Елеазар Хараш: Божият гняв е Любов, по-дълбока от доброто (ИНТЕРВЮ - пълен текст+ВИДЕО)

Здравейте, Учителю на Свещения Огън, каква тема сте ни подготвили днес?
Днес е странна темата – Божия гняв. Обаче, първо ще прочета едно правило, което срещнах от Учителя. Простичко, а много важно, както е стилът на Учителя. Учителят казва: "Правото е - ти никога не допускай в ума си една нечиста мисъл! Никога не я допускай! Нечистите мисли ще дойдат, но ти ги дръж отвън. Вътре в себе си не ги допускай! Ако не ги допускаш, ще бъдеш свободен! Няма изключение в това правило." Това е едно нещо, което трябва да се тренира, да се въведе тези, които имат... Така, Божият гняв. Сатана е част от Божия гняв, а този гняв е Божие проклятие за тези, които са изоставили Бог и Любовта. Точно затова съществува Сатана. Без този гняв, нямаше да има развитие и търсене на Бога - а падение и разлагане. Бог е превърнал Луцифер в Сатана, за да стане той Велик двигател на развитието, и човекът да излезе от собственото си блато, от собственото си зло и застоя. Луцифер е бил пожертван от Божия гняв, за да стане той, този двигател на развитието и спасението на човека, а спасението е в Цялостната Любов към Бога. Бог избра Луцифер и го пожертва. Този Бог е Върховната власт. Бог управлява и гнева, и Любовта, и Сатана, и Христос - те са Негови инструменти и служители.

Луцифер е Божествена среща, а Любовта, Любовта е божествена среща с Бога, а Божият гняв е среща с Неговата Скритост - за да те упъти. Сатана и сатанинският гняв не съществуват отделно от Бога. Този сатанински гняв не може никога да действа самостоятелно. Този сатанински гняв е слуга на Божия гняв. Там, където е Бог - сатанинският гняв е слаб, но там, където не е Бог - тогава Бог влиза в сатанинския гняв и Той става суров и жесток, а това е послание за хората - послание за промяна. Когато Сатана е силен, то е защото Бог е силен в него, и това трябва да се разбере, защото действа само Единственият Действащ. Сатана сам не може да действа, нито Христос. Сатана господства в света само чрез Божията сила и позволение! Божият гняв се изля върху Адам и Ева, но към истинския човек Бог излива Любовта, тоест Милостта Си. Ако Божията Любов и милост не бяха с Христос на кръста - Христос щеше да умре на кръста, но Бог имаше Любов и замисъл. Тук се сещам, че ако Бог беше религия - на кръста, щеше да умре, обаче Той е Любов.

Не стана ли така, че онези, заради които е Божият гняв, който е призив за промяна, използваха Христос да се скрият зад него?
Ами освен, че много хора се скриха, Учителят казва: "Кои са тези, които сега са свещеници, и искат да Му служат, които навремето са Го разпъвали." Сега им е даден шанс. Как ще го изпълнят? Колко честно, колко дълбоко - това е друг въпрос, но даден им е шанс. Всяко Божие решение е Негова Дълбока Воля. Бог е скрит във всяко присъствие. В света няма нищо съществуващо, освен Бог. И Ибн Араби казва: "И затова на Голгота Христос каза: Боже мой, защо си ме оставил? Арамейският превод е: Не се отделяй от мен! Това е голямо бреме!". И Сатана и Христос черпят сили от Бога, и тогава кой е Живият? Единственият! Ако Бог беше пожелал Христос да умре на Голгота, кой можеше да спре Бога? Но, Бог знае какво прави. Ще обясня нещо. Когато Бог отне светлината на Луцифер, това беше неговата Голгота, неговата мъка, но кой може да спре замисъла на Бога и това, което Бог иска? Тук Бог е решил да изгони Луцифер от Себе си, да го отдели, но в Дълбокия смисъл нищо не може да бъде отделено от Бога, защото всичко е Бог!

Срещу Адам и Ева, Бог е решил да стане гняв, да стане скрит Сатана, защото Адам и Ева се бяха отделили от Бога и влезли в пропаст, в своеволие. Тук Луцифер не е станал сам Сатана, по своя воля, че кой иска да стане мрак или нещастие, падение? Ще обясня. Сатана принадлежи на Бога, а не на себе си. Той не е господар на гнева си, нито на волята си, нито има власт, защото тук действа само Единният - и няма втори. Няма никакво средство срещу Божия гняв. Защо? Защото Божият гняв има за цел да възроди живота, защото Той е Скрита Любов. Силният Божий гняв и могъщ огън - някои го наричат мрачна, черна вода, други са го нарекли черния огън, защото е унищожавал цели цивилизации, нещо, което Сатана не може да направи. Цели цивилизации и светове, а Сатана е само частица от Божия гняв, и наистина само Бог е Могъщ и Бог е могъщ гняв, но милостта му е по-дълбока от този гняв! И точно тук е силата на Любовта и на Бога. И така, този Велик Божий гняв е скрита Любов и милост, която ще пресътвори света според както е Неговата Воля - това не зависи от хора, от намерения.

Кого предупреждавате с тези Слова?
Всички тези, които спорят с Истината. Всички, които спорят с Истината, има закон - отделят се от себе си, от своето Тайнство, от своята Душа, и всички, които избягват Дълбоки разговори на Мъдростта, търсене, защото ще ти кажа едно нещо, Боре. Дълбокият разговор, Истинският разговор е Портал към Дълбокото - това е проход, Атлантите, нали? Този гняв е рушителят на застоя, на земното мислене и на блатото, за да се роди чистото развитие. Няма такова зло, което да се спаси от Божия гняв, и няма такова добро. Няма къде да се скрият, защото Бог е навсякъде. Могъщият потоп навремето е бил само частица от Божия гняв - могъщо водно кръщение. Ако си спомняш, говорили сме, около 64 милиона загиват. Сатана не може да направи такова нещо, той даже каза Учителят на едно място: "Не може да изгори една сламка, не може да се справи с една сламка.", но ако човек му даде сила. Божият гняв е Водачът на Скритото развитие, просто защото е милост и Любов. Божият гняв е Очистител, той е инструмента на Божията Воля, защото тази Воля е Любов и иска хората да Го познаят.

Наскоро си мислех, как хиляди, може би милиони, понеже очакват, че ще се стовари Божият гняв, мислят как да съхранят съществуването си, телата си, но не и как да съхранят Същността, как да съхранят Любовта, как да съхранят онова Неизменното, и заради това Божият гняв не може да отмине...
Не може да отмине, и понеже хората са в тежък път и не могат да разберат, че целта на тежкото е да стане след време леко. Например, когато минаваш през много тежки неща, през много трудни, това е нещо като трупане на тайно съкровище в смисъл, целта на тези трудности е да придобиеш нещо, което винаги да остане твое и никой да не може да ти го отнеме. И когато постигнеш Духа си, Душата си, Истинската си Любов, когато осъзнаеш, кой може да ги пипне?

Както Суфи казват за корабокрушението, сещаш се. Така. Без Божия гняв, нямаше да има развитие, а само разрушение върху разрушение, но Божият гняв ще разруши всяка тъмна воля, която е избрала своеволия и тъмнина. Божият гняв външно е разрушение, а вътрешно е промяна отвътре, променена - промяна на развитието. Божият гняв е пазителят на развитието, а страданията и нещастията ще задължат хората да се развиват - и да не искат. Божият гняв е Върховната власт над нещата, Той лекува падналия разум, за да се завърне човекът в своя Източник. Божият гняв, това е лекуващата Божия Любов. Този Божий гняв е лекарството срещу сътворението. Божият гняв изисква да станеш абсолютно невъзприемчив за злото - една от целите му. Който е злоупотребил с Любовта - всякога ще се сблъска с Божия гняв.



Сатана е изпитание за избора на човека, чрез него се проверява чрез Сатана - избора на човека и какво избира той? Бог и Любовта или злото и своеволието? Тоест, гневът, Гневът Божий. Сам Бог е направил Сатана изпитание за търсещите. Какво търсят? Истинското или фалшивото? Когато оценяваш, което оценяваш - това избираш. Ако оценяваш Бог, избираш Бога, ако оценяваш своеволието. Ако си избрал злото - Божият гняв ще те учи. Гневът и милостта са двете ръце на Бога, и гневът и милостта са важни. Те заедно коригират и движат развитието. Ако Бог беше реално зло, Той щеше да превръща доброто в зло, разбираш ли мярката? Щеше да го прави. Но Той е Любов и постепенно превръща злото в добро, а доброто в Любов. Милостта и гнева са действаща Божия Истина. Божият гняв, знае кой обича Истината и кой се въобразява. Божият гняв коригира и злото, и доброто. Този гняв ще излекува, ще те излекува от доброто и от злото - за да станеш Любов, Мъдрост и Истина. Самото зло като гняв, не може да пробуди човека, но Бог, скрит в гнева, чрез особен лъч, може да влезе отвътре и да поведе Търсача. Божият гняв е Любов по-дълбока от доброто, и затова Учителят казва: "Бъди истинен, а не добър!" Василид казва: "Навътре в сатанинския гняв, е скрит Бог, и още по-навътре в тази тъмнина, е скрит замисълът на Тайната на Бога." Сатана е създаден от огън и гняв, и всички, които в миналото са направили връзка със Сатана, са си създали съдба в себе си и са получили тяло, външно тяло - тяло на съдбата. Тялото е съдба, а това е въвеждане в изкривения път на света, и който не може да се откаже от този път на света, чака го Божия гняв, тоест страдания и мъчения, за да се случи преобразяването.

Според Василид : Само Любовта е силата, която отделя съдбата и злото от нас. Светът, или човешкият род е съставен от същества, които са победени от злото в миналото, и те трябва да се върнат в Бога, и затова е създаден този гняв. Самият Бог се е скрил в Сатана, тоест в Себе си, в тайната на гнева, и върши тайно Делото си. Първият Прастарец казва: "Самата змия, Сатана, отначало е създадена като светлинно дете, обвито в мрак, за да не се узнае тайната му и Скрития замисъл на Бога. Змия, която, змията, която узнае тайните, ще получи Бога. Тоест, човек, който узнае змията в себе си, нейните тайни, защото тя не е змия - той ще получи и Бог, и собствените си Дълбини. Якоб Бьоме казва: "Божият гняв е в това, че човекът е развалил Бог в себе си и го е направил дявол и змия." Това е грехопадението всъщност.

То се оказва така, че Божият гняв е шанс на онези, които са загубили битката със злото, както казахте, да се пробудят и да излязат наново, само че, с по-нов, по-осъзнат начин, да спечелят тази битка?..
Да, да се изкупят, да се осъзнаят и да се завърнат - без това, няма връщане. Якоб Бьоме казва: "Пламъкът на гнева е Откровение на Великата Любов." И казва: Хората в тоя свят са създали в себе си тъмната страна на живота, и затова живеят в Божия гняв. Молете се да излезете от своя ум, от тъмната си страна - за да не ви сполети Божия гняв. Злото е потайно скрито в гнева на Бога, и чрез него Бог пресътворява хората в светлина. Самият Зохар казва, че: Злото е част от Преобразения Бог и, че то е един скрит остатък, резерва от Скрития живот на Бога, то е един отход, един отпадък, но необходим за този външен свят. Според Бьоме: Най-голямото зло, което дяволът се опитва да стори на душата, е в това, че дяволът се опитва да стори на душата - да спре душата да се моли. Защото, ако я спре, тя остава в своите земни мисли и стремежи, и тогава върху нея ще се излее Божият гняв. Тук се води голяма битка да спре молитвите, и някои хора казват: "Няма полза от молитвите." и точно иска да ги излъже. После вече те стават оръжия, инструменти на Божия гняв, и Бог ще ги порази, за, и кармите може да имат такива последствия, да не говорим, не само за хиляди години.

Включително в днешни времена има такива, които минават за учители, гурута, които казват, че молитвеният дух нямало значение..?
Да. Други казват, че медитацията няма значение - а и двете имат значение, и двете са важни. Молитвата ще задълбочи медитацията, медитацията ще те научи по-правилно да влизаш в молитвата - няма неважни неща! Ако искаш да победиш дявола и да се спасиш от Божия гняв - трябва да бъдеш в Божествената Любов. Вторият Прастарец казва, че: Когато Божият гняв е голям - самият Сатана отстъпва и наблюдава, той няма избор! Божият гняв е могъща сила, от която и злото се страхува! Той е място на реалната сила, над цялостната сила. Този гняв подрежда света и го управлява. Този гняв е Великият Пресътворител на доброто и на злото. Сатанинският гняв не може да действа, както казах, самостоятелно - той действа само чрез мярката на Бога и доколкото Бог му дава. Божият гняв спасява хората от вселяването на по-голямо зло в тях. Божият гняв е винаги очистващ! Божият гняв спасява хората, от тяхното, забележи, самопогубване! Хората имат способност чрез мисли, те мислят, че са техни лошите мисли и самопогубване.

Заради злоупотребата със свободния избор.?
Да. Да. Те искат своята воля, и някой път тя, ако е малко разумна, те си мислят, че Бог го иска.
А, кои са? Преди девет години вече с Вас, говорихме за тайната на числата. Кои са числата на Божия гняв?
Не са трите шестици, както някои мислят, защото там има една скрита пълнота, те, нали, като се съберат, става 18 – деветка, тоест на една крачка от десетката, пълнотата, нали? Божият гняв от една страна е двойката, която разцепва съзнанието, но от друга страна може да бъде просто двойката, Сатана, нали? От друга страна Единицата, която си е Бог скрит, но Бог може да влиза в единицата и в двойката, както се иска. Той може да направи човека спокоен и дълбок, и това също да е Божий гняв, и богат може да го направи и това да бъде Божий гняв, защото той много го е искал, а не е знаел какво иска.

Аз сега образно си представих, че ако двойката се огледа сама в себе си, ще се получат като два лебеда, които образуват сърце, тоест, пак ли Любовта е ключът?
Пак е, да. Тя, двойката, може да бъде среща на душа с душа, може да бъде Любов и Мъдрост, нали? И във всяко съзнание обаче е различно, но нечисто съзнание ще изтълкува числата, че има лоши числа, че ще изкара двойката виновна, защото тя може да бъде и съмнение, обаче тя може да бъде и Душа.

Добре. Най-синтезирано, двойката как става единица?
Единицата, като я докосне. Значи, ако Божият гняв си е Божият гняв, сатанинският гняв си е сатанински. Ако Бог проникне Сатана - Сатана изчезва. Ако Бог проникне злото - няма зло вече. Но, Бог не го прониква, за да изчезне, защото има замисъл в Него, има работа, има много работа да се върши, и това е важен работник. Божият гняв е чиста сила в действие. Тази чистота е най-разрушителна срещу злото. Божият гняв предпазвал човека от много дълбоко саморазрушение, което човекът не вижда. Божият гняв е поглед на Бога, тук Бог иска да те очисти от теб самия. Божият гняв те поразява, за да те отдели от натрупването на злото. Има хора, така го трупат, и ако няма смърт или пресичане, това, последствията са, следващото прераждане - неизчислими, трудно изчислими. Без Божия гняв - светът е потъващ кораб. Божият гняв атакува празното място в тебе, светът, наречено светът - егото. Божият гняв е милостта, която иска да откриеш Пътя си. Божият гняв произлиза от Съвършената Любов. Не просто от Любовта, защото Бог не е да се ядосва както Сатана - Той произлиза от Съвършенство, от съвършената Любов, и поради това е Избавител. Божият гняв идва за твоето извисяване, а това, което те извисява, е Бог. Ако не беше Божия гняв, в света, щяха да се разгърнат най-черните и могъщи чувства на злото и вече да се тръгне към Древното зло.

Божият гняв е едно от Имената на съвършената сила. Сам Той се е излял в големия потоп на Атлантида, както ти казах, милиони хора. Това е било могъща проповед на Първичната сила на Божията Любов, и, а всъщност - скрит гняв. Божият гняв е сила на Бога, а не сила на злото. Божият гняв идва да те спаси от двойната смърт – и духовната, и физическата. Съвсем тежка е духовната смърт и последствията. Божият гняв е Божия правда, а не човешка. Тази правда е безусловна, защото е Бог в действие. Божият гняв е мрак за нечистите, и слава и светлина за чистите. Божият гняв удря и доброто, защото то си въобразява, че е добро. Когато Божият гняв влезе в действие, тогава доброто е било зло - скрито зло. То си го е знаело, хората мислят, че е добро, но какво Бог вижда, е друг въпрос. Божият гняв е всепроникващ, за Него, тъмнината е светла. Без Божи гняв ние щяхме да бъдем изоставени в ръцете на злото, което щеше да копае все по-голяма пропаст в нас - Божият гняв е преградата. Божият гняв е могъщата реална сила, а не Сатана. Този гняв е по-Дълбок от събитията в света. Какво говорят хората за войната и така нататък... Да?

В тази проповед в Атлантида, във вид на потоп, тя изтрила ли е чрез водата, чрез силата на водата, паметта на злото?
Тя е изтрила една част от злото и своеволието на хората, понеже хората са упорито нещо, те ще се преродят и пак с тези навици ще тръгнат. Обаче някои по време на потопа правят промяна Дълбоко в себе си, както идващо земетресение – човек обещава нещо по-дълбоко, и те ще се родят с тази идея за промяна. Това са ценните след време, и другите ще бъдат поставени, защото в това примерно тежкото земетресение в Турция не може да, трябва да се замислиш. Единият случай – бащата стои отстрани, под плочата са децата му, които викат, той не може да им помогне, и косата му побелява. Ако той не тръгне на промени към Бога, следващото прераждане ще стане още по-зло, защото той се е отклонил. Той трябва да изстрада. Те по друга причина – духовете в тях, и тук всичко е, такива дълбини има, но ако се разкаже на хората - неподготвените.

Значи, Божият гняв е по-дълбок от събитията в света. Божият гняв чисти натрупването на бремето, на твоята карма. Той ти казва: "Чисти своето настояще!" И съдбата се чисти в настоящето, не да си въобразяваш миналото и да отлагаш, нали? Божият гняв е Могъща, прикрита Любов, и затова тук слиза, влиза силата Божия - Очистителя. Този гняв е най-голяма сила срещу злото в света! Този гняв може да заличи и света, и злото за кратко време, но Той не иска още. Божият гняв е най-дълбоката Любов в света. Този гняв, както казах - движи развитието. Божият гняв ще завърне хората в Любовта. Този гняв ще възроди Изначалната Любов в света и във Вселената - затова е допуснат. Той ще смири и добрите, и злите. Божият гняв е строг и неумолим срещу човешкото зло. Божият гняв е, казва Бьоме: Най-острата насоченост, и Той ще пресътвори света, защото старото мислене, земното, е всякога отклонение. Този гняв е Могъща покоряваща сила. Това е Мощно чисто действие на силата. И кой може да осъди Бога? Абсолютно никой!

Кабала казва за злото: "Сатанинският гняв е велик слуга на Бога - слуга без избор." И Бьоме казва: "Когато човекът се отделя от Бога, той сам по себе си става дявол." Самото отделяне! И сам постига собствените си провали. Може да мисли, че съдбата нещо - не е съдбата. Ти, ако си промениш мисълта и ако избереш Зикр - тотално... Целият ад е съставен, казва Бьоме: От гневът Божий, и чрез този гняв, човекът е загубил Бога. И Бьоме казва: "Велика и Могъща е Остротата, която е скрита в Бога. Такова е Неговото най-вътрешно Ядро. Такова е Неговото Порождение, поради което Той е гняв, но не от слабост, а поради Абсолютното си отношение към Истината, в която всички трябва да се завърнат." Затова е гняв, защото хората не искат Истината, не искат даже да я чуват. Бог на Любовта и Бог на гнева не са два бога - а един Бог. Това е Единственият Действащ. Кой е погубил Луцифер да падне и да изгуби светлината си? Божията воля! Това няма нищо общо с гордостта и с невежеството на религията. Нищо общо с гордостта на Луцифер! Това е замисъл на Бога!

В Бог има всякакъв вид. Тук говорим за скритата Библия. В Бог има всякакъв вид скрита сила, която е Могъщо преобразяваща, и която и ангелите, и тъмните сили не познават. Ако Бог влезе в акулата или в змията - те стават ангели и нямат избор. Има случай, онази акула, която спасява една жена - тя просто няма избор, тя действа каквото каже Бог. Дяволът е княз на този свят, казвал съм, но не е Господар. Никога не може да бъде Господар, защото той няма своя воля, която да действа - действа само Бог, Всемогъщият. Гносисът казва: Божият гняв е действаща Могъща Любов. И казва: "Луцифер е бил убит като светлина и роден като тъмнина, а Христос е разпънат. Това са велики символи, и всичко това е, за да израсне Бог в човека." Луцифер става зло чрез Бога, чрез преобразяване, чрез Божията сила. Тази сила, Боре, говорили сме в миналото, превърнала е хората в делфини - в Атлантида. Просто Могъща, преобразяваща сила. Хората са били, делфините са били хора в панталони, и ги превръща в. Чрез Божията сила, Той ги отделя от Себе си и ги променя.

Голгота не е Божий гняв, а Любов. Голгота е голямо страдание, за да се случи голямо вкореняване в Бога. Това иска Бог, защото е Любов, и защото в Него след Голгота - страданията се прекратяват завинаги! Иначе прераждане и страдания, хиляди години влачене в, прекратяват се завинаги. Човек става Свободен Дух. Сатана не е Сатана. Това е просто Скритият Божий гняв, а Сатана нищо не решава. Той няма такава Воля, която да решава - всякакви въпроси. Бог е създал сатанинския гняв и сатанинското зло. Той може да ги погълне, но човекът трябва да израсне преди това в Бога. Когато сатанинският гняв атакува човека, то е защото това съвпада с Бога, но тук тайно действа Бог, а хората мислят, че е злото и Сатана. Тук, в този свят, голямото страдание, е голямо израстване. Бог е създателят, а Сатана е само условно създадено същество, което в един миг може да изчезне. Сатана е само илюзорен управител на този свят, но всъщност зад него управлява Бог. Когато поставиш Бог на първо място и му служиш, Той ще се погрижи за Сатана и всичките ти дяволи, и те ще изчезнат, и тогава зад гнева ще се разкрие Божията Любов. Сатана е по-умен от всеки човек, и затова, ако търсиш знания - той ще те надхитри. Търси Любовта и Бога. Това е.

Зад Божия гняв ще изгрее Божията Любов, както след тъмната Нощ ще изгрее Слънцето..?
Това е закон. Просто тъмнината е, изглежда силна, изглежда... Утре е съвсем друг ден. Даже се чудиш.

Когато говорим за Божия гняв, то земетресенията трябва да накарат да се разруши онзи фалшивия дом ли? Хората да останат без дом, за да съградят един нов дом?
Значи, хората се оплакват от земетресението, от реколтата си, изчисляват се материални щети, и се прераждат отново със същото мислене. Освен тези, които са на граница и искат промяна - те ще се замислят за Бога. Всичко друго си остава трагично, защото човешкото развитие е много бавно заради твърдото земно мислене. "Ние ще се устроим, ние ще си направим къща" Нищо няма да направиш, нали? Нито къща, нито, и хубава реколта да имаш е зле, и лоша реколта да имаш е зле, защото нищо не се намира в реколтата. А, успехът е благодат, нали, когато си в Бога, живот в Бога, нали, без Бога и къщата ти не е къща, и реколтата ти е трагична.

Ако душите трябва да преустроят новата си Земя, новия си Дом, и един от начините е да се мине през тези сътресения, най-вече вътрешни, то кое е обаче, което трябва да се случи, за да се създаде новото Небе в човека? (бел.:интервюиращият визира Откровение на Йоан 21:1 и Исая 65:17)
Каквото и да говорим, Душата трябва да търси Любовта към Бога. Първо Любовта към Бога, и тогава ще знае, такъв човек знае как да помага на душите, дори и когато не го разбират, но то няма значение за него, но Любовта е вродена. Просто в Дзен, това е красивото, че Дзен е самопроникване, самопробуждане, и просто в това естество няма зло, няма добро - има вечни мигове, има красиви мигове, има наситеност, има Лекота. Лекотата е несътворена. Много Дълбоко Учение е Дзен! Защото нямаш ли тази лекота, нали? Ти си сътворен. Това е тежкото взаимно мисление, то и в тоя свят, и в онзи свят е бреме. Като умреш в астралния свят, и някои мислят, или като се самоубият или като избягат, че ще избягат. От кое ще избягаш? Напротив! Отиваш в ръцете на тези тъмни кармични сили, които са те излъгали, нали?

И когато и Учителя, и Христос говорят за Ново Небе и Нова Земя, това е вече преодоляването на Гнева Божий..?
Значи, един Мъдрец казва: "В, никога не допускам себе си Ново Небе и Нова Земя! Само Бог!" Не иска нито небеса, има и такива. Не, който иска, нека си направи небе и земя, нали, но истинският човек си прави Бог и тръгва към Абсолюта и Мистерията. Той иска Учителя в себе си! За какво му са небеса, Боре? Какво ще ги правиш тези небеса? Не, ако искаш, не те спирам.

Не.., имах предвид за идеята за чисто създание, но наистина и Учителят, и Христос казват: "Моето Царство не е от този свят.", което потвърждава Вашите думи.
Да. Да.

Добре. Благодаря ви от сърце.
И аз.