Елеазар Хараш: Откровения за смъртта (Тайната на смъртта - част 2)

 

Здравейте, Елеазар Хараш!

Правим днес втора част на темата: “Тайната на смъртта”. Това е най-гледаното видео в Портал 12 и от интервютата с вас, вече близо половин милион пъти - първата част.

И в тази втора част се надявам да осветлите още по тази тема.

Да, Помощта на Учителя! Той ще Осветли!

 

Откровения за смъртта:

 

Нашата Скрита и Дълбока Същност е Бог и затова няма как да умрем!

И да искаш и да не искаш, каквото и да правиш, каквото и въображение да имаш - свършено!

 

Ние сме били преди живота и смъртта, ние сме били преди безсмъртието. Ние сме преди света и вселената.

 

Аз знам, че всички ние сме Дълбинна Мистерия.

 

Изходът от смъртта е: Да умееш да влизаш Навътре в Бога, а има и по-Навътре от Бога - към Абсолюта!

Тука нека да ти кажа само, сещам се…

Тот е страшен! Божество - Учител…

Казва..(понеже хората смятат, че етера е всичко и че, даже го тълкуват: Самият Бог - най-всепроникващата тънка материя.)

 

Тот казва:

В Сърцевината на Абсолюта няма етер.

 

ТОЙ е създал таз Тънкост, ТОЙ е над нея: Друга Тънкост - Страхотно Измерение!

Доколкото знам, Атлантите го наричат или 13-то, или 17-то Измерение, не се сещам в момента.

Нещо, което е Над…всичко, което прониква, по-дълбоко от всяко Всепроникване. (Тот)

Както и да е…

Така.

 

Прераждането е дар да разрешиш себе си и да се освободиш от омагьосаният кръг на преражданията.

Колкото и да е тежко - вървиш напред!

 

Убитите са убити (виж какво тълкуване), заради стари грехове от минали прераждания, така те заличават стари карми.

Те убиват, защото са длъжни на същества, или по други закони, нали. И всичко е много точно, но иначе не се вижда.

 

Смъртта в този свят означава да те сполети Благословия!

Разтоварване от миналото. - Изкупление!

 

Който вярва в живота след смъртта се въздържа от всяка лоша постъпка.

 

Който не вярва в задгробният живот, той вече е умрял.

Свършено! После ще видиш как Душата...

Ти си жив, защото имаш Душа. Душата може да живее, Боре, в твоето тяло и без тяло Горе.

 

Много смешно е да питаш: “Има ли задгробен живот?”

Много смешно е да питаш и да кажеш: “Те не са...умрелите не са дошли.”

 

Не само, че всички са дошли от там, нали наред, те не помнят. И умрелите пишат писма. Просто изпращат мисли в съзнанието - това са техни…

И всичко това е такава Истина. Обаче земният човек толкова се е отклонил, така е преобърнал нещата…

Така.

 

Умрелите са хора без Душа и в този, и в онзи свят.

Мярка за умрели!

Да?

 

Тука говорите за истински умрели?

Да, да.

 

А, не за физически?

В много политици живеят умрели, нали. Те не знаят - загатвам ти само.

Освен туй, те искат да управляват в живите хора и умрели и живи, а те не владеят себе си. - Кармата им е страхотна.

Значи, и това е Благодат Божия, защото след време, хората ги избират, за да бъдат наказани, Боре. И в следващите прераждания…, понеже те не са в Словото, няма как да видиш чисти, святи, мъдреци - просто от никаква гледна точка.

Дори ако насаме…

Срещал съм такива. Навремето с един бивш депутат, така разговор. Той беше антиквар обаче. Имахме връзка с книгите. Той обичаше Настрадин Ходжа, Руми - съвсем друго, ама то е друга мярка. Както и да е.

 

Смъртта е Благо за живеещият и в много тежки условия.

 

Някои казват: “Никой не се е върнал от другият свят.”

Страхотно невежество! Всички от там се връщат.

Но, това е невежеството, не можеш да го обориш, то е канара.

 

Знаеш ли какво е невежеството, Боре?

Някой път може да ти разкажа...Това е сбор от многобройни паразити.

И ти казваш на човека, и ти се блъскаш в тез паразити - канара, нали.

И казваш: “Поздрав!”

 

Аз вчера, между другото, бях в един парк в Търново и наблюдавах по тротоарите из парка различни хора по пейките. И ме обвзе едно усещане как така наречените “живи” физически, сме една малка част проявени. В смисъл такъв, дори паметта в нашите родове, стига до там, докато можеш да помниш някой, който е бил жив. След това, по-назад, ти нямаш спомен за тия Души, щото…

Назад е Бог!

 

...не си ги виждал. И почувствах как самият живот е един много тесен процеп от време.

Това са учените, политиците, медицината. Те гледат, Боре, през ключалка Вселената. Какво ще видиш? Айде пробвай? Има тука една ключалка. Ще я отворим да видиш. Какво ще видиш?

 

Да.

Нали.

Много е тясно. Това е тясна килийка, както хората в затвора, нали.

 

Да. Тоест, това е човешкият подход?

Да, да ума. И той си въобразява, че е видял всичко.

Така.

 

Учителят казва:

Човек се преражда хиляди и милиони пъти.

 

Учителя за смъртта:

 

С тебе и в смъртта има смисъл, без тебе и в живота няма цел. Ако ти живееш в Бога, смъртта е изключена за тебе.

 

Свършено е! - Трябва, много важно е, Боре, сещам се - да имаш подготвена тайна усмивка за смъртта. - Едно от задълженията на окултният ученик!

След време ще говорим - Таня искаше за “окултния ученик” - Тайна усмивка изработена, безусловна!

Като дойде часа - така да я поздравиш. Може и с ръка, може и без ръка.

Нали, тоз поздрав…просто...поглъщаш я.

Така умират суфите със Зикр, с...

 

А...Да?

 

Аз, малко се притеснявам, защото не знам дали е позволено, но имал съм един-два пъти, в по-трудни моменти, усещането, че границата - предела между живота и смъртта е много кратък миг. Много кратък миг, който всеки от нас много пъти е минавал… и този миг не е толкова страшен.

Не...Той, ти влизаш в Лекотата! Това е миг в Мига!

Там точно трябва да Поздравиш Бога и прескачаш смъртта!

Ти отиваш в Живота!

Ти, къде отиваш, нали?

 

Така.

Има по-страшни работи, казва Учителя, от смъртта и Небитието, които вие не можете да разберете.

Става въпрос за Древното Зло и една голяма празнота - почти необятна.

 

Човек е съществувал и преди раждането си, ще съществува и след смъртта, казва Учителя.

 

Смъртта не е господарка на света, тя е само един служител на кармичните духове, казва Учителя, и на Бога.

 

Тез от вирусите - нека да ти кажа нещо. Ще се отклоня малко.

Никой не умира от вируса - запомни го от мене! - нито от грип, нито от някакви си там други болести - придружаващи глупости, нали.

Човек умира от кармата си, от часа на смъртта, който от минали животи е посял.

И дали има здрава имунна система, дали има антитела и глупости.

Дето казва: “Имам антитела, това са тъщата” и тъй нататък, да не ти изреждам, нали - и там баща ѝ - дълга история.

 

Всичко умира, защото е дошъл часът на смъртта му. И дали си здрав, дали си болен…?

Има болни надживяват здрави и така нататък. И това е толкова ясно, елементарно в окултната наука, нали?

Така, както и да е.

Значи - тя е служител на кармичните духове и на Бога. Смъртта е външно нещо, а не вътрешно.

 

Раждането е заробване, смъртта е Освобождение.

“За който разбира.” - казва Учителя.

 

Смъртта освобождава праведния, но не и грешния.

 

Той пак ще влезе в килийка. Пак ще си продължи, нали, там да се учи и да се обучава. Но тез, които вървят по тоз път...

 

И да умре човек, пак няма да се освободи от грешките си, казва Учителя.

Затова Зикр е важен, Боре! Той ще ги заличи.

И затова таз книга я смятаме за много важна.

Грешките вървят след него иначе - тез, които не са в посяването.

 

Ако сме в състоянието на Бога не можем да умрем.

Смъртта е нещо тържествено. Този живот е умрял, а не смъртта. Смъртта не е умряла, нали.

 

И в смъртта, и в тъмнината няма освобождение.

Освобождение има само, когато изпълняваш Божията Воля!

 

Същество, което на земята ви е обичало, след като замине в другия свят, ще ви помага още по-добре.

 

Някой път е Благословение да замине някой близък по-рано, за да ти помага отгоре по-дълбоко.

Виж колко…Ние не го виждаме туй, нали.

 

И умрелият говори, но по друг начин, казва Учителя. Той влиза вътре във вас и от там говори. Не можеш да мислиш за умрелия ако той не е в тебе.

И когато има Любов, те си говорят. Това е изпращане на писма.

Да?

 

А тази сила...

И ти имаш такива опити, нали?

 

Многобройни. А, тази сила да помага...този близък, който например…

Осъзнатият, с воля.

 

Откъде идва тази сила? От неговата воля в другия свят?

От неговата воля, от Единството с Бога и от Любовта към тоз човек.

Всеки, който те обича, казва Учителя, той мисли за тебе, и в този и в ония…, щото това е Божий Закон. Той е неизбежен. Всъщност, Бог в него ти помага и той участва. Той като е осъзнат участва.

 

Но по този принцип и врага може да вреди от там?

Има случаи с мафията и с един, който е убил от големите мафиози. Оня го убива и той вижда, че ще го убие. Казва: “Ще те гоня и у другия свят и ще те поразя.” - Нещо...не точно тези думи, но...и после така се случва.

Щото…

Сега, ще ти обясня, Боре:

Ако един тежък мафиоз е в затвора, той първо е вкаран в бремето на тялото и после в самия затвор. Той не може да прави големи бели, щото той не е осъзнат и не може да се излъчва много… - частично. Има някаква сила, но не е…, но когато го убиеш ти развързваш звяра. И тази воля, която е тежка…

Освен туй, той е посегнал оня и направил е карма. Тоз му се заканва, после го поразява от другия свят. И негови хора убива, като влиза в други и ги кара да убият.

 

Изобщо не съм предполагал, че ще включа темата за смъртното наказание, но по тая логика смъртното наказание, където е разрешено, примерно в Щатите, е по-лошият вариант отколкото примерно съответния осъден да излежава в затвора?

Да, да.

 

Трябва да работят казва Учителя, много дълго тежка работа, за да...бавно да се облагородяват и следващите прераждания да направят постепенен скок, нали.

Така...Голяма глупост е смъртното наказание, но…

 

Всяко нещо, за което мислиш, казва Учителя, е живо.

Няма значение на коя планета, къде се намира, какво изглежда то.

Всяко нещо, което…, то някъде…

 

Аз оправдавам, казва Учителя, само в един случай, когато пожертваш живота си за Бога.

 

С каквито хора сте били свързани преди смъртта си, казва Учителя, тази връзка ще я чувствате най-силно и след смъртта.

(И тука и горе.)

Тя си...тя не се прекъсва. Става по-жива, по-фина по-цялостна.

 

А, можем ли да кажем, в коя посока се осъществява връзката от нашия свят, от душите, които са в нашият свят, когато помислят за починалите близки и осъществяват връзката, или може и от другия свят, чрез упражняване на воля, да се предизвиква връзка с нашият свят?

Значи, Боре, връзката е в Осъзнаването и в Любовта! Там,където има Любов има Осъзнаване и много лесно става преливането. Просто с Лекота влизаш, нали. И Бог го иска. И влизаш някой път, за да помогнеш.

Така стана...някои близки…,тя едната не вярваше. Почина мой приятел. И много важен документ липсваше. Той влезе, внуши ѝ го. Така ѝ го внуши!

Каза: “Вече, вярвам. Имам да ти говоря.”

Години наред тя ни гледаше, с него си говорим, и тез неща не искаше да ги чуе. И други неща станаха и с други хора.

 

Да.

Умрелите са по-живи от нас, Боре. Но, неосъзнатите, ако ме питаш, това са умрели - и в тоз свят и в оня. Тез, които не са в Любовта, не са в Зикр, те са. Те и тука са умрели, Боре.

Ти говориш с умрял, той мисли, че е жив.

 

Тоест, неосъзнатостта е мярка...

Това е смъртта.

 

...дали си жив.

Да.

 

И няма значение в кой свят си, да?

Не, не, колкото си по-неосъзнат…

 

Аз иначе попитах заради една мисъл на Метерлинк, който в пиесата “Синята птица” (там един от починалите казва в мига, в който техен близък се сеща за тях) казва: “О, най-после вие си спомнихте за нас! И в мига, в който си спомните за нас, вие ни оживявате.”

Ей, това ми се иска да осветлите:

Зависят ли Душите на заминалите от нашите спомени за тях?

Тясно сме свързани и тука, като мислим за тях - няма значение дали са в Египет, дали са в другия свят. Ти някой път може да не знаеш, че е заминал. Мислиш, че е жив и си живее в Америка или някъде, нали. Тя връзката тече и не прекъсва - дали знаеш или не знаеш?

Там, където има и Любов няма прекъсване. Преливането е…

 

Те са скачени съдове, Боре. Няма значение, дали майка и дъщеря, любим и любима, въобще близки хора, нали.

Никой не може да прекъсне, щото Там е Бог!

Той е Любовта! Той е Връзката, Той е осъзнаването, нали?

 

Когато трябва, казва Учителя, да умре, и здрав да е човек пак ще умре.

Какво ще ти помогне здравето? Това е такава глупост, нали?

 

Здравето е много глупаво нещо. Някой път мога да ти го обясня.

Болестите поне пробуждат, нали? Здравето - заспиваш като щастливият човек.

 

Когато хората заминават за Онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото когато са били на земята. - Учителя!

Това е Учителя, без коментар!

 

Всъщност, човек живее в съзнанието си, а не в тялото си.

Забележи, Учителя! Страшен е! Колко просто!

 

Ти живееш в съзнанието си, не в тялото си. След време пак, доколкото...там..., си живял.

И Зикр прави да си осъзнат и Горе.

 

Човекът на Истината не мисли за смъртта. Той не мисли за спасение.

Той е в Бога, нали, какво пришествие?

 

След време ще ти разкажа за Атлантите. Никакво пришествие, никакво възкресение, нали…

 

Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, казва Учителя, е човешката Душа.

 

Не може да я докосне...нито атомна бомба, нито милиони вируси, от никаква гледна точка - висшата Душа.

 

Глупавото дете се поправя в живота, но глупавият старец, казва, само смъртта може да го оправи.

(Някаква малка промяна, нали.)

 

В момента, в който личността помисли, че е свободна, независима и може да прави, казва Учителя, каквото си поиска (каквото си желае) смъртта настъпва за нея. - Своеволието, нали!

 

Смъртта е влязла в живота по причина на това, че човек е престанал вече да се храни с Божественият Хляб - с Бог!

 

Човек може лесно да се освободи от смъртта, казва Учителя.

Как? Като престане да греши.

Тоест, даваш предимство на Бога в себе си, на Божественото Начало в себе си. Това е Зикр, това е разумното мълчание, това е четенето на тези книги, това е Споделянето, това е разговорите, в които се стараеш да си истинолюбив ко(лкото)...

Всичко туй, нали!

 

Смъртта беше създадена преди хората да съществуват, казва Учителя.

 

Други същества създадоха смъртта, понеже те бяха силни. Те не умираха.

(Това са падналите богове.) - Те не умираха, само се отклониха.

 

Който не иска да умира, той не трябва да се ражда.

 

Смъртта иде, когато Бог ѝ заповяда.

 

Какъв вирус тука и каква…? Тука е съдбата. Каква…?

Какво като си здрав?...Културист.

Има бабички се подиграха 100 годишни с ваксината, като шега, нали, танц. А, такива културисти...Не, както и да е.

 

Да, много примери има покрай вируса за спортисти и всякакви, които бяха поразени. Но, аз се сещам една много окаяна снимка, която гледах преди няколко дни в интернет - обиколи и новинарските сайтове.

Най-богатият човек, или там един от най-богатите сега на земята, с пари…

Богат-бедняк.

 

Да, за онлайн търговия…

Точно, богат-бедняк.

 

...и така нататък.

В някаква пустиня уж бяха снимани и едно шампанско, едни неща и заглавието: Обявили, че ще правят такива разработки, за да сложат край на смъртта, за да живеят вечно.

И толкова…, много окаяна беше самата снимка, излъчването там на хората - наистина с едно шампанско как пръска, те ухилени.

И си викам: “Господи…!”

То, шампанското върви с безсмъртието, Боре!

 

Щото, много хора понякога питат, нали, как изглеждат демоните? И не знам защо, но това ми изникна като представа.

И си викам: “Какъв ужас ако я нямаше смъртта.”

Ами тез дето искат да избягат на други планети?

А, Вселената е смърт, гроб. Тя е нисшият, паднал свят - сътвореният.

Те искат на Марс. Там, щял да живее на Марс.

 

Ама, той точно този...

Не в Бога! Не в Бога! Той замества Бог с Марс.

 

Той точно този говори, нали, и казва:

“Ние тръгваме за марс.”

 

Значи, така.

 

Смъртта е опасна, казва Учителя, когато умираш без Любов!

Ето ти мярка! Ст...Виж колко простичко говори Учителя! - “...без Любов!

А, когато умираш с Любов това не е смърт.”

 

При Любовта и живота и смъртта имат смисъл. При безлюбието - и живота и смъртта нямат смисъл.

 

Няма сила в света, която може да умъртви човешкият Дух.

 

За Любовта смъртта е една играчка, казва Учителя.

Наистина е игра.

 

Други неща за смъртта…(не от Учителя):

 

Смъртта е излизане от тялото и влизане в Съзнанието.

 

Сещам се - като заминеш в другия свят, Боре, тази Душа, този Дух, стават по-чувствителни и възприемчиви за близките си.

Те стават Възприятие! Стават Съзнаниие! И всичко в тях се отразява. И когато има Любов и изпращане на формули и на други неща...

 

Както един брат, между другото, чете на своята, която замина у другия свят...той знай за…

Чете ѝ ценни мисли от интервютата, от лекциите и така и тя получава...Тя обичаше тез наща като беше жива. И той продължава години наред...Уважение! Представя си я на стола...И някои може да кажат…, но той няма кой да го види, щото те тез неща стават…, както и да е.

Така.

 

Има много хора, които се страхуват да се свързват с близките си. Тоест, те казват: “Аз не мисля, страх ме е да помисля за моя близък, който си е отишъл.” Тоест, те бягат ли от това - от този обмен, и помощта, която могат да получат от своя близък, който е заминал? Тоест, те заключват ли тази връзка?

Значи, виж Таня, те са неосъзнати. И страховете са същества в тях, които винаги пречат на връзката, щото може да се получи хубава обмяна, нали.

Но, те ги правят да не вярват. Съществата на страховете са малко повече отколкото трябва, понеже Любовта я няма вътре.

Защото Учителя казва:

“Ако Любовта влезе в Сърцето ти, страховете излизат.”

 

И те ще трябва да почакат, нали?

И ако разберат важността на молитвата и на Зикр, тез страхове ще изчезнат и връзката ще стане естествена.

Дори да не е осъзнат умрелия, ангела като влезе в него, като има Любов. Той ще направи проекция така и ще стане пак връзката.

 

Така наречените живи са родени умрели.

 

Силата на мисълта влияе, казва Учителя, влияе и на живи и на умрели.

 

Който има силна мисъл и в тоз свят, и в ония, страхът ще бъде пометен.

 

Учителя казва:

“Защо умря моето дете?”

И Той казва: “Първо, това не е твое - от никаква гледна точка.”

 

Вечер - сънуваш планини, гори, морета и реки. С какво ходиш там?

Душата си странства…и така нататък - с Лекота!

 

Тялото в действителност е труп, движещ се труп. То е измама, прах, илюзия. Не се движат твоите крака, а Душата ти, енергията ти.

 

Душата в тебе се движи. В другия свят пак тя се движи. По време на сънуване пак тя се движи.

Боре, змията, също се движи без крака - с енергия.

Душата в другия свят няма нужда от крака да се движи. Тя си пътува свободно и в тоз свят и в ония.

Да?

 

В крайна сметка, докато сънуваме очите ни са затворени, а пък ние виждам.

Аз се сещам друго. Точно тази вечер, преди тази тема за смъртта сънувах цял куп починали. Даже, някои от тях не ги познавам, но усещах вътрешно, че са починали. И ми направи впечатление едно нещо - имаше…, в една от сцените в сънищата ми тази нощ, имаше едни хора, които бяха много красиви като лица, обаче имаха много силен особен блясък в очите. И в самият сън усетих, че те са мъртви, реално. Те не са в тоя свят. Освен, че видях и други близки починали и така нататък.

За тоя блясък в очите може ли да кажете нещо?

 

Учителя казва, че в очите на човека не трябва да има блясък, а меко сияние. Туй е разликата.

 

Блясъкът показва, че нещо не е наред...Същества…, те проблясват. Те с блясък някой път искат да те хипнотизират.

Мекото Сияние - съвсем другия момент, нали.

 

И Блясъкът винаги е знак за опасност и в невидимият свят като са хората, и в…, нали.

И змията също се движи без крака, с енергия, нали.

 

В задгробният живот се съмняват само умрелите.

Те са - това е мярка!

 

Умрелите, които се движат тука.

Да, да и в другият свят… - неосъзнатите.

 

Учителя казва:

Умрелият е глух за всичко външно и е буден за всичко вътрешно.

Особено осъзнатите!

 

Когато Любовта влезне вътрешно в човека, той вече не може да умира никога. Той само се пренася. Просто си заминава на…

 

Учителя казва:

Ние сме слезли от Невидимият свят.

Просто от там идваме, нали?

 

Тези, които не са под Божие Ръководство, те не живеят, казва Учителя, нито на земята, нито Горе.

 

В бъбривият човек има тълпи от Духове и живи умрели.

 

Значи, като видя бъбриви хора - познавах, нали, може да съм ти казвал - аз знам, че той вече е в единият крак в психиатрията, с другият крак в тежките болести. Това са много Духове - говорят и правят карма, той изпуска думи, нали. Голяма беля е бъбривият човек, особено в окултизма, който е…тъй по-начетен. Срещал съм и от Братството такива. И даже единият беше напреднал донякъде.

На времето идваше в Братството един. Учителя е казал, че е бил един от пророците в Библията - негов ученик. И ей така говореше (показва: с ръце вдигнати встрани) и така искаше да…, и магнетичен, и начетен.

И млади бяхме около него.

Викам: “Мен не можеш да ме излъжеш.” - Само туй му казах, нали. щото, има друга дълбина и друг вид смирение.

Както и да е, няма значение.

 

Злите хора са винаги в смъртта. Те винаги ще умират.

И тука и горе, нали. Самото зло, Боре, е част от смъртта.

 

Мярката за безсмъртие е:

Да махнеш злото от себе си и никога да не планираш и...да нямаш и микроскопично зло в себе си. Това означава, че вече смъртта не те…

 

А, това, което очаква тези хора - на злите - това е все по-тежки прераждания. Няма значение как ще му мине живота, ако той има такива мисли, проекти, планове.

 

Мъртвите не говорят на глас, защото ако говорят кармата им ще стане по-тежка.

 

Понеже те не знаят как да говорят - обикновените мъртви - “още по тежка” - затова мълчат, отнет им е гласа. Защото те могат да вибрират с гласа. Нали? Както живите и любящите, за да помагат или по-друг начин.

 

Смъртта е сътворена, за да разрушава всичко второстепенно.

 

Огънят е най-големият обеззаразител.

 

Крематориумът премахва всички наслоени зарази и паразити от миналото.

Чиста работа!

 

Църквите не искат крематориум. Ей, тука имаше спор преди време, нали.

Знаеш ли какво каза един свещеник от един град?

“Ако не се ваксинирате няма да влезете в рая?”

Красота!Направо ти казвам…

Боре, тез хора, които се отказват от ваксините, това е прогреса на духовният народ на България. Това са духовните хора.

А, тези, които нямат как да избегнат, също са част от прогреса, които са съзнателни и карат молитви за…

Два вида са, нали. Искам да ти кажа - и едното и другото.

Да, нещо искаш?

 

Понеже много хора питат за темата с кремацията…

То, после има въпрос там.

 

Добре, да го оставим за тогава, добре.

Ще го видим после, да.

 

Умрелите Души често влизат в живите и в тях живеят, но скрито.

И от време на време казват нещо. Помагат, насърчават. Това е при Любовта…особено!

 

Има много хора, които като се приближат до вас носят смърт и безверие.

Направо почва безверието да работи в тебе. И ако си буден, нали, няма проблем, но...където трябва…

 

Има много хора, които като се приближат до вас усещате смъртта.

 

Защото в тях има много мъртъвци. Те са мъртви в тялото му и те са свързани с мъртъвци и с демони. Те изглеждат живи, но не са.

Опасно е ако ги приемеш за другари, за приятели, нали.

Една дистанция с мярка и формули.

 

Да?

 

Могат да кажа от моя опит, въпреки че нали внимавам какво споделям, че даже смъртта има и определен аромат. То не е аромат, а мирис по-скоро.

Тя ухае, особено при такива, Боре, като Настрадин Ходжа.

Да, той ако знаеш, ако съм ти казвал, той си е обърнал датите за рождение и смъртта обратно - защото то няма значение кога си се родил, иска да каже Настрадин: а имаш ли Същност, Душа?!

Все едно е кога си се родил, кога си живял.

 

Така...

 

Когато злият човек умре, лошите мисли в него започват да си търсят друг подходящ човек.

 

Щото горе се разреждат, нали и, за да могат да се вселят в него. Защото той иска от някъде да вади енергия, а умрелия вече се свива, той не може да го вижда - няма ум, глава, сърце, хранопровод, няма тяло и той иска да продължи, щото търси храна.

 

Мъртвите също мислят, планират, желаят, искат прераждане, за да се коригират.

Но трябва да чакат. А, някой път ако си изтървал туй прераждане…

 

А, възприятията на мъртвите за нашият свят - те виждат ли тази образност или усещат само по сетивен начин нещата?

Значи, ако те са осъзнати, ако има мъдрец, който да ги обича долу, може да направи така, с молитвите си да го виждат, да осъзнават, нали.

 

Голяма работа е да те обича мъдрец, любящ човек, посветен, Учител. Нали?

А пък ти ако си избрал Учителя за свой път - свършено е! Той ще ти изпраща напреднали, които...И обмяната е...изключителна!

 

Нещо, което много хора се питат:

Дали, срещата с нашите умрели близки е, примерно, само на ниво сънища - на ниво астрален свят, или нашите умрели близки могат да имат достъп дори като и визия, като материална визия в нашия?

Като двойник.

 

Или има предел?

Като двойник само.

На ниво астрален свят се обменят обикновено като Души. На по-високо ниво на душа - висша Душа, се обменят осъзнато. И си обменят тънките неща - това, което са обичали, даже могат мисли да си предават, такива… - дълбоките мисли, нали.

 

Но мъртвите не могат да видят, например чисто физически, човек какво прави в даденият момент?

Не, обаче ако им помогне ангела, Учителя, посветения, мъдреца, или дълбока молитва в тях, от тяхната Душа извираща, могат да видят за малко, нали…

 

За кратко.

Да, да.

 

Така.

 

Раждането е вход във времето и в сътворението. Смъртта е изход.

 

Злото в нас е един скрит, огромен гроб.

 

В този свят тежкият живот се оказва чест, за да се изкупиш от миналото.

 

Иначе как ще тръгнеш на чисто в другото прераждане ако не си изплатил, нали?

 

Защото, ние умираме, но не сме мъртви.

 

Раждането означава, че ти си изпратен да се учиш и да изкупиш миналите си прераждания.

 

Не за някакво щастие или за политика. Ти да виждаш Бог да е политик? Примерно, сега се сещам.

Къде? Няма как, нали. А, какво ще правят политиците другия… - Увисват като празни такива...празни балони и трябва само една игличка.

 

Който е получил Гносис, той е получил Истинско знание за Бога и той разбира, че смърт няма.

 

Светът е роден като пътешествие към смъртта.

Така е роден света, нали и ако осъзнаваш, вече минаваш през Прохода.

 

Човекът е катастрофирал в съзнанието си, защото е изгубил развитието. - Метода на Истината. ТОВА Е…!

 

Смъртта е нещо извън Бога и затова трябва да влезем в Бога и в Неговата Истина.

 

Смъртта е мярка за своеволието.

 

Смъртта е сливане със себе си.

Своеволието е сливане със себе си. И казваш нали… - със своята воля и това е всъщност отделянето от Бога. Няма как да не умираш много прераждания, щото ти си…

 

Смъртта има мисия и тя е в това, че смъртта винаги ще разрушава своеволието и злото в човека - и явното зло и скритото зло.

Ти казваш някой път: “добър човек” - Не бързай! Има..някъде има скрито зло.

 

Смъртта е златният век, защото тя е очистващата и разреждащата злото.

Смъртта разрежда злото. Горе то вече...много неща може да искаш да ги направиш - не можеш! Няма ги ръцете, няма я голямата воля, няма я…

За изключения не говорим.

 

Всеки път хората пита: Коя е мярката, че върша Божията Воля, а не своеволието?

Когато имаш...когато си избрал Молитвеният Дух, Зикр, Лекотата, Любов към Учителя, Любов към тез книги, Любов към Мъдрост, нали…

А, смъртта означава натрупано, натрупано, натрупано голямо кармично зло. И там ще умираш не само...

 

...И желания.

и тука ще умреш, Горе ще умреш, в другото прераждане ще умреш, ще се родиш изк…, просто туй...друга пътека е Боре, няма как!

 

Начина на живот на много хора е Любов към смъртта.

Някои просто я желаят. Те така я обичат, нали, че.

 

Змията движи смъртта, но чрез Бога.

Всяка смърт става само с позволение на Бога.

 

Бог знае точният час и го казва на смъртта.

 

И кармичните духове на смъртта, и духа на смъртта - действа, изпълнява. Никакво значение от болестите: дали си на две години, дали си на 30 години, дали си здрав при блестяща имунна система - нищо не важи!

 

Само Бог знае кой смъртен трябва да се пробуди и кой не!

 

Мъдрият е в Единство с Бога и смъртта. Затова смъртта тихо му се усмихва и той влиза в свободата си (те се познават като Духове. Смъртта е светло Същество, скрито), в която е бил, но сега в по-голямата си свобода - той навлиза в по-голямата си свобода мъдреца - смъртта знае.

 

Не всички улавят музиката на смъртта.

Има много фин аромат в нея, много тънко преливане, нали Лекота...

 

Само един глупав човек може да каже: “Никой не се е върнал от другия свят.”

Както ти казах: Всички от там се връщат.

 

Смешно нещо са умрелите и живите без Бог, Боре. И в тоз свят и в оня.

Наблюдавай в тоз свят, наблюдавай в другия свят.

Просто е...

 

Един от фундаменталните въпроси по отношение на смъртта е паметта. Тъй като пресичането на отделните прераждания се изтрива паметта.

Но, кое остава? Тоест, квинтесенцията от натрупаните опитности до момента ли?

Защото, в крайна сметка, когато едно дете се роди, нали, в повечето случаи поне до 14 годишна възраст я няма тази памет.

Значи, осъзнатият и отдаденият на Бога, той си съхранява нещата, разработва ги Горе, медитира - продължава, което е обичал много на земята, той си го прави и горе, но по-фино. И там няма прекъсване на паметта и затуй той като се прероди тръгва…

Както рускинята Наташа Бекетова, която знае 120 езика - рекордьорката в света. Голяма Любов към езиците, с Любов е умирала, с Лекота и тя си ги носи. Те са в нея, те се събуждат, нали.

 

А, на много хора...за какво да му...? Какъв опит той...има само глупав опит. Той трябва да му го изтрият, да не повтаря глупостите си. Защото те са безконечни.

Същото почти вечни са…

 

Да.

Хайде, аз ще кажа така. Примерно, аз в детството ми не помня нищо от предният си живот, но това което се съхранява и се предава, кое е? Примерно, някакви, да кажем, принципи, които дълбоко усещам вътре в себе си? Те ли са това, което нося от предният си живот?

Дълбокото, правилният опит, старанията, Любовта, уважението, почита - те остават.

И когато ти се родиш като дете, още от дете почваш да усещаш, да наблюдаваш правилно знаците, щото Той Бог си е в тебе. Той също с тебе се преражда.

Учителя на шест години е усещал тънкости, нали.

Както и да е.

Значи, почват бавно да се събуждат твоите естествени неща, които си обичал.

 

Обаче, ти ако не избереш Божият Път, те ще почнат да се заглушават.

Избереш ли Божият Път, почва да ти се събужда благата и добрата карма. Избереш ли лошият път, Бог ще те срещне с тежката си карма.

И голямо Благо е ако се освободиш от тежки срещи, от тежки хора, иначе ще минат мимоходом и тъй ще заминат, ако обичаш Бога.

 

И на практика, смъртта, разделяйки отделните животи и прераждания, тя фактически изтрива всичко, което е свързано с егото и тези най-нисши, емоционални и чувствени неща?

Тя изтрива мъртвото и глупавото, Боре, защото…

За какво да му остане опит на един наркоман, че е бил наркоман и да се прероди и пак да се… - чист лист. Той пак след време може да избере погрешното, но той първо е чист и къде ще тръгне вече е негов въпрос. Зависи малко от родителите, зависи от неговите стремежи, какви хора ще попадне кармично и така нататък.

Дълга история.

 

И всеки път хората казват:

“Да, обаче се изтриват нашите междуличностни.”

Всъщност, те не се изтриват, но липсата за…, защото продължават през кармата, но…

Те са заличени временно. След време при Благата карма могат да се появят, нали.

 

Всъщност, невежеството е голямата смърт, Боре! Не е другото, нали?

 

Когато умреш в Бога ставаш още по-жив.

 

Смъртта улавя тежкото, земното, но тя не може да улови Лекото, финото, Душата.

Няма как да го пипне.

 

Христос възкръснал не защото е вярващ, а защото е Любов и Истина. - Забележи!

 

Вярващите…, тез, които вярват - без Любов и Истина - ще има да чакат.

 

Аз следващото интервю малко ще ги засегна.

Само да ти кажа, че аз не вярвам в Библията, а в Бога! Конкретно в Бога! И Бог ми дава по-дълбоки неща от истината - ще стане въпрос за туй, и от Библията.

Те ще се засегнат, щото…, но някои ще разберат какво искам да кажа. За тях говоря!

 

Така…

 

Бог и Христос ще поразят вярващите, които не са Любов и Истина.

 

Вярата не означава Чистота, Любов и Истина! И за това тя ще се превърне в смърт.

 

Искам да ти кажа: вярата не пречи на невежеството. Може да си вярващ - аз съм срещал много вярващи.

 

И затова се сещам думите…

Даже група вярващи, които ми правеха проклятие, между другото - евангелисти.

 

Да.

Аз наскоро го качих в едно архивно…

Поздравим..

…в една архивна лекция ваша.

…евангелисти бяха.

 

Аз се сещам сега Думите на Христос:

“Къде ти е смърт жилото?”

Да, няма, няма. Никакво жило няма.

 

Така.

Злото е корена на смъртта в човека, а не дявола.

 

Животът, материята, това е да имаш тегло. Ако нямаш тегло ти си свободна енергия.

“Тегло” означава и психиката, нали, също - друг вид тегло.

 

Животът е едно заключване на енергията, но Любовта към Бога може да даде Освобождението.

 

Само Бог в нас е Жив - ние не сме живи!

Животът е Негов!

 

Смъртта се е родила от отричането на Бога.

(Къде е почнала? - в миналото) - от Отричането на Бога и на Истината.

 

Невежеството винаги ще умира, защото е Живот без Бога.

 

Както ти казах: таз медицина, таз политика, таз наука - чакат ги многобройни тежки прераждания. Те са без Бога. Тук-там има изключение.

Има някои, които се опитват тайно да служат на Бога, но това са …

 

Ако Бог не те избави, всички религии и църкви са безпомощни.

Забележи!

 

Според египетските жреци, това се случва в Сърцето - Спасението, в Любовта, в Древният Храм!

С Бог в себе си, ние сме над смъртта.

 

А без Бога, ние сега живеем като умрели. Разбираш ли? Просто сме умрели. Много умрели се срещат: “Здравей, как си?” - и така нататък.

 

Атлантите казват:

Които са избрали вселената и света, са избрали смъртта.

 

Египет за смъртта:

 

Един египетски жрец казва:

Моята Дълбина, смъртта въобще не я вижда.

 

Тя е висше Същество, но нищо не вижда Там. Жреците са голяма работа!

 

И смъртта и живота могат да бъдат Живот в Бога.

 

Смъртта е Пазителят на Живота в този свят!

 

Който умира с Любов узнава Тайната. - Египет

 

Доколкото имат Нетера, тоест Бога, и живите и мъртвите са Заедно и тука и Отвъд.

 

Само Бог осветява смъртта. И животът и смъртта се хранят от Любовта. (И двете)

 

В Живота, Невидимото става видимо, в смъртта видимото става Невидимо.

Само Любовта преобразява и живота и смъртта

(Навсякъде е Тя - Номер Едно…), защото е родена преди тях.

 

Бог е Любов, а не живот или смърт. - Забележи разликата, нали! Затуй Любовта е по-скъпа от живота!

 

Ще обясня:

Любовта не е научно знание. Въобще забрави, нали.

Тя Е Съкровено Знание!

 

Научното ще умре, Съкровеното никога няма да умре!

Науката е огромна трагедия, Боре, ако ти разкажа, ама ще ме намразят...Нали помниш един учен беше писал там: Щял да ме рециклира на части, щото...да не ти говоря, нали...Да е жив и здрав…, ако е жив?!

 

Познаването на Бога е победата над смъртта чрез Сливане. - Фана

 

Всички, които правят усърден Зикр, след време не могат да се спасят от Фана: най-красивото. Нямат избор, Боре! Тя ще ги погълне! Това е пеперудата!

 

Не може да умре този, който е видял собствената си Безкрайност!

Както тоз жрец казва.

 

Аз знам, че има задгробен живот и след смъртта, защото от Там съм дошъл.

Туй го казвам и от мое име, нали. Просто е така - няма…

 

Има само една смърт - това е Раздялата с Бога!

 

Много хора и в другият свят искат да умрат.

(Атлантите), но не могат. - Тясно съзнание!

 

Без Бога смъртта е огромна пропаст - вътрешна пропаст.

Те искат да се спасят от Таз Празнота!

 

Отвъдният свят е пълен с мрачни сенки и призраци, които не могат да си намерят място и покой.

 

Покоят между другото е Голяма Наука. Това е Място, в което няма светове и сътворение. Това е Мярка!

Хотеп на египетски - сещам се казва:

Покоят това означава Две Думи:

Йероглифа на Покоя: Завършеност и Неуязвимост!

Страшна Наука има за Покоя! Ако трябва някой път ще стигнем до там.

Да?

 

А, за умрелите, които - понеже казахте, че има много сенки…

Призраци, да.

 

...И, да…,

И тука,

...в смисъл...

...те и живите са сенки.

 

...Единственото им спасение от другият свят е Новото Раждане в този ли?

Да, ако им го дадат скоро?

Но, някой път, казва Учителя, може да минат две хиляди години.

Шансът е…

Иначе е на 45 години - средно.

Може да се случи и по-рано, ако има подходящи хора да го приемат!

 

Щом си извън Бога ти постоянно умираш.

 

Към края сме…

 

И Египет казва:

Мъртвите се връщат в света на живите.

 

Ще обясня много просто:

Жива е твоята Душа, а не твоето тяло.

Ето защо мъртвите са живи и затова те нахлуват в света на телата (уж живите).

 

Блажен е този, който живее в Бога и умира за Бога!

(Египет, нали…)

 

Това беше и после ще минем на въпросите.

 

Да, Благодаря за Споделените Слова!

 

Елеазар Хараш - Въпроси на зрители за смъртта, заминалите души, сънищата с починали и евтаназията

 

Здравейте, Елеазар Хараш!

Продължаваме с темата: Тайната на смъртта - с въпроси на зрители на Портал12.

 

1. Първият въпрос е:

Продължава ли Зикр след смъртта, ако човек в този си живот го практикува усърдно? И също така, дали човек ще си запази и формулите в другият свят? - Пита Емилия Димова.

Така.

Значи, продължава.

Да, Зикр и тук се прави - в Духовният свят. Ти като правиш Зикр си в Духовният свят, Боре. Зикр не е земно дело. Разбираш ли?

Зикр е Духовен. Той е Сърце и Душа. Те го правят, не тялото ти. Тялото е...Не свири цигулката, нали, ти свириш.

Тялото е труп, Емилия!

Душата е правещата Зикр. Душата е жива в тялото, а не тялото да е живо. Душата е жива и в тялото и без тялото. В другият свят ние вземаме Душата си и съкровищата, които са в нея. Тялото е гроба, който си остава в гроба.

 

Да.

Това е.

Можем ли да кажем, че тялото е нашият Шанс за сгъстено Случване на…, как да го кажа…, на нашата еволюция, на нашият възход?

Ако осъзнаеш…, че ти е дадено, за да се посветиш на Бога и на Истината! А, не да го...щастие, купони, нали…

 

Да, като казвам сгъстено имам предвид и това, което Учителя казва, че:

“На земята в тяло за 10 години можеш да напреднеш много повече отколкото в другия свят за стотици.”

За едно прераждане можеш да направиш голям скок, но туй, Боре, е Милостта на Бога! Ако Той ти позволи Тесният Път.

Труден е, обаче Той ако ти го е Позволил - Знак, Той е с тебе! Край! Голяма Благодат!

 

В тоя свят хората търсят все лесното.

Да, да.

 

2. Вторият въпрос е:

(ще намерят трудното.)

Вторият въпрос на Мариана Петрова:

Как може да се помага на близък човек, който се доближава до преломният момент - смърт, и допустима ли е евтаназията?

Така.

На умрелият се помага, както на живият. Той си е Душа.

Защото той е жива Душа. Няма умрели.

Как може Бог в мене да е умрял?

Казвал съм го: Ние сме безсмъртни и нищо не можем да направим по въпроса. Важно е да сме осъзнати!

Неосъзнатостта (пак повтарям) е смърт. Това е невежеството.

 

Евтаназията, това е прекратяване на живота. Това е...безнадеждно болните, Боре. Значи, това е лека смърт с инжекция. Обаче, отговорът е:

Трябва ли да...Трябва да се пита мъдър човек. Или човекът, който прави трябва да се моли (трябва да е молитвен човек) и да иска разрешение от Бога. Не човек, който говори за Бога, а Мъдрец и в Истината - който живее в Бога и в Истината! - Цитати много…

Тук Истината е опасна, но малко ще кажем нещо, защото има въпрос, без да навлизаме дълбоко.

Тук става въпрос за много тънко, тъмно минало на тези хора - безнадеждно болните - и тук може да се махне страданието, но не и нещастието. Това са стари жестоки души и сам Бог е поставил ада в тях. Той го е вкарал ада в тях, за да видят себе си…, да осмислят себе си и старото зло в себе си.

Голям Жест пак, нали!

Има такива смекчени - някои ще кажат: Какво говори тоз? - няма да ме ра(збат). Веднага ще изпуснат, нали..., няма значение. Аз знам какво казвам.

 

Значи, тук човекът е в ръцете на Могъщата Божия Справедливост. Той преживява ада много тежко. Този човек чувства тази строгост, нали. Той може да я нарече “жестокост”. Не! Това е строгост и справедливост. Това са хора мъртви и в двата свята.

Това е дълъг въпрос, но ако такъв човек умре с дълбоко разкаяние, със Сърце и Душа, тогава инжекцията е намясто. Той ще облекчи следващият живот. Има крачка напред, да тръгне към Бога.

Голям жест!

Някои мислят, че Бог е жесток - Не разбират Бога! Това е Скритата Му Справедливост. Благодат е да те накара Мъдрецът или лекарят да се разкаеш и да поносеш още малко част от това страдание е да се молиш Бог да ти даде Шанс в другото прераждане да тръгнеш начисто!

Тогава е намясто.

 

Да.

Иначе, ти се прераждаш със ста(рото), с жестокото...в себе си, със злото и тежката карма продължава в другият живот. Инжекцията е просто глупава работа.

 

Да.

...В случая.

 

3. Следващият въпрос е на Радослав Гавраилов:

Каква е Тайната на смъртта на висшето Аз, за да станем достойни да се слеем с Великият Дух?

За да умре висшето Аз, първо трябва да е умряло нисшето - постепенно, нали, защото може да искаш да умре висшето, а нисшето да си е в тебе, тайно.

 

За да умре висшето Аз, първо трябва да си го постигнал туй висше Аз. Трябва да си го постигнал, да можеш после да го преживееш като смърт, нали. Тук е и Блаженството. Но който търси по-висша Истина, трябва да се откаже даже и от Блаженството! В Името на по-Дълбока Любов към нещата, към Съществата, към Учителя, нали. Трябва да се откаже от всички придобивки на висшето Аз: дарби, способности. Тогава ще постигнеш нещо по-дълбоко. Толтеките са го направили. дори трябва да се откажеш, според Атлантите, Боре, от Истинската Любов!

След време ще постигнеш още по-Дълбока Любов, щото ти ще се слееш със Сродната Душа, ще се Слееш с Бога на друго ниво! Ти ще станеш вече Цял! то не е отказване! То е постигане на друга Дълбина - Скрита! както се е случило с Атлантите. Те са се Сляли с Орела, постигнали са Целостта Си - Сливането! - С Великият Дух! Той ги е направил Цялостни! Това става само чрез Него! Защото Бог може да иска да останеш със своето висше Аз, за да помагаш на хората.

Значи, ти можеш да го надрастнеш и да се върнеш - друг важен момент, щото Той иска да помагаш, нали.

Но истинският търсач знае, че висшето Аз пред Бога е нисшо аз. Не трябва да…, нали.

Такъв човек иска още повече Бога, а не своето висше Аз.

И Христос на кръста:

“В Твоите Ръце предавам Духа си.”

 

И Юда умира - отказва се от висшето Аз.

И така, много пъти го молят - и Бог и Христос - да го предаде, да се изпълни Замисъла - той не иска. Отказва, отказва. Защото Бог не е избрал другите. Те не стават - дълга история.

Така. И когато си стигнал до висша степен на висшето Аз, можеш да кажеш: “Само да Бъде Твоята Воля!”

И тогава Неговата Воля: може да се върнеш, може да те вземе в по-високо Аз.

Това е.

 

4. Следващият въпрос (малко по-дълъг):

Доколкото съм разбрал, една от причините за потъването на Атлантида, е била връщането на заминалите Души в тела със заклинания на Ватански и това е било пречка за тяхното развитие. Подходящо ли е сега да работим с Древни Думи в помощ на заминали Души? - (Димо Мичев)

Древните Думи помагат и на живи и на умрели, на смъртни и на безсмъртни!

Умрелите, които са живи Души приемат тези Думи в съзнанието си, там не е в тялото, в съзнанието си.

Така умрелите и живите си пишат писма в съзнанието. Но тези, които нямат част от съзнанието си - то по време на потопите в Атлантида се е случило (изгубена е част от съзнанието) - казват: “Не чакай от умрял писмо.”

Но такова е, негово…, казах ти, “негово величество” невежеството.

 

При мен идват много живи-умрели, но няма да тръгна да разказвам - ...да споделят - аз си ги ограничавам, нали, защото съм на друга вълна:

Тот, Пра-Старците и така нататък, пък…

 

Но има още нещо:

Древните Думи са част От Божият Глас! И за това те са Покой, Единство, Хармония!

Както Хекау в Египетският език. Египетската Магия е основана на Свещени Думи.

Тез Свещени Думи на Дълбоко Ниво Бог ги прозинася, когато...и Съществата, Боговете - те живеят, те се хранят с тях, Боре, Боговете и Висши Същества и покрай тях и ние, щото това е Голяма Благодат, Дадена, нали!

 

Древните Думи са извън пределите на карма. Никога не правят карма.

Те ни пресъздават, те увеличават осъзнаването, докато нечистите думи, увеличават Потока на тъмнината и кармата. Те те правят призрак.

Древните Думи са Път Навътре, а нашите любими-умрели са там, Навътре (затова помагат, нали), в Душите им, в Духовете си.

Нечистите Думи, никога не познават Истината, те само обикалят около нея. Те не могат да помагат и на живи и на умрели.

Древните Думи са Образи на Пра-Светлината и всяка Древна Дума е Тяло на Висше Същество! А, това Същество е Древен вихър - чист поток!

 

Много бих ти казал за Древните Думи и някой път може да...посветим идея или интервю, специално, и особено за Хекау, което...Там е дълбока работа!

 

Вие казахте, че са Навътре. И в една от вашите формули…

И помощта е Вътрешна!

 

...за помагане, да, за помагане на близки, нали, там казвате:

“Господи, помагай на всички, които живеят в моето съзнание.”

На практика нашите-умрели близки, и нашата Същност са две, как да го кажа: са две Вселени Навътре.

Навътре сме в Духовната Вселена. Още по-навътре, Боре, сме в Божествената Вселена. А, тази външната, тя е смешната.

 

Добре...

Тя е поле, за развитие, за работа върху себе си.

 

...какво се оказва, че е този външният, материалният свят? Той е някаква проекция?

Да, да.

Значи, той не съществува реално. Той съществува като Излъчване на Бога и изглежда, че е реален.

В момента, в който Бог го погребе или Брама Вдиша Дълбоко Навътре, както казва Древна Индия, изчезва Външната Вселена и остава Реалната. Нали? Което е Подарък!

 

5. Следващият въпрос е на Пенелопа Кирова, която пита:

Защо всеки, който е бил известно време в клинична смърт и след като се завърне от Оня свят получава някаква дарба, която започва да развива, а преди това нищо не е подозирал? И мога да уточня, защото имам такива познати, които станаха гледачки, говорят с ангели, с Христос, пишат книги и т.н.?

Така. Първо, не всички получават дарби. Второ, тез, които имат дарби, преобразени ли са? - (самите врачки и така нататъка) по-хубаво да не ги пипаме.

Тука, скоро един дойде да ми се оплаче от една врачка - внушила му…

Каза: “Кажи ми, че не е вярно!” - Викам: “Бъди спокоен, нали, въобще!”

Както и да е.

 

Тези съзнания - Чисто Христово Съзнание ли са,? Чисто Буда Съзнание ли са?

И ако тръгнем…, ще ме разбереш!

И които се правят, нали, щото има тайни мерки, които…

 

Значи...те Христос ли са, Буда ли са?

Те са едни говорители, Боре.

Да говориш с Ангели и Даоси - само трябва да си се Завърнал в Бога, нали, и да различаваш нещата!

Защото...те си говорят също с умрели, но какво става?

Познавам аз такива няколко, които искаха да се самоубиват, искаха помощ, ама трудно помагат и молитвите им. да не те занимавам.

Значи, предпочитам да не говоря с Ангели, а да Живея с Бог и Учителя!

Не с дяволи, не с Ангели, не със Серафими, предпочитам да живея с Бог! - и със Светци, въобще не искам да говоря! Опазил ме Бог!

 

Аз съвсем малко ще си позволя да разширя тоя въпрос.

Има ли ситуации, в които, хора, които са изпаднали в клинична смърт биват превзети? - В тях нахлуват астрални същества, после движат тялото им, и всъщност, има един видимо уж жив човек, но всъщност вътре...умрели…

Виж, Боре, има нещо смешно в дарбите. Първо, дарбите не принадлежат на човека. Всички дарби, занаяти, способности са Бог! Даже и в лекарите, който умее да лекува - Бог; майстор някакъв - Бог;

Ако Бог се оттегли, нали...и Той е стигнал Бог донякъде в тез хора. Те не са дарбите на хората, няма как да бъдат.

Освен туй, тез дарби, ако не си постигнал висок морал, те са големи капани.

Да?

 

Да, но аз имах предвид, понеже има хора, които даже за някои се слагат етикети, че са дори “Духовни Учители” и т.н., обаче всъщност…

Не, те след време се провалят, защото Самият Бог ги проваля, защото те са донякъде. Те не са разбрали Цялостната Истина.

Те са в полу-истините и двойнственият свят. Някои даже вярват, все още вярват в Сатана. Той има Само Един Бог Действащ! Те делят.

 

Мисълта ми е, може ли физическото тяло да бъде превзето от астрални същества, които...?

Включително и с мощите на светците се случва. И даже ако те излекува, още по-лошо.

Има лекари и светци, ако те излекуват… - Тайните тъмни сили там след време така ще те превземат. Но човек не може да различава, Боре.

Както и да е. - Той не е търсил Бога! Той не е търсил нещо, той е търсил помощ.

Ако отидеш при Учителя само заради помощта, няма да станеш истински ученик.

Ако отидеш от Любов към Учителя, Той ще ти даде и едното и другото. Такъв е...

 

Да.

6. Следващият въпрос на Никифор Коцов:

Как да придобиеш Правилният Подход към смъртта?

Ми, значи, първо трябва да се научиш да живееш.

Нали, щото ти нямаш живот тука, искаш след смъртта…

Ако се научиш да живееш ще знаеш как да умреш!

 

Само Бог в нас, Боре, умее да Живее.

 

Ние сме разбрали и овладели смъртта, но не сме разбрали живота!

 

Когато умираш, умри с Бог в себе си и това е всичко!

 

7. Следващият въпрос е на Яна Кръстева:

Елеазар казва, че “Решението за смъртта на един човек се вземе от група от Същества и финално от Бог!” - Едното от тия Същества, самият човек ли е?

Не! Човекът може да го приеме по отражение от тез Невидими Сили. Човекът няма избор. Той не решава нито смъртта, нито живота.

Всичко е отдавна посято, но има изключения…, има изключения. Но те също се ръководят от Бога! - изключенията.

 

Например, ако човек иска да си посвети живота на Бога - чисто, осъзнато и с Любов, нали, тогава Бог може да каже на Боговете: “Дай му още 40 години живот.”

Има такива примери в Библията.

“Дай му 20, дай му 50…” За Бог...Осъзнатото, нали!

Но този човек е в Единство с Бога и Бог го познава. Той знае, че честно иска това.

Човек с голяма преданост и Любов към Бога, може да принуди Божията Воля да застане на негова страна. Много случаи има такива - и библейски, и суфи, нали? Има много случаи.

Но между този човек и Бога има старо Единство и Приятелство! Има Древна Любов!

В такъв случай, само Бог може да наруши закона на Любовта и Истината, защото Той сам ги е създал. И Той има право! Нали?

Всъщност, Той нищо не нарушава, Боре! Така изглежда, нали? Но те, Любовта и Мъдростта са Истина и Той всъщност дава кредит на тоз човек, който Го обича, за да се развива още повече.

8. Осмият въпрос е на Елеонора Здравкова, която цитира Учителя. Казва Учителя:

“Единствената Тайна в света, която е неразрешена, тя е Тайната на смъртта. Единственото нещо, което Бог забрани на човека: “Не разрешавай Тайната на смъртта.” - Нека Елеазар да разясни.

Тези, които не са разрешили Тайната на смъртта са смъртните. Те все умират и тука и в Отвъдния свят. Те са неосъзнати. Част от съзнанието е било отнето, казах: Случило се е в Атлантида - те са силно привързани към света.

 

Случаят от Учителя за умрелия и заровеното злато го знаеш, нали?

Ще го кажа:

Един си заровил златото - голяма привързаност. Умрял и ….той го пази от другия свят. Такава привързаност - той залепнал. Отишъл един да го копае (човек). Копай, копай, обаче оня не може да понесе да му вземат златото. Влиза в кръста, оня му се схваща кръста и накрая казва: “Отказвам се.” - Щото оня не може да понесе. Както и да е.

Продължават си тези игри - живи, умрели - дълга история.

Да.

 

9. Следващият въпрос е на Ирина Груева:

Как да се справим със страха от смъртта?

Значи, Разтварянето в Бога поразява страха от смъртта.

 

Освен това, смъртта е Благословение! Някой път как ще искаш да…

Нали, смъртта е Благословение! Тя идва да ти помогне и ти не я разбираш.

Тя е Благословението в света.

Вие представяте ли си алкохолик на 2000 години? Какъв труп? Какви неща? И какви неща могат да се случат?

Или тежко болен човек, парализиран на 800 години?

Искам да кажа: че Смъртта е необясним Приятел!

ТИХ Приятел…, но в тебе има шум и не можеш да чуеш, нали...не може да чуе Лекотата на Смъртта, Лекотата на Душата. Тялото е тегло, бреме, ковчег, а Душата е ефир. Аз съм я видял тази Душа много пъти, много..., многобройно.

Всичко, което е без Душа и без Бог е празно и мъртво.

 

Погледни тялото в ковчега и виж липсващата Душа!

Виж пеперудата, остави гъсеницата. - Ирина, нали…?

Не се страхувай, когато дойде твоят час. Подготви си една Тайна усмивка - което ти казах.

Смъртта не може да улови пеперудата - Твоята Висша Душа.

Не само Живота е Дар, Боре, и Смъртта е Дар!

И който е живял за Бога, смъртта му е нектар.

Връщат ли се мъртвите? Връщат се.

Ние идваме от другия свят отново да се учим тука. Ние идваме тук много пъти, много прераждания, докато научим уроците си и докато познаем Бога и се слеем с Него!

Защото в Писанието е казано:

“Бъдете съвършени, както е Отец.”

Това не става за един живот. Светците далече не са. Те имат плюс-минус 40 прераждания и гениалните хора - далече от Истината, нали. Не става и за много години, нали…, и за хиляди години.

 

Смъртта е излизане от тялото и влизане в Съзнанието, както ти казах.

 

Засега дотука.

И пъследният…

 

10. И последният, десети въпрос:

Какво трябва да знаем за донорството? Позволено ли е намеса в Божият План? И за хора, които са в клинична смърт, обаче сърцето им работи, допустимо ли е донорството?

Позволено е да получиш сърце.

 

Първо, искам да кажа, че Учителя казва тука, че:

“Тез неща стават кармично. Нямат избори.”

Дали, чрез кого, дали…

 

С присаждания…

С присаждания...има карми, които дължат органи. Те са ограбили, примерно сърце на някой човек в миналото. Дълга история, но загатвам.

 

Значи…

 

Позволено е да получиш сърце, ако си посветиш живота на Бога!

Пак говорим за важността!

Другото е карма, нали, и продължава омагьосаният кръг.

Но ако ти си ограбил сърце в миналият живот, сега трябва да си го дадеш.

Ако хората се молят за донор с цел да си посветят живота на Бога, вече има Благословение!

Иначе продължават старите неща - неосъзнатите.

Учителят казва, че: “Кастренето и присаждането са кармически закони.

Когато човек изгуби крак, да не му го режат, казва Учителя, да създадат нов, по-здрав крак. Това вече е наука, казва Учителя.”

Както при тази...Да, това беше.

 

Да.

Както при морската звезда - тя си създава крак. Човекът не е овладял туй изкуство и тя го слага в джоба си, нали?

 

Какъв пример - страхотен!

Много хора пита, понеже сега, нали има такива, примерно слагат си талончета, примерно в документите, при катастрофа, ако загинат,че са съгласни предварително, пишат за донорство.

Кармично предопределение.

 

Тоест…вашата…

Той не го пише. Те му го казват, щото трябва...да му облекчат по-следващите прераждания.

 

Да.

Направете разяснение за връзката между смъртта и времето. Тъй като аз по-рано като казах, този фрагмент, Миг, как наблюдавах хората, които се разхождат в парка. Ние всъщност сме в един много малък сегмент от време - така наречените “живи”

Осветлете тази взаимовръзка между времето и смъртта?

В Египет са смятали, и там така е било, в Древният Египет, смъртта и живота са Заедно. Неразделни са!

И те живеят Едновременно…

Египет е свят, в който има друг свят. Египет е Друго измерение! Това са...живяли са Древни Жреци, Боговете, те са оставили това Учение, така че…

 

В Египет има Друг Египет - Невидимият, Божественият Египет. Тука няма разделение на...няма време! Няма и безвремие даже! - според Тот - Има Един Тотален Живот! Той е и тука и там.

 

Защо правят някой път Мумия на Сърцето?

Нека ти кажа...И туй не е разбрано, даже от египтолози. Те си пишат, смятат че там… И даже мислят, че не е правилно.

 

Правят на някой Мумия или двойник на тялото - статуетка, изпипана с голяма Любов, да прилича на Душата.

Щи кажа една от тънкостите...големи Тайни има! Страашно Нещо е Египет!

От Атлантите са го наследили. - За да може това Сърце и таз статуетка, таз Душа да влиза, да продължава да помага на някои хора, на себе си, да ги учи чрез Излъчване, нали. Продължава да си учи уроците в земният свят. Тя си е горе си учи, но понеже е осъзната и долу може да влезе в статуетката и да ти разк…, да ти даде отговор, както дърветата на Друидите.

Може да влезе в Сърцето, да ти Излъчи Любов и ти да Я усетиш, защото Неразделно Е!

 

Кой дава това Позволение този Път? Принципът на Любовта ли?

То Точно заради Любовта е направено.

И затова са тези специфични статуетки, сърца, органи, нали...Защото Сърцето е Главният орган. То може да излъчи Любов към близък на Земята и да го повдигне, да Излъчи Любовта и ти да Я видиш на живо! Щото То се Вселява по Закона на...то е неговото и той го напълва с Душа туй Сърце и таз статуетка.

Аз съм наблюдавал много такива статуетки египетски, имам, нали, някои.

И направо те изпълва, нали, щото ти се разкр...влиза в статуята.

Но, пипнато от майстори, не от, нали…

Тука, Колю Фичето...ни, не става.

 

Сещам се един въпрос, който доста хора, така, споделиха, от първото видео за смъртта, което направихме.

А, когато имаме наш близък, който го сънуваме. Той е починал, обаче, много от отдавна. И ако той се е преродил вече, всъщност, ние сънувайки образа, който познаваме, пречим ли по някакъв начин на Душата, която вече се е преродила в нова инкарнация?

Значи, ако мислиш хубаво, с хубави мисли и с формули, не му пречиш, а го усилваш.

Ако мислиш с лошо, пречиш на себе си.

На него не може да попречиш реално, частично само, но той си има своят си път, по който...Главното е в него, не можеш да попречиш реално!

Освен, ако някаква специална карма има, нали, и трябва да му попречиш, за да израсне повече, или за да се осъзнае повече.

 

На финалът на темата, един така простичък въпрос:

Съзнателно да си оформяме ли практика да мислим за нашите (естествено с Любов за нашите) заминали близки? - Въпреки, че тука сега се сещам, че ние трябва да имаме Подход и за заминалите врагове, ако трябва да…, макар и привидни.

Трябва ми човек съвсем така открито, лице в лице, да запазва тая връзка със заминалите близки?

Защото наистина, аз съм се срещал с мои познати близки, които когато им кажа: “Абе, спомни си за майка си, за баща си, или пък сънувах ги.”

И те казват: “Не, не, не искам да ми говориш, не искам да си мисля за това.”

Какво трябва да ни е в ежедневието нашето отношение към заминалите?

 

Значи, тези, които ги обичаш, това са съкровените връзки. Бог е между вас. Те си остават! Непоклатимо е там, нали!

И след време ще продължава взаимопомощ, Любовта, обмяната!

Нали, тез, които трябва да бъдат изтрити, Бог ще ти ги изтрие, дори и след време да ги срещнеш частично, нали, или донякъде, това е друг въпрос, нали.

Връзките на Любовта остават.

Връзките на безлюбието се разреждат и след време могат съвсем да се разредят, донякъде ги има, но те са почти призрачни.

Но, Истинските Връзки на Любовта винаги остават и всяко прераждане те се усилват взаимно, не зависимо дали единият е горе, а единият долу. Те са тясно свързани, усещат се! И някога като дойде помощта или нещо се случи.., щото те си текат, щото там е Любов, там е Нишката на Любовта!

Там е Бог!

 

Ще зарадваме сигурно...доста хора, които…

Да. Благодаря ви много!

Да, да и аз!