Доверието и вярата привидно си приличат, но те се различават. Както казах: Вярата, рано или късно, ще доведе човека до съмнение. Щастието, рано или късно, ще се превърне в нещастие. Това е закон на полярност, който не може да се избегне, освен ако човек не стане блажен и ако не познае други закони. При Блаженството ще се освободи и от щастието, и от нещастието. (Но преди време ви говорих за ученика: как ученикът трябва да се освободи от щастието, от успеха, от светлината и т.н.)
Фанатикът също има вяра, но той няма Доверие в себе си. Неговата вяра е също крайна, пълна вяра, но невежа. Той няма Доверие в себе си. Неговата вяра е натрапена от ума и затова тя се превръща в неговата смърт.
Доверието е надрастване и на вярата, и на съмнението – на полюсите на живота. Тук не само вярваш в Учителя и в Бога, а си доверил живота си – това е друга фаза. Вярващият живее в търсенето на Бога, той е търсач – това е едно много фино заблуждение.
Доверието е едновременно завръщане в Невидимото и символично завръщане в Любовта. И само който има Пълно Доверие в Любовта, може да бъде Преобразен.
Не казвам, че трябва да отричаме вярата – да не бъда погрешно разбран – защото тя е една важна подготовка за идването на Доверието. Предният път ви казах: първо се минава през съмнението, после през вярата – и накрая се влиза в Доверието, това е Път. Библията дава Окултен пример за това: например апостол Петър беше вярващ, и Христос му каза, че три пъти ще се отрече от него, понеже Христос знае, че Вярата много лесно се превръща в съмнение. И апостол Петър изпълни това, което беше казано, макар че се чудеше на себе си, защото при вярата и съмнението не можеш да познаваш себе си. Но впоследствие той влезе в областта на Доверието и Христос го избра за основен камък. И каза: „Ще построя на този камък своята църква“. При Доверието животът е напълно отдаден и човек познава себе си.
Доверието в Любовта, от друга гледна точка, е най-добрият лекар на Сърцето, защото в условията на Доверието Сърцето се устройва, т.е. придобива устойчивост и сила, и се освобождава от всички болезнени състояния и внушения.
Съмнението е болест на злото. Вярата е болест на доброто. (Разбира се, по-добра болест от съмнението, но все пак си остава болест.) Съмнението е болест на злото и на ума, вярата е болест на доброто, а Доверието е Любов. Същото мога да кажа и за Търпението. Търпението в своята най-висша фаза, в най-висш смисъл е самата Любов. Търпението е Любов. Доверието е също Любов.
Да имаш Доверие в Невидимото – това е метод, който те прави дълбок. Разбира се, има и други методи, които могат да те направят дълбок, например: умението да съхраняваш тайна. Това не е обикновено изкуство, както човек може да си помисли. Ако умееш да пазиш тайна, тогава Духът на Тайната прониква в тебе и ти дава дълбочина.
Само Любовта умее да се доверява; добротата не умее, умът – също не умее. Доверието е изключително качество на Любовта. Добротата само може да вярва – това е нейният таван, нейният предел. Злото може само да се съмнява.
Разкриването на Бога не е въпрос на търсене, а на дълбоко потопяване в себе си
Пълното Доверие в Невидимото, е пълно излизане от сферата на ума, от сферата на познатите неща: знания и информации, познатите звезди и т.н. Енергията, която тече в Доверието, се различава от енергията, която тече във вярата.
Доверието е Светлина. Да имаш Доверие в един човек, означава да му изпратиш постоянен поток от Светлина. Доколко той я възприема, е друг въпрос, но гласуването на Доверие е изпращане на поток от Светлина. Доверието е Светлина. И когато с Доверие навлизаш в себе си, в своето Безмълвие, ти откриваш в себе си Бога и Свободата.
Свободата всъщност е едно от най-тънките Имена на Бога – това е скрито в думата „Свобода“.
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.
Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.
Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.
„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“
Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
Мъдростта е всеобща.
Това е учение за чистия път към Бога.
За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
Никога не нарушавай своята безкрайност.
Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.
„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."
Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.
Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.
„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
Афоризми от Елеазар Хараш:
Чистите действия нямат съдба.
Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
Силата работи в Тишина.
Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
Най-здравословният живот е близост с Бога.
Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
Словото превъзхожда всяка наука и религия.
Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.
Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.
Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.
Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).
