Търси

Елеазар Хараш: Детето е душа. Душата не е от този свят. Тя е изпратена от друг свят

Още по темата ...

Любов Миронова: Ключови теми в осъзнатото родителство и възпитанието на децата

Виж повече
Сиана близката ферма

Сиана Тончева: Мисията на жената е да повдига Света чрез любовта си (ИНТЕРВЮ)

Виж повече
Веселин Орешков

Веселин Орешков: Бъдете внимателни! Животът трябва да се наблюдава! (ВИДЕО + пълен текст)

Виж повече
01.06.2023 г.
16420
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
„Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“.
Матей 18:3

Детето - това е чистосърдечният стремеж, това, според Учителя, е пробуждащото се Божествено начало в човека. За това начало е определено Царството Божие. Това, което Христос нарича „дете“, се отнася до Божественото дете в човека и човечеството - това е Божественото начало. И когато Христос благославя тези „деца“, Той благославя Божественото начало в човека. С това Той му дава нов импулс за развитие. Това Божествено начало трябва да се върне в Божието Царство.

Детето не принадлежи на майката, тя не го е създала. Тя не може да създаде нито един косъм, нито ръка, нито око. Тя е само избраният инструмент от Духа, който със своята Любов се грижи и за детето, и за майката. Чрез майката Духът иска да даде свещени условия на неговата душа да се развие като божество. Невежество е да се смяташ за създател на едно дете и да мислиш, че то е твое, без да знаеш плана на Бога.

Детето е душа. Душата не е от този свят. Тя е изпратена от друг свят по определен закон. Душата е изпратена да довърши обучението си на земята. Ако хората имаха чист и силен стремеж към Бога, щяха да знаят великия секрет на това послание - детето - и каква е целта на Бога и щяха съзнателно да съдействат за неговото окултно развитие, за да постигне целта си. Например: Как се разрушава егоизмът? Даваш на детето една ябълка и след малко бързо я взимаш. То да свикне да я губи и да не я смята за притежание. Разбира се, според Учителя има голямо значение дали на едно дете се дават 2 или 3 ореха, или ябълки. Това е свързано с числата. Ще взимате ябълката дотогава, докато то се научи да я връща с радост - мускулите на лицето да се разширяват, дори и при големи опасности. Когато в игра то загуби, трябва да се научи да си подава ръката с радост и вътрешна почит; ако е победено, това да го научим. Това са малки окултни навици, които детето трябва да има от най-ранна възраст. Тези малки навици след време стават големи окултни сили. Ако в детето се посеят окултни навици, това е пътят, по който Бог ще се развие в неговата душа.

Тук само за малко се отклонявам: Има някакво поглъщане при децата, когато играят детските си игри. Техните родители обикновено мислят, че това е грешка. "Стига играйте! Много играете, прибирайте се!" — Но детето е погълнато. След време това поглъщане, това изчезване ще се превърне в поглъщане в Бога. Така че ако ние разбираме правилно детската психика, ще съумеем да влезем по един много точен начин в детето, да създадем един контакт с душата му и да го подготвим след време за поглъщане в Истината.

Детето да се възпита така, че да придобие „твърда нежност“. Родителите да се откажат от собствеността върху децата си. Бог да бъде призоваван често, за да уреди тяхната съдба. Родителите не знаят откъде идва душата и къде отива - планът, който е начертан от Бог - но могат да съдействат за Неговия план.

Детето идва в семейството и може да си отиде. То не иска мнението на родителите, те не са фактор. Ако родителите бяха истински, при смъртта на детето те щяха да благодарят на Бога. Който го е дал, Си го е взел, и то без грешка. Той бди над всички души. Родителите се безпокоят при смъртта на детето. Докато се безпокоиш, ти не можеш да разбереш Духа и Неговия план - ти си слуга. Детето дойде от невидимия свят и се върна пак там. Родителите трябва да имат истинско отношение към невидимия свят и да го разбират. Истинското отглеждане на детето е нещо безкористно - като служба към Бога, без никаква идея то да се отплаща.

 Вие обичате вашите деца, но това е чрез Любовта на Бога и тази Любов е насочена към съответната душа. Това е проекция на Бога към тази душа, за да може тя да се развива. Ако двама души се обичат, разстояния не съществуват, те се поддържат вътрешно. Често след смъртта вашата любов не е каквато трябва, но Божествената Любов е неизменна. Преградите в едно семейство са винаги недостатъците - оттам влизат духовете. Достатъчно е в едно семейство да има едно Слънце (един разумен). То ще групира силите. За небето отношението майка-дете е отношение на душа към душа. Но истинските отношения са вътрешни, в подсъзнанието. Това, което повежда семейството, е в самия човек. Затова човекът трябва да работи мощно върху себе си. Най-важното за семейството е да се разбере единицата. В единството са съхранени всички енергии. Там се крие Първичният живот. Извън Любовта всичко се разрушава, вътре в Любовта всичко се съхранява. В Първичния свят на Любовта няма никакви лишения, това е Божественият свят. Без човешката любов може, но без Божествената Любов не може. Стремете се към Божествената Любов, която освобождава човека от всички ограничения. 

Препоръчани книги:

Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12