В обикновения човек силите на сърцето теглят в една посока, силите на ума в друга посока, а силите на волята в трета.
Христос внесе Любовта като сила в земното развитие. Когато Словото на Любовта проникне в душата, образува се една общност, братство. Любовта е основата на братството.
Любовта е сила, която може да възкреси всичко, което е умъртвено в човека. В пътя на слизането човек е умъртвил много неща в себе си. И сега пътят на човешката душа към Бога се открива, когато Христовата сила (т.е. Любовта) хармонизира трите елемента – умът, сърцето и волята. Когато човек организира умът, сърцето и волята си, той постепенно изгражда своето безсмъртие и така се хармонизира с Висшия свят.
С идването на Христос Отец беше изпратил своята Любов, която проникна в цялата земя, в цялата планета и постепенно я преустройва. По такъв начин земята ще реализира своята мисия. Въпросът за Любовта е съществен и трябва да се разбере, защото когато в един въпрос има Любов, има и дълбочина. Тогава в него има и аура, т.е. духовност.
Възкресението е силна дума, защото означава излизане, освобождение от смъртта и влизане в живота. Всичко, което се ръководи от вторичната разумност е мъртво, защото енергията на мрака е лишена от Светлина. Христос казва на своя ученик, който иска да погребе баща си: „Остави мъртвите да погребват мъртвите си“. Това означава, че всички които са под господството на Сатаната са мъртви, независимо, че се движат физически.
Окултната наука казва: „Мъртви са тези, които не познават целта на своя живот“. Целта на живота е реализация или себепознание. И това е безкраен процес, защото съвършенството няма граници. Смисълът на живота е във вечния стремеж, не за едно прераждане или за 5000 години, а стремеж завинаги.
Много молещи се са мъртви и Христос като дойде ще им каже: „Не ви познавам“ – отнася се за мъртвите.
Христос казва още: „Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв“. Когато говорим за мъртвите, това означава, че хората се намират под властта на злото, дори и човек да живее физически.
Животът, това означава да се намираш под Божествено ръководство. Животът, това означава да изпълняваш своя Свещен дълг и своята отговорност. Значи всичко, което е свързано с Божественото ръководство живее, независимо дали е във физическия или духовния свят.
Самопознанието е истинско знание, защото то е възкресение в Духа.
Христос е показал пътя на ученика (седемте степени*) със своето слизане. И накрая Възкресението не е нищо друго, освен връщане в Божествения свят.
Сътворението е един сгъстен образ на висшия свят. Долу са подобията, т.е. копията, а горе е останал оригиналът. Горе е първообразът. Бог е отпечатал в копието своята фина и невидима природа, за да могат копията да изучават оригинала и така да си изградят тялото на Истината.
Учителят казва: „Има седем степени, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над тъмните сили“.
При възкресението долните тела – физическото, етерното, астралното, менталното и причинното се свързват с Духа. Това е влизането във Висшия Божествен свят и всички тела тук започват да работят в унисон, т.е. в единство. Сега физическото тяло тегли в една посока, астралното в друга и менталното в трета, и на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Ученикът трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки, за да се хармонизират неговите тела.
Възкресението е излизане от смъртта, то представя един велик закон на будност и пробуждане. Когато разбереш смъртта, ти я посрещаш с будност, т.е. с Духа си. Тогава тя се превръща в живот. Това е окултната алхимия на Духа.
Всичко това означава, че будността води човека към Духа и към Вечния живот. Такъв е Великият път на ученика, докато дойде той до големия връх на Възкресението.
Учителят казва: „При този връх той ще извоюва своята свобода и ще поеме съдбата си в своите ръце, и ще се постави в служене на Бога“.
Когато умът и сърцето се пречистят се създават нови духовни органи и ученикът тръгва по нов път, защото с тези органи той вече има ръководство от духовния свят.
Животът на Христос е изнасяне на историческата сцена на пътя на ученика, който път в миналото се извървяваше само в храмовете за Посвещение, далече от погледите на хората. Пречистването е много важен елемент, защото в него се определят духовните органи, а за духовния свят са необходими духовни органи и възприятия.
Окултната наука казва, че методът на сърцето е чисто християнски път към Посвещение. При Учителя и при Розенкройцерите се практикуват трите главни метода едновременно – ум, сърце и воля. Това са най-точните методи, защото тук ученикът има чист ум, чисто сърце и активна воля. Това са най-важните, най-всеобхватните методи, най-съществените.
Пътят на християнското Посвещение е пътят на чувството, това е път в седем степени, където чистотата на чувствата се повишава.
Голгота е място на Бога, място на възход в Бога. Тук се проверява Истинската Любов. Защо? – За да може да й се даде възкресението във вечността. Възкресението, това е правото да живееш в Бога, в свободата и да си в единство с Него.