Елеазар: Днес всяко слово трябва да бъде разбрано с ново съзнание, защото в традицията словото се превръща в застой

Устремът на ученика към Истината е необходим процес. Този устрем е чист пламък, чист огън. Това е най-красивото явление в живота на земята. В миналото е имало определени учители, чието слово е било подходящо за дадената епоха. В днешно време става голяма среща на всички учения от всички времена. Защо? За да може всеки човек да намери и опази светлината през вековете, която го е докоснала тогава. Това е целта, за да може и днес, чрез тази светлина да се възроди в него Божественият път. За днешно време всяко свещено слово, всеки свещен Учител и всяко учение са на мястото си. И днес всички тези учители, мъдреци се срещат на земята, за да се обединят и да изведат земята към новото.

Важно: Днес всяко слово трябва да бъде разбрано с ново съзнание, не както е говорено в миналото. Защото опасността е голяма – да не заживее миналото на учението, т.е. традицията. Учението трябва да се разбере по нов начин, с ново, свежо разбиране. Иначе учението ще стане традиция.

Според Кабала традицията означава застой, самоубийство, т.е. суета. Всяко учение си има своето обновление, свое ново лице, свой нов израз. В традицията словото се превръща в знание и смърт. Обяснение: Пътят, или Божественият път, е сроден с Истината, но те се различават. Пътят е нещо, което постоянно съществува. ИСТИНАТА Е НЕЩО, КОЕТО ПОСТОЯННО СЕ РАЖДА.

Истината винаги има ново лице. Когато Истината те докосне, ти винаги виждаш в себе си Пътя по нов начин (това важи за всяко прераждане), с ново разбиране, с нова дълбочина.

Ако Истината не те докосне, ти оставаш в традицията, в застоя, в ритуалите и в безкрайните игри на ума. Нещастието на хората стои в това, че те изпускат Истината, която постоянно се ражда и която е винаги нова. Истината е мистерия за самия Бог. Учителят казва: За нея ще има специална епоха.

Учителят: Истината е тоталното Нищо. Например съществуват Любовта и Мъдростта, но Истината не съществува. Обяснение: съществуват майката и бащата, но Синът не съществува – той вечно се ражда. Той винаги е нов. Ето красотата на Нищото, на дълбокото в живота.

Учението на Учителя е нещо много дълбоко и особено. Особеното е в това, че то не съществува реално, то винаги ще се видоизменя. Това, което съществува реално, е животът в Духа. Духът не е обвързан с учение и наука. Той е вечна и пълна любов и вечно се обновява. Когато говорим за любовта на Духа, (не любовта на духовете), тази любов не се усъвършенства, защото тя е нещо тотално, цялостно, тя само се проявява. Няма нужда от усъвършенстване, тя е въпрос на проява и дълбоко разбиране. В Нищото е скрита Истината, която е родена преди всеки учител и преди всяко учение. В тайната на Нищото няма постижения, няма какво да се постига. Ако ти мислиш нещо да постигаш, се отклоняваш от своята природа, защото НИЩОТО Е ПЪЛНОТА БЕЗ ПОСТИЖЕНИЯ и това е тайната на живота.

Това означава, че Нищото е най-големият враг на Антихриста и на злото, защото в Нищото единството е пълно, а постиженията принадлежат само на Бога, те са дарове. Това означава, че човек не може да ги постигне; дарбите, постиженията не са на човека. Човек може да се слее с тях, те се дават, но не се постигат. Ако няма вдъхновение, няма дарба. Разликата между поета и мистика е: истинският мистик живее в сърцето на Духа. Ако поетите вместо мечтатели станат мистици, постигат поезията на Духа.

Елеазар Хараш