Здравейте, Елеазар Хараш. Благодаря Ви от сърце и душа, за това, че ще изнесете слова по темата за Неизречената Библия.
Първата част, кратка е тя - Неизречената Библия. Втората е - Втория Прастарец.
Дори и Христос е имал молитва към Отец, която не е била чута, не е била изпълнена: “Отче, ако може тази чаша да ми отмине”. Но мъдростта на Отец е друго измерение. Той е Съвършен. Това е записано в Акаша. Отговорът го няма в Библията. Учителят казва: “Библията е важна, но не е меродавна”. Акаша е мярката - неписаната. Даже една книга, Боре, преди да е написана е била в Нищото. Всичко тръгва от Нищото. И тук дълбоките неща си остават в Нищото. Това, което е записано в Акаша, защото Христос иска да го отмени, Отец му казва: “Изпий чашата и ще станеш Бог”. Изпиването на чашата до дъно е сливане с Отец и завръщане в расата на Богове, както Ал Халладж се е завърнал сразявайки Инквизицията с Бог в себе си. Само така се ражда Бог в нас. Чашата трябва да бъде изпита. И така, Отец Му казва: “Изпий чашата до дъно, за да не се провали Любовта” - Той е Дълбок и е Единствения. Така Христос разбира, че тази чаша няма да Го отмине, но Той знае, че Отец е Всемъдър и Съвършен. Ако Той не беше изпил чашата, Той щеше да се отдалечи и да се отдели от съвършенството и от Боговете. Затова Учителят казва: “Ако не беше изпил чашата - на нас такива Богове не ни трябват”. Обаче Христос имаше Любов, а Отец действаше твърдо в Божия замисъл, защото Отец е Велика Любов и то към всички, а Христос трябва да се върне при Него, иначе щеше да изпадне в забвение. Отец е Предълбок и Кабала казва, че тези, които не познават Отец - не познават и Христос - и си остават в дълбоко неразбиране.
Религиозните тълкувания на Библията са далече от Божествените тълкувания и затова са подвеждащи. Има дълбоки разговори на Луцифер с Адам, с Авраам, с Моисей, с напреднали суфи. Луцифер ги сразява като мъдрост. Една статистика казва, че е бил верен на Бога около 700 000 години. Знае най-дълбоката тайна на Грехопадението. Тя се знае. Скрита е - пак не е писана.
Когато говорим за мисията на Христос и явяването Му тук, това е по причина на спасение на душите или Христос трябва да изкупи нещо от онова събрание в Древността, когато се е гласувало за Свободата?
В това събрание Той е участвал в Бялото братство. Той е гласувал за свободния избор и тук трябва да го преживее. На Земята и Той няма свободен избор. Почти никой няма, но има една категория хора… И когато Христос издържа Кръста и големите изпитания…. Има свободен избор, когато се слееш с Божията воля. Тогава твоята воля и Божията стават едно. Изборът е един и Бог в тебе желае вече - не ти.
Пътят за истинската Любов към Отец е даден от Учителя: “Люби Бога повече от себе си” и тогава Отец ще ти разкрие тълкуването, което е извън Библията. То си е в Акаша, защото Отец е в Акаша. Това, което ти казвам е трета степен тълкуване.
Първото е религиозното - общи приказки. Второто е окултното - донякъде общи приказки. Третото е гледната точка на Бога. Четвъртото няма право да се произнася, защото е Мистерията. Смятай какви тълкувания има и всички тези дето си говорят… Те нека си говорят, но четвъртата степен вече е Праотеца и Мистерията - не трябва да се споделя.
Всичко това означава, че Голгота е идея на Бога… дори и закон….
Само там Той се слива с тебе. Само в тези страдания се оправят грешките и хората се завръщат - стават осъзнати. В този свят е… всичко е разпънато на кръст.
Дори и Христос не знае всички ходове на Отец, защото Отец черпи тайно от Праотеца. Всички Богове - казва окултната наука - са само деца на Праотеца. Те са само част от Великата Мистерия. Кабала е страховита наука за тайните дълбини на Бога, но заключена наука дори за много кабалисти, които правилно знаят много неща. На едно място Учителят казва: “Ти може да говориш вярно, но не истинно”. Голяма разлика има. И много хора има такива, които…
Когато Отец казва на Христос: “Изпий чашата и ще станеш Бог” това означава “стани достоен за Мене”. Това е дълбоко откровение, дълбоко мистично откровение на Отец към Христос. Това означава, че оттук нататък Отец ще Го поведе към Мистерията. Той вече ще стане достоен не само за Бога - Той вече ще тръгне към Мистерията.
Тот казва: “Без дълбоко мистично проникване в Древния, ние нищо не можем да знаем за тайната на живота и не можем да влезем в скритостта на Древния”. А Той си е в нас - Праотеца. Това е вече съвсем друга Реалност. По-дълбока степен даже от Акаша.
Не можем да подхванем друга специална тема за Христовата кръв, не можем да я започнем, защото тя е толкова дълбока, че ще настръхнат всички Църкви. Те мислят, че знаят за Христовата кръв нещо. Нищо не знаят. Говоря ти в целия свят. Страшна тема. Избягвам я. Само тук я загатвам. Реалността, Негова кръв, не е в религията. Бог не е религия. Бог е Истина. Нищо общо с религията.
Има няколко пророчества на Мелхиседек. Едното казва, че Страшният съд ще унищожи и вярващи, и невярващи. Това е мекото пророчество. Защото Учителят казва: “Бъди истинен, а не вярващ”. Вяра и съмнение е като добро и зло. Те са в една лодка. Вярващите не прегръщат другите религии, защото нямат широтата на Истината, не обичат враговете си, цитират… Както и да е. Няма значение.
Бог е Истина, Реалност и Свръхреалност навътре. Бог е, Който определя Голгота. Той е Единствения господар. Христос няма думата. Казват суфите - Бог решава кой да е вярващ, кой да не е вярващ. Бог решава кой да е Луцифер, кой да е Христос. Няма никакви други намеси - Той е Единственият, Който владее.
Бог създаде Голгота, за да влезе в нея и да ни призове към Себе Си, към Своето Царство. И кладите също. Голгота е място на Великата Любов. Това е вечния завет “Любов към Бога”. Бог е, Който определя Голгота. Както казах - Христос няма избор. Всичко се решава от еликия замисъл на Бога, защото Бог е съвършен.
Безмълвието на Бога надминава и Словото и Библията. Безмълвието Му е заключено в Акаша. Христос няма Своя воля и Той го казва: “Не дойдох да сторя Моята воля”. Това е начина Бог да стане твоята воля. Простичко.
Вие казахте по-рано, че всичко на този свят е разпънато на кръст.
Да.
Аз си спомням от предходни наши интервюта, че веднъж казахте, че ако погледът към Голгота е по-дълбок, душите могат да видят, че не Христос бе разпънат на Голгота.
Самият Бог прави велика жертва от Сърцето си, от Себе Си. Бог се жертва и иска да поведе всички към Себе Си. То е всеобхватно, както е Истината. Религията не е всеобхватна. Няма как - тя е на парчета. Истината е всеобхватна и там се насочва всичко. Учение, в което няма Истина може да се нарича “религия”, “учение”, “наука”, все едно.
Можем ли да кажем, че в един от пластовете на тази многоизмерна Голгота бе разпънато самото Черно братство.
Разпънатите нямат нужда от разпъване. Просто Бог иска да покаже, че пътят на жертвата с Любов прави скока над сътворението. Надрастваш сътворението - осъзнатата жертва.
Още само един въпрос. Христос, когато започна да произнася Своето Чисто Слово, бе посрещнат с омраза и неразбиране. Но Той през цялото време струеше тази безусловна Любов, за която Вие говорите. Това ли е примерът, че всъщност Любовта преобразява всичко?
Така ще ти отговоря, макар че в следващото интервю ще говорим за кармата и други такива важни неща. Значи… “изпълнен с Любов”… Христос… това означава “изпълнен с Бога”, “изпълнен с Божията воля”. Изпълнен ли си с Любов - няма карма - действа Бог. От това по-хубаво няма.
Започвам с Дълбокото.
Втората част - Вторият Прастарец. Това интервю е посветено на Мистерията.
Първо ще ти кажа няколко неща. Това е Втория Аваромон. Това означава, че Прастарецът е бездънно мистериозно Сияние. Сияние без Дух - отвъд Духа. Духът е ограничение.
Тук само ще се отклоня за малко. На едно място Учителят казва… по света дето хората говорят, че разговарят с Бога. Никой не разговаря с Бога. Бог изпраща Ангели, Архангели, Бели братя; някой път дяволи, които говорят разумно; някой път Висши същества и Бели братя; някой път изпраща Духа си, но не Прасъщността Си; не Себе Си; не есенцията. Много е деликатно и не е лесно да е разбрано, но има някои, мислят, че говорят по цял ден с Бога и Бог ще им отделя такова внимание.
Има такива, които буквално всеки ден пишат писма…
Срещал съм такива нон-стоп.
Така. Значи Сияние без Дух. Искри. Отвъд Духа. Духът е сливане. Духът е друга дълбина. Той пак Му помага. Сиянието е без граници. Духът има граници и очертания. Безкрая… Сиянието е страхотно.
Мъдростта на Втория Прастарец:
Най-дълбокият Слух чува само това, което Древния не е произнесъл. Сигурно се интересуваш от нещо, което не е произнесъл? Едно от нещата ще ти кажа.
Добре...?
Значи какво не е произнесъл?! Има и други неща, но едното е:
“Аз Съм ви дал свобода, за да станете Безпределност и Мистерия”.
Няма вечност, няма безсмъртие тука. Тези неща са над. Ти представяш ли си Древния да го наречеш “Безсмъртен”?! Трагично изказване. Той е преди всичко! Безсмъртие и смърт са едно ограничение.
Дълбокият Слух, казва, е носител на най-висшата дълбинна Реалност.
Той казва: пътят към Прасъществото е Любов към Неизвестността. Суфи са се посветили на Неизвестността и затова са близки. Не искат известен Бог - да Го познаят. Те знаят, че не могат да Го познаят.
Всеки път, когато става въпрос за Неизвестното, за Неизреченото, за Несътвореното, всеки път имам едно усещане, че всъщност това е съхраненото - съхраненото като Същност вътре в ядрото на Бога.
Да. Голгота също прави това нещо - съхраняване на Бога… завинаги.
Дълбокият истински Слух е последното творение на Древния. Знаеш, очите виждат донякъде и прекъсват - имат граници. Слухът, казват атлантите, надминава Вселената. Смятай за какво говорим!
Дълбокият Слух прониква в Мистерията, защото е създаден от Любовта. Съвършено създаден. Изначалната Любов.
Малко ще се отклоня за Любовта и пак ще се върна към голямата тайна на Слуха.
Вторият Прастарец казва: “Любовта пие вода от Извор без дъно, от Тишина без Слово, от Слънце без лъчи, от Мъдрост без понятия и от Истина без предели”. Любовта е най-дълбокият израз на Неизразимото, което е потопено в произхода. Любовта идва до нас от Източник без дъно, от Мистерия без име и затова, колкото повече възприемаме Любовта, толкова повече расте Неизразимостта, защото тя е лъч от Прапроизхода.
Любовта е Върховното откровение на Абсолюта, на Прапроизхода. В пътя на тази Мистерия на Любовта трябва да изоставиш всичко знайно и незнайно - те са пречки. Само Любовта създава пространство за Дълбините на Мъдростта и развитието. Да се върна на Слуха.
Дълбокият слух е избран за образ и подобие и затова той се съединява с Мистерията. Мистерията е Съвършенството. Абсолютът е Пра-съвършенството. Той е родил Съвършенството като свое подобие и само Дълбокият слух се заражда в тази Мистерия, защото той е всечуващата Любов.
Дълбокият слух е различен от света, но единен с Мистерията. Дълбокият слух е отвъд човека и човечеството. Така атлантите са узнали, че Тесният път е извън света и Вселената. …отвъд света.
Сещам се, че светът е умрял преди да е загинал. Има едно такова изказване на суфите. Сай Баба казва: “Има само Бог, света го няма”. Но ние виждаме свят.
Дълбокият слух превъзхожда дори и най-искрената молитва. Искрените молитви са само едно далечно въведение към Дълбокия слух, който е освобождение от света, от всички религии, от всички науки. Дълбокият слух е потайно и пречистено почитание специално за пътя към Мистерията.
Чистият слух е нещо в Бога, в Божието присъствие, а Дълбинният слух е в Древния. Това е нещо по-дълбоко от Тайната стаичка. Това е друг вид Акаша, друго измерение. В дълбините на Сърцето, въобще в дълбината, която е отвъд Тайната стаичка има друга врата, която е път към Пра-съществото. Тайната стаичка е само път към Бога.
Бъди истинен, ако искаш да ограбиш своето неразбиране.
Чистият слух е слуга на Бога, Дълбинният слух е слуга на Древния скрит. Чистият слух е в развитието, Дълбинният слух е отвъд развитието.
Що е Слово?! - казва Прастареца - предаване на чист Дух в човека, чрез който Дух се разбира смисъла.
Абсолютът никой никога не Го е виждал. Само Висши изключителни същества са били докоснати за малко без да Го виждат. За Него никога няма знание. Той е отвъд смисъла.
Древният ни е дал свободата, за да създадем, както ти казах, собствената си Безкрайност и Мистерия.
Когато споменахте за тази врата, тя е навътре, нали? Допълнителна скрита врата. От Тайната стаичка навътре.
Да.
Брат Михаил Омраам казва, че когато веднъж е навлязъл толкова много навътре, навярно през тази врата, и е съзрял най-далечното минало, дори и най-далечното бъдеще, и на двете места е било почти непоносимо, ужасяващо даже, така го каза. За какво се загатва тук?
Според мен, тук той загатва за една дълбока степен на Нищото, която никой не може да я понесе. Тя си е територия на Абсолюта - нито Богове, нито Божества. Там е Върховната степен, най-скритото измерение, за което може да бъде… загатнато е опасно, защото може да се случи тотално поглъщане. Случвало се е. Има атлантски жреци, които… Те са пожелали, каквото и да се случи, на живот и смърт. Там се надраства и живота, и смъртта.
В такъв случай, докъде стига предела на този духовен и дълбок Слух, за който говорите?
Той може да стигне до Абсолюта и там по правило в Неговото Върховно Нищо, което е Върховната Мистерия - там всичко изчезва. И този Слух спира. Всичко спира - само Той. Затова Боговете, които са нападнали Бог (искали са да вземат сила от Бога), те са се сблъскали с този предел, който е над пределите. И разбира се… уроци.
Истината се разбира чрез присъствието на Истината.
Истината се дарява на Несътворените Духове. Истината я произнася само Бог. Тя е мистична. Тя е образ и подобие на Бога и скритостта. Истината е участие на Бог в твоя живот. Истината е Той Самия. Това е Неговото чисто излъчване. Той дарява Истината, но си остава дълбоко неизречен. Истината е Реалност, а Древният в Свръхреалност. Без Истината няма жива реалност. Истината е опората на Реалността. Диханието на Истината е, което продължава да живее и след смъртта, и след живота.
Някога един мъдрец попитал Първия Прастарец: “Ако я нямаше Любовта, как щеше да изглежда Бог?”. Отговорът беше: “Върховна пречиста Истина”. Любовта извира от тази пречиста Истина.
Любовта е Мистерия, родена от Върховна Мистерия. Любовта е окото на Мистерията и без Любовта човек няма Реалността, има само видимост.
Любовта е живот с Бога, а не със себе си. Тя е Божието явяване в живота. Тя е есенцията.
Вселената е родена, Любовта е неродена.
Тези, които търсят Любовта, те търсят своя древен спомен - пра-състоянието, което… покой, блаженство, пълнота и т.н.
Любовта е древната следа за пътя към Дълбините на Мистерията.
Любовта е Древен покой. Само в Дълбините на Любовта може да видиш Мистерията. Мистерията превъзхожда невидимия свят. Тя живее в много дълбока Тишина. Тази Тишина се е смятала в Древността едно от имената на Бога - Висшата Тишина.
За Тишината някои неща:
- Тишината заличава света и времето.
- Нашите Дълбини са скрити в нашата Тишина.
- Едно с Тишината означава “едно с Учителя”.
- В пълната Тишина няма двама.
- Тишината е проявление и позволение за завръщане в Същността - у дома.
- Когато застанеш пред Великото, Неизразимото, винаги се явява една особена Тишина.
- Всеки търсач върви към своята дълбока Тишина, което е неговата нероденост - Тишината е несътворена.
- Злото никога не може да влезе в дълбините на Тишината. За него Тишината и Истината са ужас. Злото няма убежище в Тишината, а най-дълбоката Тишина е присъствие вече на самата Древност.
- Тишината означава да изчезнеш в себе си, в дълбината си. Ние не сме Слово, а сме изречено безмълвие на дълбокото ниво.
- Благословен е този, който се е изгубил в Тишината на своя Учител. Значи какво е говорил, лекции, наряди, паневритмия - приятно. Не е това пътя на Ученика - вътрешния ученик.
Именно в тази Тишина ли се ражда и се проявява същинския образ и подобие?
Тя самата е то, защото тя е несътворена, неродена и има една част в нея, която е несътворена и има една друга по-дълбока част, която е неведома. Там вече е Дълбокото.
И само тогава можем да говорим за образ и подобие?
Да, да, но на най-дълбоко ниво какъв образ и подобие може да има Абсолюта - Върховното Нищо?! Въобще за какъв образ става въпрос?! Няма такова понятие там. На ниско ниво има.
Тишината е преклонение пред това, което не може да се изрази.
Истинското добро не произлиза от Любовта, казва Той, а от неизразимостта, която е скрита в Любовта.
Прастарецът казва, че човекът е същество, което липсва на себе си, защото не е познал себе си. Истинското учение води към себепознание. Обаче Прастарецът казва, че има една степен по-дълбока от себепознанието. Той я нарича “Дълбина в Дълбината”. Друг път, ако трябва… Да не се отклонявам.
Старците виждат в Дълбините на нещата, защото Те нямат нищо общо със злото и доброто. Никакви полюси - те са дълбоко над нещата. Никаква вяра, никакво безверие.
Писанията са без значение, казва Прастареца, ако не съвпадаш с Истината. Не с вярата, не с религията - “ако не съвпадаш с Истината”.
Истинският живот е по-дълбок от тайното знание.
“Старец” - какво означава тази дума?! Той я тълкува. Той е мярката. “Старец” означава Същество, което е осветило Дълбините си. Не външен свят, не светена вода, не… да не казвам.
Доброто не умее да преобразява хората в този свят. Само злото и страданията, и трудностите в този свят. Доказано е в миналото, че доброто не може.
В първата част, когато говорихте за Христос… Всъщност след Голгота Христос се превръща, правилно ли е да го нарека, в етерна светлина?
Ще ти кажа.
И сега, когато казвате, че Старец е този, който е осветил Дълбините си, а преди сте казвали, че Христос се подготвя за 25-тия Старец, всъщност тази, поне аз така я наричам “етерна светлина”, започва да осветява именно тези Дълбини, които в един момент ще преобразят Христос в 25-тия Старец?
Христос на Голгота и всичко на Голгота, и на кладите, са същества, които стават чист Дух. Безкраят е техен, но не е още Мистерията. Чистия Дух това е подготовка за Сиянието. Той като стане Старец, Сиянието ще се всели в Него и то ще озарява, както… То Сиянието си работи, както в Мелхиседек, в Тот и в много Старци - многобройни Същества има на Сиянието. Те са над цивилизациите, Боре.
Цивилизацията знаеш ли какво е?! - Този свят, освен че е трагедия… Всички същества на ума са цивилизацията - провалената цивилизация. Всички същества на Духа са освобождение от всичко това, което се нарича “цивилизация”.
Т.е. в момента Христос се подготвя за 25-тия Старец с неща, които са отвъд Голгота…
Той ще преживее друго тайно изпитание в друго тайно Трето пришествие, което ще направи скок в Сиянието. Това си е Негово изпитание - за Старци, само за Старци, на дълбоко ниво.
Това ли е периода, за който Йоан говори в Апокалипсиса? Това ли е ключовия момент, в който Христос ще мине през това изпитание?
Той е длъжен да мине, защото ти не можеш да бъдеш Старец на Древността… Той сега е Син и това е в преход. Сега е чист Дух, което е… и етерната светлина, но има дълбоки нива… Развитието е безконечно, казвал съм ти.
И не говорим за тези времена, в които сега имаме някакво явяване. Говорим за далечни времена. И както го наричате във Ваши книги - за Шеста, Седма раса?
Да. И скрита раса, която е без изчисления. Злото, казва, не е проблем в света и никога не е било проблем в света (и Христос го дава в апокрифи). Злото е въпрос вътре в човека. Злото е подобрило повече хора, отколкото доброто и щастието. Ето защо е допуснато от Бога. Скрит разум работи там. Осъждаш ли го… Кажеш ли…
И сега тези земетресения.. Как чувам зикр, думите и зикр, словата в хвалене на Бога като намерят някое дете или някой изпод развалините.
Има такива. Особено в Сирия, да.
Такова вдъхновение… Самият Бог подава ръка там.
Да. Дълбоките истини пак не могат да се кажат за това земетресение, защото пак трябва да изтриваме, но ще ти кажа допустими… Първо, Бог е абсолютно навсякъде. Както може да спре войната, когато си поиска. Бог движи земетресението. Бог изпраща помощите. Даже Гърция, която почти беше на война с … сега изпраща… от много държави. Но кое е скритото? - Забележи, сега ще ти загатна нещо, няма да навлизам… другия път за кармата ще кажем и защо има война въобще, защо е невежество войната. Хората на ума. Те имат зло в себе си и … Както и да е. Значи, Нищото при това земетресение разрушава материята, разрушава страданието. Оцелелите остават, за да страдат. Не са страдали достатъчно. Не са разбрали Истината. Тях ги наричат “оцелели”. Някои от онези са влезли в застой. Нищото ги разрушава. Други са завършили кармата си, няма за какво да живеят, да продължи по-тежка карма. Виж, как Нищото и Бог, как всичко е за добро. Кой да бъде открит… Ако забеляза, един блок пада, съседните си стоят. Страшни изчисления.
Учителят казва: “Наистина, за хората най-трудно е да разберат, че всичко е за добро”. Учителят го казва. Вярваш - не вярваш, пак е за добро.
В тази ситуация с тези земетресения се възпламени милосърдието у хората и много други притихнали добродетели, бих ги казал, и състрадание, и милосърдие, но хората пак остават на повърхността на въпросите, питайки: “Попитайте Елеазар в България ще има ли такова земетресение”. Ето, питам.
Първо, земетресението се е случило с почти целия свят, защото това са хората на ума. По-голямо земетресение от ума няма, и от невежеството. Искат друго и физическото?! - То това е реалното, дълбокото земетресение. Ако се освободиш от ума си…
Себепознанието, Боре, на по-ниската степен е да познаеш Душата си. Оттук започва истинското развитие. После познаване на Духа. После Сиянието е страшна работа. Някой път, ако трябва…
Казах ти, че злото е подобрило повече хора, отколкото доброто и щастието. Огромно невежество е щастието, но да го оставим.
Злото е особена Божия ръка, която е служител на Всемогъщия. Доброто е друга негова ръка.
Истината не е в красивите думи, казва Прастарецът, Истината е в изразяването на Истината и на Тишината. Тук даже малко Дзен има.
Съществува една бяла чистота, казва, която и Боговете не са я виждали. Става въпрос за Прасиянието, Мистерията на Абсолюта. Тя е толкова ослепителна, че и най-чистият диамант ще се разруши, ако я види. Диамантът, който има твърдост не 10% - Учителят казва, че има над 100%.
- Незнайният не иска да Го разбереш, Той иска да Го търсиш.
- Незнайното винаги ще бъде скъпо, защото то никога не се изчерпва. Не можеш да го хванеш с понятия. Умът иска всичко с понятия. Иска приказка с край.
- В Мистерията расте само неизразимото. Всичко друго умира, защото не съществува.
- В Мистерията Мъдростта не се изразява, тя се пие от Източника.
- Сиянието пие незнайното.
- Мистерията е за тези, които са избрали великата и бездънна Непознаваемост.
- Името на Абсолюта е “Велика Непостижимост”.
Към Бога има път, има проход. Kъм Абсолюта няма - Той, ако те повика.
В Мистерията никой никога нищо не постига, защото самата Мистерия е избрала непостижимостта. Всички тези умствени, който търсят постижения в живота… оттук започва тяхната т…, амбиции.
Мистерията е Древността, от която са слезли нещата в Бездната, в Безкрая. Ние сме древна част от тази Върховна Мистерия. Това е мястото на Великата Несъздаденост - нашата древна свобода. Тази Мистерия никога не е спадала към древните цивилизации. Цивилизацията на Боговете е нисша работа в сравнение с това, което ти казвам. Тя само ги е подкрепяла.
Мистериозният човек няма нито човешка природа, нито духовна природа, нито Божествена природа. Човекът-Мистерия е най-великото творение, но като несътворение. Това велико творение е непроявено. Това Същество-Мистерия живее в тотална Любов, в дълбините си, които сияят. Няма нужда от светове. Няма нужда от висши светове. Какви писания?! Тази Любов е несподелим свят. Ако можеше да се сподели, тя щеше да умре, но тя не може да се сподели. Ето защо тя е мистерия. Това е Върховния Зов. Тук Абсолютът е дълбината на всички дълбини. Абсолютът е дал част от дълбините си на Бога, но Той Самият навътре е едно велико необятно несъществуване.
Бог е Единицата, Абсолютът е Нулата. От Единицата нататък започва Началото. В Нулата няма начало - тотално безначалие. Никога е нямало начало, но трябва да има някакво начало за хората, за осъзнаването, за да може след време чрез това начало да отидат там, където няма начало - в океан без брегове.
В Нулата няма и двойственост дори....?
И в Единицата няма - единство, да.
Океан без брегове. Тук само човекът на Истината може да оцелее в тези дълбини. Човекът на вярата умира от всякаква гледна точка и ако такъв човек слезе в Мрака (понеже той е Истина, говорим за човека на Мистерията), тази Истина чертае в Мрака сияйни дълбини. Забележи за какво говорим. Значи, “сияйни дълбини”. Голгота е етерна светлина, тук говорим за нещо по-дълбоко.
Ако направя едно перифразиране, че целта на Ученика, на истинската Душа, на истинския търсещ Дух, е да се превърне в устремена Единица, Единица, която да е като стрела и нейната цел да бъде тази Нула, в мига, в който тази стрела навлезе в този център, означава че…
Само едно докосване, ако Бог те е избрал като Душа - свърши! Означава, че вече е решено. На вътрешен план е решено, другото е последствие.
Но означава и изчезване също?
Да, да.
Нулата ще погълне Единицата.
Да. Обаче те и комунистите искат да изчезне света, и Хитлер, само че като празнота - погрешен метод. Не са разбрали Нищото. Убиваш врага - няма враг. Това ли е изчезване?! - Напротив, той ще се яви…
Това изчезване, за което Вие говорите и когато говорите за Нищото като Великата пълнота, всъщност тази Нула… не ми е удобно да питам какво е…
Това е изначалното пра-състояние, което няма нужда от несътвореност, няма нужда и от сътвореност. Много видове изчезване има. Това е Върховно, което е почти необяснимо, но има и смешно изчезване. Ще ти кажа една шега. Сега се сетих. Нашите учени създали изкуствен разум и той си взел багажа и избягал от България. Какво да прави?! Не са го програмирали, Боре - той трябва да изчезне от Вселената.
Любов, която не те води към несътвореност, към безпределност и Мистерия, нещо й липсва. Да любиш човека, значи да му отнемеш сътвореността и да го наситиш с Бог и дълбини. Това е Велика Любов и ако тя е в тебе и ти ще процъфтяваш и в Хаоса, и в Светлината, и в Мрака. Ще обясня. За Мистерията и Светлината е Хаос. Страшен Прастарец! Прастарците са… Какво да ти кажа?! - Светлината е Хаос. Това е голямо було. Суфите го знаят. Да се спасиш от Тъмнината е по-лесно. Светлината… То е все едно да се спасиш от светлите си мисли (положителните мисли) и да влезеш в сияещите. Както и да е.
Тази мистична Любов унищожава света тотално.
Когато Мистерията говори Тя увеличава Своята незнайност. И Боян Мага е казвал подобни неща.
Не можеш да изговориш дълбинно даже Съкровеното. Да не говорим за Мистерията. Тук само Сърцето е потайно способно да го улови. То вижда и най-скрития трепет, понеже е родено от трепета на Любовта и пак не може да го изрази. Какво да кажем за Божественото, за Абсолютното. Най-дълбокият човек в твоя живот е този, който те обича неизречено.
За Дълбините няма думи - там говори Безмълвието.
Изначалното писание за Бога е неписано. Библията е някаква частица, мъничка… Нямало е нужда от слова, но след Падението нещо е трябвало да слезе. Най-дълбокото писание обаче си остава в Акаша.
Мистерията се храни с дълбинни истини - не с писания, не с религия - с дълбинни сияещи излъчвания. Това са неща за мистици, Боре.
Нещо ще ти кажа за мистика към края. Мистикът това е великото завръщане в изначалното състояние и себепознание, в което не се познаваш, защото виждаш, че нямаш граници. Така мистикът става по-дълбок от себепознанието. Има мистици и мистици. Мистикът разрушава всички светове в себе си, и сътворени, и несътворени, и се завръща в Нищото - неизреченото място. Мистикът е роден преди да е имал дихание. Мистикът е преживял изумителността в Неизразимото и затова той носи нещо от Мистерията. Мистикът е Дух без свят в себе си. Той е чисто виждане. Дето почукали на вратата на Баязид: “Тука ли е Баязид? - Няма го Баязид. Зад наметалото ми има само Бог”. Изчезнал - красота. Страшен суфи.
Мистикът е скрил себе си от сътворението. Той се е завърнал в своята изначалност.
Нищото обича мистика, защото е негов Баща. Степените на Нищото говорят.
Има мистици, пред които и древният Дух на изумлението се учудва. Мистици, които степента чистота са я надраснали отдавна. Тя за тях не е важна. Надраснали са и Любовта.
Мистикът и Нищото се срещат само в Изначалието - Прапроизхода. Мистикът се стреми не към живота, а към своята изначалност. Живота не го интересува, смъртта - хич. Върховното Нищо, Прапроизхода - това го вълнува.
Мистикът в тялото си е смирен, а в Духа си е извисен.
Мистиците са пазителите на Изначалието. Те винаги са били пътят към Дълбините.
Мистикът е избрал живот в Древния, а не живот, който се ражда и умира.
Мистикът изчезва в своя Учител, а не в неговото учение. Той знае, че учението е хубаво нещо. Приятно е, да. Не е това - Учителят е важен. Учителят е изворът, а учението е последствието.
Който е дал сърцето си на правилното място, придобива Сърцето си, сиянието си.
Щом си умрял за Бога и Бог умира за теб. Това е оживяване в Дух и Истина. Нашето Сърце е по-древно от Безкрая. Забележи какво казва… Нашата сърцевина като искра. “Нашето Сърце е по-древно от безкрая” - това само Старците могат да го кажат, и Прастарци.
Нашето Сърце познава Мистерията. То е част от Мистерията. То е ключът за Завръщането. То е Любовта. То е Царството Божие.
“Що е Любовта? - казва той - Любовта е даване на Бог”. Да дадеш Бог на другия.
Това е, Боре.
Много благодаря за тези изключително дълбоки и оживяващи слова! Благодаря!
Да. И аз.
