Елеазар: Мона Лиза се усмихва и когато страда. Това е метод на Духа - усмивка на мистичната вечност

Тънката и неуловима усмивка на Мона Лиза е усмивка на Бога. Мона Лиза се усмихва и когато страда. Това е метод на Духа, тя е надраснала всичко. После ще видим защо това е усмивка на посвещението. Тази тънка усмивка, която няма нищо общо с презрението, загатва за дълбоко вътрешно богатство. То не принадлежи на ума, то е качество на душата. Как е създадено това богатство? Мона Лиза го е създала чрез закона на жертвата. Това е начинът да станеш вътрешно богат.

Тази усмивка, според окултната наука, означава, че добрите й желания са оплодени. Какво означава добри желания? Това са разумните желания на душата, а оттук се подразбира, че това са едновременно и желанията на Бога.
Тази усмивка е плод от Дървото на живота. Тя е чисто окултно състояние на висшата душа. Това не е обикновена усмивка, не е човешка усмивка. Това е усмивка на мистичната вечност. Ето защо това изкуство е много велико. Леонардо го е постигнал в себе си и успял да го изрази. Това е истинско изкуство – с малко да кажеш толкова много неща за мистичната вечност.

Тази мистична усмивка е състояние на небето, а небето е друго название на душата. Тази усмивка произлиза от чистия звук на сърцето. Това не е някаква усмивка, както се смее някой човек широко или пък някой сервитьор – пресметливо. Това е нещо много дълбоко. Тази усмивка не е човешка, защото човешката обича видимото, докато Божествената обича невидимото. Тази усмивка води отвъд човешкото, което означава отвъд видимото. По друг начин казано, тази усмивка е осъществяване на тайната на истинския път на човека. Тази усмивка изтича от висшата душа, Богинята душа, по друг начин казано, безсмъртната душа. Тя много тънко се усмихва на всички човешки радости на хората, защото техните радости са много бедни: семейство, дълг, проблеми, материални неща и т.н.

Тази усмивка леко се усмихва, иска да каже, че не е това пътят. Тя съжалява тези земни радости, защото на човека е определено нещо много по-дълбоко. Най-малкото, което му е определено, е безсмъртието, но след това има много, много дълбоки неща. Тази усмивка е усмивка на посвещението, което означава свобода. Ако трябва да ви пожелая нещо, това е нещо подобно. Тази усмивка е усмивката на Любовта, а за мен Любовта е непрекъснат празник. Затова за мен празниците нямат значение, защото има нещо, което ги измества, което е непрекъснато – това е Любовта.

Елеазар Хараш