Търси

Елеазар: Суфи е този, който е изчезнал за себе си и е жив за Истината

12.10.2017 г.
1861
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Суфизмът не е философия, не е разсъждения. Той е чисто живеене в Бога. Суфизмът, без да е наука, е по-научен от нея, защото той постига реалността.

Суфизмът – това е мистично знание за Бога, знание за близостта с Бога. Суфизмът предшества религията, той освен това е извън историята; историята е нещо ограничено. Идеята на суфизма е универсална, защото тя е велика Любов и цялостна отдаденост на Бога. Суфизмът е път към Божията реалност. Пробуждащата сила за движението към тази реалност, е Любовта, а средството за придобиването е целеустремеността.

Най-дълбоката практика на суфизма е в това движение към Истината, към Бога, с помощта на Любовта и предаността. Според суфизма, човек трябва да се излекува от своите болезнени мислителни процеси. Пътят към това е зикр, т.е. постоянното мислене за Бога. И така човекът започва постепенно да възприема Истината такава, каквато е; не каквато е натрапена, а такава, каквато е.

Суфите казват: Дръж хляба по-далече от мишките. Преведено: Дръж суфизма по-далече от учените хора.
Суфизмът не се опира на книгите, а на Любовта. В суфизма Любовта е водачът на кервана.
Има само Бог и това е целият суфизъм. Бог е същността на всички неща. Суфизмът е същността на всички религии.
В суфизмът се казва, че ако направиш две крачки към Бога, Бог ще тича към тебе. Ако направиш две крачки към Бога, искрено, Бог ще тича към тебе.

Суфизмът, това е универсалният дух, съкровеното в нещата, душата на всяка религия.
Суфизмът, това означава, че Бог ни подбужда да умрем за себе си и да живеем в Него, да живеем вътре в Него.
Суфизмът е състояние, при което изчезва всичко човешко.
Суфизъм означава, че душата ви желае толкова много Бога, че отстранява всички други желания.
Суфизмът е живот в състоянието на Бога. Величието на суфизма е в таслим (преди време говорихме), таслим, т.е. смирението. Ще обясня: величието не е в това, да бъдеш голям, според суфизма, а да бъдеш нищожен. Но да бъдеш нищожен е много мъдро умение, то не е просто така; това е мъдро умение, това е велико смирение, където се ражда Бог.
Суфизмът е жажда за постижение на дълбоките тайни, скрити в Бога, не във вселената; скрити в Бога. Не в природата, не в космоса – вътре в Самия Бог. В края на суфизма е състоянието фана – изчезването в Бога, след което следва вечният живот.

Суфи е този, който е изчезнал за себе си и е жив за Истината. Т.е. той се е изплъзнал от човешките склонности и реално е придобил Бога отвътре.

Суфи е този, чиято душа е в тялото му, чиято душа е вътре в тялото му.

Един суфи казва: Аз не търся добри хора. Аз търся безумци. Аз търся безумно влюбените в Бога, безумно отдадените, и това са суфите.

За обикновените хора са създадени заповедите, а за суфи е създадена Любовта.

Суфи не търси святост. Забележете, не си губи времето със святост. Суфи търси Бога и Го намира – нещо по-дълбоко, по-конкретно и по-точно. Ще обясня: светецът следва определени закони и правила, и живее по тях. Суфи не приема никакви закони и правила, а само Любовта към Бога.

Суфи вижда океана чрез очите на Океана, а не чрез очите на капката, т.е. не чрез ума и логиката – те са капката.

Що е суфи? Суфи е този, който е изчезнал, който се е освободил от себе си.

Дали е болен или здрав, за суфи е все едно, защото той никога не отхвърля Бога. И при болест, и при здраве, на него му е безразлично, но той е насочен изцяло към Бога.

Суфи е този, който е постигнал сърцето си и поради това суфите са хора на тайното знание.

Смъртта е принудена да въведе суфи в мистичната свобода, тя няма избор.

Онзи, който е пречистен посредством Любов, е чист, а онзи, който е погълнат от Бога и е изоставил всичко друго, е суфи.

Суфи не пътешества в света. Той пътешества от себе си към Бога.

Суфи, това е състоянието на изчезналото Аз.

Злите мисли не са в състояние да понесат състоянието на суфи. Състоянието на суфи е любов към Бога.

Суфи не вижда в човека нито враг, нито приятел, а само Бог, действащия Бог.

Суфи се възхищава на противоположностите.

Суфи казва: Бог не е в някакви небеса. Той върви редом с мен.

Освен това, суфи не пие вода; суфи пие Любов – това е разликата.

Суфи е обкръжен от аромата на Истината.

Според суфи, човекът трябва да се подобри вътрешно, а не да чака добри външни условия.

Истинският суфи живее естествено в своята вечност. Дали е долу, или в другия свят, или в Бога, той все живее естествено в своята вечност.

Истинският суфи се наслаждава на света, забележете, повече от земните хора, защото той се наслаждава чрез Бога, чрез Божествената Любов.

Суфи са просто хора, хора на пътя. Тяхното ежедневие не е човешко. То се ръководи от Бога.

Суфи не търси отговор, защото отговор означава ограничение, даже ограбване.

Суфи е търсач на Същността.

Суфи царува, защото се е справил със своите скрити изкушения. Той се е справил с тях, със своите скрити изкушения.

Истинският суфи е пиян, защото той е същество, видяло своята същност. Той наистина е познал Любовта.

из лекция на Елеазар Хараш

Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12