Елеазар: Петото тяло - това е висшата душа и означава тяло на будност и духовност едновременно

„Да се освети Името Твое“ е свързано с тялото на Любовта; „да дойде Царството Твое“ - с тялото на Мъдростта; „да бъде Волята Твоя“ - с тялото на Истината. „Хляба наш насъщний“ - свързано с физическото тяло. „Прости ни дълговете наши“ - с етерното тяло. „И не ни въвеждай в изкушение“ - с астралното тяло. „Избави нас от лукаваго“ - свързано с душата.

Четвъртото тяло – това е мисловното, наречено менталният свят и още умът на човека, но това не е Божественият ум, това е човешкият ум. Затова четвъртото тяло е много мисловно, прекалено мисловно и понякога от много мисловност се създават много проблеми. От хиляди години много ученици се залъгват и стигат най-много до третото тяло или до четвъртото, т.е. до астралния свят или до менталния свят, и не могат да се освободят. Затова в момента почти няма истински ученици в България. В третото тяло във всеки човек има вродено безумие, това е в астралното тяло и който не го е овладял, винаги го очаква след време опасност. 

Когато ученикът остава да живее в третото си и четвъртото си тяло (третото тяло, това е астраният свят, свързан със сърцето и има две посоки: едната посока е чистото сърце, другата посока е нечистото), ако разбира се, той не ги облагородява, ако те не са пречистени, това означава, че той още живее със старите си възгледи. Значи докато ученикът живее в тези тела (трето и четвърто тяло), това означава, че той живее със стари възгледи и стари методи. Цитира Учителя, играе хубава паневритмия, хубави движения, пее. Даже познавам такава сестра, идваше в София на лекциите ми. “Аз, казва, мога да пея като ангел”. Казвам: “Добре, попей на лекцията.” Попя и избяга. Няма значение. По-нататък ще говорим и за най-малката гордост, която дава големи отклонения.

Докато не пречистиш и облагородиш третото си тяло, своето сърце, ти винаги ще бъдеш опасност за себе си и за другите, дори и когато не желаеш да бъдеш опасност. В третото тяло има вродено безумие. Това тяло, както и четвъртото, са двойствени тела, т.е. оптимистът може да стане изведнъж опасен. Приятел от години може да ти стане изведнъж враг, просто защото живее в нисши тела и няма по-висока цел. Изведнъж се учудваш и казваш: Сякаш този човек не го познавам. Това са променливи светове, докато хората живеят в трето и четвърто тяло. Тези хора винаги след време и да не искат, ще изменят, понеже техните цели и техните желания са много ниски. Тук се намира външната култура, която е лицемерие, особено много прикрито (и в политиката, но вече може да се каже, че не е прикрито, а много явно). Това е тази култура, при която, когато срещнеш един човек на улицата и казваш “здравей”, вътрешно казваш “този не мога да го търпя”. Това е най-елементарното обяснение за външна култура. При вътрешната култура може и да не поздравиш човека, не е задължително, обаче го благославяш, желаеш успех на неговия път и т.н. Дори и вътрешно той да ти се разсърди, няма значение. При петото тяло вече се намира истинската култура. По друг начин казано, Учителят казва така:

Истинската култура се намира в подсъзнанието на човека. И ако двама души имат чисто подсъзнание, т.е. чисти души, наистина можем да говорим за култура и за вътрешни отношения.

Когато третото тяло, т.е. сърцето, е нечисто, тогава то е свързано с нисшата душа и нейните желания, наречена астрална душа. Но когато човек пречисти сърцето си, желанията си, тогава той започва да се свързва с петото тяло и влиянията на ума започват да се разпадат. Когато третото тяло не е пречистено и облагородено, човек има неразумни желания и започва да мисли неправилно. Неразумните желания водят към неправилно мислене.

Петото тяло – това е висшата душа и означава тяло на будност и духовност едновременно, защото тези две неща са тясно свързани.

Четвъртото тяло означава, че ти можеш да имаш много положителни мисли, разбира се, и отрицателни, то си играе, то е поляризирано, то е двойствено тяло. Човекът до четвъртото тяло е двойствен, от петото тяло става единен с Бога, тъй като неговата душа има желанията на Бога. Но докато човек живее най-много в ума си, ако това е най-високата му позиция, той е двойствен. Това означава, че той или се занимава с положителни мисли, които също са илюзия, или се занимава с отрицателни мисли, или има хубави настроения, или има лоши настроения. Той постоянно се променя. Понякога може да не е всеки ден, но на различни периоди той се променя, изпада от едни мисли в други.

Понякога чрез положителните мисли човекът на четвъртото тяло става голям оптимист. Това е една друга илюзия, защото оптимизмът не означава, че си духовен. Ти си само просто оптимист, за момента ти е добре, но ти още не си духовен. Това означава, че само будният е духовен. Той има също положителни мисли в петото тяло, но той е техен господар. Например той никога не ги губи, защото ги управлява, т.е. в четвъртото тяло мислите управляват човека. Дойдат някакви мисли, завладяват го, той се радва, формули, молитви, положителни мисли, внушения и т.н., почва да повтаря “ще оздравея, ще се оправя” и т.н. После като дойдат другите мисли, почва да повтаря обратно. Познавам една такава сестра: “лошо ми е, лошо ми е, става ми много лошо” и т.н. Значи каквито мисли дойдат на гости, управляват.
В петото тяло човекът е господар, затова това се нарича себепознание.

Петото тяло е мястото на себепознанието. Човекът решава кои мисли да си избере, как да работи с тях и той решава дали да е спокоен, а не някой друг. Ако някоя мисъл иска да му отнеме спокойствието, няма да успее, защото той познава своето пето тяло, познава себе си и той си налага спокойствие дори и когато е в много тежки условия поставен; когато е в свръхнапрежение, той пак е господар на себе си. Това е мярката на петото тяло. Никой не може да извади от равновесие човека на петото тяло, може да го напрегне много, може да го развълнува, но този човек никога не изгубва постоянното си състояние, не настроение, той не се занимава с настроения, а той има едно вечно състояние, това е една постоянна радост, която е естествено качество на неговата душа. Душата без усилия има постоянна радост, понеже в петото тяло се намира безсмъртието. Всички истински решения в живота се вземат в петото тяло, не от ума, не от сърцето, не от въображението, а в петото тяло, висшата душа, т.е. извън четирите нисши тела, те не знаят нищо. Защо? Защото човекът на петото тяло може да се вглъбява, т.е. да изчезва, умът не му пречи да се излъчва от тялото. Човекът на петото тяло може да се излъчва спокойно, затова такъв човек може да спи много дълбоко. Докато умът не позволява на човека – когато човек има много развит ум, понякога той трудно спи, понеже умът не позволява на душата да се отделя. Но има и такива хора с развит ум, които спят добре, но това е по друга причина.

Истинските решения в живота се вземат, когато участваш с цялата си душа, когато се вглъбиш в молитва, когато навлезеш дълбоко в себе си и в продължение на петдесет минути си в абсолютна концентрация, абсолютно изчезване от света, абсолютно успокоен и тогава може да вземеш решение, което означава следното: когато някой път искаш много прибързано да вземеш решение, трябва да си наложиш да изчакаш, защото умът ще те подведе, умът, четвъртото тяло, или третото, астралното тяло, тялото на емоциите, обичат да вземат прибързани решения и после да съжаляват много. След време пак ги вземат и пак съжаляват и това е някой път една безконечна игра, игра на решения.
В петото тяло човекът е истински ученик, а в шестото тяло – както преди време казах – той вече е син, син на своя Учител, син на своя Бог. В петото тяло си истински ученик, а в шестото тяло се превръщаш в син.
Седмото тяло не се постига на земята, нито в другия свят, а в една по-друга сфера. В шестото тяло има велико съществуване. В петото тяло има велико блаженство, в шестото тяло има нещо по-дълбоко от блаженството, можем да го наречем велико съществуване, защото в шестото тяло, това е човешкият дух, а той е част от Нищото и това е една подготовка за един по-дълбок живот.

Петото тяло е блаженството, шестото тяло е Великото Съществуване, в седмото тяло има Велико Несъществуване. Значи тука се намира святото Небитие. Това е едно от другите имена на Бога, т.е. това е областта на съкровеното, но не в човешки смисъл, а в един много по-дълбок, който засяга областта на Нищото, т.е. абсолютна Божественост, разтворена в самия Бог. Както казах, в арабската мистика това е наречено “фана”, в седмото тяло има изчезване. Това е свързано с вечната тишина, няма говор, няма слово, няма даже мълчание, тишината е по-дълбока от мълчанието, вечна тишина, вечна дълбочина.

В петото тяло, както казах, човекът става ученик на своя Учител, а в шестото тяло той се слива с него, сливат се и те работят заедно. Човекът на петото тяло е всякога буден, защото той живее в своята висша душа, т.е. във вечността. Ако изгуби будността си, има такива случаи в окултната история, човек на петото тяло да слезе надолу, той изгубва състоянието на вечност и влиза във време, влиза във времето, където се намират проблемите. Ако изгуби будността си, той изгубва състоянието на душата си, състоянието на вечност. Това означава, че който е изгубил будността си, е същество на времето. Всички същества, които живеят във време, са изгубили своята будност. Такъв човек има настроение като времето, променливи настроения – или хубаво настроение, или лошо. Такива са хората на четвъртото тяло, които не знаят пътя към прехода, за който после ще загатна към петото и шестото тяло. Трябва да знаете, че и доброто настроение, и лошото настроение са илюзия, те се взаимно изместват; когато човек е в добро настроение, е изместено лошото, после има друг период на приливи и отливи.

Ученикът, който живее в петото тяло, не се занимава с приливи и отливи, той е извън тях. В петото тяло човек няма настроения, а има вечно състояние, това е състоянието на душата, наречено още “райското състояние” или “изгубения рай”, за тези, които са го изгубили. Душата е самото райско състояние, самата тя е райската градина, няма външна градина. Самата тя е, душата – петото тяло, висшата душа, това е всъщност райската градина. А плодовете на райската градина, това са добродетелите: смирение, търпение и т.н., това са плодовете на райската градина. Например ако спорят човек с развито четвърто тяло и човек с пето тяло, разбира се, спор в кавички, защото човекът на петото тяло никога не спори, но тука идеята е да дадем един пример, ако спорят, условно казано – този от четвъртото тяло винаги губи. Защо? Защото след разговора той продължава да си говори сам. Диалогът продължава, той продължава да мисли. Понеже е привързан към менталното си тяло, ако мисълта е лоша, той не може да я прекъсне, ако е бил обиден или сам се е обидил, той не може да си прекъсне мисълта и дълго време ще бъде засегнат поради привързаност. Докато човекът на петото тяло, т.е. будният, много лесно прекъсва мислите си, защото той живее в богатството на своята душа, той не е привързан към мислите, към чувствата, към настроенията, към емоциите и той много лесно се освобождава. Будният много лесно прекъсва мислите си – и хубавите, и лошите, в случая говорим за лошите. Той може да ги прекъсне без усилия, с лекота, навлиза в богатството на своята душа, а другият продължава да се тормози или продължава дълго време да мисли, понякога положително, което е по-добрият вариант.

Човекът на петото тяло никога не спори реално. Ще обясня: Той спори винаги привидно, даже няма спор, но някои го наричат спор, понеже не разбират как действува човекът на петото тяло. Човекът на петото тяло не спори реално, а привидно; дори когато изглежда, че спори, той е извън спора. Защото за него истината не се ражда в спора, както мислят обикновените хора.

Учителят казва:

Истината се ражда в много дълбоко мълчание.

Не в спора, а в много дълбоко мълчание на душата, насаме. Забележете: не даже в истинския разговор, който има приемственост, защото при истинския разговор няма спор, а има една голяма взаимствена приемственост. Но даже и там не се ражда Истината. Истината се ражда в много дълбоко мълчание, в едно състояние молитвено на душата, когато душата е изпаднала в много дълбок покой и иска да разбере и тогава шестото тяло изпраща един лъч. Този лъч е наречен интуиция, друг път ще говорим за устройство на интуицията, това не е чувства, както някои мислят, не е схващания, а точно интуиция. Интуицията е вътрешен орган, инструмент на шестото тяло, на духа. Духът излъчва и душата веднага схваща Истината, но умът нищо не знае. Четвъртото и третото тяло нищо не знаят, защото Истината е предназначена за душата, а не за ума, защото умът я изкривява дори и когато не иска, постепенно той я разваля.
Има и по-високи истини, те се предават от Учителя на шестото тяло. Това са вече дълбоки окултни истини, които ги няма в книгите, няма ги в лекциите, ученикът сам трябва да се домогне и ако той си е отдал живота на Учителя, той ще придобие метода, защото шестото тяло има метод, как да се свързва с Учителя.

До четвъртото тяло мислите са господари на човека, мислите, чувствата, емоциите, настроенията и т.н. Пак казвам: няма значение дали са положителни или са отрицателни, защото положителните след време ще станат отрицателни, отрицателните ще станат положителни и т.н., те ще се сменят, защото човек си остава извън реализацията. До четвъртото тяло човек няма истинска духовна реализация. Той няма истинска духовност, той е извън духовния живот. Може да има положителни мисли, но той не е духовен, той си остава извън. Това означава, че положителни мисли без будност са също опасни. Някои мислят: най-важно е да съм здрав. Само че това не пречи да оглупееш. Може да си здрав и може да оглупееш, може да се разболееш пак, защото глупавият винаги ще се разболява, само че ще сменя болестите. Това е разликата, че от една болест ще пътува към друга. Положителни мисли без будност, т.е. без душа, без участието на висшата душа, са също опасни.

В петото тяло – както казах – ти лично решаваш дали да си спокоен. Примерно когато един от богомилите, когато са го изпращали на клада през 1111 г., Василий, той си е наложил спокойствие. Няма значение дали ще е на клада, или дали ще го убиват. Но има и по-тежки случаи от него, които са били господари на себе си. Това е един от големите богомили, наречен Симеон Антипа. Това е един от най-жестоко обезобразените хора от църквата, когато властта се е съединила с църквата, понеже този човек, едно от най-великите същества, посветени, е съхранявал тайните книги на богомилите, които в момента се намират в Малта, пазят се от посветени, този човек именно е съхранявал най-дълбоките книги и как ли не са го мъчили. Примерно Николай Райнов обяснява в книгата си, в тайната книга за богомилите, първо са му изрязали езика с ножица, после са му овъглили очите, в ушите са му слагали олово, горещо олово, какво ли не са правили, мокрили са го с вода и са го поставяли в жарава, нищо не е казал. Когато са го закарали при патриарха на църквата, патриархът изпитал едно състрадание, но това е глупаво състрадание, защото те заедно са избрали да го измъчват, а той не се е намесил. Но този човек е останал верен на себе си; такива хора в бъдеще постигат много силно пето и шесто тяло, с изключителна динамика, нова нервна система, ново устройство на тялото, едно тяло, което е абсолютно недосегаемо за злото. Това е пътят, по който се изработва истинско духовно тяло, чрез страдания, но не чак чрез такива, това е за определени посветени само, но страданията изработват огненото тяло на човека, когато човек става неуязвим за злото.

В петото тяло ти решаваш да си спокоен, а не твоите мисли или чувства, защото мислите, както казахме, са живи същества, чувствата са също живи същества, желанията са астрални същества, но в петото тяло ти ги управляваш. Оптимизмът на четвъртото тяло е полезен, но елементарен, защото, пак повтарям, той просто не е чиста духовност.

Ето, накратко ще кажа нещо за прехода от четвъртото тяло към петото и шестото:
Първо: Трябва да се насочиш изключително към Истината, за да ти стане тя приятел. Това е пътят на четвъртото тяло и спасението от четвъртото тяло. Изключително насочване към Истината – това е само посока.
Второ: Това е свързано с петото тяло – трябва да се отдадеш на Истината – тука вече не е само да си се насочил, а тука вече се оформя нещо друго – отдаване, това става с душа. След като си се насочил изключително, ти постепенно придобиваш един елемент в четвъртото тяло, който ще те изведе в душата, в петото тяло. Тогава вече в петото тяло трябва да се отдадеш на Истината, за да ти стане тя път. Тука Истината вече се превръща в твой път.
Трето: Трябва напълно да се слееш с Истината – тука вече не става въпрос за отдаване, а трябва напълно да се слееш с Истината, за да стане тя за тебе вечен живот. Тука тя вече не е път, а вече е живот, и то вечен живот, живот в дълбочината на шестото тяло. Това е живот в дълбочината на шестото тяло.

По друг начин казано: Чистият ум, пречистеният ум, или чистият човек, търси Истината, т.е. съкровеното или душата си, натам е насочен той.

Петото тяло, т.е. душата, общува с Бога, с Истината, тука вече има общуване, можем да го наречем свещен диалог, но все пак има още диалог. Душата все още търси, обогатява се, иска, обаче тя живее в хармония в своето богатство. Тя е блажена, но това не е крайната цел на ученика.

А в шестото тяло вече има сливане с Истината. Тука блаженството не е достатъчно, а има една по-висока степен, която е сливане с Истината.

За седмото тяло, разбира се, е трудно да се говори, защото там човек трябва да се раздели с всичко, даже трябва да се откаже от своята душа и от своя дух. Напълно да се разтвори в Бога и да разбере, че тайната на Нищото е най-дълбоката Тайна на живота.

Елеазар Хараш