Дъбът е същество свещено. То е с древна възраст и опит, древен разум и съзнание. Думата „съзнание” тука е ключова. То е същество, висше същество, наричан е още „оракул”.
Дъбът е същество, от което може да се получи отговор на важен въпрос и чрез него да се изяви т.н. „Белúнус” – Висшата Божествена Същност.
За да се види душата на дъба, трябва да се стигне до самия център, сърцето на дървото и друидите казват: Трябва да усетиш тайната на дъба, трябва да усетиш в него сила, индивидуалност, особеност. А в центъра на дървото се намира неговата енергия.
Старата дума за дъб е „деруéн” – означава дълбока древност и тайно познание; а „дру” на келтски, просто дъб – означава „зная” или „този, който знае нещата”. Наричат го още – дъба – „старият мъдрец”.
Дъбът е стар дух на дърветата. Дърветата са посадените животи – така се наричат дърветата – посадените животи, а дъбът познава тайните на тези посадени животи и на гората, защото той е пазителят на горската мъдрост.
Истинският друид владее състоянието, което толтеките наричат „нагуáл”. Това е състоянието без думи, без слова, това е състоянието на най-чистата древност. Става въпрос за чисто безмълвие, чист дух. В това състояние нещата се виждат ясно.
Друидите били познавачи на дърветата, познавачи на, както те ги наричат – „свещените същества”. Това дърво – дъбът – е символ и на космическото дърво, което поддържа трите свята: върховният, средният и долният.
Дъбът е сила, устойчивост, вярност, дълбина, здрав корен – все названия на свещеното, на съкровеното – първичният елемент. Свещеното е древната сила на проникването в нещата. Значи от това зависи проникването в нещата.
И така, друид – означава мъдрец, който почита дъба, свещеното начало. Според друидите светът е прекрасно място, защото Дáгда или Великият Промисъл е промислил за всичко. Затова този свят е нещо красиво, защото Той е промислил наистина за всичко. Тука само за малко ще се отклоня: в Русе и в Бургас сега на последните лекции, там понеже има въпроси, стана въпрос за кризата. Това са елементарни неща, тука само ще ви загатна: значи няма такава дума, не съществува такова нещо, но от една друга гледна точка има една криза и тя е единствена криза – запомнете я – нечистото съзнание. Това е единствената криза и дали човек е богат, беден или живее в разкош, няма значение – от тази по-лоша криза няма. Даже и целият му живот да мине така, той е в криза и даже по-лошо; ако целият му живот мине гладко, много късно ще усети това в другия свят, но няма и напълно да го усети, защото той умира несъзнателно. Умрелият човек и в този, и в другия свят по това се отличава – несъзнателност. И там обясних една случка, тука само ще ви я загатна. Хората мислят, че това е някаква несправедливост, примерно: когато лъвът гони сърната и я разкъсва, от човешка гледна точка има някаква жестокост, нещо неточно, нещо нередно, а всъщност от Божията гледна точка – много, много дълбока красота. Обясних и там, тука и на вас ще го кажа накратко. След време, когато ще говорим за животните, там по-надълбоко ще говорим. Лъвът не е създаден да бъде агне; сърната не е създадена да бъде тигър или нещо друго. Бог е вложил в тях съответни инстикти, т.е. духовни сили. Чрез тях Той работи и след време Той ги развива тези сили и в бъдеще Той ще ги използва за Своите тайни цели. Няма нищо грозно, нищо некрасиво или нищо несправедливо. Но ако го гледаш от човешка гледна точка, може да тръгнеш по пътя на неодобряване, на критика и т.н., и ще си загубваш все повече смирението, откъдето идва Божието Око. Така че, само ще ви кажа накратко: каквито и техники да правите, каквито и неща да тренирате, даже да се съсипвате от тренировки, ако нямате смирение, ако нямате овладяване на себе си и постоянна благодарност, всичко се обръща на погибел. Така, за малко се отклоних.
Според друидите всички грешки трябва да се превърнат в знания и проникновения. И този, който наистина иска да се учи, той може да се учи от всичко: щом нещо е уловило вниманието ти, то има на какво да те научи.
Що е това друид? Друидът – това е умението да влизаш в своите вътрешни селения, в своите скрити нива на реалността. Името „друид” е жива идея. Това е мъдрецът, който е скрит дълбоко във всеки човек; това е мъдрецът в нашите недра. Там живее дъбът, там, в нашите корени. Защото ние също сме дъбове, дървета. Друидът е дъб-мъдрец, както казах, защото е работил за този мъдрец; търсил го е чрез себепознанието и го е открил в себе си.
Друидът, това е просто скритият мъдрец в нас. Този вътрешен мъдрец е самата наша дълбочина. Ето защо ние сме сродни с всички такива учения. Всеки е друид, но трябва да си отделил много време за това търсене, за това себепознание; за търсенето и откриването на себе си трябва да се отдели реално време. Искам да кажа: всеки е друид; всеки е суфи; всеки е даос; всеки е гностик. Но някои са стигнали, а други вървят по този път. Нашето реално същество е друид, а обикновеното същество – то си е просто само човек.
Друидите са били жреци на келтите, а техните праучители са ферилтите, които пък са жреците на Атлантида.
Според друидите, земята е свещеното тяло на живота на дърветата, а дърветата са същества на тайната и според тях дървото е ключ към нашия вътрешен път.
Друидите казват: Днес свещеното тяло на Земята е заразено и наситено с много отпадъци. И дърветата боледуват. А това означава, че и хората ще боледуват. Растенията умират, водите се замърсяват, умират и много животни, риби и птици – кръговратът е болен, а заедно с него и човекът умира.
Елеазар Хараш
1-и Юни 2010 г.