Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Може ли Бог да бъде доказан, чрез математика? Този въпрос поставихме на д-р Тимен Тимев. Ето и коментарите на именития алтернативен учен и квантов психиатър по темата:Математиката, знаем, идва от Египет – от халдейците, но създателят на европейската математика е Питагор. Неговите числа не са били отделени от чувствата и от емоциите, а днешните дигитални числа са разделени. Разделението помага за голямата скорост, острите ъгли, правите улици, увеличаването на скоростта. В разговор на тази тема със Стивън Хокинг, който е един от най-известните умове днес, той ми сподели, че ще ставаме все по-умни, но все по-безразсъдни защото огромната скорост на компютрите ще ни забрани съзерцанието, а за да съзерцаваш, трябва да намалиш скоростта и за да разбереш нещо, трябва да спреш.
Светът може да бъде математически подреден, ако Боговете или еволюцията си служеха само с математическия език и с числата, но ако си служеха единствено с тях, то щяха да построят само една количествена Вселена, т.е. те не са достатъчен инструмент и материал. Ако връзката на числата с идеите, мислите и понятията организира тази количествена Вселена, която носи и неповторимост на качеството, тя въвежда една хомогенност, защото количествената Вселена означава, че всички родове индивидуални събития в света могат да се сведат до едно и също качество. Всъщност всички успехи на математиката се градят върху нейната красива условност, която вместо да събира и да умножава най-различни същности, приравнява всичко до една същност и след това много лесно го оперира. Математиката може би е средство на еволюцията или на Боговете за опростяване на безкрайно сложните качествени и индивидуални вселени, а на нас служи да им създаваме един общ изглед, който ни успокоява защото много лесно се манипулира. Мисля, че математиката е едно от най-удобните качества на Боговете да представят пред нас нещата като игра, въпреки че дълбоко в себе си знам, че те не са игра, а са драма и трагедия.
Човек не е добре да се задържа на математическите принципи на играта, необходимо е да се издига от играта, фарса и лекомислието на знаците до някаква драма и до тяхната сериозност. Принципът на сериозността се губи в математиката, както Ръсел казва: „Математиката е игра, в която ние никога не знаем какво вършим и това, което правим дали е истина, дали има реалност или не.“ – т.е. той искаше да каже, че математиката е един чист синтаксис и божествен начин за наредба, който обаче ако не се свърже с някаква интерпретация на някаква реалност остава празна игра.
Днешната парадигма в компютърната технология казва „всичко изчислява“ – доказали са, че всяка материя и всяка една елементарна частица може да обработва информация. Модерното дигитално схващане на висшата математика за Вселената е, че в количествената Вселена всяко нещо изчислява, оттук идва формулата „всичко изчислява“. Аз смятам, че ние ще преминем към истинска – и духовна, и технологична еволюция за в бъдеще, когато изместим самите наши оръдия – компютрите и когато всяко нещо започне да означава, когато компютрите вместо с числа започнат да боравят със знаци. Предимството на знака пред числата е че, числата само отразяват информация, а знаците продуцират информация, която преди това не е съществувала. Знаците имат творческа роля да произвеждат информация, която до тогава я е нямало, те творят информация, а не само я отразяват както числата. Цифрите, самите компютърни числа – те са само като огледала – отразяват, събират и фокусират, те комбинират, но не могат да създават нова информация. Нова информация създават знаците защото знакът е нещо, което още според великото определение на Чарлс Сандърс Пърс - е събитие, чието значение се намира вън от него, в бъдещето. Оттук е и моята хипотеза, че нашите мисли идват от бъдещето.
От галактическият лъч или от цялата Вселена към нас непрекъснато тече някаква сплав, амалгама, в която са увъртяни мисълта, информацията и енергията. Те представляват една обща вълна, но нашият мозък, в който са обособени две полукълба, разделя тази единна вълна, аз я наричам континуум от енергия и информация, на вълна на енергия и вълна на информация. Едната вълна постепенно се обособява като материя, енергия и като тела, а другата вълна – като вълна на нашите мисли. Ние мислим не с енергии, а чрез понятия, знаци и категории. Това е т.нар. символично мислене и докато хората мислят със знаци и символи, то боговете мислят със самите енергии. Искам да кажа, че тази Вселена, която ние заварваме като различни предмети и сетива е конструирана от нашият мозък заради това, че той разделя единната вълна на вълна на енергия и вълна на информация. Тук кое е същественото? – Самото разделение на единната вълна поражда пространството. Дистанцията между вълната на енергия и вълната на информация се обособява като пространството, а времето става темпорална искра, която започва непрекъснато да кръжи между всяка точка на енергия и всяка точка на информация. Това кръжене ние възприемаме като време, а то именно е движението между вълната на енергия и вълната на информация. Разделението на единната вълна поражда също и перцептивната клетка, в която всъщност са затворени всички наши възприятия и нашето време. Времето, в което живеем, е времето, с което ние постоянно пътуваме с различна бързина между вълната на енергия и вълната на информация.
Има една фина математическа подробност, която всеки трябва да познава. Всеки път, когато се опитваме да постигнем безкрайността, ние стигаме до неговата истинска страна. Истинската страна на безкрайното е отрицателното! Всичко, което е позитивно е крайно, то има форма, а формата всъщност е границата на нещата.
Ние обикновено сме движени от нашият разум и това донякъде е слабостта на количествения ум и на дигиталното мислене, на математическото мислене. Всички математици като усетят безкрайност в уравненията гледат да я премахнат. Те се страхуват от противоречието и от безкрайното, защото те разрушават същността на математиката.
