Любов, която е Дар от Самият Древен. Тази Любов е създадена от Абсолюта като нещо…

Когато е била създадена - мракът замръзнал, слънцата - замръзнали. Никой не бил виждал такова Сияние и такава изненада. И постепенно Абсолютът я вселява в Бог и Той става Любов и става нещо…

И Пътя е към Тази Любов, за която хората нямат идея.

 

Това е нещо много по-дълбоко от Дева Мария, от Изида…

По-нататък ако трябва ще загатнем.

 

Древната Мистерия изпратила Послание (като е създала таз Любов - Дар от Върховния), с което казвала, че: никой не можел да понесе Абсолютната Неизвестност, освен ако не е подготвен за Нея чрез тази Любов.

 

Затова се набляга много, че Бог е Любов!

 

Могъщото Отсъствие е Велика Недосегаемост. Той е тронът на Мистерията.

 

Никога не е съществувало оръжие срещу Могъщото Отсъствие.

 

Защото в Него тече Върховното Нищо - или ПраИзточника, наречен “Праотсътвието” или “Прасъществото”.

 

Прасъществото, което е по-дълбоко от всяко съществувание и несъществувание. То превъзхожда всяка нероденост.

 

Туй също е по…плитко, както родеността - отива в Неведомост.

 

В Древното зло и живота е умирал. И затова този живот е бил пренесен на Земята. И е бил създаден Нов Живот, и условия за възкресение на живота.

 

В Древната война, когато това Прастаро зло било наказано, злото още повече се умножавало. И затова в този свят, Божият Промисъл също е допуснал наказание, което всъщност е бъдещо спасение на човека от преражданията.

 

И Сай Баба казва:

Целта на живота е спасение от преражданията.” - Трябва ли да се прераждаш глупак и идиот хиляди години - от прераждане, в прераждане, или да умуваш “Има ли Бог?” - В един момент трябва да спреш.

Е, после доброволно можеш да слезеш като Мъдрост - да помагаш. Но доброволното е съвсем друго нещо.

 

От това зло Бог ще извлече Благо.

 

От Древното зло не се извлича Благо. Това зло се е отказало от развитие и от самоусъвършенстване.

 

Ако Древното зло се сблъска със сатанинското зло, сатанинското зло ще бъде унищожено. Няма никакъв шанс!

 

И Учителя казва:

Страдаме, за да се спасим от едно голямо зло, за което нищо не знаем.

 

До тука е, Боре.

 

Мистични неща са…

 

А, ако се сблъска с тази Мистична Любов?

Става на прах.

 

Всъщност то не може…Значи, в човешка може да влезе, в полу-духовна може да влезе, частично може да влезе в божествена.

Щото ти казах: Боговете са пропаднали, щото са божествени. Ако бяха абсолютни…Абсолюта има три степени на Абсолютност на Божествата - високи степени. Лао Дзъ е една от тези степени. Не можеш да го пипнеш от никъде, щото той го няма. Това е Дао.

 

Живата Безпределност е Лао Дзъ.

 

Да.

Там, въобще забравяш за възкресения и за…

 

Абсолюта, кое първо е излъчил? Мистичната Любов ли? Или…

Първо е Мистерията. И в нея полага, от Дълбините на Сърцето Си - излъчва таз Любов, която може да освети…нали, Мистерията…

 

Значи, Той е създал Древността чрез излъчване.

И това излъчване…Древността е по-Дълбока от Безкрая, обаче пред Абсолюта си имат граници. Но за световете, Древността е нещо без граници. Безкраят и той някак си е без граници. Даже Вечността сякаш няма граници.

 

Но Той е Пределът на нещата.

 

И таз степен - 13-тата на Нищото - всички други са ограничени - таз степен е Той. В таз степен никога нищо не е било създавано - нито Древн… - върховна степен.

 

И в кой момент се появява Древното зло?

Никога не можем да кажем.

 

Знае се, че примерно, преди милиарди години, но туй пак е едно понятие, което…Щото, въобще не говорим за време, за числа, за… - извън всичко.

 

Можем да кажем, че Древното зло е част от този Божествен Спектакъл, който се разиграва…И…

Да…

То, след време ще изиграе своята роля, понеже ще го управлява Върховната Сила. А, там, какво можеш да направиш, когато Замисълът е да станеш…от Бог да станеш нещо Абсолютно.

 

И тогава вече няма да има идеята “Богове сте!” - Тя ще отпадне.

Вече ще стане: “Едно с Мистерията!”

 

И тогава, такива като Лао Дзъ ще слязат и ще кажат:

Аз съм Пътят, Истината и Мистерията.”

 

И като съществува Древното зло, макар и заключено, все пак някаква Скрита Воля на Абсолюта, това означава, че индиректно Той казва: “Нямате право да се отказвате от Развитието, защото единствено Развитието до степените на Съвършенство е Спасение от Древното зло.”

Значи, Старците, които са най-близко до Него - особено Първите ПраСтарци - единият Го е виждал два пъти.

 

Абсолюта?

Абсолюта!

Не иска повече да Го вижда. Щото частица от това ПраСияние е непоносимо. И той го има, но знае че става въпрос за нещо, което надминава…Въобще не говорим за…

Значи, тука не говорим вече и за Прасветлина.

 

В Сиянието има някаква степен: както е разликата между Чистият Дух и Искрата - Друг вид есенция на Прасветлината, това е ПраСиянието. Нещо страхотно…

 

Идеята ми беше:

Допуснал ли е Абсолюта Древното зло като нещо, което да кара всички същества - дори и висшите, напреднали - да не застояват на определени нива,

Точно така. Да.

 

…а да пробият тези сфери (като обръчи си ги представих около Абсолюта), които са. И да са възможно най-близо до Него, дори да не Го виждат. Но просто да не застояват.

Значи, това съхранение на Древното зло е…Един вид Посланието:

Съществува само Едно Нещо - Безконечно Развитие.”

 

Спреш ли, ще е някакъв вид смърт.

 

Ако имаш Идеал, който да постигнеш - Идеал, мечта - след 7 хиляди години, след 30 хиляди години - почваш да умираш.

 

Учителя казва:

Изберете си цел и идеал, които никога не може да постигнете.

 

И…

….

 

Много Благодаря!

Да.....






 
Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Спонсори на Портал 12