Главните разговори са с неговия любим ученик. Казва му преди да умре: „От Любов вникнах в тайните на магията и видях етера на Боговете. Изтръгнах тайната, скрита в Пламъка. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си. Аз имах за свой Бог Любовта и вдъхновен от Любовта аз пях, говорих и победих. Благодарение на Любовта аз усвоих словото на Хермес и словото на Заратустра“.
Когато Орфей се завръща, светилището в Тракия е запустяло. Той го преобразява, а същевременно преобразява по-голямата част от тракийците. Преобразява религията на Бакхус и обуздава вакханките – служителки на Хеката, и много бързо неговото влияние прониква в светилищата на Тракия. Посветените в тайните под наставленията му са се сдобивали с чиста светлина. А тя е изтичала от висшите Истини. Под булото на поезията и омайните празненства част от светлината на великите Истини намалявала, но така той говорел на народа – забулено. Така станал първосвещеник в Тракия и велик жрец. А на своите ученици е откривал тайните на Слънчевото Слово. Това ставало в Свещената планина, от която извира река Ебра – Марица. Там имало Храм на Слънчевото Същество от хиляди години. Там са идвали и се покланяли келти, скити, гети и много други. Жрец в този Храм е бил Орфей.
Той имал при себе си любимия си ученик, който е взел от Делфи. Казвал му: Събери грижливо всичките си мисли, за да се издигнеш до Началото на нещата, до Великата Троица, която блести в чистия етер. Изгори тялото си с Огъня на мисълта си. Отдели се от материята, както Пламъкът се отделя от дървото и гори. Тогава духът ти ще полети в чистия етер на вечните причини. Да си свободен, значи да изтичаш от Духа. Любовта е Пламъкът, който изгаря дървото и носи свободата.
Ти си Пламък. Ти трябва да се разрастваш ежедневно. Пламъкът е ключът на живота. Само Първото Същество царува в безкрайното небе и в дълбочините на земята. Това е етерният Баща, това е Пламъкът неугасим. Има определени моменти, когато силите на злото се съюзяват срещу нас, но ти си Пламъкът и това е твоята власт, оставена ти от етерния Баща. Има само една власт, само един Баща и само един Учител. И ти можеш да го откриеш само чрез Пламъка. Той е Мъдростта и Любовта, Той е мъж и жена, той е баща и майка. От това вечно съчетание се раждат съществата. От това истинско съчетание произлизаш и ти. Пламъкът побеждава смъртта. Любовта на небето и земята не е известна на хората. Тайната на съпруг и съпруга е известна само на Посветените. Тази тайна е скрита от хората, скрита в Пламъка.
Посветените са същества на Пламъка. Който намери Любовта – Пламъка, се смесва с него и се освобождава от печалната пропаст на преражданията. Синът е в Неговото проявено Слово.
Синът е Неговото лъчезарно Слово. Това е Неговият жив Разум, който сияе отвътре. В разгръщането на Пламъка е всяко постижение. Истинската Любов, това е неизменният етер, а чистото сърце се превръща в пламтящо Слънце. Такова всъщност е сърцето на Бога. Космичната идея е пламтящ Огън, духовете са Пламък от Пламъка. Един ден те ще светнат и ще станат като Пламъци. Ще разкъсат илюзията, ще възкръснат по-живи от всеки друг път във висините на седмото небе. Пламъкът е, който възпроизвежда в нас Божественото. Пламъкът е вечно сливане.
Истините – това са силите на светлината. Бог е един и винаги подобен само на Себе Си. Божествеността е вечна и безкрайна, а човечността е крайна. Всички са произлезли от Свещения Пламък, който е Първоначалната светлина. Когато аз съм слязъл в ада, аз съм слязъл, за да обуздая демоните на пропастта. Пламъкът на Духа ще потече в чистите и ще ги поведе към Себе Си.
Закон от Учителя: Не е достатъчно само да имаш стремеж, за да постигнеш нещо, но трябва да имаш и самоувереност.
из лекция на Елеазар Хараш, изнесена през 1993-а година