Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Раждането на АУМ(лекция на Елеазар Хараш)
Свещеният огън в миналото не е могъл да бъде видян и чут. Според окултната наука, в един мистичен процес от дълбините на страхотната и тайнствена вечност и сред необятното и ненарушимо мълчание и окултен размисъл, Бог е излязъл навън и е родил първия звук. Това е буквата А, това е първата буква-искра. Може да се каже също и първият тон на живота, това е буквата А, водачът в почти всички азбуки и според Учителя, това е буквата на светлината. Тази буква-искра е живеела тайно в лоното на вечния и свят огън. Тази буква-искра е живеела в мистичната област на свещения огън. Именно от този огън се е излъчила тази буква-звук, самотна и триумфираща, за да разбуди живота. Това е едно старо предание. От тази буква-искра са се излъчили още много букви-искри в различни сияния, облечени в сила и светлина. Според преданието, от всеки атом на тези букви се родиха нови звукове и нюанси на живота. Това означава, че буквите са живи същества.
И така, всички букви полетяха във всички посоки и изпълниха тайнствено вселената и Безкрая. Тази красота от звукове и искри беше едно отражение на Древния Дух, това е кабалистическото предание. Първият звук беше АУМ и от това първично излъчване се създаде идеята за великото Цяло. Кабала казва, че всички букви, със своите тайнствени сили и излъчвания станаха дихания за душата, дихание за нейния път. От друга страна буквите-искри се превърнаха в музика за душата и от този ден всичко беше станало според Кабала възможно. И животът тръгна по своя мистичен път, т.е. животът се разля в битието, животът вече имаше своята цел и своя дълъг път към лъчезарния замисъл на Древния Дух, от Който се роди душата. Тази първична душа беше пълна с излъчването на живота. Същата тази душа по-късно трябваше да слезе и слизайки, срещна пустата земя и нейната неустроена и студена същност. Душата се посели в плътта и слезе в един неустроен свят, за да устрои себе си. Душата може да се върне в първичния звук на живота.
В начало беше Словото, но от тогава изминаха милиони години, душата странстваше и губеше значението на тайните букви и знаци. По този път душата слезе долу на земята и стана човек. Този човек започна да размишлява за буквите и числата, но нищо съществено не можеше да разбере. Той вече не можеше да разбере тайната за началото на словото, защото мистичната тайна за произхода на словото беше заключена в недрата на мълчанието. По този път животът стана неявен и загадъчен.
Постепенно съществата забравиха за величието на Словото, но все пак нещо остана. Остана музиката и тя напомня с нещо за древното начало, за песента на живота, но това вече беше отражение. Истинската първична музика беше тази, която се носеше като светли излъчвания и потоци, които напомнят за един загадъчен и отминал рай, за един Божествен живот. Само за малко ще се отклоня, преди да продължа: преди време ме питаха защо не играя паневритмия. Някой път ще ви обясня по-дълбоко, тук само ще ви загатна: по окултни закони мога да докажа, че паневритмията е излишна, но няма да се спирам на този въпрос, искам да ви кажа нещо друго. Тя си има своето място за някои хора. Същественото е да разберете това, че силата на живота не се крие в красивите движения на паневритмията или в движанията, които се играят при Щайнер, или много други движения при бойните изкуства. Силата на живота се крие в самото качество на живота и в качеството на радостта, на пълнотата. Ако имаш пълнота, за паневритмията може и да няма място в живота ти. Но ако нямаш пълнота и много да играеш, говоря и за много видове бойни изкуства, няма полза, но има хора, които получават нещо от това. Тук наблягам на пълнотата на живота, на пълнотата на радостта, т.е. за предпочитане е да изиграеш един детски танц, но да участваш цялостно, дори да паднеш като дете, но да имаш нещо цялостно, т.е. да играеш с ума си, със сърцето, с душата и с духа си, отколкото само да подражаваш, да развиваш нещо от ума и сърцето си, но да не бъдеш цялостен. Наблягам на цялостното съзнание, т.е. всички съзнания на човека трябва да участват. Ако тези неща се внесат в паневритмията, това е също хубаво, но пак наблягам:пълнотата на живота, начинът на живот, начинът на мислене изпреварват всички видове науки, в това число и паневритмията, бойните изкуства, учението на Щайнер и неговото движение и т.н. Значи, това, към което трябва да се стремим е начинът на живот и начинът на мислене, това е първата наука, после всички други науки вече имат значение. Ако ти нямаш начин на живот, тогава каквото и да говориш, с каквато и наука да се занимаваш, няма значение. Трябва да разберем кое е първо и да погледнем към своя скрит вътрешен живот, който е за цялото небе открит. Ученикът трябва да погледне първо към този въпрос, после вече може да играе паневритмия и други неща. Това беше между другото.
Първичната музика беше самият живот на душата, но тази музика беше изградена от чистото и върховно слово на Древния Дух.
- Кой долавяше тази музика, за кого беше създаден нейния говор?
- Кой познаваше мистичния език на тази върховна музика?
- Отговорът е: Душата. Само душата може да съзерцава мистично висшата сфера на живота, защото тя е излязла от него, от живота, от хармонията на сферите.
Дървото на живота беше нейната слънчева родина. Според окултната наука животът е една сфера, в която има такава духовна пълнота и светлина, че всички черпят от това изобилие, а то никога не свършва. Ще обясня нещо от окултна гледна точка:Това, според мен е една от най-богатите думи и идеи в българския език, думата животът. Животът е тайнствена духовна сфера, тук бурята идва, за да си почине, тя няма друго място за почивка. Имам предвид и психическите бури, защото на друго място за тях няма условие. Освен това и най-черната омраза, когато влезе в областта на живота се превръща в тиха усмивка. Кой ще покаже колко радост има в дълбочината на живота, ако не си ти, ако не е твоята душа. Животът на душата включва в себе си гласът на милиони същества, това са всички тонове на живота. Животът е първото слово на Древния Дух.
В сътворения свят това е първата дълбочина. Това е дълбочината, която събужда сърцето на мистичната душа. Това е един велик и свят живот. Ще дойде ден, когато АУМ или първичният звук ще обедини всички.
АУМ е звукът на живота и този звук се е родил преди световете, в първия ден на живота. Това е мигът, в който Бог е пожелал да се изяви животът навън.
Чрез АУМ Духът твори вечността в ученика. Това означава, че АУМ или животът е общ за всички.
