Търси

Д-р Светла Балтова: Науката постепенно започва да признава, че всъщност ние сме светлина (ВИДЕО+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Още по темата ...

Д-р Светла Балтова - Хомеопатията, сърдечната връзка и милосърдието в лечението (ИНТЕРВЮ)

Виж повече

Д-р Светла Балтова - 10 години след емблематичната 2012 - Какво да очакваме още в Прехода?

Виж повече
слънчев двойник

Д-р Светла Балтова: Всеки има слънчев двойник. Каква е връзката с Vesica Piscis? (ПЪЛЕН ТЕКСТ+ВИДЕО)

Виж повече
25.08.2022 г.
7918
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

 

Е, нормално е вторият ден да е женски. То и в астрологията номер едно е Слънцето, номер две е Луната. Така, че е нормално. Само че, тук и елементите прочистват пространството, както виждаме с вятъра. Така че, да, Женският Принцип работи! Беше казано и от Аида, и от предишните лектори, които говореха вчера, с това да адаптира нещата, да ги облече в подходящи оформи в живота ни. Колкото и да е изненадващо, има едно изказване на Учителя Беинса Дуно, че: Светлината създава формите. Когато Светлината се удари в преграда, тя създава форма.

 

И, така, ще говорим за светлината - светлината, която е вътре в нас, защото каквото и човешко същество да сме, в какъвто и род да сме избрали да слезем, ние все пак сме светлина.

И пак ще цитирам Учителя. Той казва: Колко пъти ще ви казвам, че вие сте дошли от светлината, вие сте светлина, и един ден ще се върнете пак в светлината.

 

И всичко е светлина: Камъкът е светлина, всяка тревичка е светлина. Това е нещо, което можем да го кажем, но е трудно да разбере и да го осъзнаваме ежедневно, да осъзнаем какво е посланието, какъв е Заветът на Светлината, която е вътре в нас.

 

Като говорим за светлина, в първият ден на Битие се казва:

“И Рече Бог: Да бъде светлина! И стана светлина. И видя Бог, че беше Добро. - И чак в четвъртият ден (защото Той разделя светлината от тъмнината) Бог създаде Слънцето и Луната, за да отделя деня от нощта. Тогава се пита: Каква е била светлината, която не е идвала от Слънцето? Това е една светлина, за която в българският език има специална дума: Виделина.
 

И когато в първа глава от Евангелието на Йоан се казва “светлината”, то е “А виделината светеше в тъмнината и тъмнината я необзе.
 

Тоест, светлината прониква. Тъмнината е формите, животът на формите, животът на материята. В окултното знание тъмнината е свързана с материята. Тя прониква (светлината) навътре, обаче формата, материята, не може да я обземе. Тоест, някъде в нас има Светлина.

 

И когато вчера, чичо Веско, завърши лекцията си с това “да не се познаваме като форми, а като Божествени Създания”, това е малко по-трудно, отколкото да си представяме, че ние светим, да знаем, че светим, че имаме светлина вътре в себе си.

 

И къде е скрита тя?

 

В последните, може би, 60-70 години, физиците започват да се добират до някои неща, които духовното Знание отдавна е казвало, и започват редица физици да доказват буквално светлината в човешкото тяло. (Сега, това са едни открития, които аз цитирима вече в няколко лекции, но те са фундаментална наистина - като жалони са тези открития.)

 

Едното е откритието за биофотоните на двамата немски физици: Фриц Поп и Хуго Нигли. Те доказват, че всяка клетка от тялото ни излъчва фотони, съвсем същата като светлината идваща отвън. Наричат ги биофотони, просто защото ние ги излъчваме. И даже единият от тях възкликва: “И тези 600 трилиона клетки, всъщност излъчват Светлина.”

 

Откъде се е взела тази светлина?

 

Оказва се, че молекулата на ДНК поглъща Светлина. Това е едно откритие, едно от последните неща, с които са ме впечатлили лекциите на руският учен Пьотър Гаряев и ги слушам. Ако разбирате руски, ви съветвам да ги изслушате, защото той доказва експериментално, че съществува квантов аналог на ДНК.

 

Законите на Уотсън и Крик за деленето на клетката, за това как стават нещата не могат да ги обяснят в един момент, ако не се приеме, че молекулата на ДНК има квантов аналог. Така че, в самото ядро на всяка наша клетка (нали знаете, че хромозомите и молекулите на ДНК се намират в ядрото) имаме светлина - малки светлинки, които се обединяват в една по-голяма светлина.

 

Има едно друго откритие на двама големи учени: Сър Роджър Пенроуз - голям английски математик. Той е получил титлата “Сър”, заради голям принос в областта на математиката и квантовата физика. Другият е американски психиатър Стюарт Хамероф за “Теория на Съзнанието”. Те казват, те твърдят, че: нашето съзнание се крие в едни мънички наноструктури, наречени микротубули, които са вътре в невроните и които са свързани на квантово ниво с цялата структура на Мирозданието.

 

Тоест, по един научен начин се казва, че на едно квантово ниво ние сме в непрекъснато със Съзнанието на всичко…със сътворението (цялото Творение) и това всъщност е виделината. Виделината, която е незримата светлина, духовната светлина, за която само в българският език има отделна дума от светлина.

 

Санскритският корен на “видя” означава “знание”. Това е виделината, която носи знание и ние имаме пряк досег с това знание. Само че, ни пречи този ум, с който оперираме в ежедневието си, така нареченият обективен ум или природен ум.

 

Започва науката постепенно да признава, че всъщност сме светлина. И какво прави тази светлина у нас? Какво е нейното Послание? Кога тя се увеличава? Кога я затлачваме?

 

Всеки, от своя жизнен опит, може да разбере кога става това, защото има дни, в които ти се струва “черен ден”, друг път си приповдигнат, така едвам стъпваш на земята. Всички хора ти се струват прекрасни. И тогава явно, че твоята вътрешна светлина огрява всички по друг начин.

 

Тука ми идва на ум една песен, която много харесвам: “Избрах си очи за страхотен ден” на Дони - “избрах си Очи за страхотен ден”, тоест “аз го виждам такъв”.

Нещо подобно има в тракийската традиция. Чела съм някъде, че в някои от тракийските племена имало такъв обичаи: слагат се до входа на жилището 2 делви. И всеки ден, когато деня ти е светъл, чист, радостен, си пускаш бяло камъче, когато ти е черен - пускаш черно камъче. И когато човек умре строшават двете делви. И, забележете! - по броя на камъчетата, които преобладават, съдят за това “дали е бил добър човек”.

 

Значи, ние обикновено смятаме, че сме “жертви”. “Ако ми е черен деня, някой ми го е направил черен.” Обаче, при тях се казва, че ако му са повече белите дни, значи тоя човек е светъл човек. Тоест, той е успявал със силата на вътрешната си светлина да трансформира, да изчиства всички други затлачвания.

 

Понеже темата беше “Заветът на Светлината”, какво представлява Заветът на Светлината вътре в клетките на тялото ни?

 

Когато Таня Борисова ми каза, че по начало ключовата дума на форумът е “Заветът” и попита: “Ти каква тема си избираш?” Аз се чух да казвам (изненадващо за самата мен) “Заветът на Светлината” в клетките на тялото. И после казах: “Их, ами аз какво ще говоря сега?” (Защото не знаех отговора в този момент. Намерих го в песни - песните, някои от текстовете на Учителя Петър Дънов. Най-напред една, после дойде втора, после започнах да ровя и навсякъде горе-долу едни и същи думички излизат. Едната от тези песни е станала част от Паневритмията: Всъщност, не е редно много да ги наричаме песни. Той самият ги е нарекъл “окултни упражнения”, но те са нещо друго. Те са музикално Послание.

 

Тук трябва да кажа нещо:

От най-древни времена, най-свещената Мъдрост, е предавана в стихотворна форма изпята. Не случайно, най-висшият духовен орден е на Бардовете, Оватите и Друидите. Защото Бардовете са тези, които съхраняват в паметта си свещени текстове и ги изпяват във форма. И в келтската традиция се казва, че с една песен, на единият от героите им, вятъра утихвал. Тоест, песента има силата, която изреченото Слово не винаги има. Защо? Защото ритъма и мелодията идват от висшите светове. И има знание, което наистина е заключено в песни или е дадено под стихотворна форма.

 

Сега, тук ще ви дойдат наум много епоси. Епосите, всъщност всички са в мерена реч. Защото това е езикът на ангелите. А ангелите са тези Ангелои, които са посланици, които свалят от висшите светове Светлината, вложената в нея информация и знания до нашето измерение, до нашият свят.

 

Сега, ще искам да илюстрираме с две мелодии. Едната - ние всички я изиграхме, но сега ще искам да я направим още веднъж заедно. Това е упражнението: Изгрява Слънцето

Най-напред ще кажа текста за тези, които за първи път се запознават с Паневритмията.

 

Изгрява Слънцето,

праща Светлина,

носи Радост за Живота Тя.

 

Сила, Жива, Изворна течуща,

Зун мезун, зун мезун

Бином ту мето

 

Ако можете, нека да изпеем заедно и с движения това упражнение. Това движение може да се разглежда на няколко равнини, на няколко пласта. На него са посветени три лекции. Когато говори за това нещо, Учителя Петър Дънов, казва: Изобщо не мислете, че говорим за външното Слънце. Говорим за изгряване на вашето Вътрешно Слънце.

 

Забележете! Ръцете тръгват от сърцето - нашата Сърцевина - Сърцето. Отиват нагоре и се спират над главата - приблизително на една педя над главата. В науката за чакрите се казва, че тук се намира първата трансперсонална чакра. Учителя я нарича “чакрата или центъра на алтруизма”. Тоест, ние тръгваме от сърцето и ръцете ни отиват горе, като правят един красив венец. След това, разпръсваме тази Светлина, която е дошла от взаимодействието на сърцето, от Любовта на сърцето, съединена с мозъка, с ума, със Съзнанието, разпръсваме я навън - “праща Светлина” - И какво носи? Носи Радост! “ - “Носи Радост за Живота Тя” - И си събираме пак ръцете към гърдите. Много интересно се получи като синхроничност и го коментирахме тук с приятелите, че най-напред, когато Йордан Камджалов искаше да изпеем всички нещо, избрахте думата “Радост”. И аз му казвам: “Ти ми взе лекцията, защото тя щеше да бъде за Посланието, за Завета на Светлината.” - После се заприказвахме с Христо Смоленов, защото тази дума се състои от две коренни думи: РА - Богът на Слънцето. Но той ми каза, че на персийски, това е “сияен, блестящ” и ДОСТ - на турски език е приятел. Обаче думата има по-древен корен, мисля че на Фарси е “Благоденствие” - Ние казваме “Достатъчно ми е.” Или пък, съответно “недостатък” - тоест, благоденствие. Значи Сияйно Благоденствие. Или, дори да го приемем като приятел, става: Слънцето ми е Приятел, Сияйно Благоденствие - нещо такова е.

 

И ако смятате, че това е много просто Послание -в смисъл един Завет, може ли да е толкова прост един Завет? “Само Радост?!”- Ами може! Защото, помислете си сега…върнете се към вчерашният си ден и си помислете колко пъти през деня, колко дълго време сте имали чиста Радост? Колко време сте били радостни?

 

Много фактори има, които са фактори от нашият ежедневен свят - заобикалящ ни, които подтискат, които ни държат долу и които не ни позволяват това изконно нещо, което е вътре в клетките ни, което светлината в клетките ни носи и иска, за да се прояви да го изявим.

И тук идва едно друго научно изследване на професор Елизабет Блекбърн, която е получила нобелова награда (мисля, че през 2012 г.) за откритие си за теломерите. Теломерите са крайните участъци на хромозомите. Наричат ги “капачките на хромозомите”, които колкото по-големички са теломерите, толкова по-щастлив е човек, толкова по-дълго живее и толкова по-здрав е.

Тя доказва експериментално, с групи доброволци, че когато хората са били дълго време под стрес - едната група е майки с деца, които са хронично болни - теломерите започват да се сгърчват и хората започват да страдат от депресии, от физически заболявания. Излезе книга на български език - “Ефектът на теломерите” - Те се активират от един ензим теломераза и учените са решили да се изхитрят и изкуствено да инжектират този ензим, за да активират теломерите. Какво се е получило? Ракови заболявания. Значи, не може изкуствено да направиш нещо. А, тя установява, че с чантинг (понеже тя с йога формация е работила) и медитации, няколко пъти седмично, по половин час - тоест, пребиваване на един свят на радост и хармония, и Любов, всъщност удължават теломерите. И от там подобряват здравето на човека.

 

Тоест, удължавайте си теломерите. Култивирайте, възпроизвеждайте радостта. Това е трудно. Много е трудно, нали “знаем”? Но се изисква усилие човек да се възвръща отново и отново към Посланието на Светлината и да помни, че Тя е тука вътре - “тъмнината я необзе”

 

Материята, материалната субстанция, от която сме изградени, не може да обземе тези малки точици Светлина, които излъчват клетките ни.

 

Тук ще се върна още веднъж към упражнението “Изгрява Слънцето”. То показва на по-дълбоко ниво един чисто физиологичен процес, който е обект на внимание от холистичната медицина, а именно, това е дейността на двете жлези в мозъка: епифизата (пинеалната) и хипофизата.

 

Ако проследим движението на двете ръце, то отива нагоре, после двете ръце правят два полукръга, и отиват пак хоризонтално.

На друго ниво погледнато, това движение на съединяване на ума и на сърцето, можем да го кажем “съединение на представителя на сърцето в мозъка” - или това е пинеалната жлеза (фигуративно казано представителя на сърцето)

 

Има една концепция на Рудолф Щайнер за петата камера на сърцето, тоест духовното сърце, която няма физически еквивалент и която се намира точно тук в главата. (Концепция, заради която са се опитали да го отровят, защото е издал окултна Тайна).

Така че, имаме еквивалент в мозъка на сърцето, или тази жлеза (пинеалната), която е свързана с висшите полета, с възприемането и на светлината - видимата, и на виделината. И знаете, че не случайно на фараоните от тук излиза една змия, която всъщност е белег на това, че е активирана тази жлеза.

 

Значи, когато направим това движение, всъщност фигуративно може да се каже, че ние свързваме двете жлези в мозъка - епифизата (пинеалната жлеза) и хипофизата. Тя се смята, че нейната проекция като чакри е коронната чакра, коронният център. И отива движението още по-нагоре, защото когато се съедини енергията на двете жлези, а това става при просветлените, се отваря така нареченият “Мост Антакарана” - Мостът на Дъгата. Тогава вътрешното Слънце на този човек е толкова силно, че неговата аура огрява цялата околност.

 

Има едно изказване на Майката - това е партньорката (духовен сътрудник) на Шри Ауробиндо, която казва (спомени на Мира Алфаса, Mirra Alfassa), че когато се приближава с корабчето до Пондичери, аурата на Шри Ауробиндо била толкова…усещала я вече. Тоест, един духовен Учител, понеже Той е усилил много вътрешната си светлина, Той има Аура, която се простира далеч извън пределите на нормалното му астрално тяло.

 

Ако ние изпълняваме Завета на Светлината, от която сме дошли, за да пребиваваме известно време в материята, ако се опитваме отново и отново да го активираме този Завет, тогава ако не друго, поне ще внесем светлина повече в живота си и в обкръжението си.

 

Ще внесем и още нещо:

 

Има една друга песен, която много обичам (с една дума повтаряща се неколкократно).

Само първият куплет изпяваме: “Благост”

 

Нека да ви кажа куплета първо и да го произнесем като речетатив.

 

Благост, Благост, Благост

носи, носи, носи

Светлината, Светлината, Светлината

 

Радост носи за живота,

Радост носи за живота,

Радост носи за живота,

за живота тя, за живота тя, за живота тя

(два пъти)

 

Радост, радост, радост,

носи, носи, носи,

Светлината

Светлината,

Светлината

 

Стари вдига, млади вдига,

кога иде тя…

 

Изпяваме го (с помощниците:-)

 

Тази песен е дадена за нормализиране на сърдечни състояния. Защото кога страда сърцето?

Когато сърцето смята, че не сме обичани и не обичаме и песента “Благост” - и ритъма и е такъв, тя е като сърдечната дейност почти. Дадена е да си я пеем ако имаме смущения със сърцето.

 

Думата Благост, Учителя казва, че е по-висша октава на думата Любов.

 

Защото казва: Думата Любов е толкова употребена от хората и то в най-различни смисли и контекст, че тя вече е изхабила част от вибрациите си. А пък думата Благост е по-висшето измерение.

 

Помните ли? В Евангелието се казва (когато наричат Христос “Учителю Благи”) - Той казва: “Защо ме наричаш “благ”? Благ е само Отец Ми.”

 

Тоест, това е една висша форма на Любовта, една Нерушима Любов!

 

БЛАГОСТ

 

И това също е Заветът на Светлината у нас, така че имаме две думички. Кажете думите на Завета на Светлината: Радост и Благост - Да, точно!

 

Лошият човек не може да бъде нито радостен, нито благ. Човекът, който се готви да направи зло на другите, егоистът, никога не може да бъде радостен, а да не говорим да бъде благ.

 

Така че, ако можем да възраждаме тези две състояния у нас периодично, ние ще живеем един чист и светъл живот.

 

Тази сутрин Ясен прочете една лекция за страданията. Страданията са бялата дреха, в която всяка душа се облича - най-скъпоценната.

 

Ами как се връзват Радостта и Страданията?

Връзват се, защото се говори за тези страдания, които са предвидени, заради Развитието на човека, а не за човешките ни страданийца, които ние сами си създаваме от липсата на Радост и Благост. Те всъщност са необходими стъпки по Пътя. И се казва в Духовните Писания: “Ако се радваш на Страданията, никой не може да ти отнеме Радостта.

 

И наистина, в света, в който живеем и който е поляризиран на тъмнина и светлина, е неизбежно минаването през страдания.

 

Много пъти го казвам в лекции, че за разлика от много учения (бих казала псевдоучения), които казват “Ето на, всичко е красиво, всичко е Любов, дайте да се прегръщаме и да се обичаме”, Учителя Петър Дънов казва, че трябва да се мине през страданията - няма друг път за самоусъвършенстване. То, всъщност, ние си ги минаваме и без това (и без да го знаем това).

Въпросът е вътрешното чувство: Заветът на Светлината, който във всяка клетчица се намира, във всяка клетчица е написан този Завет.

 

Трябва да бъда като “Лайтмотив” - Да се Събуждаме с Радост и да Заспиваме с Мир (има части от една такава Молитва)!

 

Ще се върна малко към настоящето:

В настоящето, човечеството минава през един етап на еволюция. Когато човек минава през еволюция, той има неизбежните спънки, тестове, проверки, за да премине през това еволюционно стъпало. Нито в индивидуалният духовен растеж, нито в този като човечество, може да се избегне това.

Сега, в момента, ние трябва да се преборим със страховете и с това състояние на потиснатост, които определени сили (и тези сили не са точно правителствата и управляващите, а са силите, които богомилите са нарекли “княза на този свят”), които поставят като препятствия и изпитания пред съвременното човечество.

 

Вчера, Христо Смоленов, говори за “борба за освобождаване”. Тази борба за освобождаване не се води с друго оръжие, а колкото и да е парадоксално, с оръжието на Радостта и Благостта. Няма закон против такова нещо. Това изглежда нещо слабичко, обаче силните на деня отстъпват.

Има една китайска поговорка: Когато някой се повдига на пръсти, за да бъде по-голям, той е нестабилен. - Та, силните на деня, които са повдигнати на пръсти, няма дълго време да бъдат стабилни.

 

А човекът, който вътре в себе си е вслушан в говора на клетките си, в говора на хромозомите на клетките, той е във връзка с Цялото, с онази Виделина, от която идва всичко.

 

Защото втората част на упражнението - песента, което изпяхме “Изгрява Слънцето, праща Светлина, носи Радост за живота Тя”, има “Сила жива изворна течуща” - ти си във връзка с вечният извор на живота тогава. И движенията са точно като на дете, което играе. Плиска с тази изворна вода, защото то има Изобилие.

И то наистина около нас има Изобилие от енергия, от Сила жива изворна течуща. Приема я към себе си (третият жест) и я дава.

 

За мен, тази част от упражнението е единството на духовният, на божественият, бих го нарекла, човек у нас, който е свързан с Безграничната Любов, и на физическият човек - който на физическо ниво, има нужда като физическа субстанция, да влезе в него - тази сила изворна течуща - и да оживотвори живота му.

 

И трета част има упражнението: Зун мезун бином ту мето

За нея Той, Учителя, казва, че има толкова красиво съдържание, че няма да го преведе от този древен език, защото неминуемо ще го накърни, ще го развали.

 

Но, когато на човек му е отворено сърцето, той казва: “Мога да си представя за какво става въпрос.”

 

Едно нещо, което бих си представила: Това е Цялостният човек. Този, който е интегрирал, който в едно неотделимо единство, е съединил, съчетал в себе си, своето материално естество (свързано е с животинските царства, с природните царства) и своето Божествено естество. Това е цялостният човек, който вече става равен на Първият Адам, на първият сътворен човек по Образ и Подобие Божие. И това е Пътят, който на нас ни предстои като човечество, Пътят, който е трасиран от Христос: В един момент трябва да умрем на кръста на материята, за да се Родим отново. Да се Родим като по-цялостно, истинско, пълноценно човешко същество, каквото сме - Същество от светлина. Светлина, която е в материята в момента, но материята не я е обзела.

 

И тук, ще завърша с един израз, едно силно изказване на Учителя, което аз много бих искала да видя гравирано на камък. Може да не е тук, може да е на друг камък.

 

Той Казва:

Светлината е Жива Проповед, от Която всички се нуждаят!

 

И с Пожелание да усилваме своята Вътрешна Светлина, да се връщаме към Радостта във всеки ден, ако можем многократно през деня, в живота си, и да проявяваме Благост в постъпките си! Пожелавам на всички…!

 

До нови срещи…

Благодаря ♡



 

 



 

Препоръчани книги:

Д-р Светла Балтова
Д-р Светла Балтова
Д-р Светла Балтова е холистичен терапевт, астролог и отдаден изследовател на учението на Петър Дънов. Тя е учител по паневритмия и един от забележителните автори на книги свързани с Учението на Бялото братство в България.

След като дълги години е практикувала в сферата на  конвенционалната медицина, тя се отдава на алтернативна медицина.
Светла Балтова владее метода за лечение с цветните есенции на д-р Бах, антропософска и холистична медицина, астропсихология и медицинска астрология.
Преподава паневритмия като провежда ежегодно курсове от 1997 г. в България, а от 2000г. в чужбина: в Австрия, Холандия, Финландия, Германия, Щвейцария, Италия, Гърция, Бразилия, САЩ, Израел.

 

"Душата е нещо, което не се вижда и много хора се питат дали има душа...но тя се проявява чрез мислите, чувствата и действията ни. Ако душата не се вижда, то пък тялото е нещо много осезаемо, и то показва какво става в душата ни. То е нашият най-добър съветник. Защото когато ние се завкостеняваме и влизаме в някакви модели - мисловни или емоционални, съответно точно определена част от тялото ни започва да дава сигнали (чрез болести), че нещо не е наред. "

 

"Учителят казва, че ако ние с волята си не можем да овладеем тялото, то просто нямаме воля. Тялото според духовната наука е създадено от душата и от Духът ни. По тялото, което сега имаме, можем да съдим каква работа сме извършили преди, в предишните си прераждания.", споделя д-р Балтова.



"Науката за неделимостта на душата и тялото, или за неделимостта на мислите и чувствата и физическото им проявление - това е много древна наука. Тя е била забравена в епохата на материализма, когато е било отделено физическото от духовното; осезаемото от неосезаемото. Сега тази наука се възвръща, нарича се психобиология. Тя показва как определени органи и системи от тялото как точно реагират при определени мисловни или емоционални модели. Това е развито и в антропософската медицина на Рудолф Щайнер. Към тези неща многократно насочва вниманието ни и Учителя Беинса Дуно, който говори за това кои части на тялото с какви процеси или с какви добродетели са свързани."'



Спонсори на Портал 12