„Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“.
Матей 18:3
Детето - това е чистосърдечният стремеж, това, според Учителя, е пробуждащото се Божествено начало в човека. За това начало е определено Царството Божие. Това, което Христос нарича „дете“, се отнася до Божественото дете в човека и човечеството - това е Божественото начало. И когато Христос благославя тези „деца“, Той благославя Божественото начало в човека. С това Той му дава нов импулс за развитие. Това Божествено начало трябва да се върне в Божието Царство.
Детето не принадлежи на майката, тя не го е създала. Тя не може да създаде нито един косъм, нито ръка, нито око. Тя е само избраният инструмент от Духа, който със своята Любов се грижи и за детето, и за майката. Чрез майката Духът иска да даде свещени условия на неговата душа да се развие като божество. Невежество е да се смяташ за създател на едно дете и да мислиш, че то е твое, без да знаеш плана на Бога.
Детето е душа. Душата не е от този свят. Тя е изпратена от друг свят по определен закон. Душата е изпратена да довърши обучението си на земята. Ако хората имаха чист и силен стремеж към Бога, щяха да знаят великия секрет на това послание - детето - и каква е целта на Бога и щяха съзнателно да съдействат за неговото окултно развитие, за да постигне целта си. Например: Как се разрушава егоизмът? Даваш на детето една ябълка и след малко бързо я взимаш. То да свикне да я губи и да не я смята за притежание. Разбира се, според Учителя има голямо значение дали на едно дете се дават 2 или 3 ореха, или ябълки. Това е свързано с числата. Ще взимате ябълката дотогава, докато то се научи да я връща с радост - мускулите на лицето да се разширяват, дори и при големи опасности. Когато в игра то загуби, трябва да се научи да си подава ръката с радост и вътрешна почит; ако е победено, това да го научим. Това са малки окултни навици, които детето трябва да има от най-ранна възраст. Тези малки навици след време стават големи окултни сили. Ако в детето се посеят окултни навици, това е пътят, по който Бог ще се развие в неговата душа.
Тук само за малко се отклонявам: Има някакво поглъщане при децата, когато играят детските си игри. Техните родители обикновено мислят, че това е грешка. "Стига играйте! Много играете, прибирайте се!" — Но детето е погълнато. След време това поглъщане, това изчезване ще се превърне в поглъщане в Бога. Така че ако ние разбираме правилно детската психика, ще съумеем да влезем по един много точен начин в детето, да създадем един контакт с душата му и да го подготвим след време за поглъщане в Истината.
Детето да се възпита така, че да придобие „твърда нежност“. Родителите да се откажат от собствеността върху децата си. Бог да бъде призоваван често, за да уреди тяхната съдба. Родителите не знаят откъде идва душата и къде отива - планът, който е начертан от Бог - но могат да съдействат за Неговия план.
Детето идва в семейството и може да си отиде. То не иска мнението на родителите, те не са фактор. Ако родителите бяха истински, при смъртта на детето те щяха да благодарят на Бога. Който го е дал, Си го е взел, и то без грешка. Той бди над всички души. Родителите се безпокоят при смъртта на детето. Докато се безпокоиш, ти не можеш да разбереш Духа и Неговия план - ти си слуга. Детето дойде от невидимия свят и се върна пак там. Родителите трябва да имат истинско отношение към невидимия свят и да го разбират. Истинското отглеждане на детето е нещо безкористно - като служба към Бога, без никаква идея то да се отплаща.
Вие обичате вашите деца, но това е чрез Любовта на Бога и тази Любов е насочена към съответната душа. Това е проекция на Бога към тази душа, за да може тя да се развива. Ако двама души се обичат, разстояния не съществуват, те се поддържат вътрешно. Често след смъртта вашата любов не е каквато трябва, но Божествената Любов е неизменна. Преградите в едно семейство са винаги недостатъците - оттам влизат духовете. Достатъчно е в едно семейство да има едно Слънце (един разумен). То ще групира силите. За небето отношението майка-дете е отношение на душа към душа. Но истинските отношения са вътрешни, в подсъзнанието. Това, което повежда семейството, е в самия човек. Затова човекът трябва да работи мощно върху себе си. Най-важното за семейството е да се разбере единицата. В единството са съхранени всички енергии. Там се крие Първичният живот. Извън Любовта всичко се разрушава, вътре в Любовта всичко се съхранява. В Първичния свят на Любовта няма никакви лишения, това е Божественият свят. Без човешката любов може, но без Божествената Любов не може. Стремете се към Божествената Любов, която освобождава човека от всички ограничения.