акценти от лекция на Елеазар Хараш за злото, доброто и свободата:
Първо, злото е родено от свободата. Преди свободата то не е съществувало. Когато Бог е дал свободата, това е началото на раждането на злото. Злото се е родило по пътя на свободата и злоупотреба със свободата, т.е. свободата му дава това право. Тук има много дълбоки причини. Много дълбоко разумно е, че Бог е дал свобода, както много дълбоко е, че Той е допуснал грехопадението, защото без Него то не може да стане.
Злото е злоупотреба със свободата, но също така именно от свободата ще се роди и истинското добро. Това означава, че доброто също произлиза от свободата. И единственото истинско добро е, когато то е произлязло от свободата, това означава от мярката на Истината, доброволно, не насилено, а изработено по пътя на свободата и страданията.
Само тогава ще се роди истинското добро, именно затова е допусната свободата. Няма значение дали човек ще страда един живот или хиляди, той ще стигне до истинското добро. Защо? Защото в душата е много дълбоко вложена любовта към Единствения. Където и да ходи, всички светове да обиколи, тя винаги ще иска да се върне при Него.
Това е неизбежно, така че причината за свободата е много по-дълбока и много по-разумна, отколкото изглежда. Това означава, че свободата може да създава и добро, и зло.
Ще обясня: Ако отхвърлим свободата, ще създадем още по-голямо зло. Има такива, които искат да отхвърлят свободата. По пътя на свободата ще се зароди истинското, изстраданото добро.
Другият важен момент: някои отричат злото, правят капитална грешка и си натрупват карма. Отричането на злото означава едновременно отричане на доброто, което ще дойде впоследствие. Именно затова е казано: "Не съдете".
В учението има много странни хора. Има такива, които много обичат Учителя, обаче не са го разбрали. Други са разбрали Учителя, обаче пък нямат любов. След време ще се спра на що е последователи, що е ученици и що е синове. Това са 3 категории, които се движат по различен път и слушат по различен начин. С различни мотиви слушат, по различен начин разбират и различно е развитието им. Затова е казано: "Не съдете за да не бъдете съдени."
Злото означава, че в човека има една много дълбока скрита истина, която трябва да се прояви; самото зло я предизвиква. От друга страна, злото е страдание, но в това страдание е скрит новият поглед за живота. Това означава, че злото работи за пробуждането на човека, това е една от неговите мисии. Затова Бог се е превърнал в зло, Той го е допуснал, това е Неговото друго лице. Всичко е Той. Той се превръща, за да те доведе при Себе Си, готов е на всичко. Ако не може да ти помогне с добро, се превръща в зло, са ми само да станеш любов. Значи злото е страдание, но в това страдание е скрит новият поглед и злото, както казах, работи за пробуждането на човека.
Пробуденият човек вече никога не може да върши зло. Значи злото се върши само от спящи хора - насилници, въображаеми учения, религии, такива, в които всеки иска да наложи своето. А който иска да наложи само своето учение на другите, в него има насилие. Той ще изкриви и собственото си добро, и собственото си учение.
Светът може да смята за добър човек, но Великото Око, което те наблюдава отвътре, никога не може да бъде излъгано. То те познава безпогрешно. Великото Око те наблюдава безпогрешно и то знае дали си добър. Красивите ти постъпки пред света може да изглеждат по един начин, но те нямат никакво значение пред Окото на Истината, което познава твоите най-дълбоки и тайни намерения, така че красивите ти постъпки не се одобряват.
Злото е скрито в твоите тайни помисли и намерения и затова всеки ще се срещне с Истината. Може да си въобразява, че е добър, но ще се срещне с Истината лице в лице, така наречената зряла карма. Това е задължителна среща, за да даде отчет пред Истината за твоите най-тайни и скрити помисли и намерения, които иначе пред хората са забулени.
В света има толкова много зло и толкова много страдания, защото има много свобода. Така и трябва да бъде. Но истинското достойнство на човека се намира в разбраната свобода. Всеки човек има задача да осмисли своята свобода.
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.
Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.
Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.
„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“
Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
Мъдростта е всеобща.
Това е учение за чистия път към Бога.
За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
Никога не нарушавай своята безкрайност.
Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.
„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."
Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.
Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.
„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
Афоризми от Елеазар Хараш:
Чистите действия нямат съдба.
Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
Силата работи в Тишина.
Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
Най-здравословният живот е близост с Бога.
Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
Словото превъзхожда всяка наука и религия.
Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.
Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.
Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.
Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).
