Търси

Елеазар Хараш: Без разпятието упадъкът на света щеше да бъде страшен!

Още по темата ...
Голгота

Елеазар: Голгота има Космически обсег на действие. Тук се пося семето на една нова Вселена

Виж повече
Eleazar

Елеазар: Бог не гледа твоето богословие, а твоята Любов, твоето сърце (ВИДЕО)

Виж повече
Христос

Елеазар: Христос символизира правилния свободен избор

Виж повече
21.04.2022 г.
2649
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Чрез предаността се излиза от Дървото за познаване на доброто и злото. Преданият ученик има дълбоко разбиране, той знае, че навлиза в тесния път. Учителят казва: Пътят на спасението може да бъде разбран само когато се разбере дълбокия смисъл на страданието.

Предаността е пряко свързана с разпятието. Разпятието е космически образ, една от най-дълбоките окултни идеи в битието. Тази идея обхваща цялата вселена и всички светове. Тя е идеята Отец. Това означава, че чрез метода на разпятието Отец обхваща и прониква навсякъде. Предаността е един от пътищата, по които може да бъде познат Бог. Чрез предаността ученикът ще се освободи от всички фалшиви желания. Това е така, защото чрез предаността се организират духовните тела. Който се жертва за Истината, побеждава злото без борба. Това означава, че за да станеш господар на живота си, трябва да станеш жертва, трябва да се самоопределиш. 

Разпятието на кръста е велик Божи замисъл, защото то е чисто завръщане в Отец. Това е методът на завръщането. Кладите също са били измислени и допуснати от Бога, Негов велик замисъл.

Разпятието е завръщане в сърцето на Бога. Нима Бог трябва да сложи на кръста Пилат, папата или Хитлер, или някой вярващ, или някой свещеник? Не! Бог не прави грешка, защото Голгота е само за Синове, които са възлюбени - избрани от Бога.

Без разпятието упадъкът на света щеше да бъде страшен, а сега той е само нещо лошо, просто нещо лошо. Но Бог, както винаги, никога не греши. Той даде на човека и човечеството възраждането.

Христос стана безсмъртен, защото успя да проникне в Голгота, а щом проникнеш в нещо, ти можеш да го владееш; ако не можеш да го проникнеш, то те владее, но ако ти можеш да го проникеш, ти го овладяваш, ти го обхващаш.

„Светлината проникна в тъмнината, но тъмнината не я обвзе“.

Що се отнася до Бога, Той е абсолютно непознаваем, но ако реши, може да стане достъпен и Той често го прави със своите избрани.

Юда и разпятието, това не е земен въпрос, не е за земни хора, това е небесен въпрос, духовен въпрос и затова той е труден за земните съзнания, заровените съзнания. А всяко разпятие дава огромен подем. Това е часът на подема, на великия възход: голям развой на човека, включително и на човечеството, тези, които са пробудени. Това е древен метод на възхода.

Юда е бил едно с Бога и едно с Христос от хиляди години. От хиляди години Юда държи на това единство и му остава верен докрай. Това е стар посветен от древността - още от школите на Атлантида и Египет. Той отдавна е приключил със света. Посвещението само по себе си при него, още в миналото означава, въобще посвещението означава края на света – това е краят на света.

Да осъждаш Юда, това означава да осъждаш замисъла на Бога. Капитална грешка! Не обикновена, а капитална грешка! Всеки осъдител (Бог е предупредил в библията – „не съдете!“), всеки осъдител ще получи своя застой, своето връщане назад. Човек, който осъжда нещата, той умъртвява нещо в себе си.

Юда излезе от миналото и се върна в Древността, която е наречена в Писанието „Аз Съм Съществуващият“. Юда се е отделил от Висшето си Аз и е влязъл във Великото Аз – в Аза на Бога. Но Юда е бил приет; той е бил подготвен и е бил приет. Той е бил призован да влезе в Тайната на Бога, защото в миналите си животи много пъти е умирал за Бога, но не е бил приет. Бил е посветен, влязъл е в духовното Царство, но не в Божието Царство. На Юда е била оказана огромна чест, но Юда е гностик, а не евангелист, а това означава, че Христос има с Юда съвсем други отношения, за разлика от неговите ученици – съвсем други разговори, насаме. И библията потвърждава, че те често са се виждали насаме. Съвсем други разговори означава съвсем други разкрития, много по-дълбоки от бедните евангелия.

Предателството е една скрита истина от земното мислене, от света и от цялото човечество. Тука само ще добавя, че дори и ясната Истина е нещо скрито за земното бедно мислене. Това предателство е мистерия, то е мистично, то е скрито от хората, скрито от света. То не е за хора, то не е за религиозни – то е за посветени, то е за мистици и затова хората не разбират този въпрос, както не разбират и кладите като велика привилегия за завръщане в Единствения Бог, понеже не им е дадено.

Мисията на Юда е тайна, тя не е за християни и не е за хора – това е окултна мисия.

Предателството на Юда е акт на велика, страшна тайна и абсолютна вяра, такава, която имаше на кладите. А Юда е любимият ученик и същевременно гностик. Гностик означава притежател на чистото несмесено знание, защото там Духът е влязъл; умът е напълно отстранен – Духът е влязъл.

Юда каза на Христос (в Писанието):

Аз знам кой си и откъде си дошъл. Ти си от безсмъртната обител, а аз съм недостоен да произнеса Името на Този, Който те е изпратил.

Голямо познание и голямо смирение!

Отговорът на Христос:

Отдели се от останалите, аз ще ти открия тайни на моето царство. Ти ще можеш да ги постигнеш.

(Няма такива разговори с другите ученици). Ти ще можеш да ги постигнеш, но заради това много трябва да претърпиш, много трябва да понесеш.

Христос наистина е обичал Юда, защото знаел, че Юда го разбира и го познава. Земните хора не могат да разберат връзката между Юда и Христос, а тя е просто древна връзка, а не току-що създадена. Това е древно доверие, то никога не се създава за едно, за две или за пет прераждания. Това е древно доверие. 

Защо Юда и Христос се разделят с целувка и прегръдка, а е можело просто да си обърнат гръб? Нали Юда е уж предател? Ще обясня: изпълнено е великото дело на Бога – и двамата насаме знаят това. И те се прегръщат със старото си приятелство, с древното си доверие, с братска целувка между велики посветени. Тази прегръдка символизира тяхната вечна и същевременно скрита близост, скрита от погледа на земните хора. Това е среща на Велик Учител и избран Ученик от древността.

В света има много съвършени Учители, но истинските ученици са рядкост. Юда е бил истински ученик.  Това предателство е било замисъл на Божията воля и е било вътре в Божиите ръце. Сам Бог го ръководи чрез Христос и Юда за Своите много дълбоки цели. А Той, Абсолютно Съществуващият и Премъдрият винаги знае какво прави и това е нещо безусловно. Преди всичко това предателство е воля на Бога, а после то става воля на Христос и воля на Юда.

И казано е в Матея:

„И приближи се Юда до Иисуса и рече: - Радвай се, Рави! - и го целуна“.

Защо Юда каза точно тези думи в библията? – Много просто, тук той изразява това, което Христос е искал. Тук Юда изразява Неговата повеля, един вид казано: - Рави (Учителю), изпълнено е според както е твоята воля и Тайната воля на нашия Бог. И разбира се – радвай се, защото това е Неговата воля, волята на Бог Отец. Няма по-голяма радост, да изпълниш тази тайна задача. Това са чудни думи, точни думи. Така могат да общуват и да се разделят само древни приятели.

Христос много внимателно е планирал своята кръстна смърт, защото Той я знае предварително: съвместно с Юда и съвместно с волята на своя Отец, а предателството е само необходимост. Юда е бил също много необходим за Божия план. Тази целувка за учениците на Христос е някак си неудобна, несъвместима. Те нямат гносис, нямат откровение от Бога и за тях тя е някак си неразбираема. Така е, за тях е така – дори и Йоан я изключва от своето описание в евангелието си, той я избягва. 

Трагичната фигура на Юда е лицето му пред света. Така трябва да изглежда и в известен смисъл, така е. Но зад тази фигура е скрита изключителна любов, изключително голямо благородство. Това е лицето му пред Бога – не пред света – това е тайното му лице пред Бога. Така трябва да бъде: светът трябва да вижда едно, а насаме пред Бога е друго.

На въпросът на Юда: Рави (обръща се към Христос), кажи ми за Тайната на Голгота! (в апокриф) Христос му казва: В страданието на Голгота, приятелю, е скрит вътрешният Храм на битието. А Голгота – това е позволението да Го видиш. Това е Голгота, позволение да видиш Великия вътрешен Храм и Самия Бог.

И сам Юда казва: Аз тръгнах натам, където е тъмнината, за да осветя Бог в себе си.

Юда е старо същество на Истината и Любовта. Разбира се, както казах, неразбран от хората, но това е без значение. Но пък нито един посветен, никога, по всяко време, не е държал да бъде разбран от хората, той въобще няма такава идея, всеки посветен – да бъде разбран от хората или от обществото. Той държи единствено на Бога и живее за Бога; какво казват хората е без значение.

Никога не е лесно да разбереш посветен като Юда, такова дълбоко, древно същество. Същество с такава огромна любов не можеш да разбереш лесно; даже ако ти е позволено, не може да разбереш лесно този въпрос. Сам Христос е споделил с Юда много свои съкровени тайни – не духовни, съкровени тайни, а това е мярка за велико доверие. Такова доверие, както казах, не се изработва само за няколко прераждания. Ще обясня: да имаш хора, които са ти много близки и да споделяш с тях някои дълбоки неща, това са много различни неща (става въпрос да споделяш съкровени неща). Да са ти близки е едно, а да споделяш съкровени неща е друго. А в евангелието на Юда се казва, че Христос и Юда често се отделяли на уединени разговори.

Юда е тайно свързан с Христос и Неговото предназначение, за да може Христос да се реализира като велик, безсмъртен Дух, докато физическото тяло, то си е временна работа. Юда е избран, защото е можел да разбере истинската роля и тайния чист път на Христос. Той е осъзнал, че разпятието е свързано с настоящето и бъдещото човечество. И той е видял в себе си скритата Божия сила, чрез която да понесе тайната и тежестта на това мистично предателство. И в тази тежка участ той е видял в себе си Божията сила и разбрал, че ще понесе.

Юда знаеше, че това предателство е тясно свързано с бъдещото спасение на човечеството и тука и Юда, и Христос правят огромна, изкупителна жертва. Тука и двамата се самоотричат по своему, за да услужат на величествената Истина, която е Отец. Всичко тук е заради Него, заради Бога и те са напълно осъзнати, и се прегръщат като братя. Изключителна прегръдка на две мистични същества, между които стои Самият Бог. И освен това и Бог в тях Се Прегръща, но това остава съвсем скрито. Тука двама велики посветени се жертват за великия замисъл на Бога и за Неговата истина, защото тази Истина за тях е всичко; не нещо донякъде – за тях тя е всичко.

Тези две велики и древни същества, действащи пред лицето на своя Отец, на Когото служат с цялата си любов, разбират, че това е грандиозен момент в окултната история. И тази мистична целувка, която е древното братство между тях, която още един път запечатва древното доверие завинаги и в други светове. Защото любовта им към живия Отец е безусловна, пък и затова те са избрани. Колко велико, колко ясно и колко е неразбрано това събитие и това евангелие, гностично евангелие. Но както казах, това е тайно евангелие, това е Гносис.

Христос е знаел за разпятието и наближаващия час, който е друго чудно събитие – завръщане в Извора, завръщане в своя Отец. Няма по-голяма красота от това, да знаеш откъде си излязъл и къде се завръщаш, и то напълно осъзнато. Не да питаш откъде си и къде отиваш, а да знаеш, да знаеш истински, несмесено, гностично, откъде си излязъл и къде се връщаш. И Христос казва в библията: Истина ви казвам, че един от вас ще ме предаде. Това е и определеното събитие от Отец. И то трябва да се случи, но учениците се опечалили. Това говори за тяхното неразбиране. Те нямат откровение и поради това не знаят дълбокият замисъл на Бога.

Те не знаят и друго: че всеки замисъл на Бога е винаги най-доброто събитие. Всеки замисъл, каквото и да се случва, това е винаги най-доброто събитие. Христос по време тайната вечеря, в един момент посочва кой ще го предаде. Разбира се че Той знае, нали те дълго са обмисляли с Юда това. А учениците на Христос не предприемат никакви мерки срещу Юда, защото не им е позволено, защото Отец си има Своя воля и Той е преградата.

Учениците на Христос разбрали кой е предателят и просто се съгласили. Ще обясня: те нямат избор, избора им е отнет, защото тук действа мощният невидим свят на Самия Бог, Самият Отец. Казвам: когато действа Отец, никой нищо не може да измени, защото тези дълбоки, окултни знания са били скрити в апокрифите. Те не са били за народа. Този въпрос дори и сега не е за народа и за света, хората все още не са подготвени. Освен това Христос е нямал нужда от дълъг живот, за да проповядва, защото реалното обучение на хората е винаги отвътре, но когато се пречистят.

Реалното обучение е отвътре! Христос обучава отвътре, а пък ако ти не си годен за развитие, все едно е дали Христос стои до тебе – може да се блъскаш в Него и да изоставаш. Подобно, както Учителят казва за своите ученици на Рила: 30-40 години вървят след мене, нищо не са разбрали. Питат го, блъскат се в Него, какви ли не въпроси и т.н. Не е мярка да си до физическия Учител: има благословение, но не е мярка, това е разликата.

Да отиде Христос на кръста, това не е никакъв проблем. Христос е Дух, а това е пълна осъзнатост, че тялото е илюзия. Тялото е дреха, която се изоставя лесно. Това лесно го правят даже и делфините. Тялото се изоставя лесно, тука няма мрачно събитие, няма никакво зло, а замисъл на Отец, замисъл на свободата. А Юда само е съдействал на чистата същност на Христос да излезе, да се отдели и да се освободи. От Божествена гледна точка тука няма никакво зло, а чисто освобождение, без примеси.

И така, животът си има свои дълбоки окултни гледни точки, които никога не зависят от мнението на хората и света. Юда беше избран да влезе в тайнството на Самия Бог, това е изключителен преход от чистота и духовност в Божественост. Забележете – преход! Може дълго време да си чист и да не си избран за духовността; дълго време може да си останеш чист – не иска Бог, има дълбоки причини, ако трябва друг път ще ги обясня. Може дълго време да си чист, да влезеш в духовността, но да не влезеш в Божествеността – всичко това си има много дълбоки причини.

Юда имаше голяма чистота, а тя означаваше едно: възприемчивост. Но тази чистота все още не познаваше неведомостта на окултната дълбина. Но тази чистота беше извикана, беше призована, защото без тази окултна дълбина, тази чистота щеше да си остане несъвършена. Както е например при ангелите: има чистота, но има много голямо несъвършенство.

За Юда е била разнесена идеята за самоубийство от висшия свят и това е било специално за народа, за земните хора, за обществото, за смъртните, за човечеството, защото те просто трябва да знаят, че всяко предателство се наказва. На тях това им стига, няма нужда да знаят истината – Истината не е за тях. Те нито са подготвени, нито са избрани – те трябва да знаят, че предателството се наказва. А другото предателство, тайната му, мистичното, то въобще не е за тях.

Всяко предателство е свързано с разрушителни сили, но тука при Юда случаят е съвсем друг. Юда е бил подготвен, защото при любов към Бога и Неговия замисъл, в него тайно се е вляла Божията енергия. Юда е бил възкресен и се освобождава от човечеството, и се завръща в Царството Божие; не в духовното царство – в Царството Божие, защото тази енергия, Божията енергия, която му е била дадена насаме, тя отстранява разрушението. Тя отстранява всичко разрушително, както е било и на самите клади – дава се допълнителна енергия, която е отстранител на разрушението.
За земните хора то си остава предателство – така трябва да е, те мислят дотук. За посветените това е друго – това е любов към Бога. Ако Юда беше извършил предателството по свое желание, той нямаше да издържи на тази разяждаща енергия, тя щеше да го съкруши. Той нямаше да издържи на това енергийно разрушение и нямаше да може да черпи сила и увереност отвътре. Но той не беше земен човек, а както казах, беше избран.

Минало е много време оттогава и Христос е влязъл в историята като Син на Бога, давайки на хората ново мислене и нова мъдрост за една още по-голяма любов към Бога. И тука Христос е възхваляван, а за Юда е останало презрението, поради бедното и влачещо се земно мислене. Юда е наистина едно велико същество, неразбрано и от света, и от човечеството, и дори от учениците на Христос. Защо? – Защото Бог го е скрил в своята Тайна, както и много други неща.

Из лекции на Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Спонсори на Портал 12