Търси

Елеазар: Първият звук беше АУМ. Всички букви полетяха във всички посоки и изпълниха тайнствено вселената и Безкрая

Още по темата ...
Елеазар астрология

Елеазар: Няма нито една строго предопределена съдба от звездите. Всеки може да се пробуди за един нов, Духовен живот

Виж повече
Зор Алеф

Зор Алеф - Докосване до тайните на думата АУМЕН и Псалом 91 (ВИДЕО)

Виж повече
22.07.2022 г.
4674
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Раждането на АУМ
(лекция на Елеазар Хараш)

Свещеният огън в миналото не е могъл да бъде видян и чут. Според окултната наука, в един мистичен процес от дълбините на страхотната и тайнствена вечност и сред необятното и ненарушимо мълчание и окултен размисъл, Бог е излязъл навън и е родил първия звук. Това е буквата А, това е първата буква-искра. Може да се каже също и първият тон на живота, това е буквата А, водачът в почти всички азбуки и според Учителя, това е буквата на светлината. Тази буква-искра е живеела тайно в лоното на вечния и свят огън. Тази буква-искра е живеела в мистичната област на свещения огън. Именно от този огън се е излъчила тази буква-звук, самотна и триумфираща, за да разбуди живота. Това е едно старо предание. От тази буква-искра са се излъчили още много букви-искри в различни сияния, облечени в сила и светлина. Според преданието, от всеки атом на тези букви се родиха нови звукове и нюанси на живота. Това означава, че буквите са живи същества.

И така, всички букви полетяха във всички посоки и изпълниха тайнствено вселената и Безкрая. Тази красота от звукове и искри беше едно отражение на Древния Дух, това е кабалистическото предание. Първият звук беше АУМ и от това първично излъчване се създаде идеята за великото Цяло. Кабала казва, че всички букви, със своите тайнствени сили и излъчвания станаха дихания за душата, дихание за нейния път. От друга страна буквите-искри се превърнаха в музика за душата и от този ден всичко беше станало според Кабала възможно. И животът тръгна по своя мистичен път, т.е. животът се разля в битието, животът вече имаше своята цел и своя дълъг път към лъчезарния замисъл на Древния Дух, от Който се роди душата. Тази първична душа беше пълна с излъчването на живота. Същата тази душа по-късно трябваше да слезе и слизайки, срещна пустата земя и нейната неустроена и студена същност. Душата се посели в плътта и слезе в един неустроен свят, за да устрои себе си. Душата може да се върне в първичния звук на живота.

В начало беше Словото, но от тогава изминаха милиони години, душата странстваше и губеше значението на тайните букви и знаци. По този път душата слезе долу на земята и стана човек. Този човек започна да размишлява за буквите и числата, но нищо съществено не можеше да разбере. Той вече не можеше да разбере тайната за началото на словото, защото мистичната тайна за произхода на словото беше заключена в недрата на мълчанието. По този път животът стана неявен и загадъчен.

Постепенно съществата забравиха за величието на Словото, но все пак нещо остана. Остана музиката и тя напомня с нещо за древното начало, за песента на живота, но това вече беше отражение. Истинската първична музика беше тази, която се носеше като светли излъчвания и потоци, които напомнят за един загадъчен и отминал рай, за един Божествен живот. Само за малко ще се отклоня, преди да продължа: преди време ме питаха защо не играя паневритмия. Някой път ще ви обясня по-дълбоко, тук само ще ви загатна: по окултни закони мога да докажа, че паневритмията е излишна, но няма да се спирам на този въпрос, искам да ви кажа нещо друго. Тя си има своето място за някои хора. Същественото е да разберете това, че силата на живота не се крие в красивите движения на паневритмията или в движанията, които се играят при Щайнер, или много други движения при бойните изкуства. Силата на живота се крие в самото качество на живота и в качеството на радостта, на пълнотата. Ако имаш пълнота, за паневритмията може и да няма място в живота ти. Но ако нямаш пълнота и много да играеш, говоря и за много видове бойни изкуства, няма полза, но има хора, които получават нещо от това. Тук наблягам на пълнотата на живота, на пълнотата на радостта, т.е. за предпочитане е да изиграеш един детски танц, но да участваш цялостно, дори да паднеш като дете, но да имаш нещо цялостно, т.е. да играеш с ума си, със сърцето, с душата и с духа си, отколкото само да подражаваш, да развиваш нещо от ума и сърцето си, но да не бъдеш цялостен. Наблягам на цялостното съзнание, т.е. всички съзнания на човека трябва да участват. Ако тези неща се внесат в паневритмията, това е също хубаво, но пак наблягам:пълнотата на живота, начинът на живот, начинът на мислене изпреварват всички видове науки, в това число и паневритмията, бойните изкуства, учението на Щайнер и неговото движение и т.н. Значи, това, към което трябва да се стремим е начинът на живот и начинът на мислене, това е първата наука, после всички други науки вече имат значение. Ако ти нямаш начин на живот, тогава каквото и да говориш, с каквато и наука да се занимаваш, няма значение. Трябва да разберем кое е първо и да погледнем към своя скрит вътрешен живот, който е за цялото небе открит. Ученикът трябва да погледне първо към този въпрос, после вече може да играе паневритмия и други неща. Това беше между другото.

Първичната музика беше самият живот на душата, но тази музика беше изградена от чистото и върховно слово на Древния Дух.
  • Кой долавяше тази музика, за кого беше създаден нейния говор?
  • Кой познаваше мистичния език на тази върховна музика?
  • Отговорът е: Душата. Само душата може да съзерцава мистично висшата сфера на живота, защото тя е излязла от него, от живота, от хармонията на сферите.

Дървото на живота беше нейната слънчева родина. Според окултната наука животът е една сфера, в която има такава духовна пълнота и светлина, че всички черпят от това изобилие, а то никога не свършва. Ще обясня нещо от окултна гледна точка:Това, според мен е една от най-богатите думи и идеи в българския език, думата животът. Животът е тайнствена духовна сфера, тук бурята идва, за да си почине, тя няма друго място за почивка. Имам предвид и психическите бури, защото на друго място за тях няма условие. Освен това и най-черната омраза, когато влезе в областта на живота се превръща в тиха усмивка. Кой ще покаже колко радост има в дълбочината на живота, ако не си ти, ако не е твоята душа. Животът на душата включва в себе си гласът на милиони същества, това са всички тонове на живота. Животът е първото слово на Древния Дух.

В сътворения свят това е първата дълбочина. Това е дълбочината, която събужда сърцето на мистичната душа. Това е един велик и свят живот. Ще дойде ден, когато АУМ или първичният звук ще обедини всички.

АУМ е звукът на живота и този звук се е родил преди световете, в първия ден на живота. Това е мигът, в който Бог е пожелал да се изяви животът навън.

Чрез АУМ Духът твори вечността в ученика. Това означава, че АУМ или животът е общ за всички.
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Спонсори на Портал 12