Първо, злото е родено от свободата. Преди свободата то не е съществувало. Когато Бог е дал свободата, това е началото на раждането на злото. Злото се е родило по пътя на свободата и злоупотреба със свободата, т.е. свободата му дава това право. Тук има много дълбоки причини. Много дълбоко разумно е, че Бог е дал свобода, както много дълбоко е, че Той е допуснал грехопадението, защото без Него то не може да стане.
Злото е злоупотреба със свободата, но също така именно от свободата ще се роди и истинското добро. Това означава, че доброто също произлиза от свободата. И единственото истинско добро е, когато то е произлязло от свободата, това означава от мярката на Истината, доброволно, не насилено, а изработено по пътя на свободата и страданията.
Само тогава ще се роди истинското добро, именно затова е допусната свободата. Няма значение дали човек ще страда един живот или хиляди, той ще стигне до истинското добро. Защо? Защото в душата е много дълбоко вложена любовта към Единствения. Където и да ходи, всички светове да обиколи, тя винаги ще иска да се върне при Него.
Това е неизбежно, така че причината за свободата е много по-дълбока и много по-разумна, отколкото изглежда. Това означава, че свободата може да създава и добро, и зло.
Ще обясня: Ако отхвърлим свободата, ще създадем още по-голямо зло. Има такива, които искат да отхвърлят свободата. По пътя на свободата ще се зароди истинското, изстраданото добро.
Другият важен момент: някои отричат злото, правят капитална грешка и си натрупват карма. Отричането на злото означава едновременно отричане на доброто, което ще дойде впоследствие. Именно затова е казано: "Не съдете".
В учението има много странни хора. Има такива, които много обичат Учителя, обаче не са го разбрали. Други са разбрали Учителя, обаче пък нямат любов. След време ще се спра на що е последователи, що е ученици и що е синове. Това са 3 категории, които се движат по различен път и слушат по различен начин. С различни мотиви слушат, по различен начин разбират и различно е развитието им. Затова е казано: "Не съдете за да не бъдете съдени."
Злото означава, че в човека има една много дълбока скрита истина, която трябва да се прояви; самото зло я предизвиква. От друга страна, злото е страдание, но в това страдание е скрит новият поглед за живота. Това означава, че злото работи за пробуждането на човека, това е една от неговите мисии. Затова Бог се е превърнал в зло, Той го е допуснал, това е Неговото друго лице. Всичко е Той. Той се превръща, за да те доведе при Себе Си, готов е на всичко. Ако не може да ти помогне с добро, се превръща в зло, са ми само да станеш любов. Значи злото е страдание, но в това страдание е скрит новият поглед и злото, както казах, работи за пробуждането на човека.
Пробуденият човек вече никога не може да върши зло. Значи злото се върши само от спящи хора - насилници, въображаеми учения, религии, такива, в които всеки иска да наложи своето. А който иска да наложи само своето учение на другите, в него има насилие. Той ще изкриви и собственото си добро, и собственото си учение.
Светът може да смята за добър човек, но Великото Око, което те наблюдава отвътре, никога не може да бъде излъгано. То те познава безпогрешно. Великото Око те наблюдава безпогрешно и то знае дали си добър. Красивите ти постъпки пред света може да изглеждат по един начин, но те нямат никакво значение пред Окото на Истината, което познава твоите най-дълбоки и тайни намерения, така че красивите ти постъпки не се одобряват.
Злото е скрито в твоите тайни помисли и намерения и затова всеки ще се срещне с Истината. Може да си въобразява, че е добър, но ще се срещне с Истината лице в лице, така наречената зряла карма. Това е задължителна среща, за да даде отчет пред Истината за твоите най-тайни и скрити помисли и намерения, които иначе пред хората са забулени.
В света има толкова много зло и толкова много страдания, защото има много свобода. Така и трябва да бъде. Но истинското достойнство на човека се намира в разбраната свобода. Всеки човек има задача да осмисли своята свобода.
...очаквайте продължение на темата