Когато животът проговори на ученика с благоприятните условия, ученикът отговаря с усилена вътрешна работа върху себе си. По този начин ученикът навлиза в живота на Духа и се научава на неговия мистичен език.
Учителят казва: „Бог обича грешните повече от праведните, а простите – повече от учените, защото те имат нужда от Него“.
Според Учителя, ако някой човек се мисли за много добър и за много учен, Бог казва: „Турете този човек далече от Мене – той не се нуждае от подкрепа“. Друга мярка от Учителя: една погрешна постъпка, и цялата ти философия свършва. Защо? Защото постъпката е дете на мислите и чувствата на човека, тя е краен продукт и разкрива скритите мисли и чувства.
Важно окултно правило: Ако Бог ви говори и не Го разбирате, голямо зло ще ви сполети.
Учителят казва: „Злото е отличен учител. То ще ви научи да разбирате езика на Бога. Нещастието върви по петите на всеки, който не разбира езика на живота, т.е. езика на Бога“.
Когато голямо изпитание дойде в живота на ученика, в изпитанието Бог залязва отвън, за да изгрее отвътре. То се явява като мярка за истинската благодат. Страданието може да бъде залез, но само за спящата душа.
Учителят казва: „Ако Аз ви кажа, че Бог Ми говори, не Ми вярвайте. Идеалът на миналото беше: Господ ми говори. Новият идеал е: Бог живее в мен и аз живея в Бога. Не вярвайте на хора, на които Бог говори, но на хора, в които Бог живеее и Се проявява“.
Учителят казва още: „Ако мълчанието на устата или мърдането на устните е молитва, то тогава и есенните окапали листа се молят. Есенните листа, като падат на земята, се мърдат – движение има около тях. Обаче всяко движение не е работа. Само съзнателното движение е работа“. Значи, за да разберем езика на живота, трябва да бъдем съзнателни, будни.
Из лекция на Елеазар Хараш, изнесена през 1995-а година