Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Модерната физика има четири откриватели: Макс Планк открива квантите, Шрьодингер създава уравнението на вълновата функция, Хайзенберг открива принципа на неопределеността, Айнщайн открива т.нар. квантово вплитане и го отрича цял живот защото пречи на неговите предишни теории, но днес казват, че най-големите грешки на Айнщайн са неговите най-големи открития.Всички те вярват в Бога, а всички техни ученици и последователи държат да бъдат атеисти.
Вселената не е изтъкана от материя или енергия, а материята и енергията са пълнежът, който трябва да напълни формите на хармония, пропорция и симетрия.
Квантовото вплитане за първи път го открива Айнщайн и го нарича лудо взаимодействие чрез разстояние.
Първоначално, преди Големият взрив всичко е било във всичко, всичко е било едно, а след това се разпръсква, но то е запазило спомен за това, че е било едно. Спрямо традиционната мисъл, най-големият гаф на квантовата логика е този, че когато един електрон си завърти спина надясно, то другият електрон, отдалечен на милиарди светлинни години примерно, веднага и той се завърта надясно със скорост по-голяма от скоростта на светлината. Айнщайн отрича това свое откритие, защото смята, че не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината, а е много прав, защото всичко, което се движи със скорост по-голяма от тази на светлината напуска материалният свят.
Айнщайн, като ученик на Спиноза, много добре знае какво е ако от материалният свят попаднем в духовният свят. Там я няма тази нашата сладка индивидуалност, да се стремим да изпъкнем пред другите, няма желание, власт и господство. Там господството ни е дадено по съвсем друг начин, освен това там сме множествени и всевъзможни. Да попаднем в квантовият свят означава аз изведнъж да бъда на 0, 60, 50, 30 години, едновременно да съм умен и глупав, да съм написал нещо и да не съм написал. Въпросът е, че всички възможни положения и състояния, които може да възприеме дадено нещо, то в квантовият свят се случват едновременно. Квантовият свят е светът на всички възможности, а когато всички възможности се редуцират до една възможност, се ражда нашият свят. Чрез квантовото вплитане днес се доказва, че всяко нещо въздейства на всяко друго нещо моментално. Оказва се, че освен взаимодействие чрез различие, съществува взаимодействие чрез подобие.
Взаимодействието чрез подобия вече означава, че примерно както два часовника бият едновременно и показват едно и също време, те взаимодействат ли физически?! – Не! Те взаимодействат по подобие и по хармония. Лайбниц го нарича взаимодействие чрез подобие, аз го наричам взаимодействие чрез симетрия. Подобието позволява, когато един електрон завърти спина си надясно и другият електрон, без да взаимодейства физически с него, моментално, абсолютно едновременно да завърти и той спина си надясно – това означава, че цялата Вселена започва да работи едновременно! Щом Вселената работи едновременно, тя е свързана и днес най-големите физици доказват, че цялата Вселена непрекъснато взаимодейства телепатично със себе си. Това означава, че без ние да го знаем и да го виждаме, примерно сега ако аз вдигна този учебник, това се отразява на цялата Вселена, на различни нива.
Взаимодействието чрез хармония, взаимодействието чрез подобие, това е взаимодействие чрез симетрия. Навсякъде, където има симетрия, има памет, защото симетрията означава повторение. Огледалният образ повтаря оригинала. Ние нямаме симетрия без повторение и повторение без симетрия. Повторението – това е паметта, механизмът, който помни случването на нещата. Навсякъде, където има зародиш на симетрия, има зародиш на памет. Паметта е един от способите, начините, механизмите на Вселената непрекъснато да помни себе си и телепатично да взаимодейства със себе си.
Докато тече комуникация между квантовият свят и нашият макроскопски свят, дотогава ние живеем. Ние умираме, когато се прекъсне връзката с квантовият свят.
Светът на видимото е творение на невидимото в нас, т.е. познавания свят извира от познаващият свят. Мисленото извира от мислещото и колкото повече се увеличава светът на познаваното, толкова по-голям трябва да бъде светът на познаващото, за да може той да израсне, защото винаги познаваното се обкръжава от формата на познаващото.
Съвременните физици, всички до един, признават, че Вселената се ражда от Нищото. Нищото е континуума на всички бъдещи вселени. От Нищото от време на време излиза битието, излиза една Вселена, а след това черната дупка я връща обратно. Някакъв голям взрив я изважда, а след това черната дупка я връща. Нищото е континуума на всичко, а какво е Нищото? – Нищото е есенцията на тази всевъзможност, на това невероятно богатство и на това непрекъснато раждане на ново и ново събитие, на ново и ново вещество. Истината е, не че Вселената толкова се разширява, а че Вселената непрекъснато се увеличава за сметка на пораждането на ново вещество в нея. Вселената непрекъснато самонараства, тя расте!
Мозъкът е наполовина материя, наполовина психика, наполовина е абсолютен дух, а наполовина е енергия. Той е много богат, защото обединява 2 пространства в себе си - и материалното, и духовното. Учените са заблудени - те изследват неговата материална част и не могат да видят духовната, а духовниците, които не са учени, изследват само духовната част. Трябва знанието да се обедини и така ще достигнем до истинската същност на мозъка.
