Търси

Елеазар Хараш: Богомилството е идея на Всемирното Бяло Братство

Още по темата ...
Граал

Проф.Дамян Попхристов: В замъка Монсегюр е станало съхраняването на богомилското познание в т.нар. Граал - чрез енергиен код (ВИДЕО)

Виж повече
свобода

Който греши по отношение на Истината, губи своята свобода. Защо дойде робството?

Виж повече
Спас Мавров

Спас Мавров: Времето, в което навлизаме е посочено от Йоан с 3 кода в Откровението (ВИДЕО+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Виж повече
12.04.2021 г.
5491
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
На днешната дата през 928 г. в подземието на църквата "Св. Параскева" в царския манастир в Преслав, тогава столица на България, най-малкият син на Цар Симеон - Боян Мага слага началото на Богомилското Учение. В тази връзка публикуваме избрани акценти за богомилите и възраждането на автентичното чисто Християнство, от лекции на Елеазар Хараш:

Богомилството е идея на Всемирното Бяло Братство. То показва величието на духовността пред падението на умствеността и религиите – това е превъзходството на чистата духовност. Богомилството, това е разпространената сила на духовния свят, на духовното, реалното човечество.

Учението на богомилите е окултна тайна. То е скрито от погледа и на света, и на църквата. Много книги са писани и се пишат, но богомилските тайни остават, остават скрити. Това са вътрешни тайни, това е култура от по-висши измерения, по-висша от всички църкви и от света.

Поп Богомил казва: Човекът трябва да наблегне на прякото си и чисто отношение към Бога. Всеки човек е длъжен да устрои сам своите отношения с Бога. Ние не се нуждаем от църкви, идоли, статуи, икони и позлатени свещници, нито от сребро и жалки дълги одеяния. Ние се нуждаем от неизменна любов към Бога.


Отношенията с Бога са лично и свободно дело. Никой не може да устрои на друг човек отношенията му с Бога.


Богомилите са намерили ключа, който отключва правилно вратата на смъртта. И понеже смъртта е ограбила нещо от съзнанието на човека, нещо от целостта му, то на кладата богомилите си го връщат – те тайно ограбват смъртта. И това е една от богомилските тайни – да ограбиш смъртта, да ограбиш злото.
Смъртта се пронизва само с чиста духовна любов, която отваря прохода към Бога и затова те са богомили, сиреч „мили на Бога“.

Богомилите осъзнали, че с чиста духовна любов те преминават от смърт в живот и затова те приели смъртта с охота, с радост, и минавайки правилно през тази врата, смъртта, те образували новото човечество. Те не минали от смърт в живот, а минали от смърт в Бога.

Богомилите са единни с Бога и с Любовта, а не с религията и с църквите. Богомилството е духовна и Божия Любов, казано по друг начин – Божия Милост е слязла сред хората, но тази Любов се срещна със стария и голям застой, и (става въпрос за света и църквите) те отрекоха богомилската истина, зад която стои Бог. И поп Богомил казва: Свещениците не са християни, нито са синове Божии. И казва: Бог като Велика Любов искаше да спаси църквата от самата нея, от големия застой, но сам Той, Самия Бог не беше приет и затова църквата умря вътрешно. Най-лошо е да умреш вътрешно, външното е нищо.

Богомилите казват: Ние признаваме само Любовта като чисто, свещено писание. И казва поп Богомил: Не видях в църквата път, а умирание, и видях и живях в тази църковна пустиня. И много блага се даваха, и благата ме отблъснаха, защото видях и бедни да дават на големите чревоугодници, и очите ми се нажалиха. И казва още поп Богомил: Църквата е стара, стара змия, но змия без клада, без благословение, защото кладата е светилище за избраните и тя е смърт за змията.

Поп Богомил казва: 
Казва: Вярвай в Безкрайния Бог, а не в мъртвата църква. Църквата е падение от духовния свят в религиозния. Падението на църквата е в това, че тя не се е подчинила на Бога и затова е влязла в ръцете на дявола. Бог е позволил на дявола да завладее църквата, за да може тя някога да изстрада отделянето си от Бога, така казва поп Богомил. И казва: Целият този свещен строй (става въпрос за йерархиите в църквата) е една голяма измислица. И казва поп Богомил: Не е ли странно, когато свещеният дявол кади с тамян и аромати, и иска да изпъди дявола?! А ако свещеникът беше ангел, щеше ли да му трябва тамян?

Религията не е любов, религията е една упорита, огромна суета. Религията е лицемерна, а Любовта е съкровена. Любовта е изпълнителката на Божието дело. Нито свещеникът, нито християнинът говорят езика на Бога, защото този светъл език не е съставен от думи, а от Божието присъствие. И видях, че в църквата израства дявола, а не нашия Бог и разбрах, че който вярва в църквата, вярва в слепотата. В църквата и олтарът е заблуждение, защото не олтарът е олтар, а чистото сърце е олтар. А който няма това сърце, къде е тогава олтарът му? Той няма олтар!

Защо църквата е слязла в религията? Отговаря: Защото не се чувства добре в Бога. Дяволът прави само това зло, което му е позволено – казва поп Богомил. Но църквата прави и това зло, което е непозволено. Значи, както виждате, дяволът се съобразява с Бога и каквото му каже Бог; оттатък няма съобразяване. Щом търсиш спасението, знай: когато Бог се всели в тебе, ти ще бъдеш спасен. Да те ръководи църквата, това означава Бог да те е изоставил. Няма тайнство в църквата, тайнството е в Любовта и в истинското развитие. Що е кръст? – Душа, разпъната върху тялото, това е кръстът. Щом тук си с Бога, и в отвъдния свят ще бъдеш с Бога. Истинският човек си създава път извън църквата и света. Той сам си е направление към Бога. Ти можеш само да споделяш вярата си с другите, но да налагаш вярата си на другите, това означава да убиваш вярата. Вярата само можеш да я споделиш, но не можеш да я налагаш.

Никакви ритуали не могат да заменят любовта към Бога. Тука само се сещам и ще ви кажа, че много хора смятат, че с добротата могат да угодят на Бога. Само ще кажа: добротата никога не може да замени Любовта, никога!
Туй причастие е другата измислица и църковна заблуда. Та нима този външен хляб и това безумно вино са части от пречистото, несътворено тяло на Христос? И казва: О, колко е невежа църквата! Църквата се храни и досега с външния мъртъв хляб, с външното мъртво разбиране за нещата.

Всеки, който вярва, че има само един Бог, той всякога е неспособен и на най-малкото зло.
Поп Богомил беше същество на Любовта и настойчивостта. Чрез него, чрез Боян и богомилите Бог искаше да подаде ръка на църквата, която не разбра подадената ръка. Църквата изпита най-големия си страх от устремените богомили в Истината. За да не се изобличи тяхното мъртво лъжеучение, от там беше големият страх и голямото горене на всичко богомилско.

Елеазар Хараш

Препоръчани книги:

Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12