Търси

Елеазар Хараш: В борбата с изкушенията се решава въпросът за освобождаването на твоята Космическа Енергия

Още по темата ...
Елеазар

Елеазар Хараш: Всеки, който обича да наблюдава злото и да казва, че това е зло, той го утвърждава

Виж повече
Възкресение

Елеазар Хараш: Възкресението, това е правото да живееш в Бога, в свободата и да си в единство с Него

Виж повече
Перица Георгиев - Кану (Пепси)

Перица Георгиев - Кану (Пепси): Ние сме танц на Бога - в Любовта и в Безвремието (ВИДЕО)

Виж повече
Сорин Черин

Сорин Черин: Никога не унивай, защото Безкраят е вътре в теб!

Виж повече
29.04.2022 г.
5711
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Свободата на избора е тясно свързана със съществуването на злото, то и затова живее. По друг начин казано: злото живее заради твоя избор и ако избереш погрешно, злото става твоя съдба. Това означава, че щом има Свобода, трябва да има и зло, т.е. трябва да има нещо, което да предохранява Свободата – един много важен момент. Избереш ли злото, твоята съдба се предопределя, но това не означава, че така е казал Бог.

Бог се е скрил, за да осигури свободата на волята. Ако човек види Бога лице в лице, той вече не може да Го отрича. Това означава, че при пряка среща с Бога грехът става невъзможен и свободният избор няма своята пълнота. Обяснение: Злото, което прави дяволът, е едно благо за него, понеже е избрал този път. Радостта му не е истинска, прокълнат е да върви в този път заедно с черната радост, която този път му носи. Доброто от ангелите също е едно благословение, една благодат, защото те също са избрали своя път.

Единственото зло, което не е благословено, е човешкото зло. Тук Божественото Лице е скрито. Всичко това означава, че когато дяволът прави зло, това е Божественият порядък на нещата. Когато ангелите правят добро, това също е Божественият порядък. Но когато човек прави зло, това е карма, това е лошият избор. Затова е важна чистотата, защото тя е будност. Този, който е буден, трябва да държи чистотата на мисълта като мярка при всички условия на живота. Тази мярка отстранява кармата, защото не нарушава Божествения порядък – правилна, будна мисъл при всички условия. На окултен език, тази мярка решава главния въпрос на живота. Тя дава постоянство и устой. За човека са важни постоянните и устойчиви неща.

Човек трябва да познае себе си, своята дълбока същност, защото единственото знание, при което човек може да бъде уверен, е познаването на себе си. Общочовешкото знание не е универсално. Това, което е универсално, в знанието са само определени елементи, в които Бог присъствува.

Светът на злото е вътре в Бога. Това означава, че злото е един зависим свят. Ако злото беше независимо, за човека нямаше да има възможност, избор. Или, светът съществува, защото Бог се е ограничил. Затова съществува доброто и злото, и качествата. Това означава, че светът на злото е създаден за изкупление, защото този свят е една низша, мъртва материя. Затова тук е дошъл Христос, за да покаже пътя на мъртвите към възкресението. А чистотата е единственото условие, което дава вътрешна способност за учене.

Когато избереш злото, ти противоречиш на Закона на хармонията, тогава ти ставаш предопределен. Всеки, който има право на избор, злото го очаква. И при лошия избор злото става ръководител на твоя път, т.е. не те ръководи Интуицията, защото Духът ръководи човека чрез Интуицията, а те ръководи умът. Това ще бъде така, докато се научиш да избираш, защото Свободата е Божествен Дар, най-големият Дар в цялата Вселена. Всеки, който злоупотреби с нея, е предопределен за нещастието.

С това не искам да кажа, че ученикът трябва да се стреми към щастието, той трябва да надрасне щастието и да навлезе в една по-дълбока област на Мъдростта, която е извън полюсите на щастие и нещастие, в един по-висок свят на равновесие. Има две неща, които са по-лоши от нещастието, но това е друг въпрос, тук се спирам само на въпроса за нещастието. Само в нещастието е твоето спасение, защото то още не е дъното на нещата, това е моментът на пробуждането. Ако и в нещастието не можеш да се пробудиш, вече навлизаш в по-опасните зони на пробуждането, по-голямото зло.

Дадени са Божествените Закони на Живота (в Библията – десетте Божи заповеди, от Учителя – законите на пентаграма – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетели, и т.н.) и ако хората не искат да ги следват, те си предопределят свой самостоятелен, жалък път и старателно се движат по него, това е пътят на егото. Затова Учителя казва, че хората цял живот се трудят, за да станат накрая нещастни.

Този свят, в който живееш, е устроен по законите на твоята собствена воля, по законите на твоите собствени минали избори. Това означава, че ти си в ръцете на твоите избори, в ръцете на своята съдба.

Злото съществува, за да охранява Свободата, или Свещения Закон на Бога, който е бил даден като Дар на цялата Вселена. Това означава, че Бог няма нищо общо със злото, човек сам си предопределя пътя.

В началото Словото е създало света в невъплътен вид, т.е. във вид на идеи, идейният свят или идеалният мир. В тази фаза на творчеството съществата са нямали избор, нямали са това право, но е съществувала една потенциална възможност за разгръщането на Свободата – тази възможност е съществувала Тайно в недрата на Духа. Това означава още, че е съществувала и възможност за злоупотреба със Свободата, т.е. съществувала е възможност и за създаването на злото. Дотогава тя е била само скрита идея в недрата на Духа, т.е. в утробата на живота и на битието.

На едно място Учителя казва, че в Древността е имало събрание на Бялото братство, където се е обсъждало дали да се даде Свобода на всички същества. Тогава предложението да се даде Свобода на всички същества е било дадено от Христос. И после, след злоупотребата, понеже той е гласувал, той трябваше да изкупи на кръста този свой избор и тази своя идея. Точно той трябваше да слезе, на Кръста да изкупи тази Свещена идея за Свободата, понеже милиони същества злоупотребиха с нея.

Докато не е имало Свободен избор, не е имало и реално зло в действие. Злото атакува Свободния избор и ако той е погрешен, това означава, че раждането на злото е започнало в човека. Когато съществата са излезли от идейния, от невъплътения свят навън, във въплъщение, от тук нататък на Бог Му се е наложило да даде голяма сила на злото и да го създаде като канара и като сила на ужаса срещу тези, които са злоупотребили със Свещения Закон на Бога – Законът на Свободата. Така Звярът е станал страхотна сила и в Библията се казва, че той мами цялата Вселена. Но от друга страна, той охранява Царството Божие и така трябва да бъде – това е наречено Пазачът на прага. 

По друг начин казано: в Царството Божие можеш да влезеш само ако Истината е с теб, тогава змията те пропуска. Единственият свят, в който няма никакви подкупи, това е светът на Царството Божие.

Злото навлиза във всеки живот, където има злоупотреба със Свободната воля и със Свободния избор. Това означава, че когато едно същество сгреши в своя избор, веднага се включват силите на разрушението, защото се е посегнало на Светостта на Древния Дух на Вечността. Този свят се руши, защото сгреши в своя свободен избор. А злото е зло, защото не е съгласно с Истината и Свободата, затова неговата основа е разрушението. Това означава, че всеки, който не е съгласен с Истината, ще живее в аурата на злото.

Страданията говорят за лошия избор в миналото на човека – ето защо той трябва да си ги изживее, а не да бяга от тях. Лошото не се намира в страданията, лошото е, че и сега човек избира пътя на удоволствията и с това си подготвя бъдещи страдания и ограничения. Тези, които избират лошо и привличат страданията, да му са честити, защото само чрез тях човек може да се пробуди за нови избори – това е хубавата страна на страданията. От една страна, трябва да разберем, че страданията наказват погрешния избор на човека, те са един помощник. Красотата на Свободния избор е в това, че в него се крие един потенциален и идеален свят, който може да се разгърне на физическото поле, но вече има Свободен избор и затова звярът получава свобода за външна изява.

Звярът е Пазителят; звярът е сборът от всички психически сили на низшата природа на човека. Това означава, че щом нямаш овладяване на себе си, Пазителят, който е вътре в тебе, няма да те пусне вътре в Свещената област на Живота. Защо? Защото той не гледа на твоите размишления за живота, нито на твоите концентрации и медитации, нито каква е твоята Окултна наука. Той гледа твоята Чиста Духовна Сила и само нея пропуска. Всяка нечиста сила е в негово владение, което означава, че всичко нечисто ще бъде погълнато, т.е. на всичко нечисто ще бъде отнет Пътят към други светове и измерения.

Изкушенията идват за вашето спасение и за вашата Свобода.
В изкушението се разкрива твоя вътрешен свят. Обикновеният човек превръща изкушението в своя гибел, а будният го превръща в свое спасение. Ето защо в Кабалата се казва, че блажен е този, който живее в Будността и който заминава (умира) с нея. 

Друг момент, свързан с изкушенията: изкушенията показват доколко ученикът е уязвим или неуязвим. В борбата с изкушенията се решава въпросът за освобождаването на твоята Космическа Енергия. Това означава, че борбата с изкушенията е въпрос на оживяване в Духа.

Свободата е един от най-големите Дарове във Вселената. Всички, които са злоупотребили със Свободата, са станали несъвършени. В момента на злоупотребата със Свободата, те са напуснали Свещената област на Живота. 

Другият важен момент, който искам да ви кажа е следният: че победата над изкушенията решава и въпроса за силата на мисълта. Изкушенията са опасни за тези, които обичат удоволствията. Според Окултната наука чрез изкушенията будният се развива и си изгражда силна аура, която става неговата Обетована земя. Изкушенията и изпитанията се изпращат в твоя живот, за да намериш своя собствен Покой.

Изкушенията идват, за да ти изяснят дали обичаш повече света, или Бога. В този смисъл, изкушенията идват, за да се приближиш по-близо до Бога – това е за будните.

Свободата идва, когато съумееш да се свържеш със собствената си, вътрешна Космическа енергия. Когато един човек си е избрал определен Път в живота, Космическата енергия му съдейства да върви в този Път. Но ако е направил лош избор, тази енергия го насочва към капаните на злото. Това означава, че злото ще хване всички същества с лош избор в своята мрежа, защото то е част от мощната Космическа енергия на Бога. Всеки ученик, който е познал Любовта или който е познал Бога, не може да бъде зависим от условията на звездите или условията на света. По Пътя на Любовта се постига себепознанието, а това означава, че чрез Пътя на Себепознанието ще се усъвършенства цялото битие.

Ако не познаеш Бога в ограниченията,  никога не можеш да влезеш в Свободата

Любовта е тясно свързана с Учението за Свободата. Но Учението за Свободата е най-дълбоката Окултна Бездна. И точно затова трябва да имаш Истинско Разбиране за Живота. Това означава, че само Будност никога не е достатъчна. Най-трудното нещо за човека е да се справи със свободата си. Това е така, защото силата и величието на свободата е в това, че тя не ти посочва Път и методи, а те оставя сам да си ги намериш. Това означава: Доверие от най-висш порядък.  Това означава, че трябва сам да станеш творец и сам да носиш своята отговорност. 

В ограничителните условия трябва да се бориш не за свободата си, а за придобиването на Любовта. Защо? Защото Любовта е истинското Начало, а освобождението ще дойде отпосле, като резултат. За да стане още по-ясно, ще обясня още нещо. Ако по някакъв начин излезеш от ограниченията без да си придобил Любовта, ти си изгубил напразно своето време и силите на природата, които са работили за теб. И тогава Великата Разумност трябва отново да създава условия за теб, за да надмогнеш вътрешното зло (което е ограничението) и да се организираш за един нов живот.

Елеазар Хараш

Препоръчани книги:

Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Спомоществуватели на Портал 12: