Именно знанието е невежеството на знаещия. Бог го оставя да знае. Казва: Ще го оставим, защото той много знае, сам да си решава проблемите - но знанието увеличава проблемите.
Навън знание - това е знаещият човек - а отвътре невежество. Това е неговата характеристика. Отвънка знание, съвети и т.н., отвътре - невежество. Знанието няма връзка с дълбочината на човека. Знаещият е неуравновесен, фалшив, избухлив и т.н., защото знанието е нещо, което изхожда от ума. Умът дава знания на хората, т.е. Сатана дава знание, а Бог дава Любов.
Сатана дава знание и много съвети. Учителят казва, че Сатана много знае, обаче е нещастен. Знаещият е неуравновесен. Какво искам да кажа? - Представете си махалото, което се люлее, това е умът - постоянно изпада в крайности. Наляво и надясно, т.е. или много яде, или голям пост прави, но не може да яде с мярка, винаги пътува в крайност. И или иска да се самоубие, или е много привързан към живота и държи много на живота и все изпада в крайности. Когато махалото спре, това означава, че умът е овладян, по средата - равновесието. Знаещият няма такова качество. Докато има ум, той ще пътува в едната крайност и в другата. Днеска е весел, утре е отчаян, времето се променя постоянно.
Знанието създава в човека една измислена реалност, той почва да си въобразява. Окултната наука казва, че ти не си създаден да създаваш нова реалност, ти си създаден, за да откриеш реалността в себе си, в своята дълбочина. Именно от любовта към Истината ще дойде постепенно откровението на реалността.
Именно любовта към Истината, а не знанията, води човека до откровенията на реалността.
Какъв е подходът на будния човек? Будният човек е отворен не за знания, а за Истината. Ето вижте една разлика. Спящият човек се интересува от знания, от съвети, от рецепти и т.н., той не се интересува от Истината. Той иска да оздравее, после може да живее още 20 години глупав живот, но за него е важно здравето, защото то ще му осигури глупостта. Но това е друг момент.
Няма значение в кое учение си, ако обичаш Истината. Решаващото е в Истината. Това важи и за Любовта. Няма значение дали си женен или не, а дали имаш свещена любов. Ако нямаш любов, пак е все едно дали си женен или не, това се нарича брак. Знаете думата брак какво означава. Знаещите често критикуват посветените и пробудените, те си позволяват, без да имат мярката. Те изхождат от трето и четвърто тяло, което значи пълна слепота, даже и за най-елементарни неща. Всяка тяхна критика е писане на карма на своя гръб, те си пишат така кармата.
Ще дам един пример с Кришнамурти. Един последовател на Кришнамурти 20 години чел книгите му, възхищавал се, вдъхновявал се и един път се случило така: в самолета, Кришнамурти пътува за едно място, където трябва да изнася лекция, и този негов последовател от 20 години, който много го обичал и го ценял, много се вдъхновявал, се случило да пътува до него и наблюдава, че Кришнамурти чете детективски роман, криминален роман. И казва: Как може да следвам този човек 20 години, кой ме обърка в този път, какво да правя, обърках си пътя...?!...- Край. И той вече тръгва по друг път, изпуска развитието си и всичко, защото не може да разбере нещо елементарно. Кришнамурти не чете криминален роман, той го държи в ръцвете си, но чете Корана. Т.е. за посветения, за пробудения каквото и да чете, всичко за него е свещено. Обаче спящият вижда външните неща и не може да разбере елементарното, че вътре нещата са съвсем други.
Човек много късно разбира, че знанието е слепота, след много страдания, понеже човек е привързан, самият ум, това е качество на ума, умът се привързва към знанията. Това е целта на страданията...Учителят казва: "Философията не може да помогне"..., страданията работят много по-точно, те ще изместят знанията, но много трудно. Много страдания, мнгоо страдания, докато накрая човек стане смирен и каже: "Аз нищо не знам".
Знанията са от дървото на смъртта. Именно затова беше казано: "Ако ядете от това дърво, ще умрете". Значи ако се привържете към знанията, ще умрете. Именно това е методът на ума. Умът ти дава много знания, много желания, много капани. Много знания означава много капани и много желания.
Любовта ти дава будност, а будността ти дава прозрение в желанията, прозрение отвътре. Затова Учителят казва, че знанията не са важни, но в тях има нещо, което трябва да го изтръгнете. Трябва да умеете да изтръгнете от знанията живота, който е скрит в тях. Самите знания не ви трябват, но животът, който е скрит в тях, трябва да умееш да го изтръгнеш. Както един цигулар умее да изтръгне хубава музика от струните.
Ако си в знанията, ти си в ума; ако си в ума, ти си във времето и настроенията, и в ограниченията. Щом си в ума ще имаш достатъчно ограничения, проблеми и настроения, но няма да имаш вечното състояние.
Ако си в душата, ти си във вечността, защото любовта е създадена за вечността. Тя ще служи във вечността и затова е важно ученикът да се научи да живее в своята душа. Ако си в душата, ти си във вечността. Любовта е създадена за вечността и вечността също е създадена за нея, за да може тя да служи.
Ако си в Духа, това е вече друг въпрос. Тук не си при себепознанието, а тук вече си при своя Учител, защото връзката с Учителя става с Духа. Ти си вече при Истината.
Присъствието на знанията е присъствието на смъртта в човека, те може да са много хубави, много приятни, даже от тях да произлизат и някои изгоди, обаче ти си в смъртта. Присъствието на любовта е вече друг въпрос. Присъствието на любовта в тебе, това е присъствието на рая. Ти си в живия живот, това е животът на душата.
Присъствието на Истината е Духът в човека, това е наречено "Царството Божие". Присъствието на Истината - това е равнозначно на Духа в човека.
Елеазар Хараш - лекция "Знаещите хора", държана на 6-и Ноември 2001-а година