Елеазар Хараш: Дзен присъства между нас във вид на тишина и съкровена простота

Дзен е метод на простотата. Метод, който ти помага да разрушиш собственото си лицемерие. Тук в Дзен човекът е проникнал в себе си, в дълбините си и това е просто всичко за Дзен. Там е единственият авторитет, навътре – Безкрайността. За Дзен има само един авторитет – Безкрайността.

Дзен е пробуденост. Пробуденият не трупа знания, трупа чистота. Дзен не е религия, защото той не си губи времето. Дзен е път на Истинността. Той е отдаден на нещо съществено – Истинността, път на Пустотата. Дзен не държи на обществото, а на истината. Дзен казва: Това, което не е истина, което не е Пустота, не може да ти донесе покой и реалност.

В Дзен не е нужна никаква църква, защото Дзен казва: Влез просто в своя храм; няма нужда от църква, просто влез в своя храм, в своята душа. В Дзен има едно единствено спасение, това е твоето пусто сърце, т.е. твоето истинско, твоето чисто сърце. И това е твоето спасение. Дзен казва още: Носи в себе си древното съзнание, т.е. това е прастарото слънчево състояние в човека.

Дзен не вярва нито в миналото, нито в бъдещето; той вярва в истината. Скоро стана на въпрос в Русе и в Бургас, там обясних накратко: Човек, който не живее в Бога, започва да вярва в бъдеще, т.е. той е излъгал себе си. Това означава, че има лицемерие към себе си, с което трябва да се справи, затова вярва в бъдещето. На човека не му трябва бъдеще, а Бог. Дзен вярва в Пустотата, в истината. Който има тази реалност, не се заблуждава с бъдеще.

В истината няма разочарование.

Дзен, това е да откриеш Пустотата или своята несътвореност.
Дзен казва: Ти никога не си бил роден и никога не умираш. Това са само мигове от Безкрайността. И наистина, при раждането просто нищо не се ражда, тук само непроявеното става проявено, т.е. невидимото става видимо. Но всичко това са само мигове от Безкрайността.

Дзен не се радва на живота, не се радва на смъртта; Дзен се радва на Безкрайността. Дзен се радва на съкровеното.
Простотата в Дзен означава да разбираш нещата съкровено. Дзен, това е способността да присъстваш в тайнството на битието. Дзен е съкровена простота.

Попитали един Дзен-учител: Какво е пътят? Отговорът: Това е твоето ежедневие. Забележете, всичко е просто при Дзен, няма сложни термини, не ти трябват речници, всичко е просто. Това е твоето ежедневие, значи Дзен, това е просто самият безсмъртен живот, той си тече, вечността просто си тече и това е твоето ежедневие; то е осъзнато.

Дзен присъства между нас във вид на тишина. Дзен държи на юген, юген на японски означава прелестта на недоизказаното. Той държи точно на това, прелестта на недоизказаното.
Дзен е самият въздух, самата вечност, самата Истинност. Но почнеш ли да обясняваш какво е Дзен, понякога става трудно. Това е така, защото Дзен не живее в обясненията, той живее в Истинността; не в обясненията, а в Истинността.

В Дзен думите са много особени. Например, попитали един Дзен-учител, един го помолил: Напиши ми една мъдрост на едно листче. Той написал само една дума: Внимание. Човекът казал: Само това ли е? Това ли е всичко? Учителят го погледнал и написал още един път: Внимание, внимание. В момента, в който загубиш внимание, кармата е дошла оттам. Ако ти имаше внимание, даже нямаше да питаш какво е то. Щеше да се погълнеш от мъдростта на тази дума. Твоята карма, всичките ти проблеми са дошли от невнимание. Значи, вижте колко е просто: внимание просто означава да внимаваш; той не внимавал, затова попитал втори път.

Всеки човек обладава бдителен дух, само трябва да го открие. Нищо друго не е нужно според Дзен, просто трябва да откриеш своята същност. Ако уловиш Дзен-същността, значи и Дзен те е уловил.

Дзен не се погубва в странични неща – наука, философия, религия и т.н. Дзен е чисто състояние на сияние, чисто състояние на същността. Дзен е много странен, ще обясня: Дзен няма нужда от стремеж, няма нужда от гносис, от откровение, няма нужда от вдъхновение, защото Дзен е вкоренен в изначалното състояние – Истинността, Пустотата, а това състояние е най-древното и естествено състояние на човека. То е наречено простотата, другото му име е Дзен.

В Дзен също се говори за вяра, но за вяра в Пустотата, в несъществуващото, в неограниченото, защото това което е видимо, не съществува, то затова изчезва. Реално е само невидимото, несътвореното, в него живее Дзен. И Учителят казва: Вие трябва много да се опитвате да ми докажете, че видимия свят съществува, и разбира се няма да можете – той не съществува.

Дзен, това е животът в изначалното просветлено съзнание. Дзен живее в безпределността и то я вижда тука, в този свят, защото той никога не се е разделял с нея. Дзен е велико изкуство. Това е изкуството да си проникнал в себе си, в своята истинска природа. Един човек попитал един Дзен-учител: Има ли Бог? Отговорът: В тебе Го няма. – А защо Го няма в мене? Защото питаш. Тука тънкият Дзен иска да каже: Каква полза да питаш и да вярваш, и да говориш за вяра, ако не живееш в тази реалност, каква полза въобще от въпроси. Ще обясня: Когато един Дзен-учител говори, разцъвтява се мълчанието. Трябва да чуеш неговото мълчание – разцъвтява се безмълвието му, тишината му, вътрешното богатство, реалността. И ако умееш да слушаш, ще чуеш.

Дзен казва: Дори пукнатата чаша е съвършена, забележете, счупената чаша. Дори счупената чаша е съвършена: тя не може да се счупи друг път по същия начин, нищо не може да направиш да я счупиш по този съвършен начин. В Дзен всичко е съвършено. Дзен се възхищава дори на една локва, защото и тя отразява небето. Забележете погледа на Дзен и на мъдреците, къде гледат те и какво виждат.

Дзен казва: Има само едно самопътешествие – към себе си. Това означава, че Дзен е изкуство за разбиране на себе си. В Дзен твоята съкровена природа трябва да стане главното възприятие за всичко.
В Дзен не ставаш учен, т.е. мъртъв, мъртъв човек, мъртво цвете; в Дзен ставаш живо ухание. Въпросът в Дзен е да не следваш никакъв път, а да си в същността си. Не да следваш, а да си в същността си, в собствената си истина.

Дзен казва: Приеми гроба като храм, в който отиваш за известно време да се отпуснеш. Сетих се за една поговорка: Когато котките ги няма, мишките излизат да се поразтъпчат. Нещо такова, ей така просто... отиваш да се поразтъпчеш, защото смъртта има съвсем друг поглед към Дзен, тя му отваря врата, показва му свободата.

Враната попитала старата мечка: Защо си решила да живееш в Дзен? Мечката казала: Защото без Дзен все ме гони студеният вятър. Все има ветрове, все има такива неща, които те гонят и те мъчат, все нещо те мъчи.
Дзен е неизразим свят. Той не е съставен от думи, а от състояния; не думи, а състояния. Дзен съвпада с не-словото, безмълвието. В Дзен същественото се случва в тишината.

За Дзен има една единствена родина – Пустотата, т.е. Истинността и Безкрайността. Пустотата, това е вечната будност, т.е. вечната осъзнатост. Всяка друга родина извън това изначално съзнание, е нелепост. Дзен живее винаги в тази своя истинска родина и това е толкова далече от имена, държави, понятия, мнения, граници и т.н.

Дзен живее в Праосновата, в Източника. Това, на което Дзен най-много се радва, е Пустотата, Предвечното. Пустотата осъзнава себе си само в чистотата. Тайният опит на мистиците от всякакви учения, е именно опит с Пустотата. В Дзен този опит се нарича чиста земя.

Според един Дзен-учител, да минеш през Голгота, означава да осъществиш пълно себеизпразване, пълно отстраняване на егото и влизане в Пустотата. За тях това е голгота - пълно себеизпразване и влизане в Безкрайността, пълно отстраняване на егото.

Дзен е въплътена Пустота. Той живее в самата вечност и в самата Безпределност. Пустотата е най-хубавия плод. Тя е пълнотата на живота.

Попитали един Дзен-учител: Вие като постигнахте просветлението, какво по-точно постигнахте? Учителят казал: Нищо. Питащият, ученикът му казва: Значи толкова много търсихте, толкова много старания за едно нищо? Учителят казал: Но вие щом толкова питате, значи това Нищо е важно! И накрая Дзен-учителят казал: Най-важното от всички постижения е Нищото, Безкрайността, защото всичко е произлязло от него, от Нищото.

Да преизпълниш себе си с Пустота, значи да опустошиш всички заблуждения, и тъмните, и светлите. Не само тъмните заблуждения, и светлите. Знаещият може да стане голям музикант, голям художник, голям философ, но тука Пустотата не идва. Пустотата идва само при чистотата. Чистотата е врата за Безкрайността. И когато станеш Пустота, т.е. чисто съзнание, ясно разбираш всички илюзии на света.

Постигнеш ли Пустотата, ставаш господар на всички случайности. Ще повторя, Дзен казва: Постигнеш ли Пустотата, ставаш господар на всички случайности. После ще ви дам един пример във връзка с този въпрос. В живота на Дзен няма случайности. Пустотата е най-важното нещо, Източникът, тя е произходът.

В Дзен думата не е понятие, а състояние на Пустота, състояние на изначалното. Пустотата не принадлежи на нито един народ, тя принадлежи на Безкрайността. Дълбокото разбиране за нещата при Дзен-учителите, тези дълбоки разбирания не идват от ученост. Те идват от Пустотата, от проникването в собствения си център. Тези, които имат за цел да натрупват знания вместо чистота, те не могат да навлизат навътре в своята Пустота. В своята чиста Пустота, там може да влезе само твоето чисто съзнание, само твоята Истинност, твоето освободено съзнание и именно това е Дзен.

Дзен е същността на всички религии, защото Дзен, това е просто истинният, пробуденият живот, т.е. Царството Божие на земята. Не някъде, Царството Божие на земята и това е решението на всички религии.
В Дзен се смята, че желанието да побеждаваш е много голям недостатък.

Дзен решава въпросът за тайната на живота без никакви морални заповеди. И в Дзен има смърт и възкресение, но тука умира обикновеното съзнание и се ражда чистото съзнание, висшето съзнание, това е възкресението в Дзен.

В Дзен да умре обикновеното съзнание, това е просто отказ от страст, алчност, егоизъм, омраза, амбиции и т.н. и т.н. И това може да стане според Дзен, извън пределите на манастира, няма нужда даже от манастир – ти си манастирът, вътре в тебе е манастира. Целта в Дзен е да се излезе извън пределите на смъртта и живота и да се заживее истинския живот.

В Дзен нещата се наблюдават чрез чистото съзнание. Това е и състоянието Дзен.
В Дзен въпросът за жив учител е простичък. Дзен казва: Самият живот ще те изпрати при учител или самият живот ще те учи като учител. Това е просто естествено, какво ще реши животът, какво ще реши Безкрайността, това е просто естествено. Въпросът е ти да станеш достоен да бъдеш обучаван от учител или от живота.

В Дзен целта не е да мислиш кое е правилно и кое не е, а да растеш и да се развиваш в чистотата на съзнанието. Но понеже умът не познава Източника, той разделя нещата на правилно и неправилно. Според Дзен, понеже всичко произлиза от един единствен Източник, не съществува идеята за правилно и неправилно.

Дзен е изначално неосъждащ. Това, което Бог казва в Библията, в Матея, евангелие на Матея, седма глава: Не съдете, да не бъдете съдени, тука при Дзен това е изпълнено тотално. Чистото съзнание не се занимава да осъжда, да не одобрява. То просто живее в истината, изпълнено с истински живот, няма какво да не одобрява, то е чисто. Изначално неосъждащ, защото той знае, че критичният подход към живота е вкореняване във външния свят. Значи, колкото повече критикуваш и неодобряваш хора, партии, народи, ти все повече се вкореняваш във външния свят, ставаш все повече сътворен; ще се прераждаш във все по-тежки външни форми. Което означава, че критичните хора ще стават все по-заблудени, все по-неустроени и така ще изпускат все повече същността, която е чистото съзнание.

В Дзен има такъв начин на израстване, че обикновените, менталните хора прекрасно не разбират за какво става въпрос, във всяко отношение. Дзен казва, че те прекрасно не разбират за какво става въпрос.

За Дзен религията е нещо като весела и красива игра, и много хора си играят на религия, на наука, на философия и т.н. Дзен е също игра, но особена игра, игра на висшето съзнание, игра на пробудеността и на чистотата, а това е друго качество, друг подход.

Дзен е тази пробуденост и искреност, които отстраняват нереалното знание, което е знанието на света. Дзен не е религия или игра на философия. Дзен е Истинност и тази Истинност е същественото в живота.

Дзен е простота и искреност, но въпреки това никога няма да стане масово явление, защото простотата, това е дълбоката, премъдрата основа на живота. Дзен казва: Придобий простотата и ще виждаш ясно, но това е придобиването на Пустотата, а там има изчезване. Но умът, мисловният човек, той е вкоренен в света. Ето защо в Дзен е много важна пробудеността, защото тя създава не-ума, т.е. тя създава духа. Значи пробудеността създава не-ума.

За Дзен свещените текстове могат да се окажат особен род робство, защото човекът трябва да живее преди всичко пробуден, истинен живот, съзнателен живот, изначален живот, а при това условие самият човек вече е свещено писание. Забележете подхода на Дзен – тука вече самият човек става свещено писание, а текстовете са вече без значение, той може да ги ползва, може да не ги ползва, но той е преизпълнен, преизобилен, той е свещено писание. Казано по друг начин: за Дзен същественото е живот в истината, а не живот в текстове, цитати, писания. Те са компромиси, защото свещеният човек е по-важен от всеки текст; свещеният човек е по-важен от всяко свещено писание. Дзен не позволява на свещените текстове да го отклоняват. Той е устремен изцяло към своята Истинност, изцяло към своята същност.
В Дзен ти нищо друго не изучаваш така основно, както себе си; нищо друго не изучаваш така основно, както себе си, дълбините си.

Един Дзен-учител не е никакъв учен, никакъв философ, нито психолог, нито пък религиозен. Той не си губи, както казах, времето. Какво е той? Той е истина. Той е присъствие на същност. И той стои до тебе и чака твоето пробуждане. Разбира се, животът може да мине и така, но той стои наблизо и чака твоето пробуждане, за да познаеш себе си, а не заради някакви философски разговори.

Един Дзен-учител не решава твоите проблеми. Той няма такава задача, той не решава твоите проблеми и въобще не се занимава с това, с тях. Той решава същественото, самия корен на всички твои проблеми. Той въздейства за твоето пробуждане, а това е освобождение. Когато ти се осъзнаеш, това е освобождение от проблемите и това ще стане естествено, но когато ти се пробудиш, когато станеш истинен.

Дзен-учителят е тук заради твоето спящо съзнание, но ти, както казах, можеш и да го подминеш, и тогава ще останеш в невежеството. А невежеството е океан от проблеми, фабрика за проблеми, неспирно – това е невежеството. Това е просто загубата на пробудената същност. Дзен няма нищо общо с проблемите, защото е познал покоя и същността на нещата.

В Дзен мярката за успеха в живота я има само този, който е придобил същността си, който е придобил истинско разбиране за нещата.

В света има много религии, но пробудената същност рядко се случва. В Дзен пробудеността е основата. В Дзен блаженството е нещо вторично. То върви след Пустотата, то върви след истината, след простотата, но то е последствие. Спящите познават писанията, текстовете; Дзен познава пробудеността, Дзен познава Безкрайността.
Според Дзен няма значение дали си светец или грешник – и двете са ненужни. Едното е хубав сън, другото е лош сън; и от двете трябва да излезеш. Същественото е в пробуждането и когато ти се събудиш, тогава се спасяваш и от лошия сън, и от хубавия сън, от всяка двойнственост.

В Дзен ти не си нещо, което се ражда и умира. Това са само, както казах, малки мигове от Безкрайността. Ето защо Дзен е универсален. В Дзен смъртта е просто един чуден отдих във великата Безкрайност. То е, както когато си работил през деня и отиваш да си починеш.

В Дзен няма място за свещеник. Тука той е абсолютно ненужен. Казано по друг начин, той не е мост, той е преграда. Дзен е разбрал това, защото Дзен е самият мост; свещеникът не е мост към Бога, той е преграда: преграда към същността, преграда към Пустотата, преграда към Безкрайността. В Дзен само пробудеността е мост.
И така, що е Дзен? Дзен е вход без врата, полъх без вятър, учение без писания, море без вълни, любов без тревоги, живот на лекотата. Когато всичко излишно е махнато от човека, това е Дзен; всичко излишно.

из лекции на Елеазар Хараш