Учителят казва: "Когато познаеш себе си ще влезеш в едно по-дълбоко незнание - това е правия път."
"Когато любовта в човека е сляпа - за злото (става въпрос за грешките, когато не вижда грешките, нито на хората, нито на света, става въпрос в този смисъл, когато вижда само Божественото, защото любовта никога не е сляпа, това е в друг смисъл) - тогава човека е изпълнен с живот."
Докато всеки, който е прогледнал за света - който обича да наблюдава злото и да казва, че това е зло, той го утвърждава - за външното, той е изгубил нещо много ценно в живота си. Защо? Защото който живее в любовта няма нужда да вижда нещо друго освен Божественото, ръката на Бога - навсякъде.
Защото Любовта живее изцяло в Бога, любовта вижда само Бога, нито света, нито злото, нито недостатъците на хората, нито слабостите. Не се занимава с тях, защото занимаването с тях означава да се оцапаш. Ако дълго време мислиш за недостатъка на един човек, ако години наред повтаряш, че той е лош човек, това ще се отпечата в тебе, малко или много ще бъдеш окалян.
Следващото: стремежа спасява човека от неговите амбиции. Амбициите - това са законите на ума и на егото. Усетите ли, че някъде има амбиции, ще знаете, че това е погрешен път.
Вдъхновението, казва Учителя, спасява човека от стремежите му.
А Покоя - спасява човека от вдъхновението. Става въпрос за най-дълбоката степен на вътрешен покой и сливане с Бога, Универсалното Единство.
Който се е отказал напълно от злото, той е придобил умението да търси Истината. И после казва Учителя: който е придобил умението да търси Истината, той никога няма да я открие. Това е неговата най-голяма награда.
Тука само ще обясня за да не остане в някой смущение. - Той никога няма да я открие и това е неговата най-голяма награда. Това означава преведено по друг начин: който вечно търси Истината, той вечно ще се обожествява. Той ще става все по-божествен на все по-високи нива и това обожествяване няма да има край, пълнотата му ще придобива нова пълнота, нови качества на вдъхновение, на спокойствие, на търпение и на любов, всичко това ще расте. Докато човек ако е спрял да се стреми към Истината, той е вече умрял. Щом няма стремеж, той ходи, вие го виждате, движи се в света, Учителят казва: това са движещи гробове. Такива хора които са спрели да се стремят към Истината са движещи гробове.
”Не съдете за да не бъдете съдени”.
Защо не трябва да съдим? Защо ”не съдете”? - Защото всичко е Бог. Не само злото, не само доброто, не само любовта, не само всичко което се случва, всичко е Бог. И доброто е Бог, и злото е Бог. И злото и доброто Mу служат за определени цели. В Неговите ръце абсолютно всичко е за добро. Ако отричаш нещо, ти отричаш Бога. Отричането е осъждане. Например: не осъждай злото в човека, защото и без това злото е осъдено, но се моли Бог да израсне в този човек. Не осъждай злото в човека, защото и без това то си е осъдено, има си причини за да съществува, но се моли Бог да израсне в този човек. Злото е създадено за да може Бог да израсне в човека, и човек да израсне в Бога. От една страна Бог израства в човека и от друга страна човек израства в Бога.
Съществува, казва Учителя, само Една Воля. Съществува само Бог. Злото е слуга, то работи за бъдещото добро. Това е неговата мисия. То работи за бъдещото добро. В Библията се казва в Исая - Сам Бог казва: ”Аз творя тъмнината, правя мир, творя и зло”. Той сам го казва в Библията, Аз творя тъмнината. Той после прави мира, Той после твори и зло. Примерно: Той пороби България. Той изпрати богомилите да донесат новата Истина, после Той ги гонеше, после Той пороби България, и после Той я освободи.
”Аз Господ Съм Който правя всичко това”, и доброто и злото, всичко е в Негови ръце. И така: злото е скрития Бог, доброто е явния Бог. Не казвай, че лявата ръка е лоша. И двете ръце ще ти трябват, затова не осъждай и не казвай, че едната ръка е хубава а другата е лоша. Ако злото работи за пробуждането на хората, то ще се превърне в добро. То наистина работи за пробуждането. Тогава, след като ние сме станали истински добри, след като то си е изпълнило задачата и ние сме станали истински добри, от тази гледна точка можем ли да кажем, че злото е било зло? Когато извървим един път ще разберем мисията на злото, до тогава няма да можем да разберем. Но все пак някой хора и от сега разбират. Това означава, че злото в крайна сметка не е зло. Именно затова не трябва да го осъждаме. Осъждането е зло. Злото не е зло, но осъждането е вече зло.
Ти можеш да мислиш, че нещо е лошо, но ти не знаеш Божият замисъл. А той е всякога по-дълбок от твоето бедно мислене и от твоите мнения - става въпрос за бедното мислене на четвъртото тяло. То раздава мнения, обаче няма мъдрост. Злото, казва Учителя, е тайна на Бога. Чрез злото, той ще направи хората дълбоки, истински и добри, добри във вечния смисъл на думата. Това е мисията на злото - дълбоки, истински и добри във вечния смисъл на думата. Злото е скрития Бог Който работи за истинското добро, доброто което е в друго качество, не обикновеното добро, човешкото, защото Лао Дзъ казва, че човеколюбието е донесло много страдания на хората. Именно това е човешкото добро, човеколюбието. Скритият Бог работи в злото. И злото пак повтарям, всякога си остава слуга на Божия замисъл.
Елеазар Хараш