Елеазар Хараш: Бог - отвътре е светлина, а отвън е звук и глас

Избрани акценти от лекция на Елеазар Хараш за Несътвореното, държана през 1996-а година.

Първо, една кратка мистична легенда: Според Кабала, Бог е извадил един скъпоценен камък из под Трона си и го е захвърлил в космическата пропаст. От този камък се е образувало ядрото на нашия свят. Този камък съдържа в себе си сборът на всички земни и космически възможности. Кабала казва, че есенцията на земните възможности е била захвърлена първоначално в тъмния хаос, за да се превърне в ядро на нашия свят. Според същата легенда, едната част от камъка е останала до Трона на Бога, а другата е погълната от хаоса, за да образува нашия свят. Това означава, че ние имаме връзка с Трона на Отец и наистина, целта на всички висши същества е да се приближат до Трона на Бога.

Животът не е създаден, той не се създава, но той е придобил образ.

Първичните лъчи на Бога са несътворени, докато човекът, светът и вселената са от сътворени лъчи. Несътворената материя е авир или етера, който се смята за бащата на елементите. За тях Учителят казва: Елементите всъщност не са елементи. Това означава, че от етера излизат телесните и тъмни елементи, те са проектирани навън от него в една безформена маса, която изпълва пропастта на този свят. Това е малко костелива идея, но ще я свържа с библейския стих, “затова е казано: Земята беше неустроена и пуста”. Това означава, че тя е била освободена от форми. Това излъчване на камъка беше изходната точка за света. Този скъпоценен камък, според Кабала, е свързан със силата на безсмъртието. Във връзка с безсмъртието Учителят казва следното:

В момента, в който любовта ви към Бога е по-силна от вашите желания, вие сте вече в областта на безсмъртието.

Това е единственият, важният или скъпоценният момент. Ще обясня за втория момент, за който Учителят казва:Всеки човек, който закъснее в пътя на своята еволюция, той става лош, тръгва по пътя на демоните.

Има един трети момент, който има мистична връзка с тези два момента, хубаво е ученикът да го запомни. В тази връзка той е една много важна мярка, много хора не могат да различат тази тънкост. Учителят казва следното:

Човек може да говори вярно, без да говори истината.

Верните и истинските неща не трябва да се смесват. Например, ако вие сте верни на един Учител, на една идея, това е само половината истина. Писанието казва: "Верен и истинен". Това означава, че истинен е другата половина, която трябва да се придобие. Вярност и преданост не е достатъчна, необходимо е човек да стане истинен.

Понеже любовта е, която осветява сътворените същества, ще кажа за нея: Любовта е несътворена, тя е първородното излъчване на Бога, затова е Божествена и независима от хората и съществата. Това означава, че тя решава дали да посети едно същество или не, дали да му донесе живот или не и затова е казано, че Бог е любов, не е казано, че човек е любов, защото той е сътворен.

Еволюцията на земята започва със седем фази, със седем степени на сътворението. Това са седемте фази на просветлението, които завършват накрая с “Да бъде светлина”. В по-стари лекции сме говорили за седемте степени по пътя на Учителя, от обръщането към Бога, до възкресението. Това са седемте фази на просветлението, които завършват накрая с “Да бъде светлина”. Изразът “Да бъде светлина” е една много дълбока окултна идея и още по-точно кабалистичен израз, в който е скрито тайното име на Бога, което е прикрито и се изразява с “Да бъде светлина”. Според Кабала вселената милиони години се е подготвяла, за да приеме и получи Божествената дума, а заедно с нея и великото осветяване.

Когато говорим “Да бъде светлина”, ние говорим за великото име на Бога, което е отправило своята образуваща и изкупителна дума, а тя се е проявила точно като светлина, която се разтваря от Мистерията на етера. От момента “Да бъде светлина”, материалната вселена е започнала да разгръща своето съвършенство. Това означава, че тайното име съдържа в себе си Божествените извори на живота. В сътворения свят това е същественото, животът, а в несътворения свят има едно лице, което е по-съвършено от лицето на живота. Разбира се, според Учителя за това се изисква истинско виждане, а това е дълбоко знание. Нямам пред вид трето око, защото то е бедно за тези знания.

Най-големите окултни сили на природата обитават в несътворената същност на Любовта, затова Учителят е говорил много. А когато тези сили проникват в космоса и света, те само се загатват, но не се разкриват. Затова именно, дълбокото виждане не е достъпно за сътворените същества. Разбира се, има начини да бъде достъпно, но то се отнася до едни по-вътрешни степени на посвещението. Само ще загатна, в миналото те са се тренирали и сега се тренират в някои школи, в по-вътрешни кръгове. Става въпрос за победа над изкушенията в трета степен. Значи, има изкушения от първа степен, от втора; това се отнася до най-силните изкушения във вътрешността, когато бъдат напълно победени, без изключение, т.е. по законите на принципа, тогава тези неща се разкриват.

Несътвореното прониква въ всички светове, но неговата област е непознаваема, тя се намира в невидимия свят, не е в астралния, а в невидимия свят. Астралният свят е порочната светлина, за която сме говорили. Древният Дух или Древният по дни, Който е несътворен, е Творец на висшите същества. Те са сътворени от Него и според Кабала те са сътворени от вибрациите на светлина и звук. Такъв е и самият Бог, отвътре е светлина, а отвън е звук и глас. Този глас е закътан в най-дълбоката етерна част на сърцето. Затова е казано:Само чистите по сърце ще познаят Бога. В Библията това се нарича "тайната стаичка".

Любовта е несътвореното и затова тя държи в себе си ключа на светлината. Значи, само по нейния път можем да тръгнем към светлината. Ако един мъдрец няма любов, неговата мъдрост ще се изгуби. В тази връзка ще обясня нещо за Голгота: Когато Голгота попадне в ръцете на любовта, любовта побеждава, защото според Кабала тя осветява и най-голямата тъмнина. Това означава, че за обикновените и сътворени хора Голгота има черен цвят, цветът на отчаянието и смъртта. От друга страна това означава, че ученикът трябва да се домогне до силата на своята несътворена природа, защото само тя може да освети целия му живот и това е пътят към себепознанието. От кабалистическа гледна точка, душите са подобни на буквите, които произнесени веднъж, се връщат към своето начало, което е Божествената тишина. Това е светът на всичко сътворено и несътворено. По същия закон човешките души произлизат от първия звук на Божествената тишина и слизайки до долу, те се завръщат от своята крайна земна точка към изходната си небесна точка, която е в непрекъсната връзка с Бога, от Когото никога не са се разделяли.