От гледна точка на Мистериите на Кръста нямаше смърт, а жертва. Това е една много тънка и дълбока същевременно разлика. И тук Христос въобще не умира, а само се преселва в Отец.
Христос е нямал нужда да живее дълго време на земята, в този толкова несъвършен свят. Освен това неговият истински Живот никога не е бил на земята. Той е горе в Отца, а не е в мястото на..., както кабалистите го наричат - заточението, т.е. ограничението.
Нима ако Христос беше живял 300 години, казва един гностик, сякаш щеше да помогне повече на хората, и то особено на тези, които не искат да се развиват? А този, който иска да се развива, на него просто ще му бъде помогнато вътрешно; наистина му се помага вътрешно, защото Бог вижда кой е искрен и му помага вътрешно. Той ще бъде обучаван отвътре.
Какво казва един от най-големите християнски авторитети - Дионисий Аеропагит?:
В тъмнината има повече Бог, отколкото в светлината. В страданието има повече Бог, отколкото в щастието, но трябва да умееш да го изтръгнеш. - Христос успя да го изтръгне на кръста. Който умее да го изтръгне, познава Царството Божие.
В голямото страдание Бог по-ярко свети, защото Бог е тъмнина, изпълнена със светлина, т.е. Бог е светеща тъмнина. И затова всеки трябва да накара своята тъмнина да засвети.
Познанието на Бога има качествата на светещата тъмнина. Казва Дионисий още: В мрака има дълбочина, която я няма в светлината. Мракът е древност на Бога. Мракът е безпределен, дълбок и в него е скрито себепознанието, освобождението. - И затова Христос мина през мрака на Голгота - лобното място, т.е. мястото на Бога, мястото на скрития Бог,з а да стане самият той дълбок. И той успя да осветли мрака.
Още в началото Библията заявява: И тъмнина беше върху бездната - много ясно, много точно. Това има огромно окултно и съкровено значение. Т.е. тъмнината е древна, част от Бога, тя е отвъд ограниченото сътворение. Тя се носи над бездната. Тя е несътворена. Тя не е понятия и обяснения. Тя поглъща всичко, нищо не обяснява. Но ако я преживееш правилно, ти се освобождаваш от себе си, от своята сътворена част и ставаш несътворен, ставаш вечен, ставаш неограничен.
Познанието, казва Дионисий, на светещата тъмнина, т.е. на скрития Бог, е велико освобождение. В тази светеща тъмнина се саморазкрива твоята същнсот. Твоята собствена вечност се саморазкрива. Ето защо богомилите, т.е. достойните, са тържествували на кладата. Те са осветили тъмнината на кладата.
В Божествения мрак Бог приема само достойните и ги скрива от погледа на света, т.е. от всеобщото човешко, и мога да кажа жалко, обществено мнение. То винаги е било жалко. Влизайки в Божествения мрак, се преодолява всичко чисто и нечисто, всички светлини, всички звуци, всички цветове, всякакви речи - земни, и небесни, защото тука се намира Този, Който е над всичко.
В Божествения мрак човек надминава своята човешка способност за разбиране. Той просто се разделя с нея, тя е разгромена. И придобива тайната, наречена мистичен опит.
из лекции на Елеазар Хараш