Елеазар: Знанията никога няма да те направят ученик. Защо има черни учители?

Питат ме защо има черни учители, лъжеучители и т.н. Тук ще ви обясня защо е на място и защо е точно. Просто трябва да има, както трябва да има кръчми, защото хората пият, за да не мислят. Ако само мислят, ще направят 10 пъти повече престъпления, докато алкохолът спасява много. Затова те се опиват, зловещата астрална енергия се притъпява и престъпленията се намаляват. Колкото повече пие такъв човек, по-добре. Пие, за да не мисли, защото ако започне да мисли, злото в него може да се разрасне, а обикновено при знаещите хора злото расте. Дали е скрито или е явно, то расте.

Защо има черни учители? Разбира се, това “черни”е в кавички, защото те вършат друго добро. Казвам: неправилно вярващите създават черните учители, просто те ги сътворяват. От Небитието налага се да дойдат черни учители.

Както демоните създадоха Хитлер, както тези черни учения и любовта към злото създаде Хитлер. Просто Хитлер трябваше да дойде, той няма избор. Той просто е сътворен и трябва да се яви.

Същото е и тука: неправилно вярващите, неискрено вярващите, т.е. лицемерните в дълбочината си, те явно се представят по друг начин, говорим в дълбочината си, те създават черния учител, те са основата, а той само идва.

Той има основание, затова идва. Това е все едно да обвиняваш дявола за еди-какво си. Ами защо човек не обвинява себе си за това, че не следва Бога? — аз поставям въпроса така. Защо казваш, че дяволът е в твоя живот? Защо казваш, че семейството е прокълнато? А защо ти не следваш Бога? Не е ли това по-важният въпрос?

Както някои питат: Има ли живот след смъртта? Живот има преди смъртта, това е. Ако имаш живот преди смъртта, няма да питаш, защото животът тече като вечен поток, няма такъв въпрос. (ако смъртта беше господар, живота нямаше откъде да идва, а животът постоянно тече.)

Защо ти не обвиняваш себе си? Ето вижте колко човекът е коварен, човешкият ум, логичният ум, знаещият ум как все търси вината другаде. Защо ти не следваш Бога? Твоят изопачен вътрешен ум не е ли дявол? Като казваш за дявола и като мислиш, че той някъде отвън идва, ами той не идва ли, защото има нещо в тебе, което го привлича? Той идва отвън само като потвърждение. Това означава: не изопачавай себе си и дяволът ще изчезне, ще отпадне.

Учителят казва: Да проявиш любов към Бога, това не означава да пожертваш нещо от себе си. Ще
обясня: да проявиш любов към Бога, това не означава да пожертваш нещо от себе си, а да пожертваш самия себе си, целия. Както ви казах, Истината те иска целия. Обичаш Истината, ама донякъде – няма такова нещо. Истината те иска целия и в случая трябва да пожертваш себе си, не нещо от себе си. Пожертвай се самия ти, за да не излъжеш себе си. Така знанията са излъгали много хора.

КОЕ Е СЪЩЕСТВЕНОТО?

Да търсиш информация и знания, това означава да искаш да станеш егоистичен. Няма значение, че някои не разбират, че е така, то е малко скрито. Някои обаче ще кажат: "Искам знания, за да помагам на хората". Забележете как работи четвъртото тяло, хитрият ум, изтънченият ум. В искането на знания е скрито едно много дълбоко лицемерие, защото знаещият е, пак повтарям, много хитър. Той не е като любящия човек и като будния; той е много хитър. Той често говори, че иска да прави добрини, това е основният му мотив, основното му изказване. Но кой може да прави добрини? Само пробуденият, истинолюбивият, този, който пробудено, съзнателно се е посветил изцяло на Истината и на своя Учител. И той все още не може да прави истински добрини, защото има да извърви път, но той има право да казва някои неща, да въвежда и то по закона на скромността и на смирението, без да се смята за голям съветник; просто със скромност и смирение да въвежда хората към нещо по-дълбоко.

Знанията никога няма да те направят ученик. Само Любовта може да те направи. Знанията нямат шанс, те нямат как да те направят ученик. Ще обясня: знаещият отива при Учителя с желания. Примерно иска да оздравее, иска да получи някакви по-тънки знания, иска да познае билките, цветята, по-дълбоките книги, иска да научи много неща. Това са все желания. Как отива ученикът? След време ще говорим повече за това. И как отива синът?

Ученикът отива при Учителя с любов и пълно доверие.

Затова казвам: Не се движи в желанията; движи се в любовта, в доверието. Не се движи в желанията, защото ще получиш нещо второстепенно от Учителя, това не е същественото. Движи се в любовта, в доверието.

Някои се страхуват от злото, други се страхуват от секти, някои пък се страхуват и от Бога. Ако трябва да се страхуваш от нещо, това не е нито Бога, нито злото, нито дяволът, нито сектите. Страхувай се от неправилния си избор, от твоята упоритост в злото, в лъжата, в критиката, в омразата и т.н. Ако нямаш любов към Истината, можеш да се страхуваш, защото се отдалечаваш. Ако нямаш любов към Истината, можеш да се страхуваш, но тогава дори и да не искаш, ще се страхуваш, защото в човека има много духовни същества, които се страхуват заедно с него.

Всички се страхуват от Истината. Тя преследва всички безпощадно.
Кога се погубва душата на човека? Не когато дяволът я вземе, а когато Бог се отдалечи от нея. Тя може да е в ръцете на дявола и на злото, да расте и може да придобие опит много дълбок, но ако Бог я изостави, това вече има много дълбоки причини. Когато Бог се отдалечи от нея, това е вече наистина опасно.

Любовта към Истината е същественото, правилният избор. Той трябва да стане от любов. Затова казвам: любов към Истината, не казвам желание за Истината, даже не казвам стремеж. Най-точната дума е любов към Истината. Любовта към Истината е същественото, правилният избор.

Любовта към Истината означава съхраняване на Бога. Щом държиш на Истината, ти съхраняваш Бог в себе си. Съхраняваш ли Бог в себе си, ти вече имаш душа, можем да говорим за душа, можем да говорим за петото тяло. До този момент имаш ум, сърце, воля, логика, знания, много неща, но в момента на истинолюбието вече имаш душа.
Любовта към Истината е, която решава нашите проблеми. Ако се движиш правилно, т.е. искрено към Истината, невидимият свят ще ти решава проблемите. Ако се движиш правилно, с любов към Истината, искрено, няма значение, че понякога ще правиш грешки, не може изведнъж да говориш Истината завинаги правилно. Просто трябва да си искрен и да се стараеш, независимо от малките грешки в началото. Тогава невидимият свят ще се намеси в твоя живот и невидимите помагачи ще ти решават въпросите. А как ги решават, това всеки е усещал и казва: Стана от само себе си. Но някой път нещата не стават, има причини. Не ти трябват знания и информация, трябва ти любов към Истината.

из лекция на Елеазар Хараш, изнесена през 2001-а година