Търси

Екхарт Толе: Егото живее чрез сравнение, оплакване и нужда да е право

Още по темата ...
Майстер Екхарт

Майстер Екхарт: Естественото място на Бога е целостта и чистотата, а те произтичат от отречеността

Виж повече
Любовта

Елеазар Хараш: Няма как Любовта да е без Истина, и няма как Истината да е без Любов (ИНТЕРВЮ)

Виж повече
Акашовата летопис

Онова, което наричаме Жива Реалност по отношение на Древността, то е в Сърцето на Акашовата летопис

Виж повече
20.08.2025 г.
10796
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Екхарт Толе е роден в Германия през 1948 г., а по-късно живее във Великобритания и Канада. Детството му е белязано от трудности и нарастващ усет за отчуждение, а в младите си години преживява тежки депресии и екзистенциални кризи. В една нощ на дълбоко вътрешно страдание, когато е бил на 29 години, Толе преживява вътрешно пробуждане - внезапно осъзнава, че „наблюдателят“ в него е различен от мислите и емоциите, които го измъчват. Това озарение става начало на един нов живот, изпълнен със спокойствие, яснота и вътрешно присъствие. Започват и откровенията. По-късно той описва преживяното и събраната мъдрост в своите книги, най-известната от които е „Силата на настоящето", световен бестселър, преведен на десетки езици, включително и на български.

Учението на Екхарт Толе е просто и в същото време дълбоко. Един от фундаменталните акценти е, че настоящият момент е единствената реалност, в която можем да намерим истински мир и смисъл. В следващите редове сме подбрали негови мисли, които споделяме с вас:
  1. Осъзнай дълбоко: настоящият момент е всичко, което имаш.
  2. Ти не си твоят ум.
  3. Колкото повече умът ти е в миналото и бъдещето, толкова повече пропускаш Единствената реалност - сега.
  4. Всички проблеми са илюзии на ума.
  5. Егото търси винаги бъдещо удовлетворение и никога не намира покой.
  6. Егото живее чрез сравнение, оплакване и нужда да е право.
  7. Егото винаги е отъждествяване с формата, търсене на себе си и по този начин загубване на себе си в някоя форма.
  8. Един от начините , чрез които егото се опитва да избегне неудовлетвореността на личностната азност, е като увеличи и укрепи себеусещането си, отъждествявайки се с някаква група.
  9. Всяко его е шизофренично в общоприетия смисъл на думата на раздвоена личност.
  10. Породените от егото емоции имат за основа отъждествяването на ума с външни фактори, а всички външни фактори са нетрайни, променящи се от един момент на друг.
  11. Егото живее за времето и се захранва от него.
  12. Егото се отнася към настоящия момент по три начина: то го приема като средство за постигане на някаква цел, като препятствие или като враг.
  13. Егото се подхранва от вниманието на другите, което е така или иначе форма на психическа енергия. Ала егото не знае, че източникът на всяка енергия е в самия човек – и затова търси енергията навън.
  14. Абсурдното надценяване на известността е само едно от многобройните проявления на его лудостта в нашия свят.
  15. Основополагаща емоция, управляваща всички дейности на егото, е страхът. Страхът да си никой, страхът от несъществуването, страхът от смъртта.
  16. Егото винаги желае нещо от другите хора или от ситуациите. Винаги притежава свой скрит дневен ред, винаги усеща „все още недостатъчно“, непълнота, липса, която трябва да бъде запълнена.
  17. Истинската промяна идва, когато спре съпротивата срещу настоящия момент.
  18. Когато приемеш несигурността, тя се превръща в портал към свободата.
  19. Болката е призив да се събудиш за по-дълбока Реалност.
  20. Най-дълбокото ти Аз никога не е било наранено.
  21. Истинската идентичност е отвъд име, форма и история.
  22. Умът е превъзходен инструмент, ако се използва правилно. Но използван погрешно, той става много разрушителен. По-точно – не го използваш ти, а той използва теб.
  23. Светът не е проблем, проблем е твоят ум, който го тълкува.
  24. В Любовта няма страх, защото няма минало и бъдеще, а само Сега.
  25. Любовта е присъствие без условия, без маски и без истории на ума.
  26. Има две нива на болка: болката, която създаваш сега, и болката от миналото, която още живее в ума и тялото ти. Спри да създаваш болка в настоящето и разтвори болката от миналото — това е, за което говоря сега.
  27. Когато престанеш да се идентифицираш с историята в ума си, се ражда покой.
  28. Страданието се нуждае от време; в Сега то не може да оцелее.
  29. Вътрешната тишина е мястото, където се раждат творчество и решения.
  30. Когато осъзнаеш, че си наблюдателят, а не мислите, се пробуждаш за истината.
  31. Животът никога не е непоносим, непоносим е само умът с неговия шум.
  32. Когато наблюдаваш дъха си, влизаш в полето на тишината.
  33. Истинското богатство е състоянието да нямаш нужда от нищо, за да бъдеш цялостен.
  34. Смъртта не е противоположна на живота. На живота няма противоположност. Противоположността на смъртта е раждането.

Препоръчани книги:

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спомоществуватели на Портал 12: