Търси

Елеазар: Меркаба е тази висока духовност, която може да активизира най-различни високи степени на светлина (ВИДЕО)

Още по темата ...
Презвитер Козма

Поп Богомил: Всеки компромис с Истината е грях. Духът на Истината наблюдава твоя живот (ЛЕКЦИЯ на Елеазар)

Виж повече
Egipetska fizika

Елеазар Хараш: Свещените думи въздействат върху сърцето на боговете. Ето защо молитвата е много важна

Виж повече
Елеазар

Елеазар: Грехопадението е Пазител от Древното зло и Велика защита (ВИДЕО+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Виж повече
14.12.2022 г.
4833
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Енох казва: Меркаба е нашето безсмъртно тяло, първичното безсмъртно тяло. Това е живот в Божието Присъствие.
Вътре в меркаба няма време, няма пространство. Тя е нашето безвремие. Тя е пречистата Божествена същност. На нея принадлежат световете и измеренията.

Казва Енох: Меркаба е нашият първичен съюз с Великия Отец. Меркаба е първичното учение за свободата. То е за хората на другата светлина, светлината на сияещия съкровен Разум. Не просто разум – сияещия съкровен Разум.

Меркаба е първичният даден ключ. Това е светлината на пречистеното първично Братство, пра-народът, боговете.
За меркаба никога няма земетресения, никога няма наводнения, защото тя е мистериозно родена от Отца. Меркаба не я лови нито глад, нито жажда, нито смърт, нито живот, забележете – нито живот. Животът е също ограничение за нея. Нито промени, нито постоянство – меркаба е отвъд.

Чрез меркаба ние сме свободни от всички нисши светове – физически, астрални, ментални. Малко или много те са светове на страдания и смърт, защото има астрална смърт, има астрални страдания, но там страданията са в друг вид. Астралният човек ги преживява като кошмари, като нападения. Все пак нищо не могат да му направят, но има напрежение, докато човек се очисти и освободи от нисшите си тела.

Казва Енох: Меркаба е Царството божие в човека. Тя е божествената колесница. Тя наистина прониква във всички светове.

Учителят казва: Защо меркаба прониква във всички светове и какво търси тя там? И отговаря: Единение със същността на всичко, което е божествено. Пълно единение със съкровените, божествените неща, тя само това търси.
С меркаба работя най-вече древните, синовете на Пламъка, синовете на Първичната светлина, боговете и разбира се техните многобройни ученици.

Меркаба е плод на вечната Любов, на вечното и неизменно отношение към Отца.

Времето означава да си излязъл от себе си, а вечността означава да си влязъл в себе си. Но меркаба отива още по-навътре. Тя работи и във вечността, и в безкрайността. Но все пак от вечността нататък, т.е. който е влязъл във вечността, който е влязъл в себе си, той вече е постигнал да бъде истински приятел със себе си. Дотогава е търсил приятел външно или вътрешно. Тука вече той постига истински приятел със самия себе си. Ти не можеш да бъдеш приятел на другите, докато напълно не си станал приятел със себе си. Може да търсиш приятели, може да искаш, някой път може много да искаш даже, и Бог да не ти даде, защото ще развалиш приятеля в другите и приятеля в себе си. Първо стани приятел със себе си!

Меркаба вижда само вечното и неизменното. Тя няма поглед за външни неща. Тя няма поглед за смъртта; само мъртвите виждат смъртта. И в другия свят като отидат пак я виждат, по някакъв друг начин, но те пак я виждат. На Голгота Христос показа, че смъртта не е реална, реално е само възкресението. Някои мислят, че реално е страданието. Не! Реално е възкресението. Има места, където Енох говори за Христос много велики неща, но това е друга тема.

На Голгота величието не е в страданието, а в любовта. Страданието си е страдание, величието е в любовта. Това означава, че Голгота е свещено събитие на любовта, а не на страданието, както някои заблудени мислят. Разбира се, имат право, нека да мислят така, докато разберат. Значи, тука любовта преодоля страданието, наречено свят. Другото име на света е страдание. На Голгота Христос показа какво трябва да се преодолее: това е желанието за свят. Това се преодолява чрез жаждата и любовта към Бога, не към света, а към Бога. Това е посланието на Голгота.

Когато тържествува любовта, тогава човек влиза в Бога. Меркаба означава да си вечно свързан с Отец и с божествената вселена. За връзката си с меркаба човек трябва да избере изцяло пътя на древните, пътя на боговете, наречени пра-народа, пътя на най-древните.

Меркаба е тяло, което е над живота и над смъртта. Тя е първичното, когато още е нямало живот. Тя е преди тази нишка на енергия, преди енергията. Много хора мислят, че всичко е енергия. Не! Над енергията има много степени. Енергията е само част от Духа. Самият Дух е много по-дълбок от енергията.

Меркаба е мярката за истинната и първична Любов към Отца, която е освободена от физическа, астрална и ментална материя. Но Енох казва: Не е лесно да понесеш толкова много любов и светлина, която съдържа Бог. Това също може да се окаже бреме, ако не си подготвен, ако не си узрял.

Свършекът на света се заключава в посещението и появлението на меркаба, защото чрез меркаба всички наши тела стават синтез на светлината. Ние може да ги имаме – физическо, астрално и ментално – но вече не сме привързани към тях, освободени сме от тях. Стават синтез на светлината и се присъединяват към обществото на светлината, създадено в чест на Господаря на светлината. Всичко това, казва Енох, е братството на Вечната светлина.

Енох казва: Любовта е създадена като една велика необходимост за божествен живот. С любовта трябва да обхванеш всички светове и най-накрая Самия Бог. Значи до такава степен трябва да се разшириш. Значи любовта е създадена, за да разшири нашето съзнание до всички светове, и след тези светове да стигнем до Господаря на светлината.

Създанията на светлината са длъжни да търсят нещо, което е много повече от вечния живот. Трябва да се търси съсредоточието, Източника на тази светлина. Тази светлина е само една еманация, едно излъчване на Божествената любов, но навътре има нещо по-дълбоко и нещо друго.

За да дойде меркаба в човека, той трябва да бъде преобразен, защото меркаба е ключ към нещо съвсем ново. Ще можеш да проникваш навсякъде и в името на Бога. Ще търсиш не знания и информация, а мъдрост и ще дойдат истинските методи как да помагаш на съществата, включително и на ангели. Тъй като Учителят едно място казва: Учениците могат да научат ангелите на много неща. Те има много неща, които не ги знаят, защото Бог в нас работи скрито. Те Го тълкуват, стараят се, търсят Го, но някой път не могат да Го разберат. Много неща са им дадени и на тях, но и много неща не разбират.

Според Енох, на върха на всяка пирамида има светлина, чрез която човек може да се прехвърли в ново ниво на развитие. На върха на всяка пирамида е скрито, казва Енох, Окото на Разума, Окото на Бога, който вижда и трансформира съществата, които са станали достойни за нова степен на развитие. Затова са били създадени пирамидите. Няма да казвам какво мисли невежеството, как всичко е станало туризъм и някакви гробници. Няма такъв случай, когато пирамидата да е гробница. Тя е просто друго нещо.

Енох казва, което в последствие толтеките го приемат: Пирамидата е проход към ново, по-висше развитие. Тя е фокус, център за преобразяването на енергията. Макар и чиста енергия, тя се преобразява в още по-висока степен на чистота, т.е тя се преобразява на по-високо духовно и божествено ниво, според стремежа на търсача. Ако човек разбере тайната на пирамидата, казва Енох, то съзнанието на Бога ще влезе и проникне в съзнанието на човека.

Който е стигнал до върха на пирамидата, т.е. до това същностно знание, значи това няма нищо общо с позитивното знание и с позитивната психология. Преди време ви казах върха, до който е стигнала психологията, това е просто една бедна наука, не искам да казвам жалка, за мене е по-лошо от жалка. Тя е стигнала до идеята, пак ще го повторя: според психологията, най-съвременната, която донякъде черпи от духовните неща, смисълът на живота е в разрешението на проблемите, напълно погрешен отговор, в разрешението на въпросите на живота и на трудностите. Според окултната наука смисълът на живота е в непрекъснатата връзка с Бога. Съвсем друг отговор. Тогава ще знаеш кой въпрос да разрешиш, защото ако някой го разрешиш, ще стане десет пъти по-лошо. И хората все разрешават въпроси, както все се осигурават, и дето Учителят казва: Гробищата са пълни с осигурени хора.

Пирамидата е проход към звездите, проход към връзка с висши същества, проход към връзка с великите нефилим, непадналите богове. За търсача вече се отваря съвсем нова врата, защото той е станал достоен.
Меркаба е висше умение на духа да се превръща в пулсиращ кристал, в пулсиращ център от чиста светлина. Меркаба е тази висока духовност, която може да активизира най-различни високи степени на светлина. Тя може да активизира това. Това означава, че такъв човек е трансформирал човешката еволюция във висша духовна еволюция. Това е била и целта на пирамидите. Говорили сме за пирамидите, след време, когато стигнем до Египет, пак ще говорим отново.
Меркаба е онази сгъстена и чиста светлина в човека, която може да прониква, казва Енох, в морето на вечността.

Енох казва: Злото идва от свише, от много дълбоки закони и не може да бъде изкоренено. Истинската причина за злото не е в хората, нито злото е от Земята. Причината е в дълбоки, вътрешни висши измерения, които са недостъпни за човека.

Земните хора са заключени в своите тела, (вижте как го обяснява), за да не влязат в много по-големи и тайни изкушения, които ще привлекат много по-дълбоко, тайно и страшно зло. Това ще ви обясня след време, когато говоря за Звяра. В Луцифер, който се проваля в злото, по замисъл на Бога, и всички тези демони, влиза най-древният Звяр, отвъд трите шестици, отвъд Антихриста. Само Абсолютът, Бездната го съхранява, само Тя може да го управлява. Това е най-древният застой, най-твърдият материализъм във всяко отношение. Това е Звяр, който превъзхожда всичко, но то е друга тема, не е днешна тема. Тук само го вмъквам между другото. Значи, такива изкушения тайни, които ако не беше това зло, щяха да навлязат в хората и даже тогава демонизирането щеше да изглежда нещо като приятно. Голямото демонизиране е също от голямото зло, но то е нещо приятно в сравнение с това, което имам предвид.

За съдбата Енох казва, вижте едно изречение, но колко дълбоко: Ако ускорим Бог в себе си, това ще бъде свършекът на нашата съдба. Едно изречение, но колко неща решава, когато бъде разбрано. Значи, ако ускорим Бог в себе си, това ще бъде свършекът на нашата съдба.

Казва: Има вселена, която е зад пределите на вселената. Съвършеното множество тук в тази вселена се явява съвършено единство. Тука говори за пра-народа. В тази вселена божествена, съвършеното множество се явява абсолютно съвършено единство.

Какво означава месия? Казва: Това е мястото, където са проявени спасителните енергии на тялото на светлината, т.е. на меркаба. Когато тези енергии, чистите духовни енергии в човека са проявени във вас, тогава вие ставате част от колективния месия.

Какво е еволюцията? Това е едно непрекъснато събиране на чиста светлина и така, от светлина към светлина, до Господаря на светлината.

Казано е: Човекът е образ и подобие на Бога. И Енох обяснява: Но образът е нещо творческо и временно, и с изтичане на живота, той ще умре. И затова е необходимо подобието. То е пространство за развитие. То е път към преображение. Подобието е по-дълбоко от образа, защото то може да задържа постоянно светлината; образът не може толкова постоянно да задържа, но подобието – подобието може да задържа светлината. По друг начин ще го кажа: Душата е образ на Бога, подобието е образ на Бездната, подобието е образ на Духа. Затова душата не е цялата светлина, тя е прекъсната светлина – висша душа, но тя не е цялата светлина. Цялата светлина се намира в Духа.
Подобието не е създадено по образа на света, а по подобие на висшето развитие, така го обяснява Енох. Висшето развитие излъчва от себе си една друга, жива вселена, която е част от универсалния разум. Който е постигнал това висше развитие, той не се явява като човек, като образ, а като тайна светлина, освободена светлина.

Светлината е едновременно, казва, и енергия, и материя, казва, но в нея има нещо, което е по-дълбоко и от двете.
После Енох казва: Аз видях много ангели и висши същества да изгряват в слънцето и да му дават своята светеща светлина и своя огън. Те му дават огън светещ. И казва: Слънцето изгрява като преминава през определена врата и после залязва, когато също преминава през определена врата. Тогава част от тези същества се оттеглят и ние го наричаме залез.

Грехопадението, казва, е придобиване на второ съзнание, нереално съзнание. Нереалното съзнание е препятствието за живата светлина. Ние се нуждаем от живата светлина, която е път към безконечния Разум.

Греховно е всяко съзнание, което не се използва за духовно развитие. И казва: Грехопадението е отделянето на ангелите от живата светлина, което е нежелание за участие в Божествения план. Значи в един момент те са проявили нежелание за участие в Божествения план. Те са се отказали от развитието си към Бога и към Неговата скрита универсалност.
Отделените ангели се отказали и от служенето. Какво казва Енох за думата служене? Служенето е откривателят на тайните на Бога, а не усърдието. Значи ти може да имаш усърдие, усилия, той говори за нещо по-дълбоко, нещо узряло – служенето. Това, което се превръща в жертва.
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12