Търси

Елеазар: Гносисът е чисто Духовно знание, то идва чрез Откровение от Бога (ВИДЕО+ ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Още по темата ...
вселена в Бога

ЕЛеазар: Любовта е била създадена от Абсолюта - вселена в Бога. Истинската Любов е пречистващ път към Бога (ВИДЕО)

Виж повече

Елеазар Хараш: Днес се ражда потайно ново съзнание, паралелно между хората (ЛЕКЦИЯ)

Виж повече

Елеазар Хараш: Гносисът е позволение на Бога да Го видиш - да го преживееш лично (ВИДЕО)

Виж повече
08.06.2021 г.
2043
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Гносис - Тайни, Мъдрост и Премъдрост.

Това е изливане на Бог в човека

 

Здравейте, Елеазар Хараш!

Темата ни днес е “Гносис”.

Гносисът е Откровение пряко от Бога дадено. Няма свещеници, няма посредници.

Слава на Бога, че няма посредници! Посредниците някой път са много опасно нещо.

В Гносисът се държи не на вярата, а на себепознанието, на просветлението за твоята собствена абсолютна природа. Нашата природа е абсолютна. Даже не е Божествена.

 

В Гносисът себепознанието означава: Пътят на твоята Истинска Божественост.

 

В Гносисът няма място нито за “низшия Аз” - (Висшият Гносис), нито за “висшия Аз”, защото тука се търси пълното сливане с Бога, както при атлантите.

Гносисът е чисто Духовно знание. То идва чрез Откровение от Бога и затова те го наричат Чист мед.

Гносисът е откриването на себе си, на собствената си дълбочина. Позволено ти е да влизаш в дълбочината си. Там е и Бог. И ти си там, Духът ти е там. Учителят е там и Бог е там.

Чрез Гносисът, истинското духовно знание.., смъртта умира вътре в нас, което означава: Идеята за Възкресение - ти не чакаш. Ти си в Духа си и си възкръснал, подобно на Дзен. Няма какво да очаква Дзен.

Гносисът прониква в неизразимата дълбочина. Позволено му е.

Дългът на човека е да се върне в Плерома - в Духовната си Пълнота чрез самия Гносис.

Традицията на Гносиса е съкровена. Тя се намира във всички Учения. Има и светци определени, пречистени хора. Други без да са светци, са постигнали тайно насаме. Даже някои от тях не споделят.

 

Гносисът е дар след извървян дълъг път от ученика или може да бъде и дар от Учителя?

Значи, два варианта е:

Твоите усилия в миналото, твоето търсене на Бога, твоята любов към усилията и към Бога са го сяли, сяли и в един момент... Божията Милост идва.

В друг момент ти го дава изведнъж, поради Милост на Бога и причина, по която Той знае. Самият Бог знае, че ти ще вървиш правилно в тоз Път.., нали без разни отклонения?

В християнството много се държи на почитането на Бога. В Гносиса е друго. Държи се на сливането с Бога. Няма какво да Го почиташ: Държи се на пътуването към Абсолютното Начало.

Гносисът е Тайнство. Това е Откровението, което носи Истината за човека. Който познае Бога чрез Гносис престава да съществува.

Както Христос е несъществуващ. Той затуй е истински. Той ако съществуваше отделно от Бога …

За Гносисът е важен Скритият Смисъл на събитията. Сещам се, тука преди време стана на въпрос за фактите: “важни са фактите”. В политиката пък много се държи на фактите - голяма трагедия.

 

Мъдрецът, Боре, никога не държи на фактите. Той държи на Истината. И понеже погледът му е центриран , той намира Истината чрез проникновение. А онез се забавляват с фактите и не могат да стигнат до Дълбочината.

За гностиците, човекът е повече от Вселената.

Истинският Гносис вижда Бога във всички явления и неща - във всички.

Гносисът казва: Тези, които заявяват, че първо трябва да умрат, а после щели да възкръснат, те дълбоко грешат. Тука трябва да възкръснеш още!

Учителят: Ако Рая е в тебе ще влезеш в него. Ако Бог е в тебе ще влезеш в Него, в другия свят. Ще чакаш възкр(есение)...Това са подведените във вярата - ще бъдат сразени от Бога. Няма да влизам в дълб (очина)...Разбираш...?

 

Още един път да го кажем, въпреки че предни видеа сте го споменавали: Говорим за възкресение на Чистото Съзнание, а не телесно възкресение?!

Телесното възкресение е друга трагедия, която...друга изненада ще има там. Понеже те са привързани към тялото на Христос и мислят, че е Бог. Бог никога е нямал тяло. И нито в Мелхиседек, нито в…Той е извън телата.

 

И които Го обичат непривързано, ще навлязат, нали? Това привързване е по-тежко от страданията и от болестта, към определено…

 

Привързването към…

Защото ако Бог беше изоставил Христос...даже: “Защо си ме оставил?”, нали? Означава Кой е Истинският Бог? Някой път ще имаме Библейско.

 

Аз искам да направите хубаво осветляване на разликата между “привързаност” и “преданост”, защото наистина доста хора не я разбират?

Значи, има само Един Величествен Бог и Скритият Абсолют в Него. Всичко друго е само проводници на Негова идея и Негов замисъл. Той работи на ниво в много Старци, в много Учители и мъдреци, но пак там решаващият е Бог.

Така че, не са Му важни телата. Той Бог може някой път с едно листо така да те смая или с една тревичка, да не говорим...Всичко Му е проводници.

 

Възкресението трябва да се постигне приживе. Иначе то няма да дойде. Забележи! Друг подход на Гносис. Истинско, дълбоко Християнство, както богомилите.

А буквалното възкресение, това е вярата на глупаците.

Гносисът е дълбоко явление. Той идва от Мистериите. Гностикът не е религиозен човек. Забележи разликата! Той е съкровен човек. Туй всичко са разлики, важни.

За него Бог е винаги на първо място. Винаги на първо място! Няма тука ритуали, няма свещи.

Който има Гносис, т.е. чисто Духовно знание, той не задава въпроса: “Кой съм аз?” Тука тоз въпрос е изчезнал. Той знае откъде идва, къде отива.

 

Сещам се за Василид. Нарекли са го “прекален Светец”, защото не са го разбрали. Висота! Той има наука за Бездната. Горили са му книгите, но успях да ги върна няколко: три книги и половина, плюс... - няма значение.

 

Гносисът е изливане на Бога в човека и така човека става Истинен. Бог ти е подал ръка. Не става вярващ, Боре, става истинен и религиозен от друга гледна точка, нали? Божествен.

Гностикът казва: Странен е този, който идва в Тайната на твоя живот и те повежда в Развитието - Скритият Бог чрез същества. Те повечето са невидими. Той идва от друго измерение и Той идва да те поведе в Мистичният Път.

 

За Грехопадението:

 

Много специфична Божия Тайна - Злото.

Тя се състои в това, че Злото присъства, но не съществува. Само присъства, за да намества каквото трябва - Скритият Бог действа.

Няма “Змия”, защото всичко е Само Бог и за този, който има Любов към Бога, той винаги ще преодолее злото. И той разбира, че злото наистина не съществува, освен като особено влияние. Бог го използва като влияние. Може да го насити и ти да мислиш, че има зло.

И на мен го е правил, нали..? Прегръщаш Бога и Той стопява злото. Трябва да Го видиш, нали? Иначе…, както и да е.., остава си илюзия. С цялата му реалност си остава илюзия.

Защото Любовта познава само Бога и поради това няма разделение.

Но човекът е изгубил Любовта и затова се раздвоява. Той влиза в ума и той вече мисли, че има зло, че има дявол, а ние говорихме за Дзен. Нито едното, нито другото даже.

 

Има само Бог! Няма зло, но главният проблем е, че ние не познаваме Бога.

 

Виж, от къде тръгват. Понеже не познаваме Бога и ние мислим, че има змия, че има зло, че има Сатана. Светците се борят цял живот и със злото, и така: “врагът, врагът…”, и те атакуват Бога. Забележи каква загуба на..,нали?

Защото ние не познаваме Бога, защото сме посветили живота на други неща. Но ако посветим живота си на Бога, това зло, което е част от Бога, част от Него ще бъде отмахнато. Но сега то стои срещу нас, защото ние сме проблема. И злото е в нас, не в дявола. Някои изкарват виновен дявола. Злото е в тебе, дявола го допълва, но то е влязло в тебе. Ти си станал част от злото. Това е големият проблем.

 

Това, че казвате че злото не е реално, а е само като присъствие - особено..., това не означава, че някои могат да си го тълкуват като "свобода" да го реализират?

Всеки има право да тълкува, а пък Бог ще намества, защото Той е Коригиращият - Едно от Имената Му.

Бог иска да ни спаси, Боре, от собственото ни зло и злото е онази част от Бога - забележи! Онази част от Бога, която Бог иска да отмахне от нас.

И ако ние изберем пътят си към Бога, чрез Любов, тогава Той ще внуши на злото да се отдели от нас. То е Негова част. Той си играе с нас, със злото.

И много пъти така, и мене ме е изпитвал, нали, ... деликатно, мощно.... Обаче, когато винаги Го поставиш на първо място, Той го измества, маха булото и ти разкрива Себе Си.

 

А, когато Един път ти е разкрил Себе Си, ти вече виждаш, че и най-голямата заплаха…Защото аз съм имал големи заплахи, тук-там продължават. Даже сега знаеш и Братството как ме обича, ама аз тайно имам друго...И с Държавна сигурност големи заплахи: “затвор, да скочиш от шестият етаж…

Не можеш да се поддадеш, когато си в Бога. Не можеш да се поддадеш на туй влияние. То не ти и трябва, нали? И тогава то се измества. Не можеш да повярваш в туй, което.., в заплахата. Вярваш в Бога!

И Бог те изпитва, Бог в тебе я надраства, после Той ги отмахва. И ти виждаш, че нито има врагове...Това е една игра, обаче трябва да влезеш в замисъла на Бога, нали.., ако си отдаден.

Чрез внушението на злото, злото изглежда страшно, но зад него е скрит Бог. Има страшно лице някой път злото, нали? Така изглежда. Но зад него е скрит Бог и ако имаш Любов ще Го видиш.

Всъщност, Боре, най-страшен е Бог! Значи ако реши - злото замръзва. Виждал съм и такива моменти. Както и да е.

И ако Той се сгъсти, тогаво и най-голямото зло се пречупва. Има такива случаи със Сатана - направо разбрал, че е съкрушен, нали? Както и да е...Като сламка.

Злото е постоянно безпомощно пред Бога, във всеки миг.

Злото е странна, особена игра на Бога. Това е игра на Неговата Сила-Енергия. Чрез него Той крие Себе си, но на избрания, на достойния Той се разкрива насаме, защото избрания е сроден с Любовта. Нали, там има друга игра - красива!

 

И така. Злото не съществува. Това е едно много Тънко Изкуство на Бога и ако ти наистина имаш Истинска Любов ще видиш, че злото служи на Бога и на Неговата Могъща Сила. И когато твоята двойнственост изчезне ще изчезне и злото, но разбира се, иска необходима Истинска Любов.

Съществува само Бог - реално, скрито, дълбоко!

А злото - инструмент, който никога нищо не решава. Ама нищо! Няма как да реши инструмента - “мотиката”.

 

А можем ли да кажем, че злото, винаги в своите си прояви е последствие и никога първопричина?

То не може да е първопричина, защото първопричина на всичко е Бог.

То е второпричина и не е решаващо. Но ако Бог някой път реши да те унищожи със зло, никой нищо не може да направи, нали? Но Той по този начин пак има Скрита Любов - предпазва те от нещо по-дълбоко.

Може да те предпази, щото ти може да си дявол, който върви към демонизиране, примерно, и тогава Той, за да те предпази - смъртта е Благодат.

 

Имах предвид, това че злото да е винаги резултат на изборите, на волята на хората?

Ти може да си го посял, обаче едно разкайване - то увисва. Едно о съзнаване...

Злото не съществува реално, а само е допуснато като необходимост. И никаква борба няма между Бог и Злото. Никога Сатана не е бил враг на Бога - една мравка да бъде враг на Таз Всемогъща Сила - от никаква гледна точка не може да бъде враг. Включително, Древното зло не е враг.

Няма врагове Бог - това е. Любовта няма врагове, Боре.., както и да е.

Значи, между Бог и Злото никога няма да има вражда, борба. Не е възможна борба. Защото Злото е само нищожна сянка на Пра-Силата Бог, казва Гносиса.

Но тази Свръхсила е така прикрита, че злото някой път изглежда могъщо, че владее Вселената.

Нека ти кажа нещо: Навремето, Боговете не са успели да победят Злото. Води се, че св. Георги е победил. Ако ти разкажа за каква трагедия става на въпрос... няма да ти разказвам.

Боговете не са могли да победят Злото, обаче при една Древна борба са успели да го победят чрез “ОМ”. Призовали са “ОМ” - “Единството, Боговете” и Той е дал Силата Си на тях и те са го отстранили. Не означава, че е победено. То стои в резерва, защото има Мисия. Пак не е победено, дори и тогава. Смятай какво побеждават хората.

Злото е дълбоко скрито в Бога и то чака от Него своите заповеди. То не действа, няма произвол. Човекът е произволен - може да направи бели. Дяволът няма избор. В туй отношение Дяволът е много по-добре.

 

Сещам се, Учителя, казва: “Единственото зло, което не е благословено, това е човешкото зло.”

 

Сатанинското зло е благословено. Има Замисъл Скрит на Бога.

Човекът, който е станал дявол иска злото - жадува го: гняв, омраза.., нали? Това не е благословено. Той ще си го плаща. Това е единственото неблагословено - туй между другото.

Аз ти бях предложил да говорим, за да разберем “Тайните на злото”, преди време - ти не поиска. Няма значение, ти защото не искаше да смутим хората. Обаче, ако разберем дълбоко такива неща - защото имам за три тома, нали...? Мога да изнеса едно интервю. Ако искаш ще го отложим?

 

2016-та, още в началото, имаме една тема за “Основи на Тайни на Злото”.

Да, стига ти засега...

Защото ако го разберем правилно ще разберем правилно Бога.

Иначе няма разбиране.

 

Да. Искам да използвам случая да кажа, че когато пък правихме темата: “Доброто е Тайна Наука”, вие казахте, че всъщност ролята на Злото е с цел да освободи човек от фалшивото добро, от неистинското добро, от лицемерното.

Човешкото добро.

Виж, тука ще повторя, защото има нещо важно.

Значи, Злото е дълбоко скрито в Бога и то чака от Него своите заповеди.

Така чрез Злото Бог разобличава самия човек. Той не разобличава дявола. Дяволът, значи, разобличава самият човек и неговото мислене.

Но ако човекът разбере Замисълът на Злото, на Скрития Бог, тогава Бог обиква човека и го преобразява. Повежда го към…

Злото съществува само чрез раздвоението понеже тук в раздвоението Бог Го няма.

...Да?

 

В този смисъл много малко хора обаче ще разберат, поне аз така го чувствам, че Злото всъщност не е наказание.

Кой ти говори за много хора да го разберат? Освен туй, многото които са го разбрали, те са милиарди. Те са във Висшите Светове. Тука е...света е малцинство.

 

За Земята говоря.

Да, но тя е малцинство. Не е мярка.

Значи, Злото съществува чрез раздвоението, защото Бог Го няма.

Това означава, че раздвоението е нашия главен грях.

 

Двойнственост, съмнение, колебание - това е големият..., това е нашето собствено невежество. Това всъщност е Грехопадението. Не, че има Грехопадение... да си двойствен.

 

И не случайно езикът на змията е...

Да,да

 

...раздвоен.

Да, да. При някои е разтроен.

Съмнението е зло, защото е тъмно разделящо - то е несъзнателно същество.

И докато има съмнение, злото и дявола винаги ще изглеждат страшни, защото ние не можем да му предложим - “Бог в себе си”, казва Гносиса.

Ако ти може да предложиш на злото Бог в себе си... Виж каква красота!

Така. Дървото за Познанието на доброто и злото е Грехопадението и това е старата Вселена, която е паднала много преди Рая, за което ще говорим по-нататъка: За Грехопадението според атлантите.

Бог в своята Скрита Древност е знаел, защо допуска и поражда Грехопадението.

Самият Той е бил Дълбоко Скрит навътре в съществата и в змията - никой не е могъл да Го види. Змията не Го вижда, Адам не Го вижда и така нататък.

Но ще дойде ден, когато хората ще Го видят, ако имат Пряка Любов към Него, безусловна.

В Грехопадението, Истината ще бъде изстрадана и позната. Ще има опит - преживяване. И то ще отстрани илюзиите, които пречат да се види Бог. Ето защо е ценно Грехопадението.

В началото Боговете-хора са били мъдри, но са направили една голяма грешка: желанието. Пожелали са други светове, външни светове. И това е Грехопадението.

 

Гносисът: Какво казва за Бездната и за Бог - Василид:

Никой не може да разбере своя произход, защото няма Произход и защото Превелика е Мистерията на Бездната и на самия Бог.

Той Го нарича Първото Същество. Понеже Абсолюта е нула - Абсолют.

Първото Същество, защото Той не произлиза от Себе Си, а от Нещо, което е Бездънно Дълбоко. И това е най-Дълбокото и твърде Скрито Същество в Нищото. Това е Самото Нищо и затова можем само условно да кажем, че ние произхождаме от Храма на Една Бездънна Мистерия и никой няма да може Я обясни.

 

Първото Същество Бог е Дълбока Вътрешна Идея на Великата Бездна.

Що се отнася до Самия Бог, това означава: Великия закон на развитието.

Абсолютът е отвъд развитието. Допуснал е Бог, за да има развитие. И затова всичко търси Бога, нали? Тези, които са в Абсолюта не Го търсят, както Лао Дзъ - няма развитие. Той проявява Съвършенството. Той се е слял и проявява.

Значи,...затова всичко търси Бога. Търсѝ го изцяло и не искай да разбереш Неговата Тайна, Тя е прекалено голяма, разбирането е прекалено малко.

И казва Василид:
 

“Търси Бога изцяло и ще живееш все повече в Пълнотата си, в Своята Древност, в своята Изначалност. Това е достатъчно.”


Върховният е Бездна и никога не се ражда. Всичко е произлязло от Велико Неродено Начало. По Природа Бог също е Бездна, без корен, без място, Скрита Древна Мистерия. Той е Пра-Същество. Става въпрос за Пра-Съществото - Той е Древно Несъществуващ. Означава: Неограничен от никакво съществуване. Значи, Несътворен. По-дълбоко от Несътвореност - на Високото Ниво.

И Той Е “Мистериозно Непостижим, понеже няма корен, понеже е Абсолютно Нищо”, казва Василид.

Бездънната Бездна няма име. Слизайки надолу като Бог пак няма име - условно.

Но условно е бил наречен “Първото Същество”. Но всичките Му имена в народите са само условни имена, а не реални.

Бездната превъзхожда всичко, включително свещените и божествени неща.

Тази Велика Бездна е Велика Утроба, Велика Майка. Всичко излязло от тази Бездна, наречена “Прамайка”. И се връща някога в Нея.

Всички цивилизации идват от тук и се връщат. За Бог можем да кажем, че е най-важното нещо. Най-същественото.

За Бездната и това не можем да кажем. Тя е нещо повече от това.

Тази Бездна, казва Василид, е Безкрайно Безмълвие. Тука няма никакъв глас, никакъв звук, никакъв рай, никаква религия - нищо излишно - само една Велика Пълнота.

А таз Пълнота не говори.

 

Трудно е да се зададе въпрос за Бездната, но Бездната и Нищото, едно и също нещо ли са?

Не. Нищото е по-дълбоко.

То е излъчило от Себе си Бездна. Но, То е…На дълбоките нива е…,на по-дълбокото ниво е Мистерия. А на най-дълбокото ниво е Свръх-Мистерия и там вече няма думи.

 

Можем ли да кажем, че Нищото съдържа в Себе Си всички потенции?

Върховното Нищо.

 

Да.

Защото и Бог е Нищо. Върховното Нищо съдържа.

 

Обаче тези потенции не означават непременно сътвореност?

Да, да.Тази Бездна е Изначалната, Абсолютната Родина.

Тази Бездна в своята дълбочина и древност е била Тотално Едно. После е станала Тотално всичко. Защото всичко е Той. Нашето подобие е тази чудна Пълнота.

Ние сме създадени от Пълнота и Безпределност, но за ума и умствените хора това е трудно разбираемо. Умният човек..., той живее в някаква килийка.

Ако ти обичаш Истината повече от живота и от смъртта, Бог ще ти разкрие Себе Си…,и Учителя. Бездната е Безсловесна Дълбочина, казва Василид.

Бездната е Абсолютно лишена от история. Аз ти казах, историята е падение. Казва, Василид - тълкува, виж, как:

 

“Аз Съм Този, Който Съм”
 

Преведено: “Аз Съм Този, Който не може да бъде назован”.

Бездната е това, което те чака, за да ти даде най-великата Пълнота, Съвършената Пълнота, която я няма даже при блаженството, казва Василид.

 

И Учителят го казва: Любовта има…”Любовта е по-дълбока от блаженството. И има по-дълбока мисия от блаженството.”

 

Ще обясня: Блаженството е във Вечността, а не в Бездната. В Бездната, Вечността е погълната. Бездната има най-дълбоките обятия. Тези обятия дават на Духа нещо, което го надминава. Никакъв човешки разум не може да проникне в Бездната.

В Праначалото всичко е било погълнато: Бог - Даже и Бог е бил погълнат, същества, слънца, звезди, Дух. После всичко само излязло “навънка” - като, да го наречем, “на разходка”. Нали? ... да?

 

Добре, но аз ще помоля все пак за коментар на още едно нещо: Вие казвате в една ваша лекция, че за Бога това да създаде Вселената, целият нейн път, развитие, дори и смърт - времевата Вселена, е като “едно мигване с очи” за Него.

Да.

 

...Което трудно може да си го представим. Обаче в същото време казвате, че Твореца продължава да твори нови Вселени.

Да.

 

...Постоянно. Щом цялостния живот - развитие и смърт на една Вселена е като премигване на очи, означава ли, че тези Вселени пак са форми на Грехопадение? Щом ги твори, като сътвореност? Или друго имате предвид?

Не. След време, разбира се, Той ръководи, Той може да създаде в Несътворението друг вид тънки грехове, нали даже те и в тоз свят ги има - фини Грехопадения и там се борят мъдреците с най-фините грехове, с тънкости, за да израснат на други нива на различаване, които са дълбоко извън Вселената.

Но Бог твори главно Несътворени Вселени. Тя и таз е…В момента сме…Ние в момента сме пак в Нищото. Тя изглежда сътворена, но ние не сме.

Не, ти ако осъзнаеш, нали, ние говорим в момента като Духове. Ти си Дух също.

 

Добре. Какво означава Несътворени Вселени? И то постоянно, че ги твори?

Няма материя.

 

Какво има?

Чист Дух. Няма нужда от материя - Чиста Душа.

 

В такъв случай тези Вселени не трябва да ги разглеждаме като физически вселени, а като макро - Вселени, както всеки от нас е една Вселена? Така ли?

 

Да. Те са на вътрешен план. И все на по-вътрешен. Туй че е излязло нещо навън не означава, че е външно. Туй не означава, че ти си човек в момента. Ти си Дух.

 

Добре. Може ли да се зададе въпрос…

 

Ако ми вярваш, си Дух..?

 

Безрезервно вярвам!

Може ли да се зададе изобщо въпрос: Ако постоянно вглъбяваме навътре, навътре, навътре.., в крайна сметка…

 

Все по-навътре навлизане.

 

...До къде ще стигнем? До една точка или?

 

Все по-голяма Безкрайност. Бог е бездънен. За какво ти е край? Там няма край.

 

На практика ства така, че…

 

...Там няма и Себепознание. Не ти трябва.

 

...тази Вселена,

Да...?

 

...физическата, тя е ограничена клетка?

И другите са ограничени. И Духовната е ограничена. Има Божествена.

 

А, навътре, искате да кажете, че е Безкрайността?

Навътре ще срещнеш Дълбоко Безмълвие, Велика Пълнота, няма сътвореност, няма смърт. Ще ги срещнеш ако вървиш навътре. Ще ти изчезнат и въпросите.

Там интервюта няма, Боре.

 

Добре. Навътре ли е знака за безкрайност?

Навътре е. А има много степени.

 

Добре. Може така да го кажем: Значи, външната Вселена…

...Ще ти стане тъжно ако няма интервюта?

 

Добре. Интервютата нали ги правим заради Душите..?

Добре, значи външната Вселена, можем ли да кажем, че е една права осмица, тоест омагьосан кръг донякъде?

Това е излязла илюзия навънка. Илюзия!

Значи, ние сега не сме във Вселената, Боре. "Ние се движим в Бога"....Библията*.

Ние в момента сме в Бога. Няма ги тез неща. Ама може да ги гледаш ако…

 

Така, значи, всичко около нас е Нищо.

Ние сме заобиколени от Мистерията на Нищото. Няма никакви обекти, имена, градове...реално съществуващи, нали? Реално съществува само Чистото Нищо, Чистият Бог в дълбок смисъл. Другото е завеса, Боре.

Нещата и обектите са само… - появяват се и изчезват.

Остава само Великото Нищо. Нито смърт там, нито погребения, нали?

 

“Що е Великото Нищо?” - Василид:

“Най-Чистото Пространство - Пространство без пространство, най-дълбокото Безмълвие скрито в Собствената Си Пълнота.”

Сега, ако ти стане скучно, Боре, в таз Безкрайност, може да излезеш навън: пак да правим интервюта, примерно, в другото прераждане. Заради скуката...Както и да е.

В тази Бездна, в тази Пустота няма думи.

 

Забележи, Василид, страшен е! - Няма атоми.

В Пустотата липсва всичко и затова Тя е Пълна. Никакво атомче.

Бездната е Велик Поглъщател и затова Тот казва:

Нищото е Мястото, забележи: където Слънцето си отдъхва.

Слънцето, то има полу-сътвореност и то...то не е газове, тез смешни...То е същества. И тези същества се нуждаят от отдъхване, защото все трябва да изгряват, да залязват, нали? Работливи.

 

Добре. Още един въпрос само. Някой беше написал, че: “Хората сме богове, които сънуват, че не са богове.”

Но, възможно ли е самите ние да сме някаква особена странна форма съработници на Бога, дори във всичките форми, и самите ние чрез това, което произвеждаме като Слово, като съзнание, като представи да генерираме тези много Вселени?

Защото, ние ги генерираме докато мислим за тях, като някакви потенции също?

Да, ако мислиш. Да.

Много хубаво е да си безмислен, според Лао Дзъ. Значи, аз правя едни неща, искат предговор за: “Черни мъдреци”.

Значи, искам да ти кажа, че всякакви форми, нали каза - Бог е Такава Велика Любов, че Той е благословил освен някои благочестиви и тъмни мъдреци, които са много предани - атланти, включително и пратуранци, които са много преданни в Злото. И чрез тях израстват други предани в Доброто на високи нива, на ниво Безкрайност.

И Бог е такава Любов, някой мислят че само блажени / праведни са благословени от Бога, понеже тясно е разбирането, Боре, човешкото.

Тука може да се говори много, но ще стане…

 

Като слушам какви неща казвате и…

Ако искаш не ги слушай. :-)

 

Не, знам какво ще е отношението на…,

...хората.

 

...на по-страничните хора, в периферията.

Ще ги черпим ако се срещнем.

 

И между другото, преди Великден, четох Евангелието на Никодим, там от…

Да, малките.

 

...Малките. Не знам, апокрифни ли, как да кажа “забранените Евангелия”.

И когато Христос им говори на хората, на масите, и те как..., сякаш има нещо общо, което ги обединява да се опълчват срещу него и да се опитват да отровят “Чистата Вода на Словото”. И сякаш това през всички години остава непроменено тук на тая Земя?

Това е свързано със старото Грехопадение, старото Дърво, преди Рая още.

И Той е слязал за тях, да ги поведе, да ги промени малко, да ги видоизмени в бъдещето. Защото без Чистота и без Бог няма накъде да вървят.

Малка част от тях ако тръгнат по тоз Път, това стига.

Бог не…, защото има някаква Свобода, има някакъв Замисъл.
 

Да съзрем Нищото в себе си, означава да съзрем Великата и необятна Пълнота.

 

Ума не може, той не е подготвен. Те не му дават да върви много навътре - донякъде само. Тези дето медитират, пълно е сега с медитиращи. То е мода. Както и да е.

Ние сме, казва Василид, Мистерия.

Бездната е излъчила Бог и Вечността, но Тя е отвъд тях.

Бог е сътворен от Пра-Слово, Безмълвно Слово във Вътрешността на Бездната.

Абсолюта я е Изрекъл и затова се явява Бог.

 

Какво казва Гносиса за Любовта:

 

Когато имаш истинска Любов към Бога света ще изчезне. И твойта Вселена скоро, нали значи ще изчезне и тя. А ти ще станеш Реалност по-дълбока от света.

Любовта е осъзнаване на любящото присъствие на Бога в нас.

Всичко, което се случва, казва Василид, е свързано със Скрития Бог, който е Любов.

Бог е дал свободен избор, за да може Любовта да стане доброволна към Него: Голям Дар! Не да Го обичаш по принуда, или да Му служиш. Да има извън тебе нещо дълбоко, нали?

Любовта в Гносиса е наречена “Майка на живите”.
 

Андрогинът - Целостта, това е човекът на Плерома, на Пълнотата. Това е цялостния човек на Любовта. Чрез тази Любов, човека вкусва Древното Първично Знание - То е естествено там.

Когато човек е придобил Любовта, той вижда само Бог във всичко и нищо друго.

Затова приема всички религии с лекота. Той ги прегръща, защото всичко е едно.

Да имаш Любов, казва Василид, означава: да действаш и да живееш в Бога.

Да правиш нещо с Любов, означава да му вдъхваш живот, защото такъв е Бог.

Нямаш ли Любов, означава: нямаш душа. И тогава все едно е какво притежаваш, какво правиш, какво проповядваш, защото ти вече си беден. Ти си отделен от Бога - нямаш душа.

 

Откъде идва тази Пра-Древна Сила на Любовта?

Василид казва: “Тя е упоена от Бездънността на Бездната. Тя жадува само за Бездната.”

Не за таз Вселена, за тоз беден свят, нали? Значи, “упоена от Бездънността на Бездната”. Когато Любовта засияе, казва Василид, даже и Бездната ликува. ...и Тя се нуждае..., Тя запълва пространствата, Боре. Значи, Тя е...насища и а…

Значи, Бездната ликува и се заглежда, казва Василид, в Нея.

 

Тоз Гностик е отречен от църквите. Как няма да е отречен? Виж, какви неща говори! Нали? Ако не беше отречен е грешка. Това е.Тази Любов звучаща, казва, в Безмълвие и в Реч. Все едно дали говори - Настрадин Ходжа, винаги полето му е светлина - красота!

 

Малко отклонение: Някакъв свещеник женил Настрадин Ходжа.

И свещеника казал: “Обещаваш ли да бъдеш заедно с жена си в щастие и в нещастие?” - “Да, обещавам!” Минали години и жена му била в тежко положение, и жена му казала: “Нали, обеща, че ще бъдеш с мене в щастие и в нещастие?” - И Настрадин казал: “Обещах. Ама не съм казал, че в старост ще бъда с тебе.”

Нали? Той е винаги... Нещо друго има...той е над. Макар, че е шега има скрити Истини в тез неща, нали?

Само Истинската Любов, може да живее цялостно. Защото Тя е Самата връзка с Бога и там вече си участва Бог - естествено! Всичко, което прави Христос - виж, колко е важен в случая Христос! - Всичко, което прави Христос е Любов!

Затова Той все е прав. Каквото и да прави е прав. И да не прави: пак е прав.

Защото Той е изпълнен с Плерома, изпълнен е с Бог, а там където е Любовта, там е и Бог. Щом действаш с Любов, Бог присъства. Бог е скрит отзад.

Може да не Го виждаш, Той е скрит! Може да се храниш с най-чистата храна, даже да постъпваш чисто, но това не е най-същественото. Същественото е: Каква Любов имаш в себе си?

 

Преди време казах нещо и някакви вегани са се обидили. Те държат на веганството. А, имаш ли Същността? Имаш ли Любовта? Какъв веган? За какво става въпрос, нали... въобще. Виж, колко е близко!


Мярка за Любовта: Любовта е Силата, която прави злото несъществуващо.

Съществуващите с Любов никога не умират. Защото те посрещат смъртта с Бог в себе си. Бог в тебе я посреща, заминава си. Всъщност ти минаваш през смъртта като на разходка. Нали, Чуан Дзъ е танцувал на гроба на жена си?

Защото той знае, че тя е в почивка, а той още е на земята. Той е гъсеницата, тя е пеперудата. И той си прави един танц и те му се чудели хората, нали? Както и да е.

Тази Древна Любов, този Древен Пламък е скрит в безпределността на Бездната.

А, боговете се възхищават и се страхуват от тази Любов. Те знаят, че в нея има Дълбини Божии. Иначе е излязла от Абсолюта!

Те се страхуват от нейната Необятна Мистерия. Тя ще си остане винаги обвита в Мистерия. И Учителят, казва: “И Боговете не познават Любовта.”

Пък аз съм срещал хора, които… “Аз, познах Любовта!” - свърши, умрял си.

Тя е вечно обновление, вечни Дълбини! Любовта е Силата на Древността, защото само Тя преминава неуязвимо през Хаоса и Злото на света.

Истинското вечно Добро е родено от Любовта, казва Василид, а не от Светлината.

 

Любовта е най-древният и сияещ Ефир. Тя е Есенцията на световете.

Любовта е есенцията на Неизразимото. Тя е Вечното Състояние на Бога.

Тази Любов е, забележи, страшен Василид: ”Тази Любов е дарена на Бога от Бездънната Бездна.” И е тотално вселена в Него.Тя превъзхожда и Вселената и Вечността. Тя Му е дадена, за да може Той да задвижи световете към Абсолюта!

 

Душата е Мистично светилище на Любовта - казва Василид. Човека на Любовта не е човек. Не е човек от света. Той е човек от Бездната и от Безпределността.

Любовта е способност да разбереш Тайната на Бога. Любовта е по-дълбока не само от света, нали... от боговете, и вселената, Тя ни води в Древния и в Неговата Бездънна Бездна.Тука няма никакви религии, никакви науки, никакви илюзии.

Тази Любов е родена преди света, преди Вселената, преди боговете. Тя е дело на Абсолютната Мистерия и е вселена в Бога като Вечно Състояние.

Но Учителя казва на друго място: “Бог е Любов, но на по-Дълбоко ниво, Бог не е Любов, а Нещо по-голямо, нещо по-велико. Но То не е за тоя свят.”

 

Можем ли да кажем, че тази Любов, която казахте, че изпълва Бездната, самата тази Любов е...как да го кажа: Светлината, фенерът, който колкото повече свети вътре в Мрака в нас, може да ни отвори път към вътрешни светове, вселени и дълбочини - вътрешни дълбочини?

Но, самата Любов да е Осветителя - Пътят към дълбокото?

Значи, Любовта не е Светлина, Боре. На Дълбокото ниво Тя превъзхожда Пра-Светлината. Тя влиза в Пра-Светлината, живее, но Тя е някаква много особена Есенция на Абсолюта, дарена за да има развитие. Защото без Нея нямаше да има развитие.

 

Можем ли да кажем, че е Водител?

Водител към всички светове. И Тя е на много степени.

На Дълбоката степен, както казахме и боговете не Я познават.

 

Виж, значи, Гносиса казва: “Който не разбере Любовта остава в тъмнина, в стария Космос, в старото мислене - старите цивилизации, външни светове.”Тези, които са в религията - умират, казва Василид. Тези, които са в Любовта и в Бога се завръщат в Него.

Не трябва да си в религията. Трябва да си в Любовта.

Отец е Бездна, Скрит, Абсолютно Непознаваем - Непознаваем Абсолют, лишен от мъжко и женско, лишен от всичко. И затова Той е цялата Любов, а не разполовена.

Всички, които вярват в бъдещето са се провалили, защото вярата в бъдещето означава провал в Правилността и в Истинността на настоящето.

Защото Царството Божие е вътре, а не отвънка. Необходимо е само осъзнаване и заживяване в Бога. А, когато си в Бога, никога няма да питаш: “Къде е Царството” и никога няма да вярваш в бъдещето. Когато си в неосъзнаване, ти си в ръцете на страшния Съд. И тогава все едно е в какво вярваш и какво си въобразяваш.

 

Ще обясня:

Бъдещето, Боре, е много хитра измама на ума. Това са умствените хора - Големият застой. А вярата в бъдещето е неразбраната Любов, отклонената Любов.

Ти затуй вярваш в бъдещето, защото си изпуснал. А, това е изпускане на Царството Божие, защото Бог е тук. Как ще чакаш Царството Божие и ще вярваш в...когато,

Бог е тук и в тебе. Той в момента е тук. Винаги е тука. Все едно дали го виждаме!

Значи: докато вярваш в бъдещето, това означава - капана, забележи - Бог Го няма. Защото ти...изместваш.

Измества. Ума вярва в бъдещето и ако не му е удобно там, се връща в миналото. Не може да влезе в настоящето.

 

Ще ти обясня:

Ума е…,малко ще се отклоня...към края сме. Ума е натрупано минало.

Той е пълен с минало и той не живее в настоящето. Той не може. И той си живее в миналото. Минава през настоящето, той може да повтаря: “Трябва да живеем тук и сега”, но той живее със своето минало.

Целта на Любовта и на осъзнаването е да се махне миналото и бъдещето и в туй настояще, Бог да насити Себе Си и да ти видоизмени…

 

Това означава да премахнем самото време?

Махаш го, да. Ума е времето, сътвореността, нали? Обаче, ако Бог е навлязъл в твоя живот, вече туй си отива постепенно.

Значи: докато вярваш в бъдещето, Бог Го няма. А щом вярваш тотално в Бога, Той ще влезе в тебе, бъдещето ще изчезне, виж каква красота! Ума ще изчезне, света ще изчезне, защото Бог е Истината, която е отвъд бъдещето.
 

Бог е Истината, бъдещето е илюзия. И затова ако си намерил Бога, намерил си всичко.

Не чакаш вече Възкресение - няма бъдеще, забрави за Страшен съд. Ти ако живееш в Бога, какъв страшен Съд? Защото си в Бога.

А Бог е по-важен от бъдещето. Трябва ти Бог, а не бъдещето. Това е капанът на земните. Това е Гносиса. Имаш бъдеще, ако само си създал Бог в себе си.

Единственото, което е разумно, но то вече, Боре, щи го допълня, така свърших… - То вече не е бъдеще. Ти имаш Бог. Забравяш думата. Това е Реалното Възкресение!

 

Това е Реалното Възкресение. Да.

 

Много ви благодаря. И в тая лекция имаше неща, които аз не разбрах. И се сещам за…

 

Много е хубаво.

 

...за Учителя, като казва: “Разбрахте ли?

Ти да не мислиш, че аз всичко разбирам? И на неразбрани неща се радвам, и на разбрани. Каквото…,според помощта отгоре. Ако трябва да съм честен: аз съм дълбоко неразбиращ и затуй ми помагат.

Ако бях разбиращ и знаещ - горко ми. Все пак, така, спасил съм се от тез неща.

Да, добре.

 

Благодаря ви много.

И аз.



 

Препоръчани книги:

Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи онлайн платформи в България.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса и сигурността ( анализатор в B2 Security - противодействие на трафика на хора, антитероризъм, продоволствена сигурност, регионално развитие и политки на Балканите), основател на Асоциация на българските села и аграрна медийна група, чрез които работи в направлението за възраждане на българските села и селско стопанство - по природосъобразен и устойчив начин.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12