Лекция на Елеазар Хараш за Древен Египет, пирамидите, Божеството Тот, Сфинкса...
ПИРАМИДИТЕ
Пирамидата е живо, уникално същество, жива духовна идея. Тя идва от Великото Отвъдно, там, където смъртта не съществува.
Строители на пирамидата можели да бъдат само хему – жреците; жрецът или жреците, т.е. този, който имал способност да проникне в сърцето на камъка. Както ще видим от следващата лекция, друидите пък имат способност да събудят гласа на дървото. Следващият път ще говорим за друидите и за Мерлин.
Пирамидите са част от вдъхновението на златния век, когато са живяли боговете. Линиите на пирамидите са устремени към върха – мястото, където е Бог, където е Истината, където е истинското виждане. Върхът на пирамидата означавал върха на виждането, защото върхът символизира единството с Нетера, т.е. единството с Бога, което е и принципът на живота. А древните са били съсредоточени именно в това учение – върхът – т.е. учението за Истината.
Това учение за Истината не е учение за търсене на понятия. То е учение за правилния подход към нещата и към Бога. По пътя на това учение човекът ставал същество на принципа, а човекът на принципа, (не човекът на закона), човекът на принципа знае да действа божествено.
Да стигнеш до върха на пирамидата означавало да се изкачиш в себе си, в своето собствено, божествено начало, което е Бог, което е ключът на вселената и ключът на живота.
Пирамидата е небесен храм, праобраз на Божия дом, а целта на пирамидата е среща с безкрайността на Нетера, среща с безкрайността на Бога. Това означавало, че пирамидата символизира вечния път към Истината.
За древните това означавало да се посветиш – да се посветиш изцяло на Истината, и да не позволиш на света и на обществото да те изкривят. И тогава никой в света нямал власт над тебе, нямал власт над този, който се е посветил на Истината. И така този човек придобивал покой, реален покой; това не е медитации за спокойствие, а придобиване на нещо реално. Това не са упражнения, защото в най-големите изпитания жрецът е канара, истински покой.
И така, в пирамидата висшата цел на живота била в търсенето на Истината. Но жреците казвали още: натрупването на Истината се е смятало за нещо много важно – ключът на живота. Значи да натрупваш ежедневно Истина, след време означава да имаш ключ срещу най-големите трудности, и ключ за възход.
Пирамидите са последствие на една свещена наука, която днес е изгубена и това е науката на боговете, науката на нетерите, тези, които в последствие са слязли и като жреци. Пирамидата е небесна книга, която съдържа в себе си именно пътя към боговете.
Върховната точка на пирамидата, както казах, е Бог. И от тази точка е започнал развоя – от духа към веществото. Върхът на пирамидата съединява небето и земята.
Пирамидата е духовно изливане на вселената, на творческата сила в една точка, която именно е върхът – върхът на самата пирамида. Освен това пирамидата е огромен йероглиф. Тайната на великата пирамида, това е тайната на твоята собствена същност. Това означава, че пирамидата е древно изкуство – изкуство на боговете, изкуство на принципа, пътя, по който хората ставали богове.
Вътре в пирамидата е имало свещено място, но преди това трябва да знаем – свещеното място е в тебе, свещеното място си ти. Какво искам да кажа? Когато влезеш в пирамидата през една строго определена врата, по правилния начин, тогава всичко се изменя – пространството става безкрайно; но всичко започва от тебе. Някои ходят, чували сте много хора на Божи гроб, на пирамиди и някъде... Това са екскурзии, няма нищо общо. Човекът, който ходи, е решаващ. Обикновените хора могат да ходят през ден, без значение. Значи, важно е този, който е отишъл, какво представлява той, дали той е свещен. Тогава той може и да не отиде на свещено място, той изпреварва свещеното място. Той превъзхожда, защото носи нещо по-дълбоко от външното свещено място.
Тайната цел на пирамидите е спасението на човечеството. Мер кхет – на египетски или пирамидата, както преди говорихме, - не е просто архитектура и изчисления; тя е свещен храм, в който трябва да влезеш заради Истината и да се посветиш на Истината.
Пирамидата е дом на съкровеното и е порта – портал към отвъдния свят, който е скрития, реален и невидим свят, т.е. великия свят, свободата.
И така, пирамидата означава място на извисяването. Това е друго име на себепознанието, т.е. да се превърнеш от човек в божествено същество.
Пирамидата е била водител към чисто духовната земя. Тя е светилище, място на Мистерията, принципът на нерушимост, т.е. вечния порядък.
Пирамидата е порядък скрит и от света, и от космоса. Но тази пирамида е порядъкът същевременно и в самия човек. Това означава, че и пирамидата и сфинксът са специфични състояния на съзнанието.
Пирамидата символизира един вечен завет с човека, завет с отвъдното, с невидимото, т.е. с Бога. И този, който живее пробудено на земята, той има смислен втори живот в отвъдното, т.е. в Бога, който за жреците е Великата невидима Реалност.
Пирамидата е храм на милиони години. Това е храм на безкрайността и идеята на пирамидата е сливане именно с безкрайността.
ЕГИПЕТ
Това е страна на мистериите. Разбира се, това е наследство от Атлантида, но това е друг въпрос; страна на мистериите. Това е диханието на истинска древна цивилизация. Имало е такъв момент на истинска древна цивилизация.
В Египет дори и смъртта е жива. Всъщност смъртта въобще означава живот, само че прикрито название.
В Египет се е смятало, че образованието е нещо самостоятелно. То не зависи от училища. Това е личен избор, лично насочване към себепознание.
В древен Египет са казвали: Който истински търси, ще бъде обожествен.
Според древните египтяни, Атлантида е прародината на тайното знание. В Атлантида са живяли земни богове. Самият Тот също е живял там и той е бил пряк наследник на терафима, т.е. на титана Атлант; царят на Атлантида – Атлант, едновременно и бог и жрец. Иначе почти всички жреци са били богове, затова са толкова целеустремени и отвъдни. Всъщност Тот е негов внук, внук на този цар.
Древният Египет е безвремие. Това е страна без време. За древните египтяни вярата в Бога никога не е било нещо достатъчно. Необходимо е било едно постоянно пробудено поведение; не вяра – постоянно пробудено поведение в живота, което да е угодно на нетерите, т.е. на боговете.
Всички книги досега, които са излезли, като история на света, пък и като история на Египет, са колекция от дрипи. Проучил съм към сто и петдесет-двеста книги, нищо съществено, защото не се изхожда от Източника, от изключителната мъдрост на древен Египет, която идва от Атлантида, Тот, за който ще говорим и днес, и друг път. Дълбинната Истина по този въпрос се намира най-вече в Тот, или както ви казах преди, истинското му име е Техути. Някой път ще се спра повече, тъй като името му има огромно значение. Има цяла книга, посветена на неговото име, която се казва „Бог Тот”. Той е също от расата на боговете, както и Мерлин. Едно от значенията на името му е „Баща на боговете”. Това е велико същество, още непознато и книгите, които са писани досега, са много оскъдни; става въпрос за истинските неща за него.
Древният Египет е бил родина на мъдростта и истинската цивилизация. И тази цивилизация не е изчезнала, а се е скрила, разликата е голяма. Тя не е разрушена, просто боговете са се оттеглили, които съставляват истинската цивилизация.
Самият Тот е бил велико откровение на Бога, на Върховния Разум, а това говори за Велик Учител. Тот казва: Истината е тайната душа на древния Египет.
Древният Египет преди всичко не е физическо място. То е само отражение. Египет е състояние на съзнанието, както е и водата. Ще обясня: енергията е двойникът на водата и без тази енергия, без този двойник, водата не може да тече. Енергията е движещата сила на водата, а зад енергията е движещата сила на духа. Когато духът се оттегли, когато енергията се оттегли, хората казват: „Тука имаше река, но пресъхна”. Реката я няма, енергията се е оттеглила и няма вече какво да тече. Това означава, че тази древна енергия е жива, защото духът я движи. Именно затова водата живее.
Ето защо Нил се е смятал за божествено излияние. В тази река текат, освен това, и енергиите на боговете. И те правилно смятали (египтяните), че Нил е дар от чистия поток на божественото дихание. И Тот казва: Египет е подарък на Нил. Нил е Бащата, а Египет е синът; Бащата напоява сина.
Древният Египет, това е било състоянието на една могъща, древна култура. И пак казвам: тя не е изчезнала, а се е скрила по волята на Бога. В древния Египет е слязла цивилизация не на времето, а на безвремието, т.е. много богове са слезли заедно – богове, жреци, които също са богове, една част от тях и велики Учители и мъдреци. Това е вечната, неразрушима цивилизация, която е построила пирамидите и Сфинкса, за спасението на човечеството. А заветите на Тот се смятат за тайното сърце на Египет.
ТОТ
и неговата мъдрост
Смятах да ви говоря за йероглифите, но това ще остане за други лекции, тъй като има също огромни тайни. Има много книги писани. Шамполион, който се смята за бащата на йероглифите е толкова далече от йероглифите, че нямам думи. Но тука няма да се спирам, тъй като има други, наистина специалисти, и английски автори, които наистина знаят тайната, а не просто разчитат нещо и смятат че... Така че след време, когато ще говорим за йероглифите, ще говорим за вътрешната страна, тъй като от там започват много неща. Всички азбуки, в сравнение с йероглифите са бедни, тъй като, загатвал съм, азбуките са двадесет и две – тридесет – петдесет букви; тука говорим за около хиляда. И освен това йероглифите те правят интуитивен и духовен. Там не повтаряш а, б, в, и 1, 2, 3, и ставаш механизъм, ставаш логика. Има тайна в йероглифите и чрез йероглифите могат да се събуждат боговете – ако ги научим правилно и ако ги разберем дълбоко, тъй като те са свещена писменост, не от ангели, както азбуките или от архангели, а от боговете – разликата е голяма.
Сега за Тот. Тот казва:
Това, което се случва в твоя живот, е твоят път към Бога. Следвай пътя на Истината и няма да имаш нужда от нищо друго. Тук мога само да добавя: говори Истината и няма нужда да помниш какво казваш. Иначе трябва да помниш всяка дума, която си казал; но и да не я помниш, тя е записана вече. Затова, ако говориш Истината, няма нужда даже и да си спомняш. Ето къде трябва да е концентриран човекът.
Нетер Нетеру, т.е. Върховният, Абсолютът, не съществува. Но Нетерът, Бог има велика причина да съществува. И Тот казва: Аз видях Върховния Разум, Нетер Нетеру, а Той в мен видя скритите неща.
Нетер Нетеру или Върховният е използвал тайната на хекао, т.е. тайната на словото като всемогъщ чук – тук Тот обяснява нещо за словото; използвал е тайната на словото Самият Върховен като всемогъщ чук и с него издълбал пустотата, т.е. безкрайността, в изначалното пространство. Как? Тот обяснява: чрез вихър. И с могъщия си чук той превърнал хаоса и тъмнината в порядъчна вселена. Разбира се, тя има да се преустройва, но това е вече порядъчна вселена.
Казва: Злонамерените хора сами се отклоняват и привличат към себе си отмъстителни духове.
Страданието е резултат на влюбеността на безсмъртния човек в своята сянка, която е земния човек. Земният човек не е готов да осъзнае своето безсмъртие, поради любовта си към сянката. Смъртният човек, т.е. нисшият човек, сянката, се управлява от съдбата; безсмъртният човек, висшият човек се управлява от Бога.
Който познае себе си, се завръща в Бога.
С тайната на Своето живо слово – Тот казва – Върховният е засял живи същества като семена във вселената.
Казва: Без Истината няма реално пътуване в отвъдното, в скритото. Но Истината е тайнство. Тя не приема хора, а духове, освободени от човешкото.
Само Духът е предназначен за Истината. Който има Истината в себе си, може да влезе в отвъдното, в скритото и може да се върне.
В Истината се влиза с изначалната форма – духът. Истината превръща духа в птица. Птицата, това е скритият вътрешен човек, това, което липсва на умрелия.
Свещената тайна за съществуването на човека е тази, че човекът съществува, за да стане бог. Който – казва Тот – умее да слуша, заживява в Истината.
Заключвайте лошите думи в себе си, така ще контролирате злите същества. Говорете само чистото слово, така ще имате връзка с висшите същества.
Когато се установиш, казва, в чистите слова, в теб ще проникне Истината и нейното разбиране. Ако възлюбиш чистите слова, тогава Истината ще те храни.
Говори всякога чисто и ще привлечеш Бога-изцелител вътре в себе си.
Търсещият Истината е близо до вратата на тайната и сам Бог му я отваря.
Този, който не е изпаднал в грехопадение, той е съхранил в себе си чистото, древно знание, защото е останал в единство с Бога.
И казва: Божественото откровение е завръщане в истинското древно знание, в първоначалното знание.
Умът трябва да бъде постоянно насочен към нетера, иначе той става зло. Значи, ако нашият ум не бъде постоянно насочен, не два-три часа през деня, а постоянно насочен, иначе той става зло. Умът отделен от Бога е зло.
От твоите правилни избори ще се зароди твоят дух.
Твоята любов – казва Тот – е твоя храм. Твоята омраза е твоя гроб. И затова излез от гроба и възроди се в храма.
Да постоянстваш по законите на Истината, това е безсмъртие. И казва: Пречисти сърцето си и ще намериш това, което търсиш.
Човекът е нещо повече от породената вселена, но всеки трябва да постигне същността на проявлението на Бога в самия себе си. Значи, една от най-важните задачи на човека – всеки трябва да постигне същността на проявлението на Бога в самия себе си.
Истинският човек не извършва постъпки, а деяния от светлина. Тези деяния от светлина внасят в човека Божественото начало и така човекът започва да съзира първосъздадения свят, изначалния свят.
Срещата с Бога става отвъд битието, отвъд сътворения свят.
Който говори Истината, твори и живее във великия дом на Бога. И казва: Чистото слово означава да построиш храм в себе си. Не да ходиш в храмове, а да построиш храм в себе си.
ХЕКАО
И преди сме говорили за свещеното слово, и сега пак ще кажем някои неща.
Хекао е свещена наука за ключовете, защото думите са ключове. Сещам се какво казва Мерлин, само за малко, казва: Докато имате още време, създавайте бъдеще. Някаква свобода, човекът все още има някаква свобода; създавайте бъдеще, защото след време няма да има време да създавате бъдеще. Така че сега времето е толкова важно, да постъпваш максимално чисто и благородно и, разбира се, моят съвет е, колкото може по-тайно.
Да продължа: Според хекао думата е творец. Тя извиква нещата. Нещата се извикват чрез думите, чрез постоянство в думите. Думите, които излизат от твоето сърце, те ще създадат твоя свят.
Свещените слова са еманации, излияния на боговете.
Истинският хемо или жрец, има преди всичко скрита свещена сила в себе си – хекао, поради специалното му отношение към Истината и към думите, което разбира се не е лесно достъпно. Истинският жрец е виждащ. Той е освободен от всички изкушения. Той е чист, той живее извън пътя на човечеството. Той е отдаден всецяло на нетера.
Жрецът е брат на боговете и чрез тях той вижда себе си, и живее живот, изпълнен с Бога. Бог в човека, това е неговото върховно оръжие, най-голямото оръжие – Бог в човека. Хемо или жрецът в човека, това е от друга страна чистият дух, а чистият дух е далече от земния свят, от земното мислене.
Жрецът живее в безвремие, в безсмъртие; той не е в света. Един жрец, Хóраполóн, казва: Ап, т.е. сърцето, е най-важният орган в тялото на човека. Ще обясня (говорим за духовното сърце): Първо: сърцето е свещено слово на Бога във всяко тяло. И ако човек следва свещеното си сърце, той всъщност следва словото на Бога. Това означава, че сърцето на човека е това слово, което решава пътя на човека.
Свещеното сърце е излятото слово на Бога и поради това то е несътвореното око на човека. Когато сърцето е свещено, изкушенията не могат да ограбят развитието му, т.е. неговата дълбочина. Но ако сърцето е хати, т.е. на египетски външно, обикновено, тогава това сърце ще ограби човека.
Хекао е свещена сила и сам Бог казва: Хекао е моето име; Хекао е името Ми.
Силата и контролът върху хекао не е само Божия, тя принадлежи и на свещения човек, тъй като те са в единство. Хекао или свещената дума е хранилище на Божията сила.
Един друг египетски хемо (жрецът Бúтис) казва: В съкровения подход към нещата се изработва хекао, т.е. думата на свещената светлина.
Човекът на свещените думи живее в свещеното време, т.е. във вечността, а не в календарното време, външното време.
ТОТ
Мъдростта на Тот:
Хората вярват в смъртта, защото познават тялото, а не духа. Познавайки тялото, което умира, и те самите умират.
Без стремеж към Бога и към Истината човек ще се изгубва и все повече и повече ще се изгубва в хаоса.
Който няма дълбок вътрешен мир, той не може да прониква в Истината, но в него проникват други светове.
За разумността казва: Разумността е еликсирът на живота. Разумният живее в боговете и черпи своя еликсир от тях, от боговете.
Изследователят съзира познанието, а любящият вижда живота, вижда същността, вижда скритата тайна.
Познанията стесняват пространството на Нетера (на Бога), докато същността, божествеността в човека е едно велико космическо разширение. Божествеността в човека е тази, който постига Бога и Неговата безпределност.
Истината величествено мълчи. Защо? Защото ние трябва да я открием в себе си.
Тот казва (преди говорихме за сари, за пчелите): Пчелите са изключително напреднали духове. Те са древни учители и предци. В тях живеят нашите предци и учители. Ето защо нито мъдреците, нито светците могат да направят мед. Това е тайна наука, тайно учение. След време ще говоря повече по този въпрос.
Казва: Обичащият Истината се превръща в нетленна същност, защото любовта към Истината създава нетленното, истинския живот.
Истината е свещената субстанция, с която се хранят боговете. Това е всъщност манната, за която и преди говорихме и в арамейски смисъл – думата лахма; не „дай ни хляб”, а „дай ни същност”, т.е. дай ни дълбоко разбиране за нещата.
Истината е божественият хляб, свещената храна, източникът на самия живот. И тези, които са в единство с нея, те се хранят с нея.
Когато отидеш в другия свят, единственото, което можеш да предложиш на Бога е Истината. Който може да предложи Истината в другия свят, той ще надхвърли пределите и на своята душа, и в него ще се влее Бог.
Истината е родината на пробудените. Тези, които не се интересуват от Бог и от Истината, те са мъртви. Има едно единствено и непрекъснато послание в живота – Тот казва – и то е: бъди постоянно пробуден за Истината. Разбира се това не означава, че някой път няма да изпуснеш други думи, но ако ти си буден, продължавай да уточняваш себе си, за да стигнеш до там, вече да не можеш да ги изпускаш.
Само който умее да съхранява Истината в себе си, стига до реално посвещение. Който възкръсне в своята собствена божественост, той ще намери покой. И после казва: Изпитанията не разрушават човека, който е избрал Истината, защото Истината е негова подкрепа. Защото Истината е градът на Бога, тя е крепостта на Бога.
Само великата светлина на Истината има право да разбулва тайната на живота. Човекът е станал човек, когато е станал чиста божественост, и когато я е изгубил. В момента на изгубването той е станал човек. В момента на възстановяването той се завръща и става отново първичен човек или бог.
Който още тук на земята живее в Истината, очаква го живот в Бога, а не просто едно ново настояще.
Този човек, който ясно вижда бъдещето, той отсега започва да живее в Истината. И когато бъдещето се яви, то ще му се изяви като Бог, т.е. като самия истински живот.
Посятата Истина ще бъде твоят водител и твоята светлина, и тя ще стане твоя живот. А посятата лъжа ще бъде твоята тъмнина, твоят мрак и твоите заблудени пътища, т.е. омагьосания кръг.
Който обича Истината, има радост, която не е от този свят. И Тот казва: Посвети се на Истината и Бог ще расте все повече в тебе.
Да живееш по законите на Истината означава да правиш това, което Бог най-много обича, защото Истината е сърцето на Бога.
Истината тайнствено вдъхва светлина и живот на вселената и боговете. Който има Истината, т.е. изначалното в себе си, той вижда Бога, той вижда Великия.
Никой не е по-силен от Истината. Ето защо трябва да я търсим. Трябва да търсим нейната помощ, защото тя е Бог в действие.
Тот казва: Аз слязох по волята на Бога, Великата Светлина и събудих Адам от гроба. И той ще се отдели от гроба, т.е. от сътворения свят, и ще дойде ден – ще се завърне. Думата гроб означава целия сътворен свят.
СФИНКСЪТ
Сфинксът е също нетленна тайна. Той е пазител на дълбините. Сфинксът е първото творение на Кеми, т.е. на Египет. Той се е смятал от жреците за самото око на Бога, окото на Прасветлината.
Сфинксът – това е гледната точка на Бога. Тот казва: Сфинксът символизира уединението, великият път навътре в безмълвието; мястото, където човекът открива своята тайна, своята изначална същност; мястото, където човекът става Бог.
Сфинксът си остава загадка и за самия Египет, но въпреки това сфинксът си остава символът на Египет, символът на тайнствените корени на живота.
Сфинксът е мястото на Бога, т.е. там, където е избрал Бог да слезе. Затова той се нарича „мястото на Бога”, мястото на Великия Разум и това е идеята за постигането на Бога. А това е една, както и преди казах, огромна целеустременост. Много хора питат „какво да правя”? – Огромна целеустременост. И именно този сфинкс, този Бог е тайнсвеното излъчване на Египет. Защото, дълбоко в себе си човекът е Бог. Сфинксът ни показва, че този Бог е всичко.
Нетерът е Безименният Съществуващ. Нетерът е времетраенето в живота на човека. Някой път хората питат: Докога ще живее еди-кой си? – Доколкото Бог живее в него. Значи Бог е времетраенето на живота, Той решава. Някои казват: ама може ли да помогна? Когато Бог реши, нищо не можеш да помогнеш; гледай първо да помогнеш на себе си. Значи, Нетерът е времетраенето в живота на човека. Нетерът е този, който изпраща Истината.
Тот казва: Ще дойде време, в което всеки ще има съзнанието на Нетера.
И така, сфинксът е свързан с космическия смисъл на Любовта. Сфинксът е най-дълбокото древно послание. Той ни разкрива, че съществува една свръхестествена тайна в човека и човекът трябва да я открие. Тази тайна – това е самият Бог в човека.
Под сфинкса е скрита залата на древните ръкописи. Ако се стигне до тях, цялата история на света и човечеството ще излезе като плява, защото тук е тайната мъдрост от Атлантида, записана от Тот. Разбира се, йероглифите се четат по таен начин и затова сфинксът пази тайната си. В тази зала на древните ръкописи работи една много могъща енергия – загадъчна, абсолютно неуловима, изключително опасна. Ще обясня: защото тази енергия се е пожертвала в името на пазителството, тя е направила слизане, дала е изключително обещание за пазителство. И това е изключителна енергия, създадена чрез всемогъщо хекао, всемогъщо слово. Именно затова тя е станала странна, самодвижеща се сила, сама по себе си. В тази зала обитава не само тази самопожертвала се сила, която е древно божество, един от боговете, който се е самопожертвал, но има други древни митични сили и енергии.
Хиляди и милиони хора са ходили близо до сфинкса – този неземен дар – за да го гледат. Но той, сфинксът, той всъщност ги гледа. Това същество, това пожертвало се божество е това, което гледа и вижда. Мистерията ги гледа и наблюдава и най-малкия замисъл, защото сфинксът е прастаро същество и същевременно то е идея. За външните хора е идея, за вътрешните хора е велико, живо същество. Който може да направи контакт с това същество, той може да научава постепенно тайните на истинския древен Египет.
Елеазар Хараш / 04-и Май 2010-а година
