В известен смисъл целият свят и вселената са една игра. Каквото и да се случва, дълбоко остава естеството. Естеството е естествена радост, чист смях без примеси и каквито и бедствия да стават, ако ти имаш смях в себе си... Даосите я наричат “постоянната радост”. В Индия го наричат “блаженство”. При тях е тази постоянната радост, скритата. Тя всъщност е пореодоляла всичко и тук я напомняме в тези книги.
Първото интервю ще бъде кратко, за важни неща и после чистия смях. Чистият смях ражда тази чиста енергия, която… тя си е освободена енергия, затова може да се нарече детска.
В началото искам да споделя още едно нещо с Вас. В този човешкия, земния живот, макар че във всички Ваши лекции, книги и интервюта Вие ни учите как да го обожествяваме, да го одухотворяваме и да го обожествяваме, тук човек се ражда външно като дете и през целия си живот върви към остаряване, към старост. Обаче наскоро имах един разговор с един заминал брат, който за пореден път го сънувам и той изглежда всеки път все по-млад и по-млад. Последния път му казвам: “Ти ставаш все по-млад и по-млад” и той ми каза: “Тук в този свят, за разлика от земния, не се върви към остаряване, а към постоянно подмладяване. Когато аз се завърна в изначалното дете, тогава вече няма и да ме виждаш”. Т.е. още един път думите на Христос: ”Докато не станете като децата”...
Минаваме през всякакви възрасти. Детското остава. Чистото остава. Детският смях, чистата радост - дълбините са там. Не може да бъдат докоснати. Въпросът е в чистия смях, защото той е чистата енергия. Той не е на гърба на някой човек. Няма подигравка. Няма нищо лично.
Можем ли да кажем, че приближаването на Бога е приближаване към абсолютната детска невинност и чистота, която се изгубва в материалния свят?
Ако си чувал за смеещия се Буда, когато достигнал Просветление настанал голям смях, защото нямало постижение - това е естеството. Това е от радост нагоре и той дълго време се смял. Възможно е през целия живот, защото видял, че няма какво да се постига - това е естеството ни.
Важни неща:
Ако Бог и Любовта ръководеха Адам в Рая, Адам нямаше да сгреши. Но Бог имаше план. Тялото на Христос е светлинно, етерно и то е по-реално от физическото тяло. Възкресението е точно това - завръщане в светлинното, в етерното тяло, а не във физическото и мъртвото. Адам беше изгубил етерното си тяло и заради това придоби смъртно тяло, за да се учи.
Злото, което Бог е допуснал в света, забележи, е много дълбока прикрита Любов. Тези църкви и други, които казват “Победих Сатана, Дявола” - това е такава трагедия. Боговете не са победили злото. Злото е действащ Бог. Доброто е явен Бог. Целта на това зло е да превърне човешкото добро в истинско добро. Това зло в света Бог го използва за пресътворяване. Без злото в този свят доброто щеше да се провали. Така злото, допуснатото, ще излекува доброто на човека, което не е истинско. В Божието добро, Божественото, няма зло, но в човешкото има.
В света Бог решава въпросите, а не Дявола и злото. Злото нищо не може да реши, защото само Бог има власт. Злото няма първоначална решаваща воля. Луцифер не е знаел нищо за Божия замисъл, за падението си. Като е бил озарен той нищо не предвижда. Това не е негов план, защото има само един Действащ. Както и за Юда, може да съм ти загатвал. Няма как Юда да обърка плана на Бог и Христос, защото всичко е Божи замисъл. Той няма как да влезе и да направи нещо, което Бог не иска, но това е друга тема.
Злото не е същностно. То е само действащо влияние, което е в ръцете на Бога и Неговия замисъл. Злото е там, където има свободна воля, която греши. Тази свободна воля не знае, че убива себе си и злото идва на помощ. Забележи! Значи там, където има свободна воля.
Тука трябва да ти кажа нещо. Лично аз, всички врагове, които съм имал - Държавна сигурност, други там няколко, че даже и в Братството - за всеки такъв човек имам едно тайно, дълбоко хубаво мнение, без изключение. Разбираш ли?! - Няма разделение. Включително имам за Луцифер, за Дявола, дълбоко хубаво мнение. Защо? - Дяволът тотално изпълнява Божията воля. Той няма свободен избор. Човекът може да нарушава, може да изпълнява - Дяволът няма свободен избор, както ангелите. И когато го осъждаш, ти даже не знаеш, че осъждаш Бога. Разбира се, това сега ще засегне някои. Ще си помислят кой знае какво.
Това вътрешно дълбоко отношение, което имате, което е и отношение на неосъждане, то е по естество във Вас?
Сега ще ти кажа. Религията никога не може да постигне преобразуване на човека, защото те не прегръщат всички религии. Кажи му Дао, Дзен, Ислям, той… Само себепознанието преобразява човека. Запомни го. Няма такава религия, защото човекът на себепознанието е цялостен, прегръща всички, защото Бог е във всички учения и тогава той получава цялата истина, а не тези отделни религии, които гледат през ключалка и мислят, че виждат. Да го оставим това.
Злото е там, където има свободна воля, която греши. А тази свободна воля не знае, че убива себе си. Злото не е в Бога, а в съществата със свободна воля и ако не беше Бог, който да коригира, защото Той коригира със злото тази свободна воля, злото щеше да стане прекалено голямо.
Злото е във волята, която го избира. Така се създават гибелни прераждания и затова е създадена смъртта - като спирачка. Смъртта винаги ще убива човека на злото и на фалшивото добро. Това означава, че злото в човека се е превърнало в неговата смърт.
Злото е зло, защото е липса на Бог и затова е зло. То е празнота, защото е изгубило Бога.
Нечистото Слово в човека е пробив на злото.
Всичко, което в своето минало е отрекло Бога сега се е преродило като зло. Някои са директно преродени злодеи. Да, може да стане промяна за един живот само, обаче е въпрос на тотален избор. Злото след като е отрекло Бога е станало зло. Станало е отделеност и празнота. И пак му е даден шанс.
Разпятието на Великия Син е най-големият удар срещу злото. Ще ти обясня защо. - Защото Разпятието създава Дух. Това е силата на Разпятието - създава Дух и връща материята в самата себе си, тя се самоубива все едно. Това е големия удар и затова Христос не желае Царството. Ти представяш ли си - “президент”?! Ти представяш ли си Христос и Буда с калашник, примерно?! - От никаква гледна точка! Защо? - Няма насилие. Любов.
Вчера случайно попаднах на едни архиви от първата година на нашите интервюта и там в “Тайната на злото” Вие казвате, че войната не помага там, където невежеството е прекалено голямо. Това е един откъс от няколко секунди, който поради технически проблем с камерата не е включен, но вчера ми направи впечатление. Казвате, че дори войната не помага...?
Там, където расте злото в човека като избор, като полуосъзнаване, защото там има и слепота, на това ще помогне по-голямо зло, а Бог държи в ръцете си по-голямото зло, с което коригира, понеже е Любов, Боре. Великото е, че Бог държи злото в ръцете си, а не е в човешки ръце.
Злото умира единствено в Бога и в нашето единство с Бога. Разпятието превръща човека в Дух и връща материята в самата себе си, а злото е близост с материята, вплетеност в материята. Злото умира единствено в Бога - в нашето единство с Бога. Никой няма цел да побеждава някакво зло, а злото в себе си.
Злото съществува и във вярващите и в невярващите. То умира само в истински любящите и мъдрите хора. Там, където вяра и неверие - има зло. Те са готови след време, както знаеш, на Инквизиция. Те ще я нарекат “Свещена”, разбира се, само че при Бог няма такова нещо - Бог е Любов.
Още нещо за злото: Висшия свят не съществува за злото и затова то търси тука големи победи, преуспяване, оцеляване, защото злото иначе няма опора. То трябва за нещо да се хване - изпуснало е Висшия свят. И тук затова може да има убийства за някакви имоти. Това е някаква опора, което е глупаво, обаче - опора, има някаква логика, опорна точка. Затова има много преуспели злодеи. Всички, които търсят ползата, първо, а после Истината, те сеят тежка съдба и жестоки прераждания.
Злото по свой начин цени живота, макар че това се отнася до остатъците на живота, защото то отдавна е изпуснало истинския живот и затова то някак си се бори. Това е лошо съществуване, но все пак е оцеляване. Трябва да го разберем. Но това е неговия път, който изглежда като опора, но в другия свят то увисва - никаква опора.
Но Сам Бог е пожелал злото да съществува. Ако злото не беше в Бога, то щеше да стане абсолютно зло, но Той го ръководи тотално.
Учителят казва: “В опита си да променят злото милиони хора са изгубили живота си”. Ще обясня: който се бори със злото, ще се натъкне на скритата сила на Бога. Това важи и за Висшите същества и за Боговете. Затова срещу злото насочвайте само Бог. Увеличавайте само Бог в себе си. Срещу злото всякога трябва да дадеш ход на Бог в себе си, защото злото познава лицето на Бога и ако злото види в тебе Бога, то се оттегля.
Още нещо: всеки, който мисли, че прави добро, умъртвява доброто. Човек не е деятел, той е инструмент. И така, злото е допуснато в света като Божия сила и само с Божия сила може да се победи, което се случва чрез Бога, който изпраща по-голямо зло или излъчва Себе Си, т.е. злото е в Неговите ръце.
Злото върви по строго определен път, но важното е ти по какъв път вървиш - не те интересува злото.
Злото става зло за този, който го храни в себе си, който го избира. Всеки, който е избрал злото се е самообрекъл. Който не жадува за Бога ден и нощ няма какво да очаква. Никакви пророчества…
Който допуска злото, няма виждане. Той ще бъде въвлечен в полуистината - най-опасното нещо.
Който допуска злото, все ще си създава карма.
Не се бори със злото, просто се слей с Бога. Бог иска да победим и преодолеем злото заедно с Него.
Учителят казва: “В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло, но когато човекът прави зло, не е в Божественият порядък”. В този случай, човекът прави карма, а Дяволът - не.
Злото работи там, където Бог Го няма, за да събуди хората за Бога. Затова са всички тези кризи, бедствия и т.н. И в Библията, в Исая, се казва: “Ще дойде зло връз тебе без да знаеш откъде се ражда”. Т.е. Бог така ще ти го изпрати в един момент…
Преди всичко, злото е тайната и добра участ на света. То се движи по таен път и замисъл, но това не е за човешки разбирания. Злото се наблюдава с безмълвие и Дух, а не със земно мислене.
Друг важен момент: този, който помни лошите думи, не е добър човек (нещо като мярка).
Учителят казва: “Когато съм в Бога, как може да ме смущават дяволите?!”. “Когато сте недоволни и гневни, попаднали сте сред духове, които са по-силни от вас”.
Входът на злото е в раздвояването, в съмнението.
Злото не е в “този” или в “онзи”, а вътре във вас. Не е външен враг някакъв, който виждаш. И казва Учителя: “Не се стремете да премахнете злото, а увеличете Бог в себе си”.
Шри Чинмой… виж каква красота: “Пази своя вътрешен живот свещен, а не таен”. Това е за осъзнатите. Религиите, както ти казах, не преобразяват човека, само себепознанието преобразява. И само тогава си чист и превръщаш всички религии в нещо друго. Това е позицията на Самия Бог, защото Той е създал всички религии, всички учения, защото е неограничен и Неговата Любов е велика. Религиите са тесни. За да разберем тези неща трябва да навлизаме в истинска медитация и изчезване.
Тука ще ти кажа: Пепси, нашия човек, Кануто, той е интернационал - и Дзен, и Дух - той е преживял, той е просветлен, но тука казва нещо за големите медитатори във вид на шега. Много красиво го казва. То си е естествено за него. Казва за тези медитатори: “Като си затворят очите - заспиват, като си отворят очите - зяпат”. Това те си го наричат медитация.
За това, което цитирахте от Кану (Пепси), да Ви питам: има ли риск някои от учениците, които са Ваши последователи години наред, практикуват, правят формули, да влязат и то, ако има такъв риск, какъв е начина да се предпазят да влязат в тая рутина, в която… нали виждаме в църквите свещениците с кандилата, които влизат в рутина? Кое трябва да предпазва от рутината?
Истината самата на учението никога не те води към религия. Води те към Любов, Мъдрост и Истина. Изхождайки от тази позиция - Любов, Мъдрост, Истина - ти вече като живееш по тези правила, ти ще бъдеш и в истинската медитация, която е само една дума - тя е “изчезване”. И няма как да имаш истинска медитация, ако не си чист и си въобразяваш, ако си в ума. Умът може да имитира …имитация (медитация) , но той няма… нали?!