Суфизмът не е философия, не е разсъждения. Той е чисто живеене в Бога. Суфизмът, без да е наука, е по-научен от нея, защото той постига реалността.
Суфизмът – това е мистично знание за Бога, знание за близостта с Бога. Суфизмът предшества религията, той освен това е извън историята; историята е нещо ограничено. Идеята на суфизма е универсална, защото тя е велика Любов и цялостна отдаденост на Бога. Суфизмът е път към Божията реалност. Пробуждащата сила за движението към тази реалност, е Любовта, а средството за придобиването е целеустремеността.
Най-дълбоката практика на суфизма е в това движение към Истината, към Бога, с помощта на Любовта и предаността. Според суфизма, човек трябва да се излекува от своите болезнени мислителни процеси. Пътят към това е зикр, т.е. постоянното мислене за Бога. И така човекът започва постепенно да възприема Истината такава, каквато е; не каквато е натрапена, а такава, каквато е.
Суфите казват: Дръж хляба по-далече от мишките. Преведено: Дръж суфизма по-далече от учените хора.
Суфизмът не се опира на книгите, а на Любовта. В суфизма Любовта е водачът на кервана.
Има само Бог и това е целият суфизъм. Бог е същността на всички неща. Суфизмът е същността на всички религии.
В суфизмът се казва, че ако направиш две крачки към Бога, Бог ще тича към тебе. Ако направиш две крачки към Бога, искрено, Бог ще тича към тебе.
Суфизмът, това е универсалният дух, съкровеното в нещата, душата на всяка религия.
Суфизмът, това означава, че Бог ни подбужда да умрем за себе си и да живеем в Него, да живеем вътре в Него.
Суфизмът е състояние, при което изчезва всичко човешко.
Суфизъм означава, че душата ви желае толкова много Бога, че отстранява всички други желания.
Суфизмът е живот в състоянието на Бога. Величието на суфизма е в таслим (преди време говорихме), таслим, т.е. смирението. Ще обясня: величието не е в това, да бъдеш голям, според суфизма, а да бъдеш нищожен. Но да бъдеш нищожен е много мъдро умение, то не е просто така; това е мъдро умение, това е велико смирение, където се ражда Бог.
Суфизмът е жажда за постижение на дълбоките тайни, скрити в Бога, не във вселената; скрити в Бога. Не в природата, не в космоса – вътре в Самия Бог. В края на суфизма е състоянието фана – изчезването в Бога, след което следва вечният живот.
Суфи е този, който е изчезнал за себе си и е жив за Истината. Т.е. той се е изплъзнал от човешките склонности и реално е придобил Бога отвътре.
Суфи е този, чиято душа е в тялото му, чиято душа е вътре в тялото му.
Един суфи казва: Аз не търся добри хора. Аз търся безумци. Аз търся безумно влюбените в Бога, безумно отдадените, и това са суфите.
За обикновените хора са създадени заповедите, а за суфи е създадена Любовта.
Суфи не търси святост. Забележете, не си губи времето със святост. Суфи търси Бога и Го намира – нещо по-дълбоко, по-конкретно и по-точно. Ще обясня: светецът следва определени закони и правила, и живее по тях. Суфи не приема никакви закони и правила, а само Любовта към Бога.
Суфи вижда океана чрез очите на Океана, а не чрез очите на капката, т.е. не чрез ума и логиката – те са капката.
Що е суфи? Суфи е този, който е изчезнал, който се е освободил от себе си.
Дали е болен или здрав, за суфи е все едно, защото той никога не отхвърля Бога. И при болест, и при здраве, на него му е безразлично, но той е насочен изцяло към Бога.
Суфи е този, който е постигнал сърцето си и поради това суфите са хора на тайното знание.
Смъртта е принудена да въведе суфи в мистичната свобода, тя няма избор.
Онзи, който е пречистен посредством Любов, е чист, а онзи, който е погълнат от Бога и е изоставил всичко друго, е суфи.
Суфи не пътешества в света. Той пътешества от себе си към Бога.
Суфи, това е състоянието на изчезналото Аз.
Злите мисли не са в състояние да понесат състоянието на суфи. Състоянието на суфи е любов към Бога.
Суфи не вижда в човека нито враг, нито приятел, а само Бог, действащия Бог.
Суфи се възхищава на противоположностите.
Суфи казва: Бог не е в някакви небеса. Той върви редом с мен.
Освен това, суфи не пие вода; суфи пие Любов – това е разликата.
Суфи е обкръжен от аромата на Истината.
Според суфи, човекът трябва да се подобри вътрешно, а не да чака добри външни условия.
Истинският суфи живее естествено в своята вечност. Дали е долу, или в другия свят, или в Бога, той все живее естествено в своята вечност.
Истинският суфи се наслаждава на света, забележете, повече от земните хора, защото той се наслаждава чрез Бога, чрез Божествената Любов.
Суфи са просто хора, хора на пътя. Тяхното ежедневие не е човешко. То се ръководи от Бога.
Суфи не търси отговор, защото отговор означава ограничение, даже ограбване.
Суфи е търсач на Същността.
Суфи царува, защото се е справил със своите скрити изкушения. Той се е справил с тях, със своите скрити изкушения.
Истинският суфи е пиян, защото той е същество, видяло своята същност. Той наистина е познал Любовта.
из лекция на Елеазар Хараш
