Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Главно ще говорим за времето, понятието време.Времето зависи от възприятието на човека. Това, което ние усещаме, не е течение на времето, а движение на Нетерите (боговете). Боговете пребивават в състояние на постоянно изменение, което човешкият разум погрешно смята за течение на време. В наставленията на един фараон към неговия син се казва: (фараонът се казва Меркара):
Според египтяните, има два вида време: човешко и свещено. Човешкото, този който живее в човешкото време, прави бели, човешки неща. Вреди на себе си и на другите. Който живее в свещеното време, той живее в състояние на Божественост. Той наистина се развива, работи, помага, твори и се пресътворява.Сине мой, не се занимавай с времето, а със своите чисти действия, които ще те отведат в твоето слънчево състояние. Не разчитай, сине мой, на дългите години живот. Защото целият живот е само част, довери се само на чистото и правилното действие. Животът в другия свят, сине мой, е вечен. А този живот тук, е само частица. Ти иди дойстойно в другия свят, за да те погледне Нетер в очите, за да те погледне Бог в очите. Не е важно какво е външното време, важно е вътрешното време. Да имаш любов, означава да имаш правилното време.
Древните египтяни казват: Малко да се отклониш от Любовта и ти изгубваш своето правилно време, и заживяваш вече в света, в друг начин на мислене. Злото живее във времето, в неправилното време. Но дори и тук на земята, в неправилното време, злото е относително. Земята е енергия, вплетена в материята. Древните египтяни казват: И Космосът, и този свят са слязлата надолу енергия на Нетера, на Бога. Така Непроявеното е станало проявено.
По същество цялата вселена е концентриран Огън и Дух, заключени в материята. Само който придобие правилното време, т.е. Любовта, може да се освободи, да излезе от това заключено място – света и вселената.
В Свещеното никога не действа време, нито пространство, нито планети. Свещеното е първичната субстанция. Тук действа само Нетерът, само Бог. Времето не е време, то е само една идея. Ще обясня: Тази идея пътува към своя край и когато се сблъска със своя край, то ще изчезне, ще остане само Духът. Духът е без време. Той не живее във време, той живее в състояние.
Този, който постигне Духа, се освобождава от сянката, наречена време. Съществата на времето са същества на злото, малко или много са същества на злото. Т.е., заключени същества, изпратени да научат някакъв урок, нещо. Изключваме тези, които имат мисия, които са слезли по други закони, говорим като цяло за света, заключени същества, същества на сенките. Те нямат реално добро в себе си. Имат някакво добро, правят някакво добро, правят някакви услуги, но нямат реалното добро в себе си. И не случайно, според жреците на Египет, те казват така: Времето е заклеймено зло. И всеки, който е попаднал във времето, е попаднал в своята сянка.
От друга страна жреците казват: Времето е създадено, за да бъдат подчинени на него съществата, обикновено нисшите същества. Казват: Грехът символизира изпускане на вечността, изпускане на любовта, това е грехът и придобиване на времето. От друга гледна точка, изпускане на Мъдростта и придобиване на знание. А придобиване на знание означава придобиване на смъртта. Това е обяснено в Библията като Дървото за познаване на доброто и злото, това е придобиване на смъртта. Но смъртта се побеждава с Мъдрост, а не със знания. В окултната наука на Атлантида е казано (по-нататък ще говорим за Атлантида и за окултните науки там). Казано е: След грехопадението човекът е изгубил хекара (хекао – егип.). На атлантски език това означава своето чисто състояние, своето най-чисто съзнание или своята Божествена жизненост, хекара. С това той е изгубл връзката си с Бога и след грехопадането започнал да диша с носа си и с устата, един изостанал начин. А при това обикновено дишане се възприема съвсем друга реалност. Защото човекът е изгубил Бога и сега възприема други неща.
Истинското дишане е с душата си. Истинското дишане не е нито с устата, нито с носа, а с душата си. Между другото делфините дишат така, но след време ще говорим за тях. Те владеят едно тайно дишане, което Тот нарича “сферично”, много дълбоко дишане, дишане с любов, дишане с душа. Там, където има любов, не диша носът или устата, а диша душата.
Така била изгубена меркаба – светлинното тяло в човека. Според египтяните тя се намира в 13-та чакра, която се намира над тази (една педя над Сахасрара). Сахасрара чакра се смята от египтяните за духовна, 13-та чакра се смята за Божествена. Меркаба – светлинното тяло в човека, наречено още в Библията Огнената колесница. Това тяло е състоянието на абсолютно неизменната Любов. А без любов човек няма реалност, няма реалност, няма колесница – има тела, много тела, но няма реалност. Човек, който няма реалност, знанието му нищо не струва. Всичкото му знание нищо не струва, понеже няма реалност. Човек без реалност, т.е. без Меркаба, на еврейски е Меркава, на египетски е Меркаба, е без дух. Много неща има, но няма чистата реалност, Духа. Такъв човек е бреме и за себе си, и за другите. Единственото нещо, което му остава е да се учи, доколкото има любов към Мъдростта.
По-нататък фараонът казва на своя син Меркара:
Какво е атом на египетски?Ако искаш свобода в другия свят, сине мой, ако искаш да се разхождаш свободно, тогава действай чисто в този свят.
Жреците казват: Под ръководството на върховния Нетер, върховния Бог, атомът сътворява всичко, което му е казано. Ето защо атомът, това означава воля и способности за сътворяване на нещата.
Според древните египтяни вселената е абсолютно разумна и този, който е постигнал разум, е постигнал власт над себе си и власт над времето. Трябва да знаем, че древните египтяни, тези от първото време, от свещеното време, времето на Боговете, не живеели във времето. Те живеели на земята, но обитавали във вечността. Те обитавали в Боговете и във Върховния Бог.
Съкровените думи са свещеното време на човека. Това е времето, когато човек се намира в душата на боговете и в Душата на Бога. Според жреците Свещеното слово е винаги по-бързо от светлината. И Учителят обяснява това: Мисълта е по-бърза от светлината – светлината е около 300 000 км в секунда, мисълта е около 500 000 км в секунда, а Духът няма скорост, там понятието скорост изчезва, затова се казва, че Духът е навсякъде. Затова Учителят казва, че светлината, в сравнение с Духа е нещо като биволска каруца... Ако сравняваме биволска каруца и влак, ако сравняваме влак и светлината и т.н. Значи, винаги по-бързо от светлината. Това слово не се съобразява с времето и пространството.
Ето защо молитвата е много важна, едно от най-важните неща в този свят. Човек с молитвата натрупва хекао, бяла енергия. След време тя ще избухне в него, ще стане преврат, малко или много човек ще стане светлина. После вече няма да има проблеми с времето, т.е. с ограниченията. Препятствията за него и в този свят, и в другия свят ще отпадат. Те няма да съществуват, защото той ще има Меркаба.
Тот казва: Съкровеното хекао, съкровената енергия в човека погубва смъртта – и физическата, и духовната. Който има хекао, минава през всички времена и пространства, през всички светове. Тук не говоря за глупостите на екстрасенсите и ясновидците, а говоря за тези, които са постигнали Меркаба, истинското светлинно тяло – посветените, жреците, адептите, Учителите и пробудените души. Те никога не говорят общи приказки. Един такъв посветен никога няма да те занимава със звезди и с глупости. Той ще те учи на принципи. Никога няма да ти казва какво те чака и какво трябва да правиш. Той първо ще те научи на начин на живот; ще те научи на принципите Любов, Мъдрост и Истина и ако ти умееш да слушаш, след време няма да се занимаваш със звезди, напротив – звездите ще се учат от тебе. И не те ще те греят, а ти ще ги грееш. Защото Учителят казва:Когато застана до Слънцето, то угасва. В човека има нещо, което надминава 10 милиона слънца, някои го наричат това кундалини, но при Учителя и в Египет има нещо по-дълбоко от кундалини, то се намира в 13 чакра.Свещените думи въздействат върху сърцето на боговете.
Дори самите Нетери, Боговете живеят в убежището на Свещените думи, защото те искат да имат връзка с хората, да помагат. Има такива Нетери, които не обичат свещените думи, живеят в безмълвие. Има и такива Учители, срещал съм се с тях – една дума не иска да каже, дори и мъдър съвет, дори и в името на помощта на хората, нищо. Същества на не-говора. Има такива Старци – от 24-те Старци има такива двама. Абсолютно неговорене, надминали са и мълчанието, и словото, нещо по-дълбоко. Но все пак за тях Учителят казва: В бъдеще, след милиони години ще кажат няколко неща, обаче те ще бъдат нещо повече от светлината.
из лекции на Елеазар Хараш
