ЕЛеазар: Любовта е била създадена от Абсолюта - вселена в Бога. Истинската Любов е пречистващ път към Бога (ВИДЕО)

Любовта и осъзнаването


Любовта и Осъзнаването - голяма тема!
Тука, сега се сещам, не съм предвидил, но може да се изненадате, че Любовта не е създадена от Бога.  Някога тя е била създадена от Абсолюта - вселена в Бога. Била е Сияние без Дух.

Значи, в едно от по-следващите интервюта ще говоря за Мистерията. Това е нещо по-дълбоко от Безкрая.  Тогава е била Сияние и нямала е Име. Чак след време се нарича Любов.  И Боговете, казва Учителя, не познават Нейната Мистерия - толкова е Дълбока.  По-Дълбока е от Безкрая, но това е една тема много специална. Но в по-следващите интервю ще говорим за Втория Пра-Старец, Който казва дълбоки неща и най-дълбокото послание: 
"Ти си Мистерия" - Послание, на Посланията!  Това е нещо по-дълбоко от тайни, от загадки и т.н. Ще говорим тогава,когато му дойде времето. Сега…Любовта и Осъзнаването:

Любовта е могъщо чувство на Бога. То не е твое Чувство.
Вяра без Любов е черна дупка.
Любовта е Светилището на Бога. Не ти трябва друго Светилище.
Учителя казва: Ако Бог не е в тебе, всички храмове са безполезни.
Където и да ходиш, няма смисъл. 
Само Любовта може да унищожи кармата.



Значи, тези които смятат с някакви техники, с някакви добри действия няма да успеят. Добрите действия още не са Любов. Добрите хора са много далече от Истината. Истинните хора, това е нещо съвсем друго. В човешката любов се разхождат много безумни и изостанали в развитието си духове. Те правят кармата. Влизат в ума и правят човека, въобще хората неосъзнати и слепи. По-нататък ще обясня какво е осъзнаване.  

При осъзнаването изчезва света, изчезва вселената, няма ум. Има нещо съвсем друго: Изчезналост в Бога. И тогава вече може да се говори за познаване на Истината.

Само там, където има Божествена Любов, там е Бог и там е осъзнаването.
Защото, когато двама осъзнати се обичат, те съединяват духовните си сили, за да победят тъмните кармични сили.
Затова хората се срещат и ако си дадат и най-хубавата Любов, те ще победят и най-тежката карма. Сгъстената Любов, това е сгъстеното могъщество на Бога и тука в такава Любов никакво зло не може да припари.

Само Истинската Любов дава нови и тънки разбирания. Тази Истинска Любов разрушава заблужденията - тоест старите същества, миналото, старите разбирания. Означава: старите, изостанали духове. Това означава заблуждения. Тези заблуждения са се вселили в човека от много отдавна.  Божествената Любов е необикновенна енергия. Енергия от друг род. Енергия от Бога. Когато тази любов е в човека, тя смущава даже и смъртта. 

Истинският войн никога не е агресивен. В него няма гняв. А гняв, значи застой. Той е дълбоко осъзнат. Той е превърнал гнева в Любов, в милосърдие, в светлина. Тука нещо ще обясня: Когато човек се ядосва, когато Сатана се ядосва, това е безумие. Когато Бог се ядосва, когато Христос се ядосва това е Красота! Този гняв излиза от съвършенство и той произлиза от Любовта и иска да коригира нещо в хората и всичко това е в Името на Любовта. Така, че има един гняв, който е...ще го кажа така: Бог се гневи без да се гневи. Просто Той изпълнява нещо. Той е Пълен Господар, Съвършен е, но иска да коригира нещо в хората и Гнева Му всъщност е Божията Милост и Великата му Любов. И когато този Гняв тръгне на ход, никой не може да го спре. Искам да кажа: Никой не може да унищожи Злото. Нито Боговете са го унищожили. Бог не позволява Злото да бъде унищожено, защото има Дълбока Мисия да преобрази хората и да ги спаси от Древното Зло, Скритото Зло, което е много по-Дълбоко. То е от демонизиране нагоре.
Така, малко се отклоних.

Значи, който има Истинският Гняв, както Христос и така нататък - Мелхиседек, Тот, този Гняв е въоръжен със Светлина, има друг Подход. Там има концентрация, Дух и Истина и Идея за преобразяване.
Този Гняв не е агресивен, както слабия гняв, невежия гняв, а Той е Строг. Има идея..., защото е Осъзнат и има Различаване.

Когато някой те обича Истинно, това е Бог, който Действа пряко към твоето сърце. Така, към твоето сърце идва една специална енергия. Всъщност, Истинската Любов е единственото нещо, с което ако искате да помогнете на ваши близки. Това е повече от лекарство. Самата любов, самото присъствие, самото излъчено специално чувство на Любов към хората. Няма значение какво е разстоянието, това е най-висшата енергия излъчена от Бога и няма по-голяма помощ, ако Тя  е много искрена, много чиста и концентрирана към който трябва. 

Истинската Любов е пречистващ път към Бога. В Дълбокият Смисъл, Истинската Любов е енергия без форма. Това означава, че тук Бог Дарява на човека нещо от Себе Си, заради многото усилия на човека да го търси. 
Тъй като много са го търсили, но не са го намерили, понеже Мъдреците знаят как да търсят и искрените хора, или честните. Те знаят как да търсят и затова намират.

Истинската Любов те лекува с Покоят на Бога.  И наистина Покоят е лечение, защото в него няма светове. В Покоят няма сътвореност, няма ум. Това означава, че ако твоята Любов е Истинска, Тя ще те заведе и в Бога. И Мярката е Дълбок Вътрешен Мир, Спокойствие и Покой.  Нямаш избор - просто нямаш способност да се ядосваш. Тука ядосването е забранено! Просто е недопустимо, ако си навлязъл Дълбоко, правилно в нещата. Без Истинската Любов всичко е изпуснато.  Каквито и успехи да имаш, както и да ти е устроен живота, всъщност не си устроен. Няма как да си устроен.
Защото само в Истинската любов расте твоята Дълбочина, твоята най-висша Реалност. Истинската Любов, другото нейно хубаво качество е, че слага край на света, защото в нея тече Бог, тече Предвечното Състояние, а това е Пълнота, Цялост, Покой. Тука Бог е Възкръснал, човека е осъзнат, не чака друго възкресение. Просто то се е случило.
Това е така, защото Любовта познава само Себе Си. Тоест, Бог познава само Себе Си. 

Казано по друг начин, в Истинската Любов Бог се разбира със Себе Си.  Тук Той се обменя със Себе Си. Бог разбира това, което e Бог. Тази Истинска Любов, това е Насъщния Хляб. Тази Любов не е във времето, просто защото Бог не е във времето. Истинската Любов е края на историята, на света и затова търсачите я търсят. Те виждат, че тоз свят е беден. Другият свят е друга бедност. Вселената е друга бедност. Затова Атлантите са надраснали Вселената - Древните Атланти.  Те казват: “Трябва да дебнеш над всяко свое възприятие, за да не пуснеш в това възприятие опасно същество.” Трябва да знаеш какво възприемаш!

Любовта към Бога, това е квинтесенцията на всичко.  Истинската Любов е завръщане в Бога чрез Бога. Бог съгражда Себе Си само в Истинската Любов.

Ще обясня: 
Истинската Любов разкрива Бога, Неговият Живот. 
В Дълбокият Смисъл - жената, това е Любовта на Бога. Това е Висша Душа на Бога, част от Бога, нещо много високо ако си го заслужил. Иначе ще скиташ по други пътища.
Смисълът на Живота се разкрива само на осъзнатите, само на тези, които имат свещено отношение към нещата.
Има и по-дълбоки отношения, но това  е едно от важните отношения, от което се тръгва - Свещени отношения към нещата.

Тази Свещена Любов е най-висшия Дар енергия. Дарът на Потока на Орела и според Атлантите, това е Потокът на Бога.
Но Атлантите отиват още по-навътре. Най-висшите Атланти се отказват от Истинската Любов, аз съм го изнасял, искат Самия Бог, Самата Есенция - Авторът на таз Любов. Те винаги искат най-Дълбокото. Без пречистено Сърце и Истинска Любов, питам например, какви практики ще правиш?  Много хора дишат, правят, мъчат се, Паневритмия, и така нататък. Какво може да постигнеш въобще без Чисто сърце и коя практика е на място? После, ако трябва ще има въпроси, мога да ви кажа нещо за Истинската Практика.

Без Истинска Любов нямаш Път навътре. Така ставаш външен и неосъзнат и изгубваш пътя си.
Бог въоръжава с Любов, този когото иска да съхрани. Ако Бог ти е дал Любов към нещо, даже и да е едно малко котенце, кученце, тази Любов са захранва и след време Тя ще се разгърне.

Понеже много хора не виждат Бога, не Го познават, нямат особена Любов към Него, и се нуждаят от заместители. И тез заместители в животните са души, техни близки, които влизат и връзката е страхотна. Не случайно в Англия една жена, остави наследство на кучето си, на близките не даде нищо. Остави 10 милиона лири да се грижат за кучето, защото там е живяла близка, сродна човешка Душа. И тази Любов продължава и след гроба. Тази Душа е влизала в кучето и така нататък. Въобще в животните, Учителя казва, влизат много човешки Души, да си отдъхнат. Понеже в Празнотата е опасно за тях, понеже не са в Духа, нито в света и от време на време, казва Учителя, влизат в такива животинки, като в едно спокойно място за малко. Нямат право прекалено дълго да живеят. Но могат и години да живеят. И излизат. И, обаче връзката, която става с човека е Дълбока, Невидима, по-реална отколкото има човек с човек. Има многобройни случаи такива. Туй между другото. Без Любов няма Реално вътрешно разбиране на нещата. Само Любовта може да запълни дори и Безкраят. Ако Любовта липсваше в Безкрая, нещо щеше да липсва на Безкрая.

Още нещо: 
Само Любовта може да изпълни Тайната на Тишината.
Дори и Тишината може да бъде бедна без Любовта.
Толкова Дълбока е Любовта. Така Дълбоко е произлязла от Сърцето на Абсолюта.  
В последващото интервю ще има Дълбоки неща. 
Красотата на Любовта е Скрита в Нейната Непостижимост.
Всичко, което се постига се умъртвява. То умъртвява нещо в тебе. 
Затова най-хубавото нещо е приказка без край. 
Обаче умът иска да има приказка с край. Той обича нещата да имат край.
Само, че нещата нямат край, всичко е Начало. 
Любовта към Бога е над всяка практика. 
Значи, каквито и техники и методи да имаш, това не може да се сравни с Любовта към Бога. 
Това означава, че не е важно какво практикуваш, а имаш ли Любов? Имаш ли Храм в себе си?
Любовта е...друг важен момент -  по-важна от Живота!
Любящият не е жив, казват Старците, той е безкраен. Това е нещо съвсем друго. 

Животът свършва, но Любовта е без свършек. Тя е Изначална. 
Истинската Любов е Храм, и пак казвам, няма други храмове. Другото е Празнота.
Любовта се е родила в Древността от Изричането на Тишината. Там се е случило. Там се е създала Душата.
Създаване на Душата е друг въпрос. Тука не съм го включил, но само ще загатна, че според един от най-дълбоките мъдреци на Древна Индия - Яджнавалкия - той казва, че:
 “Душата се равнява на 100 милиона Слънца.”
Такива неща има в нея, вселени…Значи, толкова е Дълбока, така е Изречена, че затова Тя даже усилва Тишината.
Така разбираме Ясната Необяснимост.

Това означава, че Любовта е Велика Неопределеност. Каквото и да кажем, Тя е Неопределена.
Този, който те обича, в Истинският смисъл на думата, те очиства от света, от ума, от сътвореността.
Ако Любовта изостави човка, нищо друго не може да го спаси.
Само в Истинската Любов еволюцията се ускорява. Любовта е метод на излизането от кармата. Когато те посещава тази Любов, Тя иска да ускори твоето развитие, твоето Сливане с Бога. Тоест, Бог иска да ти даде нещо от Себе Си.
Само с Любовта може да се унищожи света и кармата, защото тази Сгъстена Любов е Могъщество на Самия Бог. 

Осъзнаването:
Осъзнатият човек е Дух, а не ум. 
Той е надраснал ума - унищожил го е. В смисл, чрез контрол.
Умът съществува в другите хора, но в тоз който го е овладял, чрез Брахмачария, той не съществува. 
Всеки, който е овладял ума си, става свободен Дух, Несътворен. 
Умът е сътворението, времето, съдбата.

Самадхи е Мярката за Осъзнатостта и Самопробудената Истина в тебе. 
Ще обясня:
Самадхи не е постижение. Това е просто твоята Скрита Същност. 
Това си ти.  Самадхи е Откровение, Откритие, и по-точно СамоОткритие на себе си.
Ако ти мислиш, че нещо трябва да постигаш, ти се отклоняваш от своята Истинска Природа.
Тук в Нищото е Пълнотата без никакви постижения. 
Мъдрите са узнали това. Който е познал себе си е заживял осъзнато в Бога.
Тук се сещам, че само такива хора, виждат на Кладата - Любовта. 
Умът нищо не вижда на кладата. на Голгота нищо не вижда. Обаче, Любовта вижда Тайната.
Който е познал себе си е заживял осъзнато в Бога, а не в себе си.
Когато приемеш Бога чрез Свободата си и чрез Осъзнатост, това е Чисто Единство.
Мъдрецът е осъзнат, но той не обяснява Необяснимото. Той просто живее в Него.
За Мъдреца не е важно какво вижда, а какво осмисля.

Осъзнатият човек е Чист Дух. Той се движи като Чист Дух сред хората. 
Понеже е скромен и смирен не може да го видиш. Пък и той няма да ти каже, за да те смути: “аз съм Дух.” Макар, че някъде може и да каже.

Осъзнаването е Методът, който изгаря миналото на човека. Осъзнаването ни освобождава от нас самите, за да станем свободни в Бога и така Той ни дава да живеем в настоящето.

Знаете, умът живее или в миналото или бяга в бъдещето. Не може да влезе в настоящето. Там се иска Дълбочина.
Неосъзнатите хора си въобразяват, че живеят в настоящето, но те са в миналото си, защото са в ума, в съдбата и тя винаги тече, докато има неовладян ум.

Овладяният ум е освободен от миналото и от съдбата. Щом си в ума, ти си тук, обаче живееш със своето минало и си въобразяваш, че си в Настоящето. Умът е натрупано минало. Той си живее и си мисли, и си въобразява. Това е опасният въображаем живот. Това е илюзия, защото ти си вкоренен в ума и в съдбата и изхождаш от ума. Човекът на ума живее сега със своето минало и това е неговото време. Той няма настояще. Това е неговата реалност и ако не му харесва миналото, започва да вярва в бъдещето. И настоящето винаги му се изплъзва. Трагедията е в това, че бъдещето отново ще го излъже, защото то ще бъде отново неговото минало. Тоест, леко преобразено. Но ума си е ум.
 
Спасението от това Колело на живота е: 
“Сей днес в себе си Новото, за да не си утре пак същият.” 
И пак да питаш: “Има ли Бог? Защо е такъв живота, съдбата?” и така нататък.
И затова Буда казва: “Най-важното е какво сееш Сега, в настоящето.”
Умът е натрупало минало, а ние сме Духове. Ние сме нещо преди миналото, защото сме Древни. Ние не сме минало, не принадлежим на историята. 

Ние сме Древни!
Цялата история е по-бедна от нашият Дух и от нашата Древност. Точно там са се Завърнали Атлантите.
Те са сразили историята със своята Безупречност и със своя Дух. Това е наследството, което са оставили Атлантите.
И така, Осъзнаването означава да изгрееш в собствената си Дълбина и Цялост, наречено е още Царство Божие.
Осъзнаването се случва само в Целостта, в това на което си отдаден Тотално. И тогава всичко излишно и второстепенно като: ума, света, сътвореността си отива.

Ще остане само Истината, Висшата Реалност. Истината те иска винаги целия. Там не може да отидеш 99% вяра. Тя те...иска твоята Цялост. Тя те иска Тотално. В осъзнаването ти си вече Небитие, несъществуващ. Тука само бог живее в тебе и само това е Царството.

Ние мислим, че живеем. Всъщност, Бог живее в нас и нашият живот продължава толкоз, колкото Бог живее в нас.
В момента, в който Бог се оттегли, ние просто си отиваме.

Когато постигнеш тази чудна Пълнота, ти не може да кажеш: 
“Аз постигнах”, защото това е Самооткровение, без думи. Това е само завръщане в Изначалното. Това е мястото, където човека изгубва себе си и влиза в Тайната на Живота.

Днес се ражда Потайно Ново Съзнание, паралелно между хората, между Ученията, традициите се разбиват. Всичко се обновява, защото Посветените носят в себе си Тайната на Нищото, с което Обновяват всичко. 
За обикновените съзнания тази Тайна е скрита. За тях тя е смущаваща.

В миналото е имало определени Учители, чиито Слово е било подходящо за дадената епоха. Но Днес става Среща на всички Истински Учения. Защото всички клони са от Едно Дърво, за да може всеки да намери Онзи Път, Онази Светлина през вековете, която го е Докоснала тогава.  И Сега, чрез Нея да Запали Пътят си към Бога. И всичко туй да е Родено от неговата Свобода!* Всички Учения и Учители се Срещат Днес във велико Единство. Защото всички реки текат към Морето. Значи, ако каже някой: “Само моето учение е право”, той вече изгубва Връзката с Бога и с Реалността. Всички Учения са прави, но Чистите в тях - тез, които са постигнали Истинността на Ученията: тоест: “Бъди Истинен, а не религиозен.” - тез, които са постигнали, те са в Единство, от което и Учение да се намират и от което и племе да се намират.

Истинските посветени никога не искат да бъдат господари на хората, защо те знаят, че ще изгубят Свободата си и Бога. Това е Древен закон! Който няма това Цялостно и Широко Съзнание той не може да се завърне в източника и в Бога, защото в ума е разделението. Посветеният е Осъзнат, Истинен, защото владее себе си, а не другите и затова той няма врагове. Защото е овладял умът си, звяра в себе си. Той е убил умът си, с овладяване, с Чистота, с Екстаз и накрая със Самадхи. Ще обясня: Самадхи е Велико Осъзнаване на Бога, Велико Преживяване, Пряко Преживяване. И само това е, което може да запълни старата Празнота на живота. Защото Самадхи се е родило от Истинска Любов към Бога.  А другото е наречено: логика, знания, даже и здрав разум. Но това е без Бог. Тези думи са празна работа.  Един Мъдрец не се занимава със фактите. Той не търси факти, той търси Истината.  

Истината не е умствено присъствие, Тя е Пълнотата на Живота. Това означава да станеш цар на себе си. Човекът на Истината се е Завърнал в Бога, но той все още остава част от света, заради Божията Воля. Различаващият знае, че основният въпрос на Живота, никога не е: “...дали има Бог или няма?”

Главният въпрос е в твоето Овладяване и в Особената ти Любов към Истината. А после всичко друго си идва на мястото. После и да кажеш: “Има Бог” си прав, и да кажеш...както Буда е дал три различни отговора - Буда е все прав, защото е постигнал Реалността.  На най-Високо Ниво няма Бог, има Нищото - Върховната Реалност без Образ. Старците казват, че: Самият Бог, няма “Образ и Подобие”.  И на най-Дълбоките Нива, това е Върховното Нищо. Без Овладяване на себе си ти никога няма да получиш Дълбочината си.  Ти може да знаеш много неща за Истината, но да не Я познаваш. Истината Решава дали да Я познаваиш или да не Я познаваш. Човекът на Истината никога не може да влезе в спор, защото Истината е Безспорна. Тя Е сродна с Безмълвието. Няма как да спориш със Слънцето, То е отвъд нещата. Ще обясня: Осъзнатият човек е преживял Истината. Това се е случило в неговата най-дълбока Тишина. Няма място за Слово, а въобще да не говорим за спор. Даже няма място за Висше Слово на Дълбокото Ниво.

Истинското Знание е това, което е написано Дълбоко в тебе, а не в Свещените книги. Тука само ще загатна, че в Тайната на Чистото Сърце има такива архиви, за които Библията и Корана нищо не знаят. Защото Чистото Сърце има памет за Древността. То е умирало без страх и е съхранило в себе си дълбоки архиви. Тоест, казано по друг начин, както Дзен казва:  “Ти си Дълбоката книга”. Защото Царството Божие е в тебе. Защото ти си Дух и Истина. Ти си Изначален Дух, част от Мистерията на Бога. Не ти трябва даже Учението на Учителя. Ще обясня: Трябва ти да преживееш Истината в себе си. Тя е Учителят. И чак тогава Връзката ти с Учителя става Реална. Това е, което Сам Бог и Учителя са искали.

Учителят е самата Истина. Той е по-дълбок от Учението Си. Наблюдавай Неговото Учение, обаче можеш да го изоставиш.  Хвани се за Истината и за Самия Учител, защото там е Същността, иначе ще изпуснеш и ще станеш един от бъбривите ученици, които много говорят, но те са изпуснали. Затуй много хора от Братството не ме обичат, защото паневритмия и така нататък.., да не говорим.., ангелска супа.. - нищо не решават. Това е част от трагедията на старата школа.

Учителят е самата Истина, която е извън Словото.  Словото Му е компромис. Ученикът първо трябва да стане Истина, а Словото е само последствие. Да търсиш Учителя означава да търсиш най-дълбоката Истина. Това е нещо много по-дълбоко от всяко Учение. 

Посветеният е заблестял в Мрака, защото Истината е била на негова страна. Това е есенцията на Учението и Осъзнатостта. Осъзнатият човек е осъзнал своите Дълбини. Той има в себе си Център. И затова вижда Единството на всички Учения и Религии.  Осъзнатият човек е изработил в себе си една много тънка енергия. Тя се нарича още "финно Око", с което наблюдава неща, които другите не виждат.

Тот казва:
Само, който е разкрил Тайните на Мехен - Змията, само той може да се движи към Единствения.  И казва:  Великият Път е Път на Единствения към Себе Си. Тоест, Бог се движи към Себе Си. Проблемът на земните и умствени хора е, че те са неосъзнати. Тоест, че те съществуват. Само, който не съществува е познал Истината. Той е отстъпил мястото си на Бог да живее в него.  Те не познават Осъзнаването, Изчезването в Бога. Те не познават Закона: "Изгори в Бога, за да оцелееш." Истинският Живот излиза от Бога, а не от нас. Това беше за днес. Не исках да е много дълго. Ако имате някакви въпроси?





въпроси от присъстващи към Елеазар Хараш:

Мене винаги ме е занимавал въпроса за границата за използването на силата, за да се защити Истината и справедливостта.
Има два християнски Светеца - най-уважаваните: Свети Георги и Свети Димитър.....Но къде е границата?
Светците не са в Дълбоката Истина. Не са Дълбока Мярка, както са Христос, Мелхиседек, Тот, Заратустра, Яджнавалкия и тъй нататъка.
Който иска да познай Мярката на Силата и Мярката на справедливостта, моят съвет е...Тотално трябва да ги изостави - настрани. Трябва да се отдаде на Любовта, Мъдростта и Истината на много Дълбоко Ниво. И от Тази Любов, която на Дълбоки нива, Тя е Която дава Мярката за Правдата.
Значи, що се отнася до Злото, Свети Георги, значи той няма как да го победи. Щото Змията Боговете не са Я победили.
Освен това, Змията е Скритият Бог. Той се е превърнал в Змия. Той Действа Тайно в нея, за да спаси хората от Древно Зло, което е много по-коварно. Тоест, Луцифер е Таен Спасител, както и Христос. Там, където Христос не може да работи, Луцифер ще свърши работата.
Там, където и двамата не могат, Бог е Единственият, Който ще спаси хората. Няма Друг. Но това е Замисъл, това е План, това е Дълбок План. Той е по-дълбок от всяка правда. Както Любовта е по-дълбока от правдата. Ако влезеш в Любовта ще имаш Мярка за правдата.
Силата, казах, трябва да се изостави, защото трябва да влезеш в Мъдростта. И само Мъдростта има право да управлява Силата.
Силата няма право да управлява Мъдростта. И без Мъдрост тя се превръща в насилие. Това означава вече слабост.
Светците ако бяха Истински Същества, както са Великите Учители, щяха да прегърнат и Исляма и Дао, и Дзен, и Хасидизма, и Заратустра - всички Учения, щото Те са Едно Цяло. А те даже не могат да обичат и враговете си. Те даже смятят, че има враг.
Сатана никога не ебил враг на Бога. Любовта няма врагове. Бог няма врагове и няма и няма как да има. Не съществуват врагове. 
Но, ако си в ума, почти всичко може да ти стане враг. Умът е подозрителен
даже имах един приятел, който имаше много развито подозрение.
Той казва: “Вярвам в Ботев и Левски, щото…”
Викам: “Ти, виждал ли си ги?” - Не. - Той не вярваше в Учителя. Понеже не е виждал Учителя. Викам: “Ти и Ботев и Левски не си ги виждал ама вярваш в тях.” - смешно. Да.
Благодаря за много дълбокият отговор. Просто...Мен лично ме докосна. не знам, дали…. е доволен от отговора.
Аз имам един въпрос. Той е следният: Тъй като, за хората които са тръгнали по Пътя най-големият препъни камък е финото осъждане. Финото, щото не говорим за...има много начини, такива за фино... осъждане. Да кажете, така за всички, разликата между забележка и между осъждане?
Да. Критиката казна Учителя е да хвърляш камъни отгоре си. Критиката е неустроен свят. 
Едно Чисто Съзнание, не само Ангели, въобще Чисто Съзнание - Пречистено, няма как да се занимава с критика. То има толкоз хиляди красиви неща, благородни, божествени...ще се занимава с критика…
Критиката е от ума - неовладяния ум. Значи там, където има критика, ще има болест. Самата критика е болест.
Тя е нещо като политиката и като религията, религиозна политика. Това означава да криеш нещо - думата “критика” - да криеш нещо и да тикаш нещо друго да изпъкне.
Когато говориш с Любов, няма критика.
Но все пак трябва да си тренирал. Аз съм тренирал около 2 години - да знам, кое е “критика” и “забележка”, и да знам къде мога да си позволя “критика с различаване”, което всъщност не е критика, но някои може да го изтълкуват като критика. Но аз вече съм в Бога и няма значение дали са милиони критиците или са хиляди. Просто няма значение.
Но, докато тренирах беше много трудно, нека да си призная. Първата година: два дена успеех, четири дена...После разбрах, че аз външно не критикувам, обаче вътрешно нещо мърморя. Не ми хареса, щот пак е критика. Ще я плащаш по време на сън, във вид на кошмари...Всичко се плаща. Тренирах дълго време. Първата година рекорда ми беше 58 дена без критика: нито външно, нито вътрешно. Имах един приятел арменец. Той се ожени отиди в Англия. И един път в разговор ми каза - понеже Държавна сигурност имах много проверки - около 7 проверки, едната от проверките беше тежка. 
И той каза: “Ти с тез хора не говориш ли за Любов, Мъдрост...а, не говориш ли за Любов, Мъдрост, Истина?” - Викам: “Аз с камъни не говоря.” - Давай пак наново тренировки. 
Нали...Така е. Не е важно, че правиш грешки. Пътят е сложен, дълъг. Важно е да искаш да се учиш, обаче да е Честно.
Втората година - никаква критика. И после ставаш неспособен. каквото и да кажа сега знам, че не е критика.
Както и при трениловка на Истината. Нали, знаеш си думите - нали, щото минават през тебе. Човек, който много обича Истината и Безкритичността, почти винаги става много мълчалив. Това е задължително, че обича тез неща. 
Примерно, преди време някой ме пита, нещо така: “Да се видим след малко.” - и аз викам : “Ще отида малко до телефона.” - Ако му кажа, тамс тез картите - както и да е…”Ще дойда след секунда.” - аз съм в лъжата. Формулите вече пропадат. Когато кажа: “Ще дойда след малко.” - Аз съм в Истината, Словото е Съхранено. Искам да кажа: колко тънкости има и всичко туй трябва да се тренира. Но, когато влезеш в Любовта, критиката става невъзможна, недоволството, ядосване...всичко отпада. Просто в Таз Божествена Любов, навлизайки в Бога...Бог не осъжда нищо. Ако Той осъждаше, днеска света трябваше да изчезне. Ще останат там някакви бройки. Но... и трябва да действаме като Него. 
Но не като Ангелите. Ангелите също не критикуват, обаче те нямат Свобода. И те не са Истински по тоз въпрос, нали. Докато в човека дадено му е да обича Бог по Свобода и да му служи.
Ангелите не могат да направят Истинско Добро на хората. Те правят по Дълг, по задължение, от Любов, от Светлина, но не и от Свобода. Истинското Добро е от Свободата на човека, от Мъдреца. То се Ражда на Дълбоко нива и разликата е огромна.
Да.
Някой друг?
Аз искам да попитам. Ние бяхме в къщата на Учителя, в Арбанаси. И там ми казаха, че са цъфнали много бели макове. И там сестрата каза, че това е признак, че Учител е казал, че в България нещата ще се оправят, когато започнат да цъфтят белите макове. И практически ние видяхме, че има много цъфнали. И понеже вие сега казахте за това Ново Тайно Осъзнаване в днешно време: Какви са характеристиките и има ли...какви са характеристиките, че това е дошло? Какво е това Ново Тайно Осъзнаване?
Да. 
И дали тези макове не говорят, че вече…
Значи, на маковете ще дадем почивка. Да, щото Истинският човек...Царството Божие е Вътре. И той не зависи от външни символи, от белези. Той просто се поглъща с всеки изминал ден все повече в Бога. Той работи уединено. Позволено му е да се вглъбява в Бога.
И един човек, който иска да помогне на другите, трябва първо много да е помогнал на себе си и да е израснал.
И самото му присъствие вече, той съдейства на другите да растат.
Има такива хора, като застанеш до Него - такива суфи има - просто почваш да мислиш духовно, нямаш избор. И целта е тез хора да се увеличават, ако ме питаш мене, вместо маковете. Аз обичам Учителя, прекалено даже. Там, не ми се говори, толкова е Дълбоко. Но, въпросът е...винаги е личен. Не е: “България какво ще стане?” - “Какво ще стане с кръглия идиот?” - Учителя, обясняв, защо е кръгъл и целият ме живот минава без поуки : “Той е отнемал вяра, надежда на хората в миналото.” - Той сега така ще си отиде. В другият живот ще размишлява малко, пак ще му се даде шанс. Ние пак ще го обичаме какъвто е. Щот той кара някои хора да мислят. Но става въпрос, че осъзнатият човек или тоз, който търси този Път, той все повече отделя време за Бога, но естествено, доброволно, от Любов. Не да се насилва да прави механично нещата. 
Макар и механично, то пак ще го доведе след време ще го доведе до Осъзнаване.
Въпросът е...Аз го наричам Жестока Преданост. Ако не е жестока, поне силна преданост, честна преданост. Тя създава вече...много хора възприемат много Учения, нали и виждат Истинността. 
Аз изнасях за Дзен, ако сте гледали интервюто ми, там съвсем други неща казах. Смутиха се и някои от Братството и от Църквите, щото Там няма авторитети, няма Библии там - “Ти си Библията, ти си Корана, ти си Храма” и тъй нататък. 
И всъщност Истинският Авторитет трябва да го откриеш Отвътре. Тогава вече говорим за Ученичество. И колкото повече напредваш духовно, ставаш двойно по-скромен и тройно по-смирен. Щото няма как...ти си 
Скоро една жена ми каза, че е прашинка. Аз и обясних на няколко пъти, че съм половин прашинка, щото то е…
Като застанеш пред Тоз Велик Бог, Който Владее такива Светове - според Кабала 40 хиляди Висши Светове, според Суфите 80 хиляди Висши Светове - и извън световете. И кат застанеш там, ако кажеш, че си мравка, това е нещо много едро, голямо е - не пасва. Просто, трябва да Осъзнаеш пред каква Бездна, каква Мистерия стоим. Нещо, което...Нищо не може да кажа…
Между другото “Пътя на Белите макове”...,и така ще ти го кажа: 
Ако искаш да подобриш нещо в света, изостави другите неща и подобри себе си. Просто подобри себе си. Това е достатъчно. Другото то ще си дойде от само себе си.
Избягвай да подобряваш хората и да спасяваш хората, щот казва Учителя: 
“Ще ти побелее косата и нищо няма да спасиш.” Щото това го решава Бог.
А, когато Бог не иска да спаси един човек в туй прераждане - край! Значи, 100 праведници са безпомощни. А, когато Бог иска да поведе един грешник в Правия Път 100 праведници не могат да го спрат, нито Ангели могат да го спрат, щото Бог го е повел. 
Кой може да тръгне срещу Божията Воля? Никой. Да.
Някакви други въпроси?
В начарото споменахте за Иститтите хора, мисля че беше - първа или втора страница. 
За? За? 
Истинните хора.
Истинните хора, да.
Значи, първо те, не са хора. Изглеждат на хора, нали. Въобще в човека се разхождат многобройни Духове, Души, живи, умрели.
Истинският човек се отличава по това, че той може да различава. Знай кой влиза в него, кой излиза?
Понякога може някои неща...той ги наблюдава и в хората - разговаря. Той знае - разговаря с някой умрял в човека, или с болния му Дух и така нататъка. 
Тоест, истинският човек, има различаване.
Но, заради Истината трябва да кажа - не винаги. 
Когато е важно Бог му дава Различаване. Макар и да има отворено Трето Око, Макар и да има Самадхи, пак многобройни неща не ги знае. 
Но, когато е важно и когато Бог трябва да помогне на човек, Бог му се разкрива, понеже те са в Истината. 
В тази връзка искам да те питам. Защо...дадено ли ни е по принцип ние да осъзнаем собствените си грешки и от това да получаваме съответните уроци?
Значи, ааа...първо “грешките” в тоз свят не са грешки. Те са упътвания към Светлината. Без грешки в тоз свят нямя Развитие. 
Значи, както е при Ангелите. Значи, Ангелите не правят грешки, обаче нямат развитие. Те не могат да познаят Бога. Трябва да станат хора. Много от тях се молят за прераждане да станат хора и по Пътя на грешките да...И когато след време, както казват Атлантите: грешките, слабостите те са дадени...дадена Благодат. Слабостта е дадена, за да развиеш сила. Грешките, за да те упътят в Светлината и да станеш Чиста Светлина.
Е, след време, когато тез грешки те изградят като Истински човек, питам аз, те враг ли бяха? Грешки ли бяха или нещо друго?
Ако болестта ти е дала едно Дълбоко Здраве, Една Любов и ти си израснал, болестта враг ли е или помагач?
Ако здравето ти е дало тежка болест, то приятел ли е? Ако ти развива своеволието? Какво е то? Не е приятел. 
Благодаря.
Да.
Едно голямо Благодаря на Елеазар за задълбочената беседа и за много задълбочените отговори!
...С голяма Благодарност за това, че се отзова на поканата!
И друг път пак ще идвам, щото за разумни хора идвам. Избягвам бъбриви, но иначе… :-)