Бог се е скрил, за да осигури свободата на волята. Ако човек види Бога лице в лице, той вече не може да Го отрича. Това означава, че при пряка среща с Бога грехът става невъзможен и свободният избор няма своята пълнота. Обяснение: Злото, което прави дяволът, е едно благо за него, понеже е избрал този път. Радостта му не е истинска, прокълнат е да върви в този път заедно с черната радост, която този път му носи. Доброто от ангелите също е едно благословение, една благодат, защото те също са избрали своя път.
Единственото зло, което не е благословено, е човешкото зло. Тук Божественото Лице е скрито. Всичко това означава, че когато дяволът прави зло, това е Божественият порядък на нещата. Когато ангелите правят добро, това също е Божественият порядък. Но когато човек прави зло, това е карма, това е лошият избор. Затова е важна чистотата, защото тя е будност. Този, който е буден, трябва да държи чистотата на мисълта като мярка при всички условия на живота. Тази мярка отстранява кармата, защото не нарушава Божествения порядък – правилна, будна мисъл при всички условия. На окултен език, тази мярка решава главния въпрос на живота. Тя дава постоянство и устой. За човека са важни постоянните и устойчиви неща.
Човек трябва да познае себе си, своята дълбока същност, защото единственото знание, при което човек може да бъде уверен, е познаването на себе си. Общочовешкото знание не е универсално. Това, което е универсално, в знанието са само определени елементи, в които Бог присъствува.
Светът на злото е вътре в Бога. Това означава, че злото е един зависим свят. Ако злото беше независимо, за човека нямаше да има възможност, избор. Или, светът съществува, защото Бог се е ограничил. Затова съществува доброто и злото, и качествата. Това означава, че светът на злото е създаден за изкупление, защото този свят е една низша, мъртва материя. Затова тук е дошъл Христос, за да покаже пътя на мъртвите към възкресението. А чистотата е единственото условие, което дава вътрешна способност за учене.
Когато избереш злото, ти противоречиш на Закона на хармонията, тогава ти ставаш предопределен. Всеки, който има право на избор, злото го очаква. И при лошия избор злото става ръководител на твоя път, т.е. не те ръководи Интуицията, защото Духът ръководи човека чрез Интуицията, а те ръководи умът. Това ще бъде така, докато се научиш да избираш, защото Свободата е Божествен Дар, най-големият Дар в цялата Вселена. Всеки, който злоупотреби с нея, е предопределен за нещастието.
С това не искам да кажа, че ученикът трябва да се стреми към щастието, той трябва да надрасне щастието и да навлезе в една по-дълбока област на Мъдростта, която е извън полюсите на щастие и нещастие, в един по-висок свят на равновесие. Има две неща, които са по-лоши от нещастието, но това е друг въпрос, тук се спирам само на въпроса за нещастието. Само в нещастието е твоето спасение, защото то още не е дъното на нещата, това е моментът на пробуждането. Ако и в нещастието не можеш да се пробудиш, вече навлизаш в по-опасните зони на пробуждането, по-голямото зло.
Дадени са Божествените Закони на Живота (в Библията – десетте Божи заповеди, от Учителя – законите на пентаграма – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетели, и т.н.) и ако хората не искат да ги следват, те си предопределят свой самостоятелен, жалък път и старателно се движат по него, това е пътят на егото. Затова Учителя казва, че хората цял живот се трудят, за да станат накрая нещастни.
Този свят, в който живееш, е устроен по законите на твоята собствена воля, по законите на твоите собствени минали избори. Това означава, че ти си в ръцете на твоите избори, в ръцете на своята съдба.
Злото съществува, за да охранява Свободата, или Свещения Закон на Бога, който е бил даден като Дар на цялата Вселена. Това означава, че Бог няма нищо общо със злото, човек сам си предопределя пътя.
В началото Словото е създало света в невъплътен вид, т.е. във вид на идеи, идейният свят или идеалният мир. В тази фаза на творчеството съществата са нямали избор, нямали са това право, но е съществувала една потенциална възможност за разгръщането на Свободата – тази възможност е съществувала Тайно в недрата на Духа. Това означава още, че е съществувала и възможност за злоупотреба със Свободата, т.е. съществувала е възможност и за създаването на злото. Дотогава тя е била само скрита идея в недрата на Духа, т.е. в утробата на живота и на битието.
На едно място Учителя казва, че в Древността е имало събрание на Бялото братство, където се е обсъждало дали да се даде Свобода на всички същества. Тогава предложението да се даде Свобода на всички същества е било дадено от Христос. И после, след злоупотребата, понеже той е гласувал, той трябваше да изкупи на кръста този свой избор и тази своя идея. Точно той трябваше да слезе, на Кръста да изкупи тази Свещена идея за Свободата, понеже милиони същества злоупотребиха с нея.
Докато не е имало Свободен избор, не е имало и реално зло в действие. Злото атакува Свободния избор и ако той е погрешен, това означава, че раждането на злото е започнало в човека. Когато съществата са излезли от идейния, от невъплътения свят навън, във въплъщение, от тук нататък на Бог Му се е наложило да даде голяма сила на злото и да го създаде като канара и като сила на ужаса срещу тези, които са злоупотребили със Свещения Закон на Бога – Законът на Свободата. Така Звярът е станал страхотна сила и в Библията се казва, че той мами цялата Вселена. Но от друга страна, той охранява Царството Божие и така трябва да бъде – това е наречено Пазачът на прага.
По друг начин казано: в Царството Божие можеш да влезеш само ако Истината е с теб, тогава змията те пропуска. Единственият свят, в който няма никакви подкупи, това е светът на Царството Божие.
Злото навлиза във всеки живот, където има злоупотреба със Свободната воля и със Свободния избор. Това означава, че когато едно същество сгреши в своя избор, веднага се включват силите на разрушението, защото се е посегнало на Светостта на Древния Дух на Вечността. Този свят се руши, защото сгреши в своя свободен избор. А злото е зло, защото не е съгласно с Истината и Свободата, затова неговата основа е разрушението. Това означава, че всеки, който не е съгласен с Истината, ще живее в аурата на злото.
Страданията говорят за лошия избор в миналото на човека – ето защо той трябва да си ги изживее, а не да бяга от тях. Лошото не се намира в страданията, лошото е, че и сега човек избира пътя на удоволствията и с това си подготвя бъдещи страдания и ограничения. Тези, които избират лошо и привличат страданията, да му са честити, защото само чрез тях човек може да се пробуди за нови избори – това е хубавата страна на страданията. От една страна, трябва да разберем, че страданията наказват погрешния избор на човека, те са един помощник. Красотата на Свободния избор е в това, че в него се крие един потенциален и идеален свят, който може да се разгърне на физическото поле, но вече има Свободен избор и затова звярът получава свобода за външна изява.
Звярът е Пазителят; звярът е сборът от всички психически сили на низшата природа на човека. Това означава, че щом нямаш овладяване на себе си, Пазителят, който е вътре в тебе, няма да те пусне вътре в Свещената област на Живота. Защо? Защото той не гледа на твоите размишления за живота, нито на твоите концентрации и медитации, нито каква е твоята Окултна наука. Той гледа твоята Чиста Духовна Сила и само нея пропуска. Всяка нечиста сила е в негово владение, което означава, че всичко нечисто ще бъде погълнато, т.е. на всичко нечисто ще бъде отнет Пътят към други светове и измерения.
Изкушенията идват за вашето спасение и за вашата Свобода.
В изкушението се разкрива твоя вътрешен свят. Обикновеният човек превръща изкушението в своя гибел, а будният го превръща в свое спасение. Ето защо в Кабалата се казва, че блажен е този, който живее в Будността и който заминава (умира) с нея.
Друг момент, свързан с изкушенията: изкушенията показват доколко ученикът е уязвим или неуязвим. В борбата с изкушенията се решава въпросът за освобождаването на твоята Космическа Енергия. Това означава, че борбата с изкушенията е въпрос на оживяване в Духа.
Свободата е един от най-големите Дарове във Вселената. Всички, които са злоупотребили със Свободата, са станали несъвършени. В момента на злоупотребата със Свободата, те са напуснали Свещената област на Живота.
Другият важен момент, който искам да ви кажа е следният: че победата над изкушенията решава и въпроса за силата на мисълта. Изкушенията са опасни за тези, които обичат удоволствията. Според Окултната наука чрез изкушенията будният се развива и си изгражда силна аура, която става неговата Обетована земя. Изкушенията и изпитанията се изпращат в твоя живот, за да намериш своя собствен Покой.
Изкушенията идват, за да ти изяснят дали обичаш повече света, или Бога. В този смисъл, изкушенията идват, за да се приближиш по-близо до Бога – това е за будните.
Свободата идва, когато съумееш да се свържеш със собствената си, вътрешна Космическа енергия. Когато един човек си е избрал определен Път в живота, Космическата енергия му съдейства да върви в този Път. Но ако е направил лош избор, тази енергия го насочва към капаните на злото. Това означава, че злото ще хване всички същества с лош избор в своята мрежа, защото то е част от мощната Космическа енергия на Бога. Всеки ученик, който е познал Любовта или който е познал Бога, не може да бъде зависим от условията на звездите или условията на света. По Пътя на Любовта се постига себепознанието, а това означава, че чрез Пътя на Себепознанието ще се усъвършенства цялото битие.
Любовта е тясно свързана с Учението за Свободата. Но Учението за Свободата е най-дълбоката Окултна Бездна. И точно затова трябва да имаш Истинско Разбиране за Живота. Това означава, че само Будност никога не е достатъчна. Най-трудното нещо за човека е да се справи със свободата си. Това е така, защото силата и величието на свободата е в това, че тя не ти посочва Път и методи, а те оставя сам да си ги намериш. Това означава: Доверие от най-висш порядък. Това означава, че трябва сам да станеш творец и сам да носиш своята отговорност.Ако не познаеш Бога в ограниченията, никога не можеш да влезеш в Свободата
В ограничителните условия трябва да се бориш не за свободата си, а за придобиването на Любовта. Защо? Защото Любовта е истинското Начало, а освобождението ще дойде отпосле, като резултат. За да стане още по-ясно, ще обясня още нещо. Ако по някакъв начин излезеш от ограниченията без да си придобил Любовта, ти си изгубил напразно своето време и силите на природата, които са работили за теб. И тогава Великата Разумност трябва отново да създава условия за теб, за да надмогнеш вътрешното зло (което е ограничението) и да се организираш за един нов живот.
Елеазар Хараш