Търси

Елеазар: Доверието е надрастване и на вярата, и на съмнението. Доверието е Мярка на Любовта

Още по темата ...

Елеазар Хараш: Неизвестната Библия и Втория Прастарец (ИНТЕРВЮ)

Виж повече
Бялото Братство

Елеазар Хараш: Черното Братство работи с ума и въображението. Бялото Братство работи с волята и Духа (ЛЕКЦИЯ)

Виж повече
Елеазар Хараш

Елеазар Хараш: Великото учение - това е да се родиш в Чистото Слово

Виж повече
12.02.2023 г.
4105
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Доверието е велик Дар, велика Милост. Доверието е познаване на Любовта. Връзката с Бога не е умствена, тя е въпрос на пълно доверие. Духът на Истината идва при пълното доверие като дар.

В Дълбокия смисъл Доверието е Посвещението. Пълното Доверие е създателят на Бога в теб. Бог не може да бъде разбран, но може да Му имаме Пълно Доверие. Съмнението разрушава енергията, целостта на нещата и те разцепва. Съмнението създава врагове. Аз казвам: В нищо не се съмнявам, защото една Велика Разумност ръководи всичко в света и във Вселената. Една малка Божия Мисъл ликвидира съмнението.

Вярата е Любов към Невидимото. Доверието е връзка с невъзможното.

Човекът на Доверието е господар на живота. Може да имаш вяра, но да нямаш тоталното Доверие. Човекът на Доверието е господар на живота. Той упражнява своята власт абсолютно ненасилствено. В Даоизма това е наречено Великият Път. Никакво насилие! Само споделя - и го слушат; никога не налага. Това е Великият Път. Великият Път означава Реализиране на Пълнотата.

Доверието е надрастване и на вярата, и на съмнението – на полюсите на живота. Тук не само вярваш в Учителя и в Бога, а си доверил живота си – това е друга фаза. Вярващият живее в търсенето на Бога, той е търсач – това е едно много фино заблуждение. Доверието и вярата привидно си приличат, но те се различават. Вярата, рано или късно, ще доведе човека до съмнение. Щастието, рано или късно, ще се превърне в нещастие. Това е закон на полярност, който не може да се избегне, освен ако човек не стане блажен и ако не познае други закони. 

Фанатикът също има вяра, но той няма Доверие в себе си. Неговата вяра е също крайна, пълна вяра, но невежа. Той няма Доверие в себе си. Неговата вяра е натрапена от ума и затова тя се превръща в неговата смърт. 

Доверието е Мярка на Любовта. Любовта е тясно свързана с Доверието, защото Доверието е Цялост – Любовта може да живее в човека само тогава, когато той е цялостен. Това означава, че когато ученикът е стигнал до областта на Доверието, той е вече в своя Дом. Той вече е приет в Невидимия свят. Тука не говорим за астралния свят, тука говорим за Невидимия свят.

Доверието е висшата мярка на Любовта


Доверието е едновременно завръщане в Невидимото и символично завръщане в Любовта. И само който има Пълно Доверие в Любовта, може да бъде Преобразен. Не казвам, че трябва да отричаме вярата – да не бъда погрешно разбран – защото тя е една важна подготовка за идването на Доверието. Предният път ви казах: първо се минава през съмнението, после през вярата – и накрая се влиза в Доверието, това е Път. Библията дава Окултен пример за това: например апостол Петър беше вярващ, и Христос му каза, че три пъти ще се отрече от него, понеже Христос знае, че Вярата много лесно се превръща в съмнение. И апостол Петър изпълни това, което беше казано, макар че се чудеше на себе си, защото при вярата и съмнението не можеш да познаваш себе си. Но впоследствие той влезе в областта на Доверието и Христос го избра за основен камък. И каза: „Ще построя на този камък своята църква“. При Доверието животът е напълно отдаден и човек познава себе си.

Доверието в Любовта, от друга гледна точка, е най-добрият лекар на Сърцето, защото в условията на Доверието Сърцето се устройва, т.е. придобива устойчивост и сила, и се освобождава от всички болезнени състояния и внушения.
Доверието е Светлина. Да имаш Доверие в един човек, означава да му изпратиш постоянен поток от Светлина. Доколко той я възприема, е друг въпрос, но гласуването на Доверие е изпращане на поток от Светлина. Доверието е Светлина.
И когато с Доверие навлизаш в себе си, в своето Безмълвие, ти откриваш в себе си Бога и Свободата.

Ученичеството започва, когато си завършил със съмнението и вярата, и когато си доверил живота си, когато си влязъл в Доверието.

Доверието е нещо цялостно и затова то те прави ученик в Пътя към Истината. Това означава, че докато вярваш и докато се съмняваш, ти още не си цялостен, ти си още в преддверието. Ето защо, от хиляди години, има ученици в това преддверие, това, което аз наричам „стари“: не става въпрос за години, не става въпрос за възраст, а става въпрос за разбиране – това е състояние на съзнанието.

Нечистият никога не може да има доверие в себе си, а оттам и в другите. Това означава, че съмнението се е породило, когато човек е загубил доверието в себе си. Тогава той е тръгнал да става учен, мислител, философ, някакъв учител, вместо ученик. Значи: той става всичко друго, но не и ученик. Значи: мислителите, учените, философите, това са хора, които са изгубили пътя си. Точно затова те имат голямо желание да убеждават, да отговарят на въпроси. Защо? Защото егото е останало, а то винаги иска да изглежда значително. Значи: щом има его в човека, той иска винаги да изглежда значителен – било като учен, било политик, било философ и т.н. Но с това тяхното невежество расте и процъфтява, защото те се чувстват нещо и изгубват Нищото, което е Същността и Пълнотата на живота, което дава условия за влизане в Истината.

Ученикът трябва да мине първо през съмнението, да разбере, че то нищо не дава, да проучи някои неща и закони на съмнението. После да мине през вярата, накрая да се освободи и от нея, и да се довери. Но както ще видим накрая, не трябва да бърза да се доверява, а трябва да изчака Интуицията да му посочи момента. Интуицията трябва да определи момента, защото, ако умът се намеси, жертвата ще бъде погрешна.

Съмнението показва, че човек няма връзка със своята дълбочина. Доверието прави ученика истински търсещ, докато този, който се съмнява и който вярва, винаги търси в погрешна посока. Ето защо ще срещнете много вярващи, които са заблудени. Те вярват в Христос, но не си доверяват живота; просто не могат да разберат какво се иска от тях. Нямат Будност, защото често вярата им се превръща в съмнение. При мен са идвали много хора, и от църквите, които не могат да различават, които просто не знаят как да подхождат. Както знаете от историята, Христос е имал дванадесет ученици, истински ученици. Много са вярвали в него, но тези, които са се доверили, които са си дали живота, са само дванадесет и някакви междинни ученици седемдесет и няколко… Както виждате: въпросът за Доверието е голяма Тайна, така както и въпросът за Дълбокото Приемане.

Вярата в Бога е в това, че Той е Всемогъщ и Вездесъщ, а Доверието е увереност в Истинността на Словото, намеренията и деянията на Бога.



Първият Старец - Учителя, за доверието:

Дарима, или Доверието, е най-скритият Ключ на Развитието. Който е придобил това, той е от Не-човеците, Скритите Духове. Без Тайната на Дарима Развитието винаги ще губи нещо от себе си. Без Пълното Доверие ние никога не получаваме цялостното Виждане. Дарима е Древен метод на Царството Божие. Дарима е единственият метод за откриване на Скрития Смисъл на нещата. За Дарима има само едно условие - трябва да си узрял в Духа.

Доверието е Среща на Древни Очи с Древни Очи, на Древни Души с Древни Души. Древното, старо Доверие се среща с хората и напомня за далечното минало. Дарима работи леко само в Чистите Съзнания, тя влиза там и ги озарява. Доверието е Мъдра Същност. Доверието е Слънчева Същност. Дарима е взела нещо от Слънцето, от Извора, от Безкрая и така тя самата е станала Красота от Красотата на Безкрая.

Доверието е Тайнствено явление. То е част от Мъдрата Прасветлина. То е Древен Приятел на човека. То е част от Древния Божествен мироглед на човека. Вярата е Духовна, Доверието е Божествено. Дарима има Божий Глас. Този Глас тече в човека като Тиха Блага Река, като Ръкополагане. Доверието е Неуловимо, но то говори ясно на Същността на нещата. Доверието е част от Древното Единство, от Древната Цялост.

Препоръчани книги:

Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12