Вътре в меркаба няма време, няма пространство. Тя е нашето безвремие. Тя е пречистата Божествена същност. На нея принадлежат световете и измеренията.
Казва Енох: Меркаба е нашият първичен съюз с Великия Отец. Меркаба е първичното учение за свободата. То е за хората на другата светлина, светлината на сияещия съкровен Разум. Не просто разум – сияещия съкровен Разум.
Меркаба е първичният даден ключ. Това е светлината на пречистеното първично Братство, пра-народът, боговете.
За меркаба никога няма земетресения, никога няма наводнения, защото тя е мистериозно родена от Отца. Меркаба не я лови нито глад, нито жажда, нито смърт, нито живот, забележете – нито живот. Животът е също ограничение за нея. Нито промени, нито постоянство – меркаба е отвъд.
Чрез меркаба ние сме свободни от всички нисши светове – физически, астрални, ментални. Малко или много те са светове на страдания и смърт, защото има астрална смърт, има астрални страдания, но там страданията са в друг вид. Астралният човек ги преживява като кошмари, като нападения. Все пак нищо не могат да му направят, но има напрежение, докато човек се очисти и освободи от нисшите си тела.
Казва Енох: Меркаба е Царството божие в човека. Тя е божествената колесница. Тя наистина прониква във всички светове.
Учителят казва: Защо меркаба прониква във всички светове и какво търси тя там? И отговаря: Единение със същността на всичко, което е божествено. Пълно единение със съкровените, божествените неща, тя само това търси.
С меркаба работя най-вече древните, синовете на Пламъка, синовете на Първичната светлина, боговете и разбира се техните многобройни ученици.
Меркаба е плод на вечната Любов, на вечното и неизменно отношение към Отца.
Времето означава да си излязъл от себе си, а вечността означава да си влязъл в себе си. Но меркаба отива още по-навътре. Тя работи и във вечността, и в безкрайността. Но все пак от вечността нататък, т.е. който е влязъл във вечността, който е влязъл в себе си, той вече е постигнал да бъде истински приятел със себе си. Дотогава е търсил приятел външно или вътрешно. Тука вече той постига истински приятел със самия себе си. Ти не можеш да бъдеш приятел на другите, докато напълно не си станал приятел със себе си. Може да търсиш приятели, може да искаш, някой път може много да искаш даже, и Бог да не ти даде, защото ще развалиш приятеля в другите и приятеля в себе си. Първо стани приятел със себе си!
Меркаба вижда само вечното и неизменното. Тя няма поглед за външни неща. Тя няма поглед за смъртта; само мъртвите виждат смъртта. И в другия свят като отидат пак я виждат, по някакъв друг начин, но те пак я виждат. На Голгота Христос показа, че смъртта не е реална, реално е само възкресението. Някои мислят, че реално е страданието. Не! Реално е възкресението. Има места, където Енох говори за Христос много велики неща, но това е друга тема.
На Голгота величието не е в страданието, а в любовта. Страданието си е страдание, величието е в любовта. Това означава, че Голгота е свещено събитие на любовта, а не на страданието, както някои заблудени мислят. Разбира се, имат право, нека да мислят така, докато разберат. Значи, тука любовта преодоля страданието, наречено свят. Другото име на света е страдание. На Голгота Христос показа какво трябва да се преодолее: това е желанието за свят. Това се преодолява чрез жаждата и любовта към Бога, не към света, а към Бога. Това е посланието на Голгота.
Когато тържествува любовта, тогава човек влиза в Бога. Меркаба означава да си вечно свързан с Отец и с божествената вселена. За връзката си с меркаба човек трябва да избере изцяло пътя на древните, пътя на боговете, наречени пра-народа, пътя на най-древните.
Меркаба е тяло, което е над живота и над смъртта. Тя е първичното, когато още е нямало живот. Тя е преди тази нишка на енергия, преди енергията. Много хора мислят, че всичко е енергия. Не! Над енергията има много степени. Енергията е само част от Духа. Самият Дух е много по-дълбок от енергията.
Меркаба е мярката за истинната и първична Любов към Отца, която е освободена от физическа, астрална и ментална материя. Но Енох казва: Не е лесно да понесеш толкова много любов и светлина, която съдържа Бог. Това също може да се окаже бреме, ако не си подготвен, ако не си узрял.
Свършекът на света се заключава в посещението и появлението на меркаба, защото чрез меркаба всички наши тела стават синтез на светлината. Ние може да ги имаме – физическо, астрално и ментално – но вече не сме привързани към тях, освободени сме от тях. Стават синтез на светлината и се присъединяват към обществото на светлината, създадено в чест на Господаря на светлината. Всичко това, казва Енох, е братството на Вечната светлина.
Енох казва: Любовта е създадена като една велика необходимост за божествен живот. С любовта трябва да обхванеш всички светове и най-накрая Самия Бог. Значи до такава степен трябва да се разшириш. Значи любовта е създадена, за да разшири нашето съзнание до всички светове, и след тези светове да стигнем до Господаря на светлината.
Създанията на светлината са длъжни да търсят нещо, което е много повече от вечния живот. Трябва да се търси съсредоточието, Източника на тази светлина. Тази светлина е само една еманация, едно излъчване на Божествената любов, но навътре има нещо по-дълбоко и нещо друго.
За да дойде меркаба в човека, той трябва да бъде преобразен, защото меркаба е ключ към нещо съвсем ново. Ще можеш да проникваш навсякъде и в името на Бога. Ще търсиш не знания и информация, а мъдрост и ще дойдат истинските методи как да помагаш на съществата, включително и на ангели. Тъй като Учителят едно място казва: Учениците могат да научат ангелите на много неща. Те има много неща, които не ги знаят, защото Бог в нас работи скрито. Те Го тълкуват, стараят се, търсят Го, но някой път не могат да Го разберат. Много неща са им дадени и на тях, но и много неща не разбират.
Според Енох, на върха на всяка пирамида има светлина, чрез която човек може да се прехвърли в ново ниво на развитие. На върха на всяка пирамида е скрито, казва Енох, Окото на Разума, Окото на Бога, който вижда и трансформира съществата, които са станали достойни за нова степен на развитие. Затова са били създадени пирамидите. Няма да казвам какво мисли невежеството, как всичко е станало туризъм и някакви гробници. Няма такъв случай, когато пирамидата да е гробница. Тя е просто друго нещо.
Енох казва, което в последствие толтеките го приемат: Пирамидата е проход към ново, по-висше развитие. Тя е фокус, център за преобразяването на енергията. Макар и чиста енергия, тя се преобразява в още по-висока степен на чистота, т.е тя се преобразява на по-високо духовно и божествено ниво, според стремежа на търсача. Ако човек разбере тайната на пирамидата, казва Енох, то съзнанието на Бога ще влезе и проникне в съзнанието на човека.
Който е стигнал до върха на пирамидата, т.е. до това същностно знание, значи това няма нищо общо с позитивното знание и с позитивната психология. Преди време ви казах върха, до който е стигнала психологията, това е просто една бедна наука, не искам да казвам жалка, за мене е по-лошо от жалка. Тя е стигнала до идеята, пак ще го повторя: според психологията, най-съвременната, която донякъде черпи от духовните неща, смисълът на живота е в разрешението на проблемите, напълно погрешен отговор, в разрешението на въпросите на живота и на трудностите. Според окултната наука смисълът на живота е в непрекъснатата връзка с Бога. Съвсем друг отговор. Тогава ще знаеш кой въпрос да разрешиш, защото ако някой го разрешиш, ще стане десет пъти по-лошо. И хората все разрешават въпроси, както все се осигурават, и дето Учителят казва: Гробищата са пълни с осигурени хора.
Пирамидата е проход към звездите, проход към връзка с висши същества, проход към връзка с великите нефилим, непадналите богове. За търсача вече се отваря съвсем нова врата, защото той е станал достоен.
Меркаба е висше умение на духа да се превръща в пулсиращ кристал, в пулсиращ център от чиста светлина. Меркаба е тази висока духовност, която може да активизира най-различни високи степени на светлина. Тя може да активизира това. Това означава, че такъв човек е трансформирал човешката еволюция във висша духовна еволюция. Това е била и целта на пирамидите. Говорили сме за пирамидите, след време, когато стигнем до Египет, пак ще говорим отново.
Меркаба е онази сгъстена и чиста светлина в човека, която може да прониква, казва Енох, в морето на вечността.
Енох казва: Злото идва от свише, от много дълбоки закони и не може да бъде изкоренено. Истинската причина за злото не е в хората, нито злото е от Земята. Причината е в дълбоки, вътрешни висши измерения, които са недостъпни за човека.
Земните хора са заключени в своите тела, (вижте как го обяснява), за да не влязат в много по-големи и тайни изкушения, които ще привлекат много по-дълбоко, тайно и страшно зло. Това ще ви обясня след време, когато говоря за Звяра. В Луцифер, който се проваля в злото, по замисъл на Бога, и всички тези демони, влиза най-древният Звяр, отвъд трите шестици, отвъд Антихриста. Само Абсолютът, Бездната го съхранява, само Тя може да го управлява. Това е най-древният застой, най-твърдият материализъм във всяко отношение. Това е Звяр, който превъзхожда всичко, но то е друга тема, не е днешна тема. Тук само го вмъквам между другото. Значи, такива изкушения тайни, които ако не беше това зло, щяха да навлязат в хората и даже тогава демонизирането щеше да изглежда нещо като приятно. Голямото демонизиране е също от голямото зло, но то е нещо приятно в сравнение с това, което имам предвид.
За съдбата Енох казва, вижте едно изречение, но колко дълбоко: Ако ускорим Бог в себе си, това ще бъде свършекът на нашата съдба. Едно изречение, но колко неща решава, когато бъде разбрано. Значи, ако ускорим Бог в себе си, това ще бъде свършекът на нашата съдба.
Казва: Има вселена, която е зад пределите на вселената. Съвършеното множество тук в тази вселена се явява съвършено единство. Тука говори за пра-народа. В тази вселена божествена, съвършеното множество се явява абсолютно съвършено единство.
Какво означава месия? Казва: Това е мястото, където са проявени спасителните енергии на тялото на светлината, т.е. на меркаба. Когато тези енергии, чистите духовни енергии в човека са проявени във вас, тогава вие ставате част от колективния месия.
Какво е еволюцията? Това е едно непрекъснато събиране на чиста светлина и така, от светлина към светлина, до Господаря на светлината.
Казано е: Човекът е образ и подобие на Бога. И Енох обяснява: Но образът е нещо творческо и временно, и с изтичане на живота, той ще умре. И затова е необходимо подобието. То е пространство за развитие. То е път към преображение. Подобието е по-дълбоко от образа, защото то може да задържа постоянно светлината; образът не може толкова постоянно да задържа, но подобието – подобието може да задържа светлината. По друг начин ще го кажа: Душата е образ на Бога, подобието е образ на Бездната, подобието е образ на Духа. Затова душата не е цялата светлина, тя е прекъсната светлина – висша душа, но тя не е цялата светлина. Цялата светлина се намира в Духа.
Подобието не е създадено по образа на света, а по подобие на висшето развитие, така го обяснява Енох. Висшето развитие излъчва от себе си една друга, жива вселена, която е част от универсалния разум. Който е постигнал това висше развитие, той не се явява като човек, като образ, а като тайна светлина, освободена светлина.
Светлината е едновременно, казва, и енергия, и материя, казва, но в нея има нещо, което е по-дълбоко и от двете.
После Енох казва: Аз видях много ангели и висши същества да изгряват в слънцето и да му дават своята светеща светлина и своя огън. Те му дават огън светещ. И казва: Слънцето изгрява като преминава през определена врата и после залязва, когато също преминава през определена врата. Тогава част от тези същества се оттеглят и ние го наричаме залез.
Грехопадението, казва, е придобиване на второ съзнание, нереално съзнание. Нереалното съзнание е препятствието за живата светлина. Ние се нуждаем от живата светлина, която е път към безконечния Разум.
Греховно е всяко съзнание, което не се използва за духовно развитие. И казва: Грехопадението е отделянето на ангелите от живата светлина, което е нежелание за участие в Божествения план. Значи в един момент те са проявили нежелание за участие в Божествения план. Те са се отказали от развитието си към Бога и към Неговата скрита универсалност.
Отделените ангели се отказали и от служенето. Какво казва Енох за думата служене? Служенето е откривателят на тайните на Бога, а не усърдието. Значи ти може да имаш усърдие, усилия, той говори за нещо по-дълбоко, нещо узряло – служенето. Това, което се превръща в жертва.