Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Преди Иисус да стане Христос, мистичните архиви говорят за ранните години свързани с разцъфтяването на Душата Му. И колкото и силни да са били впечатленията от заобикалящия свят върху Душата на Иисус, всички те бледнеели пред Върховната Неизповедима Истина на неговия вътрешен свят. Тази Истина се разцъфтявала дълбоко вътре в него като сияйно цвете, изплуващо от мрачни води. Било като усилваща се ясна Светлина, която го изпълвала все повече, когато бил сам и се вглъбявал. Тогава хората и нещата, близки или далечни, му изглеждали прозирни в съкровената си същност.Той четял мислите, съзирал Душите. В спомените си съгледал, като през лек воал, Божествено красиви и светлозарни Същества, надвесени над него или сбрани в благоговение сред ослепителна Светлина. Чудни видения идвали в съня му или заставали между него и действителността, чрез същинско излъчване на съзнанието му. На върха на тези екстази, които го водили от една сфера в друга, като към нови Небеса, той понякога се усещал привлечен от мълниеносна Виделина, а после - потопен в пламтящо Слънце. От тези възвишени възторзи, той съумявал да съхрани в себе си неизразима нежност и изключителна мощ. И тогава се чувствал в съгласие с всички същества, в хармония с целия Всемир.
Той назовал тази Виделина - Небесният Отец.
Това Изначално усещане за Единство с Бога във Виделината на Любовта - ето кое е Първото, Великото Откровение на Иисус. Един вътрешен Глас му казал да заключи това Откровение в най-скритите си Дълбини, така, че да озари целия му живот. То му вдъхвало непобедима увереност; то го правело едновременно благ и непреклонен; от мисълта му изковавало Диамантен щит, а от Словото му - Меч от Светлина.
Освен това, този дълбоко скрит мистичен живот бил съпроводен, по време на неговото юношество, с пълна яснота относно нещата от реалния живот. В Лука (2:40) е описан 12 годишният Иисус:
Съзнанието, проникнато от постоянна връзка с Бога, било в Иисус нещо вродено, абсолютно независимо от външния свят. Ала неговото съзнание на Месия можело да се пробуди само чрез голям сблъсък, идещ от външния свят, чрез цялостната картина на драмата на неговото съвремие, и накрая - чрез специално Посвещение и дълга вътрешна подготовка посредством работа върху себе си. Белези за това могат да се намерят в Евангелията."А детето растеше и укрепваше Духом, и се изпълваше с Мъдрост; и Благодат Божия бе върху него.".
Първото голямо сътресение го сполетяло именно по време на това първо пътуване до Йерусалим с родителите му, за което говори Лука. Този град, гордост на Израил, се превърнал в център на юдейските стремежи. Неговите беди и нещастия само въздигали съзнанията. Казано е, че колкото повече гробове никнат в него, толкова по-могъщо расте надеждата сред народа му. При Селевкидите, при Макавеите, при Помпей и накрая при Ирод, Йерусалим бил подлаган на страховити обсади. Кръвта се леела като река: римските легиони устройвали касапница на хората по улиците; масови разпятия осквернявали хълмовете с пъклените сцени, които се разигравали там. Сред толкова много ужаси, след унижението от страна на римляните, след като унищожил Синедриона и принизил Първосвещеника до обикновен треперещ роб, Ирод, сякаш по силата на някаква ирония, възстановил храма по-великолепно дори от Соломон. Ала не това превръщало Йерусалим в Светия град: той си оставал такъв, независимо от всичко.
Исайя, когото Иисус предпочитал да чете, не беше ли нарекъл Йерусалим "Невеста", обръщайки се към града с думите: "Ще ти се поклонят с лицедо земята...Народите ще дойдат в Светлината ти, а царете в сиянието на Зората, що изгрява над тебе... И стените си ще наричаш "Спасение!", а портите си "Хвала" ( Исайя 49:18-23; 60:3-18).
Исая е предсказал Пришествието на Христос в обществен план, или на Божествения човек на земята, т.е. въдворяването на Истината, Справедливостта и Любовта в човешкото общество и като следствие на това - омиротворяването на народите. Исайя е предсказал тази далечна епоха в едно великолепно видение, започващо със следните думи:
"Аз зная деянията им и мислите им; и ето, ще дойда да събера всички народи и езици; и те ще дойдат и ще видят Словата Ми. И ще поставя между тях знамение..." (Исайя 66:18).
Иисус, допълвайки това пророчество, обяснява на учениците Си, какво ще е това знамение. Това ще бъде цялостното разбулване на Мистериите, или Пришествието на Светия Дух, Когото Той нарича още "Утешителя", или "Духът на Истината, Който ще ви упътва на всяка Истина"..."И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки: Духът на Истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде." ( Йоан 16:13; 14:16)
На апостолите това Откровение ще бъде дадено предварително, а на човечеството - по-късно във времевата последователност. Ала всеки път, когато това Откровение се осъществява в човешкото съзнание или в група хора, то ги пронизва от край до край и до дъно:
"Както светкавицата излиза от Изтока и просветва чак до Запада, тъй ще бъде и Пришествието на Човешкия Син." (Матея 24:27).
Така, когато се възпламени Централната Духовна Истина, тя осветява всички останали и всички светове.
Едуар Шюре, из Великите Посветени
