Древните египтяни казват: Малко да се отклониш от любовта и ти изгубваш своето правилно време, и заживяваш в света, в друг начин на мислене. Злото живее във времето, в неправилното време. Но дори и тук на земята, в неправилното време, злото е относително. Земята е енергия, вплетена в материята. И космосът, и този свят са слязлата надолу енергия на Нетера, на Бога. Така Непроявеното станало проявено. По същество цялата вселена е концентриран Огън и Дух, заключени в материята. Само който придобие правилното време, т.е. Любовта, може да се освободи, да излезе от това заключено място - света и вселената.
В Свещеното никога не действа време, нито пространство, нито планети. Свещеното е първичната субстанция. Тук действа само Нетерът, само Бог. Времето не е време, то е само една идея. Ще обясня: Тази идея пътува към своя край и когато се сблъска със своя край, времето ще изчезне, ще остане само Духът. Духът е без време. Той не живее във време, той живее в състояние.
Този, който постигне Духа, се освобождава от сянката, наречена време. Съществата на времето са същества на злото, малко или много същества на злото, т.е. - заключени същества, изпратени да научат някакъв урок, да научат нещо. Изключваме тези, които имат мисия, които са слезли по други закони, говорим като цяло за света - заключени същества, същества на сенките. Те нямат реално добро в себе си. Имат някакво добро, правят някакви услуги, но нямат реално добро в себе си. И не случайно жреците на Египет казват така: "Времето е заклеймено зло. И всеки, който е попаднал във времето, е попаднал в своята сянка."
От друга страна, жреците казват:
Времето е създадено, за да бъдат подчинени на него съществата - обикновено нисшите същества. Казват: Грехът символизира изпускане на вечността, изпускане на любовта, това е грехът, и придобиване на времето. От друга гледна точка, изпускане на Мъдростта и придобиване на знание. А придобиване на знание означава придобиване на смъртта. Това е обяснено в Библията като Дървото за познаване на доброто и злото, това е придобиване на смъртта.
Но смъртта се побеждава с Мъдрост, а не със знания. В окултната наука наАтлантида е казано: След грехопадението човекът е изгубил хекара (хекао-егип.). На атлантски език това означава - своето чисто състояние, своето най-чисто съзнание или своята Божествена жизненост - хекара. С това той е изгубил връзката си с Бога и след грехопадението започнал да диша с носа си и с устата, един изостанал начин. А при това обикновено дишане се възприема съвсем друга реалност. Защото човека е изгубил Бога и сега възприема други неща.
Истинското дишане е с душата си. Истинското дишане не е нито с устата, нито с носа, а с душата си. Между другото делфините дишат така, но след време ще говорим за тях. Те владеят едно тайно дишане, което Тот нарича "сферично", много дълбоко дишане, дишане с любов, дишане с душа. Там, където има любов, не диша носът или устата, а душата.
Така била изгубена меркаба - светлинното тяло в човека. Според египтяните тя се намира в 13-та чакра, която се намира една педя над Сахасрара. Сахасрара чакра се смята от египтяните за духовна, 13-та чакра се смята за Божествена. Меркаба - светлинното тяло в човека, наречено още в Библията - "Огнената колесница". Това тяло е състоянието на абсолютно неизменната Любов. А без Любов човек няма реалност, няма колесница - има тела, много тела, но няма реалност. Човек, който няма реалност, знанието му нищо не струва. Всичкото му знание нищо не струва, понеже няма реалност. Човек без реалност, т.е. без Меркаба (на еврейски е Меркава, на египетски е Меркаба), е без Дух. Много неща има, но няма чиста реалност. Такъв човек е бреме за себе си, и за другите. Единственото нещо, което му остава, е да се учи, доколкото има любов към Мъдростта.
Времето зависи от възприятието на човека. Това, което ние усещаме не е течение на времето, а движение на Нетерите (боговете). Боговете пребивават в състояние на постоянно изменение, което човешкият разум погрешно смята за течение на време.
В наставленията на един фараон към неговия син се казва (фараонът се казва МеркаРА): "Сине мой, не се занимавай с времето, а със своите чисти действия, които ще те отведат в твоето слънчево състояние. Не разчитай, сине мой, на дългите години живот, защото целият живот е само част, довери са на чистото и правилно действие. Животът в другия свят, сине мой, е вечен, а този живот тук е само частица. Ти иди достойно в другия свят, за да те погледне Нетер в очите, за да те погледне Бог в очите. Не е важно какво е външното време, важно е вътрешното време. Да имаш любов, означава да имаш правилното време. Ако искаш свобода в другия свят, сине мой, ако искаш да се разхождаш свободно, тогава действай чисто в този свят."
Какво е атом на египетски? Жреците казват: Под ръководството на върховния Нетер, върховния Бог, атомът сътворява всичко, което му е казано. Ето защо атомът, това означава воля и способности за сътворяване на нещата.
Според древните египтяни вселената е абсолютно разумна и този, който е постигнал разум, е постигнал власт над себе си и власт над времето. Трябва да знаем, че древните египтяни, тези от първото време, от свещеното време, времето на Боговете, не живеели във времето. Те живеели на Земята, но обитавали във вечността. Те обитавали в Боговете и във Върховния Бог.
Елеазар Хараш из лекция за Египетската физика, изнесена на 2-и Септември, 2003-а година.
Още по темата за Древен Египет, вижте във видео клиповете по-долу: