Докато се изкушаваш, ти имаш в себе си зло и връзка със злото. Изкушенията са подарени от Бога заради твоето израстване.
Изкушението, казва Ал Халладж, е скритият спасител на човека. Той идва, за да станеш дълбок. Не да ти ограби енергията, ти да ограбиш неговата енергия, това е подходът на Любовта – ти да го ограбиш.
Дяволът те изкушава, а Бог те изпитва. Когато дяволът те изкушава, дай му да види той Бог в тебе. Бог в тебе е този, който побеждава изкушенията и така Бог израства в нас. Това не става изведнъж, важно е да си искрен и постоянен. Ако Любовта ти към Бога е силна, изкушението ще загуби силата си, то ще губи все повече своята сила. Това означава, че въпросът не е в изкушението, а в твоята Любов.
Изкушенията са и една друга мярка. Те показват дали си истинен и добър. Щом се изкушаваш, ти не си истинен и добър, това е диагноза. А когато се научиш да ги преодоляваш, постепенно ще станеш истинен и добър.
Изкушението е мярка. То показва на какво държиш – на Бог или на света. Който преодолява изкушенията, има Любов към Бога, а който се изкушава, става роб на злото и роб на света. Изкушените стават същества на света, същества на времето.
Но какъв е планът на Бога? Бог използва изкушенията, които ни изпраща, за да се укрепи в нас и да заживее в нас. Пак казвам, това не става изведнъж. Ако някой иска изведнъж да постигне... срещал съм такива: „Край на всички изкушения”, после пак пада; после пак почва и пак пада. Върви постепенно и искрено, Бог ще види твоите старания и в един определен момент, след много тренировки... при мене се получи на седмата година – всеки ден тренировки, седем години, и вече нищо не може да ме изкуши. Не го казвам да се хваля, а в името на смирението. Това означава, че всеки от вас може, някои може и за три години да го постигне, това е въпрос на изключителни старания и усилия. Всичко друго Бог ще го допълни, тъй като то е заедно с Бога.
Чрез изкушенията човекът може да види своя възход в Бога и тук човек се научава да вижда отвътре. Тук въобще не говорим за ясновидство и за полуистини, които са най-опасните неща в света; политика, ясновидци и полуистини, това е най-опасното нещо в света, по-опасно от лъжата. Тука навлизайки в Мъдростта, започваш ясно да разбираш божествените неща, сам Бог почва да ти ги разкрива. Тука няма дарби, просто Бог ти помага. Постижението в нас е Бог, а не някаква дарба. Можем да го наречем тайна дарба, но тя не е такава с показ, тука няма показ. Мъдростта е скромна, знанието е гордо. Започваме да виждаме, и то отвътре, и то не чрез ума, а чрез духа, чрез Мъдрост.
Бог е допуснал изкушенията, за да може всеки да види своите намерения. Тези, които са с нечисти намерения, Сатана постепенно им става господар и ги взема при себе си. А тези, които постепенно, искрено преодоляват, Бог ги взима при Себе Си и ги обучава.
За този, който твърдо търси Истината и Бога, изкушенията му се превръщат в благословения; за другите в проклятия, а за търсача на Истината и на Бога... Значи виждате, едно и също нещо има две посоки, според намеренията на човека: за търсача на Истината това е благословение, а за другия – проклятия и обвързване, привързаности.
Да се изкушаваш, то е отчуждение от Бога. Човек се изкушава, казва Ал Халладж, и без дявола. Някои мислят, че непременно дяволът; човек се изкушава и без дявола, сам по себе си, поради своите скрити слабости. Щом се изкушаваш, попадаш вече в чужда власт, други вече ще ръководят твоя живот. Ти може да си мислиш, че си правиш план на живота, но ти ще бъдеш зависим; други ще устройват твоя живот, невидими. А дали мислиш положително е все едно, защото положителното мислене е друга тънка хитрост на ума. Истинското мислене не е положително, запомнете, а съкровено, разликата е огромна. Съкровено, изключително благородно, изключително осъзнато, принадлежи на Любовта.
И така, без истинска Любов към Бога, изкушението е изкушение, т.е. изкушението е разрушение. Но с Любов към Бога изкушението се видоизменя, то постепенно те съгражда.
Без преодоляването на изкушенията Бог не може да оживее в човека и затова Той ги допуска. Изкушението желае робство, а скритият Бог в човека желае твоята свобода.
Ако не си изкушаван и не се научиш да преодоляваш изкушенията, няма да получиш собствената си дълбочина. Исихастите казват (след време ще говорим за науката за безмълвието и мълчанието): няма да получиш своето безмълвие. Има истинска степен на безмълвие, там е срещата с Бога. В окултизма се казва – няма да получиш собствента си дълбочина, а исихастите, безмълвниците казват – няма да получиш своето безмълвие. Не мълчание, безмълвието е по-висока степен.
Без изкушенията ти не можеш да бъдеш проверен и няма да узнаеш себе си и доколко си вътре в Бога.
Духът на Бога заведе Исус в пустинята, за да го изкушава и за да го направи Христос. В пустинята Исус стана Христос. Преди изкушенията той беше Исус, след преодоляването той стана Христос.
