Елеазар: Етерното сърце внася светлината на Христос в човешкото съзнание

Исус Христос е светлина, която е проявление на етерния свят. Това също означава, че Второто пришествие е идване на етерния Христос. Когато ангелите се разкриват на един човек, това е разкриване също на етерния свят. А славата, за която се говори в Библията, това е лъчезарността на етерния свят.

Във вътрешността на сърцето има една много силна етерна област. И според окултната наука, ако сърцето на човека е пречистено, той постига виждане чрез сърцето. Когато говоря за виждане и за виделина, има голяма разлика между виделината и светлината, така, както има голяма разлика между будността и разбирането. В следваща лекция ще обясня, че разбирането е много по-висока степен от будността.

Вярата не е нищо друго, освен дълбоко виждане чрез сърцето, чрез етерното сърце. Чрез етерното сърце това виждане внася светлината на Христос в човешкото съзнание. Дълбоко в това незнайно и невидимо сърце на човека, се крие етерната сила на душата. В дълбочината на етерното сърце душата застава лице в лице с космическите сили на Бога. В дълбочината на това сърце се намира и сияе вечността. Точно тук се намира първичното слово. В това свещено слово се намират всички науки. Това слово е всеобщият език, наречен ватански, същият този език в Библията е наречен “И Словото беше Бог”.

Етерният свят е най-дълбокото място в душата на ученика и чрез този свещен етер душата отново става властна над своята небесна свобода.

Другият важен момент е следният: Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в етерния свят. А който не намери Христос преди смъртта си, той се намира в тъмнина, защото Христос е светлината и в този, и в онзи свят.

Всичко, което е в човека, се е родило от етерния свят, т.е. от една по-вътрешна и духовна вселена. Етерното слово е небесното око за всички светове. Докато обикновеното око, според окултната наука, е пламък замръзнал; това важи и за обикновеното сърце, затова това сърце не дава плодове.

Как може ученикът да се домогне до своето етерно сърце? Ще обясня накратко:Когато Духът го няма, ти трябва да проявиш своето разбиране, своята любов. Това разбиране и тази любов трябва да са духовни. Учителят обяснява това така:Когато любовта я няма, ти трябва да постъпиш пак по закона на любовта. Значи, когато любовта не те е посетила, ти, сам по себе си трябва да постъпиш пак така, както е по закона на любовта. И Учителят казва, че точно това е истинската постъпка:не когато дойде любовта, да постъпиш по нейния закон, защото тогава е лесно,а когато я няма. А когато Духът дойде в твоето разбиране, тогава ти трябва да се слееш с неговото разбиране. И тогава трябва да проявиш не своята, а Неговата любов.

Когато Духът го няма, ти трябва да имаш свое евангелие и своя пълнота. А когато той дойде, тогава ти ще бъдеш готов и твоята пълнота ще се обогати. Тогава твоето евангелие ще се превърне в мъдрост. Когато Духът го няма, ти си изгревът сам за себе си. А когато той дойде, ти си вече в нова степен на изгрева.

Бог вечно идва в душата с нов изгрев и накрая, в деня на големия изгрев, когато се загледаш в себе си, ти ще се загледаш в тайната, която си самият ти. Това е тайната на мистичното оживяване. И тогава думата предан става разбираема. Предан, значи достоен за преданието, достоен за тайното поучение отвътре, поучението на етерния свят, което носи Първородната светлина.

Учителят казва:Това, което ви говоря, не е абсолютната истина; абсолютната истина се предава в мълчанието. (Тъй като често се говори, че някои живеят в настоящето, някои живеят в бъдещето, някои в миналото, но Учителят казва нещо по-дълбоко, което ще ви се обясни само по вътрешен път, аз ще го загатна, без да го коментирам: Истинският окултен ученик не живее нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето – той живее в разбирането.Не в будността, а в разбирането. Будността е само път към истинкото разбиране на дълбоките неща).

Това етерно и свещено слово е винаги будно, но скрито. Кабалистически това слово е наречено Древното Лице на Бога. Древният е вложил в сърцевината на ватанкия език Своята най-дълбока мъдрост. Ехото на Ватан води душата към Обетованата земя. Тази обетована земя е символ на първичната святост на словото.

Етерният свят може да бъде видян и чрез силата на страданията. Ето защо страданията идват. От друга страна, според окултната наука само в страданието се вижда дълбочината на човека. В тази връзка, само дълбочината на човека може да му даде разбиране за етерния свят. Както и преди ви обяснявах, безсмъртието в Нирвана не е основано на най-дълбоката мъдрост. Истинското безсмъртие не е свързано с будността, а с разбирането. Неразбирането на словото се е превърнало в ад. В случая неразбирането символизира змията и нейното царство.

Неразбирането на Бога се е превърнало в Нирвана, т.е. в една особена утеха, в която липсва истинската мъдрост. Това означава, че разбирането тайната на живота е от друг порядък.

Авир, това е етерът, но думата авир е също и кодово име на светлината, а това означава, че авир е среда, която скрива в себе си светлината. Кабалистически се казва, че силата на разширението произхожда от тайните вътрешни резервоари на авир и скритата светлина, която е вътре в него. Кабала разкрива нещо много важно: Вътре в авир има тайнствени пътеки към Ен соф, към Древния. Ето защо аз, например, много ценя хората, които искат дълбоко да си обяснят нещата, да ги разберат. Но има нещо, което не одобрявам, когато бързат – бързат да ги разберат, бързат да ги постигнат, когато бързат за някакви резултати. Ще обясня мярката, за която говоря: Всяко нещо, което можеш да го обясниш дълбоко и духовно е мярка, че можеш да го постигнеш.

Колкото повече се навлиза във скритата светлина на етера, толкова повече смъртта ще се отдалечава от нас. Илюзията, че има време и пространство е илюзия на сатанинското съзнание, с което човек се е съединил в себе си. Защото това съзнание иска илюзии и предели и ги натрапва на човека. И човек започва да мисли така, защото се е срастнал с това съзнание. Докато човек функционира в царството на Дървото за познаване на доброто и злото, неговото съзнание ще се намира под влиянието на Сатана, а това дърво е низша култура, която подбужда човека към всякаква отрицателна деятелност.

Дълбоката реалност на живота е наречена в Кабала Дървото на живота. Засега ще приемем десетте сефирота, само ще загатна, че има други 16 сефирота с много по-дълбоки качества, но засега не е допуснато за тях да се говори. Да познаеш реално себе си, това значи да се сродиш със собствената си дълбочина и духовност. Само тогава можеш да станеш свободен. Искам само да ви кажа нещо за свободния човек:Свободният човек е добродетелен, не заради общественото мнение, а по свой дълбок вътрешен подтик. Това е така, защото свободата идва от специалното отношение на любовта към истината. Само ще ви загатна, че според Лао Дзъ човек прилича на водата. Той казва:Хората се стремят към върховете, а водата надолу, към низините, към малките неща, към малките постижения, затова водата е господар на живота.