Търси

Елеазар: Думата Път означава Дълбини, а очистването е позволение след време да влезнеш в тези Дълбини (ВИДЕО+пълен текст)

Още по темата ...
Принципи

Същинското Братство е там, където основата са Божествените Принципи

Виж повече
33 загадки от Учителя

33 загадки от Учителя с кратки тълкувания от Елеазар Хараш (ВИДЕО)

Виж повече
Етерното сърце

Елеазар: Етерното сърце внася светлината на Христос в човешкото съзнание

Виж повече
19.09.2022 г.
1862
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Здравейте, Елеазар Хараш, във видеото днес имаме 19 въпроса на зрители на Портал 12.

Започвам с първият. Той е на Цветанка Павлова, която пита: Когато съм в началото на пътя към Любовта, Истината и Мъдростта, има ли стъпки, последователност, която да е условие да се държа в правилната посока? Как да определим къде се намираме и да разберем дали сме в самозаблуждение? Има ли ориентир, компас към Бога?

Първо да кажа, че вече ще имаме по една тема. Да знаят хората.

Второ, въпросът е същество, което търси своя отговор, своя Дух, който да се яви и да го успокои, някак си да го напъти. В тази връзка, Пътят към Любовта, Мъдростта и Истината е такъв, че който няма истински външен или вътрешен Учител... Някой може да е извоювал Учителя в Сърцето си в миналото и да си го носи на дълбокото ниво. Който няма истински външен или вътрешен Учител, той няма Път. Но когато поставиш Бог на първо място в живота си и се молиш, Бог постепено ще те насочва към Себе Си или към точния Учител, но трябва много искрено да го търсиш. Пътят към Бога започва с искреност и завършва със смирение. Примерно, ако Бог ти изпрати истинската Любов, Тя е сама по Себе Си вид Учител. Тя идва, за да ти покаже Несътворения Път. Тя не върви по човешки пътеки. Ако Бог е милостив към теб, Той ще ти позволи и очистването, и Пътя и намирането на Учител. Думата Път означава Дълбини, а очистването е позволение след време да влезнеш в тези Дълбини, в чистата си съкровена Същност.
 

Търси Бога, докато Го откриеш. Това е правилото. После всичко друго Той ще го прави за теб. Пътят е труден и затова е благословен. Когато откриеш Бога, пак ще Го търсиш, но вече по друг начин - по-дълбоко, в друго измерение, с друга дълбина. Той ще те научи.

Но за мен, най-силният въпрос е деветнайстия. Да видиш къде ни водят Бог, Учителят, Христос, Буда. Царството Божие няма нищо общо с Небеса, устройване на държави, на империи. Нищото е съвсем друго нещо – Мистерия.
 

Продължавам с втория въпрос. Той е на Алекс, който пита: Трябва ли да се ръководим от измервателния уред за време – часовника?

Ако имаш срещи с хора или духовни практики, искаш да засичаш, за си точен към себе си, на теб ти трябва часовник. Но ако ти си в пещера в Тибет и си се отдал извън времето... Има такива изцяло отдадени. Когато си дълбоко отдаден и когато си много яко в практики, както има йоги,.... “Ахам Брахма асми”… - това е знак за самата мъдрост в човека, това е знак, че ще постигнеш, само с тази формула, защото ти като повтаряш „Аз съм Брахман“, в един момент ще станеш Брахман и в един момент илюзиите, света, отвъдното…, ще остане самата Същност. Така че тука, въобще, часовници... няма.
 

Именно тогава е относителността на времето?

Тук по начало времето е безвремие, зависи от начина на мислене. Но като имаш срещи и искаш да си точен, условно може да се носи, но не е важно.
 

Точността е един от методите в Ученичеството.

Учителят казва: Точността е Божество.
 

Продължавам със следващия въпрос на Айсел Младенова, която пита: Жената суфи – Золайра, преродена ли е сега и къде?

Дълго време няма да се преражда. Тя е свободна птица. Казах някои неща за нея. Има и някои неща, които премълчах, защото тя на моменти има една мъдрост, която не е за подготвени. Става въпрос, че не е и за духовни хора. Тя си е казала своето. Живее си в тази свобода. За какво й е ограничено сътворено тяло, след като тя е постигнала?! Някога, да. Ако Той пожелае може да я изпрати, но пак е под въпрос, защото толкова много са слизали, толкова много са казали Учителите. Такива рядко слизат.
 

Все пак, ако си спомним онази притча за феникса... Древният му казва, че трябва да вдъхновява.

Да. Когато Той каже, може да слезеш, но дълбоките Души на стотици, на хиляди години слизат. Като са казали важното и същественото... Могат да кажат и още нещо повече, но те са казали вече дълбоки неща.
 

Продължавам с четвъртия въпрос, който е на Радослав Гавраилов: Когато Бог, чрез нас, помага на някоя объркана душа, част от кармата й прехвърля ли се върху нас?

Когато Бог работи чрез нас, ние сме дълбоко осъзнати, в единство, в съвместното. Ако самите ние помагаме, това е опасно, дори да е явно добро. Мярката, че Бог работи в нас е тази Любов, която носи лекота и пълнота. Ако това е дълг към тази Душа, ти работиш за нея, обаче работиш и за своето освобождение - двойно е. Ако имаш силен подтик с Любов и чисти намерения, помагай и не мисли за последствията. Истинската Любов е помощ и е повече от помощ. Ако помагаш с Божествената Любов, която Той ти дава тайно, Бог поема кармата, даже подобрява и твоята. Ако действаш с Любов, никога не пропадаш, защото Бог люби в твойта Любов. Чрез Любовта Бог ни сродява със Себе си и с другия. Освен това, чрез тази Любов Бог ти дава Себе Си. И ако имаш Любов, това е Божия воля. Много важен дар е. Любовта има Божествен усет за нещата и знае как да помага, но трябва да наблюдаваш себе си дали имаш привидна любов или онази по-дълбоката, защото усета на Любовта е по-дълбок от целия свят. И ако имаш истинска Любов, Бог е задвижен. Не се тревожи, тогава тази Любов служи на Бога. Въпросът е да не я смесиш със свойта любов.
 

Много е разпространено да се казва, че Учителите поемат част от кармата на учениците си. Така ли е?

Като цяло, те поемат, но това което дават е толкова дълбоко… Понеже Бог в тях е лекотата и те заради това могат да поемат на хиляди и на милиони. Всъщност, Той поема. Главният двигател е Той.
 

Говори се, че когато капките от кръвта на Христос падат върху земята, тази Христова кръв очиства кармата на цялата планета.

Неговата кръв е Прасветлина понеже Той е Същност от Бога. Всички които са отдадени на Бога имат Божия кръв. И Буда е постигнал Царството Божие, и Лао Дзъ. Във върховното Царство, ще видиш накрая, там няма форми. Там истинският живот е същност без форма.
 

Продължавам с петия въпрос на Ивайло Цонков, който пита: Как да работим истинно за Бога без умът да си въобразява, че го правим?

Когато работиш и търсиш искрено Бога, ще дойде ден, в който Бог ще ти позволи да работиш истинно за Него. Не става изведнъж. Когато си извървял пътя на тази искреност, честност (в Учението са важни принципи), тогава Бог ще те призове в Себе Си, в Божественото и тогава ти ще знаеш на кого служиш, а въпросът ще бъде невъзможен. Няма да питаш На кого служа?!, когато си дълбоко осъзнат. Няма колебание, защото Бог ще ти е дал нещо от Себе Си. Умът ще изчезне. Работещият за Бога работи чрез Бога и когато Бог те учи няма раздвоение, защото няма ум, а има дълбока тиха увереност. Отстранено е двойственото.
 

Можем ли да приемем, че тези принципи, които споменахте са натрупана Божия Любов или е Любов в Сърцето на самия човек?

Бог ни дава такъв опит и преживявания, защото нещата се разбират чрез дълбоки преживявания, тогава се осмислят, и в тези преживявания Той ни дава различаването. Най-важното, което казват суфите е не да служиш на Бога, а Той да е пожелал ти да му служиш. Той да ти каже Ти си мой Син, а не ти да си казваш Аз служа на Бога.
 

Следващият шести въпрос е на Валентина Велева, която пита: Какво може да се каже за трансмутацията като явление?

Това е въпрос химически и алхимически. Отговарям му алхимически. Алхимически трансмутацията означава да пренесеш тънкото върху грубото, да вселиш тънкото в грубото.

Духът не може да влезе в един метал, ако той не е напълно пречистен. За да стане диаманта диамант, той трябва да мине през своя кръст. И те минават през изпитание. Въобще, в този свят всичко… кръщение с Огън. В Огъня се обновява Природата.
 

Вие наблюдавате, примерно, предметите, но египетските жреци казват Не знаете, че те ви наблюдават. Даже тези статуетки, особено египетските. В тях има тайна. В предметите, според Египет и жреците, има скрит виждащ атом от Ефира. Ето защо един предмет или символ може да събуди в човека много силно и могъщо съзнание. Той те е извикал. Много други виждаш, хиляди, и не го взимаш, но този те… и ако си осъзнат…
 

Съзнанието долу е желязо, а като се издигне горе е чисто осъзнаване – злато, алхимически. Златото на алхимиците, това е тялото на Възкресението, високото съзнание – даосите, Дзен, всички пречистени.
 

Според Парацелз, философският камък е Материя Прима. Това е есенцията на чистия Дух. Това е чистото съзнание, Новият Йерусалим. Алхимиците така говорят. Според Хенрих Кунрад, алхимик и кабалист, това е чистото лъчисто сияние в човека. Алхимията е потайна наука, херметична. Философският камък е в това да се превърне човешката природа в Божествена, както го е направил един от най-големите алхимици Никола Фламел. Но той е имал много чисто съзнание. Той се ражда с него. Бил е осъзнат адепт. Осъзнавал е себе си като Дух и не е бил привързан към богатството. След него е останал само полъхът на Истината.
 

Металите, което е важно да се знае алхимически, са духове. Желязото е стар дух. Той затова ръждясва. В него има един духовен елемент, който е остарял. Той е несъвършен и затова ръждясва, затова в него има лъжа, а тя поглъща най-важните жизнени сили. Желязото е стар метал, който се е отказал да се усъвършенства (както има „стар човек“….старото нали знаеш…) и затова ръждясва.
 

Да превърнеш желязото в злато, това е завръщане в Божествената природа, постепенно. Само човекът се усъвършенства. Бог не се усъвършенства, а само се проявява. Който съумее да канализира енергията си в Истината, той превръща желязото в злато, той става Дух - това е трансмутацията. Има и други отговори.
 

Можем ли да кажем, че златото е злато, защото е натрупало това Слънце в себе си?

Да, то затова устоява, защото в него има елемент, който не се поддава на влиянията на света, на отвъдното, на Вселената. Това правят Учителите – те укрепяват това в нас малко по-малко. И изведнъж, ще видиш последното… тотална неуязвимост. Канара е слаба дума. Там няма капка зло. Не може да те докосне и ангел даже.
 

Малко да смъкна летвата. В контекста на думите за желязото и златото, те заради това преди години са спазвали правилото, не само в окултни общества, да се хранят или с дървени, или с златни прибори.

Да, и сребърни. След време ще се промени, но главният начин на хранене е твоите идеи, твоят път, по който си тръгнал. После в един момент Бог ще го промени. На всякакви нива ще го промени. Ти като се приближаваш към Бога…
 

Вие сте го казали това в Мистиката на храната.

Продължавам със седмия въпрос, който е на Димо Мичев. Той казва: В беседата Ханизе Учителят дава три ватански думи „ха-ни-зе“, „бе-ри-ме-за-и“, „зе-ме-ра-за-хе-си“. Може ли да разглеждаме тези три думи подходящи за зикр, казвани трите една след друга или всяка една по отделно?

И трите думи са заедно. Това е чист зикр.

Всяко Чисто Слово е метод. Този свят и тази Вселена могат да бъдат победени и преодолени дори само с една дума. Думата БОГ. Думата ОМ. Или с една нова дума от Първия Прастарец, в новото календарче ще я вкараме, ААРА (Само Ти ме води). Това ще разтопи… Постепенно, с хиляди и милиони натрупвания. Но не е наша работа това, важно е да сме влезнали в този поток. Ще разтопи илюзиите на света, на отвъдния свят, на кармите, на Вселената, заблужденията. Или тази дума – АХАМ БРАХМА АСМИ. Ти като станеш Брахман, чиста същност.

Виж, колко е лесно. Някои могат да кажат Ама толкова лесно ли? И може да подценят. Има и такива… срещал съм.
 

Осмият въпрос е на Ана Игнатова. Тя пита: Как да се изчистят с формула, полепналите духове по стените и навсякъде в пространството в къщата и апартамента?

Аз съм го давал с формула. В чисто легенче, първите фаланги горе на пръстите да се потопят и трябва много концентрирано да мислиш Господи, всели се във водата и направи я свята. Не друга мисъл. Някои дават на Църквите. Попа може да мисли за нещо странично, а ти да мислиш, че той е направил молитва за тебе, за умрели, за близки и т.н.
 

Сам трябва…

Това, което майката може да даде за детето си, примерно, ако е болно, никакъв свещеник не може. Нейното чувство, Дълбините… Когато водата се освети по този начин, тя попива. Водата е най-възприемчива след Любовта, дълбоката Любов.
 

С голямо съсредоточаване трябва да се направи. Никаква друга мисъл, защото концентрацията е сгъстен Дух и ти вкарваш този Дух във водата.
 

Словото е свещена сила и ограда за всичко – любими същества, къща, коли, пътувания и т.н. Бог слиза в нашето Слово и така устройва живота. Ние си говорим, но Той работи за нас.
 

Всяка опасност познава Божието Слово и тези думи, и отстъпва. Словото е създало всичко, и Боговете, и Вселената, и света, чрез изначално изричане и управлява всичко. Словото е Устроителят на всичко. Сгъстеното Слово е покоряващия Бог. То е първично могъщество. Искам да кажа, че чрез Словото Сам Бог се сгъстява и просто става Бог. Така стават и чудесата, когато трябва, но трябва да кажа, че всичко се ръководи от Бог и от Истината, и от кармата, но нещата стават, когато Той се сгъстява, тогава вече Той работи за теб. Фактът, че е започнал да се сгъстява… огромна чест.
 

Следващият девети въпрос е на Евгения Атанасова. Тя пита: Съществува ли състояние наречено „спокоен ум“ и какво трябва да изстрада сърцето, за да достигне до дълбините на Покоя?

Докато има ум, няма спокойствие. Умът трябва да е изчезнал. Преведено, трябва да е овладян. Тогава идва спокойствието. Ти ставаш една спокойна Божествена Душа. По-навътре е Покоя. Той е Царството на Духа.
 

Спокойствието е дар за правилната Любов, за Пътя, по който вървиш. То постепенно се налага в твоя живот. Покоят е дар за Мъдрост. Сърцето трябва да изстрада връзките си със света, привързаността към света, към човешките неща.
 

В спокойствието се крие чиста духовна енергия. Тя е закрила. Спокоен значи пречистен. Затова Ума го няма. Покой значи мъдър.
 

Спокойствие във висш смисъл значи Бог да е с теб. Покоят е Покой, когато примерно, посрещнеш цунами с поздрав. Това се е случвало в Атлантида даже с деца, но те са настроени, че са Духове. От малки ги учат, че те са Духове – същност без фирма. Но те са обучавани от Безупречни, от висши атланти – великите жреци, седма и осма степен.
 

Вие бяхте дали миналата година формула, по която са се учили децата атланти, мисля, че беше "Аз се възвисявам над всеки Мрак".

Да. Когато от малък учиш такива неща..., а сега с тези учебни предмети учиш, учиш и нямаш характер. Ще подготвим нещо и за децата. Децата от малки трябва да се учат на Бог и Истината. Никаква религия, никакви Църкви, никакви свещи – само Бог и Истината. Тези неща ще ги пробуждат. Те сами ще видят Истината и в един момент ще станат Храмове, Същности, където Бог ще живее.
 

Ще използвам тази тема, за да кажа, че има едно общоприето морално разбиране, че децата трябва да се пазят от наркотици, от злоупотреба с алкохол и други неща, но защо го няма, че трябва да се пазят, например, от телевизията? Наскоро едно семейство се обърна с призив за помощ по повод детето си, което, буквално, започва да има психически проблеми от това, че гледа телевизия.

Децата от малки трябва да осъзнаят, че светлите мисли са приятели. След време ще дойдат дълбоките мисли. Светлите мисли са същества и когато децата започнат да свикват с такива ценни мисли, те ще започнат да заживяват в тях и децата ще видят, че телевизията нищо не може да им помогне. Ако израснат с такава будност, те ще гледат телевизията по друг начин, извън телевизията.
 

Продължавам с десетия въпрос на Георги Минев: Как се отварят чакрите, третото око, Сахасрара - методи, практика за постигане?

Има само един метод – чистотата. Обаче това не е от този свят, казва Учителят, нито от другия свят. Лотосът стои върху водата, тя не може да го намокри, нито да се приближи до него, т.е. отреченост. Може да живееш в този свят, но… дълбини.
 

Третото око е чиста духовна материя. Трябва да си минал през портала на тази чиста духовност, докато Сахасрара чакра е отвъд чистотата. Тя е Божествена фина енергия, част от Великата Праматерия. Това е Древния Етер. Тук се искат Принципи. Колкото по-тайно, по-хубаво. Тук посветеният е заблестял в Мрака - минал е през такива изпитания... Това не означава, че животът му после е само лек. Той е заблестял в Мрака, защото Божественото е било на негова страна. Бог ги прави тези скоци и издържа изпитанията в нас. Самадхи е изживяване на Бога. Тотално изживяване. При Самадхи умът се разпада. Ражда се Духът. Това е една работа върху себе си и голяма Любов към Бога. Когато Самадхи се случи, това е дар от Бога за огромния духовен труд. Макар че има изключения и може да се даде по милост от многото прераждания. Дава се и за труд, и по милост, и заради някакви усилия – тайни усилия.
 

Тук няма никакви техники и методи, защото Любовта не техника или метод. Тя е изначален подход. Нещо, при което трябва да се завърнем. Погледни, примерно, Христос, Учителя и Мелхиседек. Правят ли техники за отваряне на трето око?! Те са мярка. Но ако някой йога е постигнал третото око или Самадхи с техника, не трябва да се подвеждаме, защото това е старата му Любов към Бога и Тя е била решаваща, а не сегашните му упражнения в третото око. Рамакришна е постигнал Самадхи, но какво казва: Блажен е този, който е безумен по Бога. Техниките не решават, а Любовта му към Бога е решила.
 

Можем да кажем също, че когато човек има очаквания, той блокира нещата.

Ти трябва да работиш, а Бог знае кога да ти го даде. Бог знае точния момент кога да ти даде прозрение, да те подготви, знае кога да ти даде откровения. Трябва да чакаш, защото Той иска така да стане, че после никога да не се връщаш и пак да чакаш. Има по някой път нещо мъчително в изтърпяването, в изчакването. Преживял съм го. От опит ти говоря. Обаче трябва да оставиш на Него. И в един момент Той… Той пак ще ти помага и междувременно ще те упътва, но в един момент ще ти даде Целостта си.
 

Единайстият въпрос е на Асен Будинов: Въпросът ми към Елеазар е, ако може да каже нещо за мистичната Любов, която споменава напоследък и тази Любов слизала ли е на Земята? Примерно, Девата в Атлантида със сияещото съзнание, тя от това ниво на Любовта ли е била?

Тази Любов съществува, но Тя е скрита в аромата на Тишината. Такива същества на истинската Любов няма да тръгнат да разправят: Вижте. Гледайте.

Изида казва: Тази Любов е единствения Храм, защото тази Любов е общуване със Сърцето на Бога. Това даже не е духовна Любов. Духовната Любов е за начинаещи. Тя е по-ниска степен. В тази Мистична Любов, която е сродна с истинската Любов, Тя е една степен над истинската Любов, Бог е докоснал самия Себе Си. В тази Любов две неизмеримости се срещат, докосват се. Те живеят в Несътвореното. Тя затова идва Любовта - да ни покаже Несътворения Път. Тази Мистична Любов се ражда, където Бог е дал Сърцето си и това е еликсира на живота. В тази Любов се споделя само Несподеленото. Тук опознаваш все повече Бога, а не себе си. Мистичната Любов пие Бога.

Трябва да се преживее, а това е само посока.
 

Дванайстият въпрос е на Юлия Димова. Тя пита: Как да благодарим на Бог и Учителя за оказана помощ по външен начин в материалния свят?

Помагаща е Любовта, която върви в този Път. Най-добрата помощ е да се посветиш на Бога, Учителя и Истината. Тогава вече ти ще изпълниш помощ към себе си и помощ към другите, защото тръгвайки по този Път след време ти ще различиш и ще знаеш.
 

Всъщност, това е благодарността, защото тя пита как да се отблагодари.

Да. Тръгваш по този Път.
 

Тринайстият въпрос е на Нели Бойд: Сърцето, което е тайна наука и същество извън тялото, То ли е родило Душите с чисти сърца като някакви негови отломки и частици от Себе Си или те сами са си изработили пътя да станат чисти Сърца и да станат достойни за Него?

Първо, Сърцето е дълбока сърцевина на Ефира и оттук тръгва тайната наука. Тайната стаичка, онзи ефирния атом, в който Бог… когато иска да говори на Душата… Мисля, че после има нещо такова. Оттук тръгва тайната наука. Ефирът е лъч от Божието Сърце. Този Ефир води Душата в чистия свят, в чистия Ефир.
 

Древното Сърце е първично Божие излияние. То е родило Душите с фини Сърца, а те проумяват Пътя си, защото са сродни с Ефира. Бог работи тайно в този ефирен атом, много дълбоко скрит в Сърцето и оттам се ражда копнежа, стремежа, тънкото духовно разбиране, което няма нищо общо със света.
 

Тук ли е връзката с цитата: Да си построя жилище във вас?

Да. Бог го има, но иска ние да го осъзнаваме, да го осъзнаем това сродство. И в един момент, когато Той заживее в нас, тогава вече се заражда Царството Боже и тогава няма да се занимаваш с Небеса, някакви идеали и мечти, защото Той като влезе всичко изчезва.
 

Продължаваме с четиринайстия въпрос на Пресияна Маркова. Тя казва: Правилен метод ли е, преминавайки през голяма вътрешна тъмнина, да избереш съзнателно да приспиш временно съзнанието си, за да съхраниш Душата си, фокусиран в себеотричане или най-прекият път към себепознание и надрастване е да бъдеш в Огъня осъзнат до край? И после Бог ще преобразува тежестта ти в мъдра Негова Дълбина.

Бог може да реши и двата начина, но по-дълбоко правилният начин е усърдни и силни молитви с тотално доверие в Бога. Говорим за трудни изпитания, тежки. И тогава Сам Бог става метода. Един, втори, трети... може да има и много други методи, но Бог е над методите. Бог е методът към Себе Си, когато се минава през Тъмнината, и особено, когато се минава през Светлината, защото тя е друго було, тя не е Прасветлината... Значи прекият път към Бога е чрез Бога. Бог е по-дълбок от Реалността и от методите и на Светлината, и на Тъмнината. Оръжието в изпитанието е тотално влизане в Бога.
 

Имал съм случаи, Боре, когато при тежка, интензивна ситуация забравих молитвите и всичко. Беше страшно изпитание, като в агония, тежка агония. Успях само едно нещо да направя, дойде естествено - тотално доверие в Учителя. Всичко друго забравих и после... Искам да ти кажа, че методите могат да са различни.
 

Оръжието в изпитанието е тотално влизане в Бога, никакво съмнение! После само наблюдавай. Бог е, който воюва за нас, не сме ние, и който побеждава. За да се учим, затова побеждава, не че победите са... не, за да се възгордяваме.
 

В древността самите Богове не са успявали да победят Злото. Имало е голяма битка. Това е предание от древна Индия. Битката е била с Демоните. Силата им била еднаква. Обаче Боговете призовали ОМ – АУМ древното име на Бога, и Той им дава излъчване, първичен лъч, сила и тогава Те побеждават. Те са влезли в Бога и в единство с Него са победили Злото.
 

Бог воюва в нас, страда в нас, преодолява в нас. Не трябва да изпускаме Бог и за миг, защото един миг, една лоша мисъл може да ни завладее и затова Библията казва Постоянно се молете. Има такива коварни, натрапчиви мисли. Дал съм важна молитва: Господи, пази ме всемогъщо във всеки миг. Понеже катастрофата се случва за един миг. Имам и такава молитва: Бог ме ръководи във всеки миг. И тогава каквото и да стане, това е един вид, вече изпреварило.
 

Петнайстият въпрос е на Димитър Видев: Възможно ли е да се получи преждевременно излъчване преди да е пречистен и овладян ума, преди да е победен астрала? Може ли това да се предизвика от правенето на голям брой формули ежедневно и как да се предпазим от такова излъчване?

Случва се преждевременно излъчване. От този начин трябва да се пазиш, защото може да доведе до физическа и астрална смърт. На най-дълбоко ниво може да доведе и до духовна смърт, ако твоето желание за излъчване е прекалено силно, ако не си подготвен, ако не е Любов към Бога.

Имало е случай... някога бяхме седнали с йогата Венци Евтимов и си говорехме. Случило се е на едно негово... хубаво е, че отгоре са му помогнали..., една от душите е излязла и не може да се върне в тялото. Може друг дух да заеме..., той чака. Някой път има духове, които чакат да вземат енергията.
 

Има случаи, когато хора с голямо желание за излъчване се провалят, отклоняват се и даже полудяват.
 

Търси Бог в своята чистота с голямо търпение. Тогава формулите са пазители. Тогава може да се случи преждевременно, обаче за поука. Да ти покаже Не бързай, защото е опасно. Тогава Бог ще те научи как. Ще ти изпрати Ангел, който да ти пази тялото. Учителят ще те води в други светове. Чрез формулите всичко е минирано и просто няма опасност.
 

Преди човек да е овладял астрала, може да се случи кратко излъчване за опит, за кураж даже – частично, частичен опит, посока. Тогава увеличавай чистотата си и чакай Бог да ръководи тези излъчвания, а не натрапените ти желания, в които влизат много мъртви духове, което е много опасно.
 

Сещам се за един човек, който познавам, на когото след такова излъчване тялото му е завладяно от дебнещи духове. По-лошото е, че сега той въвлича много много други души със себе си, заради този дух, който е вътре. Така че тази опасност с излъчването може и да е многопластова.

Да. И пак Бог е навсякъде и чака някой да види другото. Да поиска по-искрено, за да може да се намеси. Само с една дума, ако някой каже Искрено искам, Боже, само Тебе, той вече ще бъде отделен от... Бог е там и Бог чака. Няма значение дали си в Ада или в Рая. И двете са глупави неща. Дето някои хора търсят Рая. Трябва ти Бог, не ти трябва никакъв Рай.
 

Той външно го дава като учител. Има даже последователи.

Те трябва да извървят своя път. Да заплатят на тези, на които дължат - мъртвите духове от миналото. Да си изстрадат, защото без изстрадване след време няма да кажеш Избирам Бог на живот и смърт, тотално. Ще Го избереш пак донякъде. Всеки ще си мине по своя път. Не ги осъждаме, Боре.
 

Абсолютно не, наистина.

Следващият въпрос е на Веселин Василев, шестнадесети: Какво означава да изчезнеш тотално и от теб да не остане нито следа, външна или вътрешна? Той дава един Ваш цитат, в който казвате: Всеки, който се е осмелил да се срещне с Най-Великия Древен, ако не издържи на Върховния Мрак, изчезва тотално.

Даже и Прастарците не могат да издържат. Издържали са една степен, но има друга степен, която никой... но както и да е.
 

Срещата с Най-Великия Древен е във Върховната Мистерия. Той е Абсолют. Това е Прасъществото. Тук никой друг не съществува. Има трептения, вибрации, същества с трептения, с излъчвания. Той е в тези трептения, обаче дълбоко във висшите степени е неподвижен, няма трептения и вибрации. Там е слязло Върховното Ръководство. Той надминава всички тези неща. Тук никой друг не съществува – само Той и Прамистерията. Няма и Бог. Майстер Екхарт дето казва, че Бог не е крайната цел. Тук всичко е погълнато, както е било някога в Древността – Върховното Нищо. Няма Слово, няма понятия.
 

Той не е Небитие или Битие, както ще видим при последния въпрос. Ние сме по-дълбоки от Несътвореното, въобще Царството... Небитие и Битие са създадени, вътрешно и външно, но Неведомостта, неговата Върховна Мистерия, никога не е била създадена. Тя всякога е била отвъд. Отвъд Небитието. Небитието е създадено, за да има изход от Битието. И Буда го казва. Представяш ли си, ако в този свят нямаше смърт?! Буда казва Няма изход. Има изход и за диамантите. След време Духът, който е в тях като излезе, те ще се разпаднат. Те са възникнали, докато Върховното Нищо не възниква. Оттук е тръгнало всичко. Не може даже да помислиш да го видиш. Там няма никаква форма, чиста Същност без ограничения, няма Буди, няма Христос. Само привързаните мислят, че има.
 

Кое е първото Му излъчване?

Първото Му излъчване е Мистерията. От Прамистерията слиза Мистерията. После в Мистерията се създават същества, на които най-ниското ниво е Богове, Божества и много особени Същества. После се създава Безкрая, където се настаняват. Личността е надолу.
 

Съществува тотален живот и тотално унищожение в Дълбините, както е изтривал и Етера, казва Тот. В дълбоката Древност има два случая на тотално унищожение на две Същества, създадени като Богове. Те са останали от Древното Зло. Те си въобразили, че могат да обсебят Върховния. Представяш ли си?! И били тотално изтрити от Етера. Рядък случай, но... случило се е.
 

Върховният е по-дълбока степен от Етера и от Безкрая. Върховният, Върховното Нищо, Абсолютът това е страшна сила. Изчезвали са планети, изчезнали са динозаври, Потопа е от него – това са все частици от тази неизповодима сила. Йов казва: Окача Земята на Нищо. Цялата Вселена, Слънца – всичко виси на тази страшна сила, която не можеш да измериш, която движи мравката и световете. Всичко, и цялата Вселена е в Нищото. Издадохме книга за Нищото. Там Лао Дзъ казва дълбоки неща.
 

А несътворените светове, т.е. тези които са извън контекста на материята...?

След време и те ще бъдат унищожени, защото щом има несътворено, трява да има и сътворено. В дълбокия смисъл са нереални. Обаче засега трябва да има несътворено, за да има сътворено, което да познае несътвореното и да започне да търси Мистерията. Така Бог води съществата към Мистерията. Затова е създадена Любовта. Да тръгнем към несътворен Път и после да тръгнем към това страшно Царство, което няма нищо общо със сътворение, с империи и т.н.
 

Големият грях на хората, в това ли е, че с умът си създават нови и нови сътворения, нови светове, макар и вътрешни?

Създават нови илюзии, нови мечти, въобразявания за Истината и така се погубват. Големият грях е неосъзнаването. Когато си осъзнат, ти си в Любовта. Тогава каквото и да правиш, няма грях. Когато не си осъзнат, каквото и да правиш е грях, дори и добри дела.

Аз много харесвам суфи, където казват Там където е твоят миг, там си и ти. Твоя миг е Бог и скритостта на Бога и Учителя, те са заедно с Истината.
 

Седемнайстият въпрос е на Ива. Тя пита: Как може водата да се превърне във вино?.

Между другото, на мен този въпрос много ми хареса, защото мистиката в него, очаквам, наистина, да я чуя.

Боре, ако Бог може да превърне Боговете в Демони, ако Бог е създал елените (те са тайни същества, Той ги владее), само с едно изричане... Във водата, в камъка, в желязото, в златото, както казахме – в предметите, винаги има скрит ефирен атом. Чист духовен атом. Когато Бог го докосне чрез изричане на дума - Мохамед казва Бъди – чрез Него, всичко става. Не само водата може да стане вино. Водата може да стане съвсем други неща.

Египетските жреци казват за предметите и статуетките, че когато ги гледаш и те те гледат. Този ефирен атом, който е скрит в статуетката, той те е погледнал, затова ти си го избрал и си го взел, но ти симислиш, че само ти си гледал. Има скрити атоми, които са в предмети, в същества, в книги. Някоя книга те повиква и ти променя живота. Скритият духовен атом, от който е произлязла книгата и духа на книгата. Този ефирен атом, той те е повикал, той звучи вътрешно, когато Бог го задвижи. Бог превръща с лекота водата във вино, в ракия, във всичко каквото се сетиш.
 

Да, но нали Христос казва: Ново вино, в стари мехове не наливам.

Всъщност, когато говорим за вода, говорим за Чистото Слово и в този контекст, виното, за което говори Христос кое е?

Христос говори за тази опияняваща Любов, както суфи го пият. Суфи пият преди виното. Те са изпреварили виното. Те пият Божествената Любов. И Тя е за тях виното, защото те се опияняват от Бога и се връщат в Бога. Другото вино можеш да го пиеш хиляди години.
 

Можем ли така да перифразираме въпроса, че всъщност пиенето на водата - на Живата Вода, на Чистото Слово - в един момент може да се превърне във вино, което да ни опияни в Любовта към Бога?

Да. Те и двете символизират Живота – и водата, и виното, но това което е преди тях, което е по-дълбоко от тях, е Любовта. Пиейки с Любов, пиейки осъзнато, пиейки тази Любов – ти пиеш Божието вино.
 

Ще си позволя да разширя въпроса. Да кажем още един път, за пореден път, защото ми става болно, когато се изваждат слова на Учителя извън контекста. Той казва, че хлябът не трява да се продава. Всъщност, той никога не е говорил за този хляб, който, както Вие казвате мухлясва, за трохите, а става въпрос за Словото. И когато говорим за вода, за вино, за хляб, това всичко са дълбоки окултни символи като хлябът символизира познанието.

Преди да слезне в хляб, това е насъщното Слово – истинският хляб за съществата. С какво се хранят Боговете? Едни от Боговете се хранят с Любовта като хляб, други с Истината, други с Мъдростта, други с трите неща, други с Чистото Слово. Обаче този хляб е допустим като символ, но той е само символ. Да, на този свят има някакво значение, ако ни води към другия хляб, към Насъщния Хляб.
 

Осемнайстият въпрос е на Елена Попова. Тя пита: Кои са основните закони, за да бъдем по-възприемчиви за Любовта и нейното прилагане съобразно Божията воля?

Любовта е самата възприемчивост. Но когато дълго си търсил Бога и когато Той започва да заживява в теб, тогава чрез Любовта, Той изпълнява Своята воля.

Любовта не е в човешки ръце - Той я дава и Той я приема. Тя е само Негова. Той я дава и в другия човек и в тебе. Той я приема. Той ги прави нещата.

Любовта към Бога е всичко. Това не е религия, не е наука, не е философия. Любовта е Древност, Изначалност. Тя е преди живота, преди водата, преди Слънцата, преди Вселената, преди всичко и заради това Тя ни е по-скъпа от живота.

Истинската Любов възприема само Бога, защото Тя сама по себе си е око на Бога и същност на Бога.
 

Последният деветнайсти въпрос на Марияна Михайлова е: Христос казва, че Неговото Царство не е от този свят. Къде е и с какво е изпълнено Неговото Царство? Какви са основните Принципи и закони там?

Този въпрос най-много го харесах и малко по-дълго му отговарям.

Първо, това Царство е Мистерията. Ще обясня, доколкото е възможно и допустимо.

Само Нищото в нас може да прозре Истината за това Царство Божие.
 

Нищото е Абсолютната Реалност на Царството Божие. Това Царство не е нито несътворено, нито сътворено. Древният слиза в Нищото, в Своята собствена Реалност. Това е Неговият свят. Блажени нищите в Библията. Тук Той ти дава Себе Си, цялостно. Той ти дава Истината – пак Себе Си. Затова това Царство е Велика Пълнота, Покой, Безмълвие, Цялост без предели, никакъв свят.
 

В този свят тука, телата ни, умовете ни са нереални и след време те си отиват. В това Царство ни водят Бог, Учителят, Христос, Буда. В Него никой не може да ни докосне - капка зло, черно братство, Ангели... животът не може да ни докосне, защото това е живот преди живота. Няма пипане, защото ти ако си се родил, трябва да умреш. Ако не се беше родил, ще умреш ли?

Сай Баба казва: Целта е прекъсване на преражданията и натам ни води Учителя.
 

Понякога съм си мислил, от гледна точка на ретроспекция в годините, още повече ако говорим за хората, които са заминали... Вие казвате, че не остават телата, защото не са реални, но всъщност, остават Принципите, този отпечатък в Невидимия свят, който са оставили всички души и то остава неизменно и съхранено.

Това са духовни следи. Това са следите на Духа и част от Бога, която да води другите.

Това Върховно Царство е абсолютно недосегаемо. Там няма как да се случи криза.
 

Виж какво казва Яджнавалкя. Той казва Животът е велик дар. И после казва Животът е унижение. Животът обаче е велик дар, когато осъзнаеш този Път за завръщане към Мистерията. Иначе той е унижение с бремето, с земното. И колкото повече обичаш света, толкова повече тежките прераждания ще се увеличават. Но животът е дар, когато търсиш Бога, Учителя. Няма значение, бързо – бавно. Едвам да го търсиш, с капка.
 

Това недосегаемо Царство е Върховна Свобода, Изначалност. Това е нашето Древно Прасъстояние. Никаква вечност, никакви Небеса, че там ще има империи и ще ни ръководят посветени. Това е извън Рая и Ада.
 

Истината принадлежи само на това Царство – Нищото, защото тук Истината е абсолютно неопетнена. Който може да навлезе в това дълбоко и чисто Нищо, получава Истината. Човекът, който е станал Нищо, може да види реалния Бог – реално, вътрешно Неродения, самото Царство, защото в Нищото ние сме сродни с Бога. Тук се казва Аз и Отец Ми, едно сме. Тук Ал Халадж казва Аз съм Истината. Тотално сродство. Това вече е постигнато от милиони. Само суфите са над 40 милиона. Даосите са над 10 милиона. Будистите са милиони. И те водят света към... Буда го нарича това Царство Нирвана. То още не е разбрано не само от Църквите, има и будисти, които не го разбират. Няма значение.
 

Нищото това е Върховното Подобие. Тук сме сродни със своя Несъздаден Създател. Тук няма творения, няма несътворени. Нищото е Предвечната Реалност, Върховната Изначалност. Тук няма раждане и затова не можеш да умреш. Нищо не можеш да направиш по въпроса. Така ни е създал Бог. Вървим към това Царство. За да умреш, трябва да се родиш, трябва да съществуваш. А щом съществуваш, Нищото и Бог са се отдалечили от теб, обаче искат да ги търсиш. Затова е казано Блажени нищите духом.
 

Разбирам и знам, че човекът на Нищото е много трудно разбираем. Виждаш го, пък го няма. Учителят е тук, пък Той оттатък си царува. Той винаги е царувал. На Земята е живял като Нищо, както Лао Дзъ. Затова се питат учените в Москва, той реална личност ли е. Той е над реалността. Обаче ти нямаш мяр...
 

И за Христос е написано "И тук, и там".

Да.

Много труден за разбиране е такъв човек.

Това Царство на Нищото е преди света, преди Вселената. След тях ще бъде. Това Царство предшества всичко. Превъзхожда всичко. Това е Върховна Абсолютна Неуязвимост. Казвам го, защото докоснал ме е Учителят... видял съм Го.
 

Да, външно, някой път, отпаднали сме. Така е. Обаче не могат да ни докоснат, даже и в тази отпадналост. Нашият Дух е така свободен, тайно чист, абсолютно недокосваем на всякакво ниво.

В това Царство, както ти казах, най-ниското ниво е Богове и чисти пречисти Духове.

Тук Любовта е тотална. Тук е Безпределност и Мистерия, които са над живота и смъртта. Тук няма капка Зло. Това е нашият свят, нашата Абсолютна Родина. Тук нито животът, нито смъртта могат да ни докоснат.
 

Любовта съществува, главната й цел, създадена от Абсолюта – заради завръщане в Нищото, в Целостта на Царството Божие, Реалната Реалност. Не нереалната видимост или реалната действителност, която е нереална.
 

Върховният живот е Същност без форма. Свобода от живот и смърт. Това е чистото Царство, истинското Царство, за което Христос говори. Юда е влезнал в Него. Това е друга, специална тема.
 

Това Древно Царство е без опетняване от сътворение, от падение и от несътворение.

Древният скрит Бог е Царството Божие в скритостта си. То е Древната, извираща сила. Изворите са само последствие. Ако иска, Той може да си ги дръпне. Ако иска, дръпва си цветето. То продължава да ухае в другия свят. Хората мислят, че човекът или цветето са увехнали. Напротив, връщат се в Извора.
 

В това Царство няма никаква форма, никакво ограничение. Как може да вкараш Безкрая и Мистерията във форма?! – Няма как.
 

Вие сте казвали, че Пътят е безкраен. А когато се постигне Аз и Отец Ми, едно сме?

Бог пожелава често такива Същества да влизат в различни светове.

На Луната... виждал съм адепти. Те са мъдреци, но също не знаят много неща. Обаче като дойде такова Същество между... Аз съм виждал мъдрец, който видях, че вътрешно е беден, на Луната. И Учителят ме изпрати при друг мъдрец, за който разбрах – това е! Както и да е. Става въпрос, че Буда е от тези светове. Бог го изпраща и Той поведе милиони. Милиони. Там няма разделение - мъже, жени, деца. Просто, Той ги поведе, защото самото Му излъчване, самият подход на Царството...
 

Т.е. това са пратеници на Неговата воля?

Да. И Прастарците, които изнасяме и това, което подготвяме... Те са Същества на Нищото.

Някои искат да ги видят. Искат да видят даже Золайра. Тя е постигнала. За какво да се ограничава в този беден свят?! Видяла го е. За какво да се ограничава в другия свят?! Обаче някой път може да слезе до някоя душа и да й подшушне от дясно, в душата и в сърцевината й и да й каже нещо. За какво да слиза като тя може да прониква?!
 

Ей сега ми изникна следната представа. Поне около нашата планета, образно казано, има оставени портали и ключове за тях, ключове за завръщане и те са оставени като отпечатъци именно, от тези които са казали Аз и Отец Ми, едно сме?

Да. Портали има много. Големият портал, Боре, си остава Любовта.

Това, което е хубаво, което се сещам, е че има в българския народ, въобще в народите, има един дух, който е над политиката, над тези наводнения, събития, които са едни детски игри. Но има в този дух и това чувство за шега, за което сме говорили и ще говорим, има едни красоти там, които с лекота показват красотата на тази духовност.
 

Ще ти кажа две шеги. Може да завършим с тях.

Един свещеник си напуснал църквата. Тя хванала прах, паяци и работи във фейсбук човека, разпространява. И един му казва Отче, хората казват, че си изоставил църквата и това е лошо. Той казал Кажи ми, чадо, кой е този враг и вероотстъпник да го блокирам във фейсбук.

Един габровец отишъл да си купува кола от пазара на Габрово и видял една кола – Ех, че е хубава. Ще я купя. Колко гори? – Една лъжица бензин за 100 км. – Ама каква лъжица, супена или чаена?
 

В Духа... това са неща над ума. То си е шега, обаче има една лекота там от Царството, дошла е естствено, защото Духа не е ум.
 

На тези хора им се ражда една обикновена, естествена народна мъдрост, която изпреварва правителства... Щели да ни оправят. Ти ако не оправиш себе си... Но политиците трябва да минат през този път. Да го изстрадат, за да може в края на прераждането да видят неуспеха, падението, изгубили себе си. За да имат опит и в други животи като чуят думата политика да бягат.

Ние сме извън този свят. Ние не сме от Вечността, Боре. Ние наистина сме Мистерия. Няма как да ни докоснат. Не само... на по-високо ниво, ако отидем, и Бялото Братство не може да ни докосне. Говоря ти за Мистерията. Изходът е навътре. Дълбоко. Оттам сме дошли.
 

Аз се радвам, че ставам свидетел през последните години, че се увеличава броя на всички тези... те може да изглеждат като малки искри, но те са част от този вътрешен Огън, който се разгаря и който е Огън на чистата духовност и продължение на всички тези есенциални неща, оставени ни от Ученията.

Чистата духовност върви паралелно с умствената, с религиозната и тези които се правят... и те трябва да имат работа, и те трябва да въвеждат, но тази чистата духовност в душите на... ей тука видях хора... живеят си на село, казват Живея с твоите лекции. Това е моят живот. Интервютата... Усетили са... и това ги храни. Даже деца видях. Естествено... Обаче Бог го е направил.
 

И всички тези души, те не искат физическа, пряка среща. Те живеят със Словото.

Да. Казват Той е в сърцето ми, за какво да се срещаме?!

Наистина, ти като заживееш с тези неща, чувстваш ги свои, сродни. И ние сме сродни, затова е така.

 
Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Спонсори на Портал 12