Елеазар: Доверието е надрастване и на вярата, и на съмнението. Доверието е Мярка на Любовта

Доверието е велик Дар, велика Милост. Доверието е познаване на Любовта. Връзката с Бога не е умствена, тя е въпрос на пълно доверие. Духът на Истината идва при пълното доверие като дар.

В Дълбокия смисъл Доверието е Посвещението. Пълното Доверие е създателят на Бога в теб. Бог не може да бъде разбран, но може да Му имаме Пълно Доверие. Съмнението разрушава енергията, целостта на нещата и те разцепва. Съмнението създава врагове. Аз казвам: В нищо не се съмнявам, защото една Велика Разумност ръководи всичко в света и във Вселената. Една малка Божия Мисъл ликвидира съмнението.

Вярата е Любов към Невидимото. Доверието е връзка с невъзможното.

Човекът на Доверието е господар на живота. Може да имаш вяра, но да нямаш тоталното Доверие. Човекът на Доверието е господар на живота. Той упражнява своята власт абсолютно ненасилствено. В Даоизма това е наречено Великият Път. Никакво насилие! Само споделя - и го слушат; никога не налага. Това е Великият Път. Великият Път означава Реализиране на Пълнотата.

Доверието е надрастване и на вярата, и на съмнението – на полюсите на живота. Тук не само вярваш в Учителя и в Бога, а си доверил живота си – това е друга фаза. Вярващият живее в търсенето на Бога, той е търсач – това е едно много фино заблуждение. Доверието и вярата привидно си приличат, но те се различават. Вярата, рано или късно, ще доведе човека до съмнение. Щастието, рано или късно, ще се превърне в нещастие. Това е закон на полярност, който не може да се избегне, освен ако човек не стане блажен и ако не познае други закони. 

Фанатикът също има вяра, но той няма Доверие в себе си. Неговата вяра е също крайна, пълна вяра, но невежа. Той няма Доверие в себе си. Неговата вяра е натрапена от ума и затова тя се превръща в неговата смърт. 

Доверието е Мярка на Любовта. Любовта е тясно свързана с Доверието, защото Доверието е Цялост – Любовта може да живее в човека само тогава, когато той е цялостен. Това означава, че когато ученикът е стигнал до областта на Доверието, той е вече в своя Дом. Той вече е приет в Невидимия свят. Тука не говорим за астралния свят, тука говорим за Невидимия свят.

Доверието е висшата мярка на Любовта

Доверието е едновременно завръщане в Невидимото и символично завръщане в Любовта. И само който има Пълно Доверие в Любовта, може да бъде Преобразен. Не казвам, че трябва да отричаме вярата – да не бъда погрешно разбран – защото тя е една важна подготовка за идването на Доверието. Предният път ви казах: първо се минава през съмнението, после през вярата – и накрая се влиза в Доверието, това е Път. Библията дава Окултен пример за това: например апостол Петър беше вярващ, и Христос му каза, че три пъти ще се отрече от него, понеже Христос знае, че Вярата много лесно се превръща в съмнение. И апостол Петър изпълни това, което беше казано, макар че се чудеше на себе си, защото при вярата и съмнението не можеш да познаваш себе си. Но впоследствие той влезе в областта на Доверието и Христос го избра за основен камък. И каза: „Ще построя на този камък своята църква“. При Доверието животът е напълно отдаден и човек познава себе си.

Доверието в Любовта, от друга гледна точка, е най-добрият лекар на Сърцето, защото в условията на Доверието Сърцето се устройва, т.е. придобива устойчивост и сила, и се освобождава от всички болезнени състояния и внушения.
Доверието е Светлина. Да имаш Доверие в един човек, означава да му изпратиш постоянен поток от Светлина. Доколко той я възприема, е друг въпрос, но гласуването на Доверие е изпращане на поток от Светлина. Доверието е Светлина.
И когато с Доверие навлизаш в себе си, в своето Безмълвие, ти откриваш в себе си Бога и Свободата.

Ученичеството започва, когато си завършил със съмнението и вярата, и когато си доверил живота си, когато си влязъл в Доверието.

Доверието е нещо цялостно и затова то те прави ученик в Пътя към Истината. Това означава, че докато вярваш и докато се съмняваш, ти още не си цялостен, ти си още в преддверието. Ето защо, от хиляди години, има ученици в това преддверие, това, което аз наричам „стари“: не става въпрос за години, не става въпрос за възраст, а става въпрос за разбиране – това е състояние на съзнанието.

Нечистият никога не може да има доверие в себе си, а оттам и в другите. Това означава, че съмнението се е породило, когато човек е загубил доверието в себе си. Тогава той е тръгнал да става учен, мислител, философ, някакъв учител, вместо ученик. Значи: той става всичко друго, но не и ученик. Значи: мислителите, учените, философите, това са хора, които са изгубили пътя си. Точно затова те имат голямо желание да убеждават, да отговарят на въпроси. Защо? Защото егото е останало, а то винаги иска да изглежда значително. Значи: щом има его в човека, той иска винаги да изглежда значителен – било като учен, било политик, било философ и т.н. Но с това тяхното невежество расте и процъфтява, защото те се чувстват нещо и изгубват Нищото, което е Същността и Пълнотата на живота, което дава условия за влизане в Истината.

Ученикът трябва да мине първо през съмнението, да разбере, че то нищо не дава, да проучи някои неща и закони на съмнението. После да мине през вярата, накрая да се освободи и от нея, и да се довери. Но както ще видим накрая, не трябва да бърза да се доверява, а трябва да изчака Интуицията да му посочи момента. Интуицията трябва да определи момента, защото, ако умът се намеси, жертвата ще бъде погрешна.

Съмнението показва, че човек няма връзка със своята дълбочина. Доверието прави ученика истински търсещ, докато този, който се съмнява и който вярва, винаги търси в погрешна посока. Ето защо ще срещнете много вярващи, които са заблудени. Те вярват в Христос, но не си доверяват живота; просто не могат да разберат какво се иска от тях. Нямат Будност, защото често вярата им се превръща в съмнение. При мен са идвали много хора, и от църквите, които не могат да различават, които просто не знаят как да подхождат. Както знаете от историята, Христос е имал дванадесет ученици, истински ученици. Много са вярвали в него, но тези, които са се доверили, които са си дали живота, са само дванадесет и някакви междинни ученици седемдесет и няколко… Както виждате: въпросът за Доверието е голяма Тайна, така както и въпросът за Дълбокото Приемане.

Вярата в Бога е в това, че Той е Всемогъщ и Вездесъщ, а Доверието е увереност в Истинността на Словото, намеренията и деянията на Бога.

Първият Старец - Учителя, за доверието:

Дарима, или Доверието, е най-скритият Ключ на Развитието. Който е придобил това, той е от Не-човеците, Скритите Духове. Без Тайната на Дарима Развитието винаги ще губи нещо от себе си. Без Пълното Доверие ние никога не получаваме цялостното Виждане. Дарима е Древен метод на Царството Божие. Дарима е единственият метод за откриване на Скрития Смисъл на нещата. За Дарима има само едно условие - трябва да си узрял в Духа.

Доверието е Среща на Древни Очи с Древни Очи, на Древни Души с Древни Души. Древното, старо Доверие се среща с хората и напомня за далечното минало. Дарима работи леко само в Чистите Съзнания, тя влиза там и ги озарява. Доверието е Мъдра Същност. Доверието е Слънчева Същност. Дарима е взела нещо от Слънцето, от Извора, от Безкрая и така тя самата е станала Красота от Красотата на Безкрая.

Доверието е Тайнствено явление. То е част от Мъдрата Прасветлина. То е Древен Приятел на човека. То е част от Древния Божествен мироглед на човека. Вярата е Духовна, Доверието е Божествено. Дарима има Божий Глас. Този Глас тече в човека като Тиха Блага Река, като Ръкополагане. Доверието е Неуловимо, но то говори ясно на Същността на нещата. Доверието е част от Древното Единство, от Древната Цялост.