Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Доверието и вярата привидно си приличат, но те се различават. Както казах: Вярата, рано или късно, ще доведе човека до съмнение. Щастието, рано или късно, ще се превърне в нещастие. Това е закон на полярност, който не може да се избегне, освен ако човек не стане блажен и ако не познае други закони. При Блаженството ще се освободи и от щастието, и от нещастието. (Но преди време ви говорих за ученика: как ученикът трябва да се освободи от щастието, от успеха, от светлината и т.н.)Фанатикът също има вяра, но той няма Доверие в себе си. Неговата вяра е също крайна, пълна вяра, но невежа. Той няма Доверие в себе си. Неговата вяра е натрапена от ума и затова тя се превръща в неговата смърт.
Доверието е надрастване и на вярата, и на съмнението – на полюсите на живота. Тук не само вярваш в Учителя и в Бога, а си доверил живота си – това е друга фаза. Вярващият живее в търсенето на Бога, той е търсач – това е едно много фино заблуждение.
Доверието е едновременно завръщане в Невидимото и символично завръщане в Любовта. И само който има Пълно Доверие в Любовта, може да бъде Преобразен.
Не казвам, че трябва да отричаме вярата – да не бъда погрешно разбран – защото тя е една важна подготовка за идването на Доверието. Предният път ви казах: първо се минава през съмнението, после през вярата – и накрая се влиза в Доверието, това е Път. Библията дава Окултен пример за това: например апостол Петър беше вярващ, и Христос му каза, че три пъти ще се отрече от него, понеже Христос знае, че Вярата много лесно се превръща в съмнение. И апостол Петър изпълни това, което беше казано, макар че се чудеше на себе си, защото при вярата и съмнението не можеш да познаваш себе си. Но впоследствие той влезе в областта на Доверието и Христос го избра за основен камък. И каза: „Ще построя на този камък своята църква“. При Доверието животът е напълно отдаден и човек познава себе си.
Доверието в Любовта, от друга гледна точка, е най-добрият лекар на Сърцето, защото в условията на Доверието Сърцето се устройва, т.е. придобива устойчивост и сила, и се освобождава от всички болезнени състояния и внушения.
Съмнението е болест на злото. Вярата е болест на доброто. (Разбира се, по-добра болест от съмнението, но все пак си остава болест.) Съмнението е болест на злото и на ума, вярата е болест на доброто, а Доверието е Любов. Същото мога да кажа и за Търпението. Търпението в своята най-висша фаза, в най-висш смисъл е самата Любов. Търпението е Любов. Доверието е също Любов.
Да имаш Доверие в Невидимото – това е метод, който те прави дълбок. Разбира се, има и други методи, които могат да те направят дълбок, например: умението да съхраняваш тайна. Това не е обикновено изкуство, както човек може да си помисли. Ако умееш да пазиш тайна, тогава Духът на Тайната прониква в тебе и ти дава дълбочина.
Само Любовта умее да се доверява; добротата не умее, умът – също не умее. Доверието е изключително качество на Любовта. Добротата само може да вярва – това е нейният таван, нейният предел. Злото може само да се съмнява.
Разкриването на Бога не е въпрос на търсене, а на дълбоко потопяване в себе си
Пълното Доверие в Невидимото, е пълно излизане от сферата на ума, от сферата на познатите неща: знания и информации, познатите звезди и т.н. Енергията, която тече в Доверието, се различава от енергията, която тече във вярата.
Доверието е Светлина. Да имаш Доверие в един човек, означава да му изпратиш постоянен поток от Светлина. Доколко той я възприема, е друг въпрос, но гласуването на Доверие е изпращане на поток от Светлина. Доверието е Светлина. И когато с Доверие навлизаш в себе си, в своето Безмълвие, ти откриваш в себе си Бога и Свободата.
Свободата всъщност е едно от най-тънките Имена на Бога – това е скрито в думата „Свобода“.
Елеазар Хараш
